Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 121 от 18.06.2012 година по НOХД № 2539/2011 година по описа на Районен съд - град В. Т.: Подсъдимият П. М. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 19.00 часа на 16.04.2011 година до 17.04.2011 година, в град В. Т., от обособен паркинг, намиращ се в северната страна на блок на У. „Велики Преслав” № 4, в съучастие с лицето М. Н. Н., като извършител, противозаконно отнел чуждо МПС лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х 6” с ДКН SHA-VK999, рама № WBAFG01040L184178 на стойност 99 600.00 лева от владението и без съгласието на лицето В. И.М., собственост на фирма „Е.” със седалище в Германия и с Управител Е.И. Н., живуща в град София, с цел имотна облага от връщането на гореописаното превозно средство, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК, чл. 36 НК и чл. 54 НК на същия е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато от така наложеното наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимият П. М. А. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 13.05.2011г. до 30.06.2011г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест” от 30.06.2011г. до 01.06.2012 година, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. Подсъдимият М. Н. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 19.00 часа на 16.04.2011 година до 17.04.2011 година, в град В. Т., от обособен паркинг, намиращ се в северната страна на блок на У. „Велики Преслав” № 4, в съучастие с лицето П. М. А., като извършител, противозаконно отнел чуждо МПС лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х 6” с ДКН SHA-VK999, рама № WBAFG01040L184178 на стойност 99 600.00 лева от владението и без съгласието на лицето В. И. М., собственост на фирма „Евролинк” със седалище в Германия и с Управител Е., живуща в град София, с цел имотна облага от връщането на гореописаното превозно средство, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК, чл. 36 НК и чл. 54 НК на същия е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Със същия съдебен акт подсъдимите П. М. А. и М. Н. Н. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на Районен съд – град В. Т. направените по делото разноски в размер на 100.00 лева, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. П. П., в качеството му на служебен защитник на М. Н. Н.. В жалбата си адв. П. развива подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановената от първоинстанционния съд присъда. Посочва, че присъдата противоречи на закона, постановена е при допуснати съществени процесуални нарушения и е необоснована. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че Н. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. Моли присъдата на Районен съд – град В. Т. да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която М. Н. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Против първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба и от адвокат М. М., в качеството му на защитник на П. М. А.. В жалбата си адв. М. посочва, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а фактическите положения, приети за установени, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От тях не може да бъде направен категоричен извод, че А. е осъществил престъплението както от обективна, така и от субективна страна. Моли присъдата на Районен съд – град В. Т. да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която П. М. А. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на за ново разглеждане. На следващо място развива съображения, че наложеното на подсъдимия А. наказание е явно несправедливо. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град В. Т. заема становище, че оспорва подадените по делото въззивни жалби, като счита същите за неоснователни, а обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил събраните по делото доказателства, а събраните във въззивната инстанция по никакъв начин не променят изводите, до които е достигнал Районният съд. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Защитникът на подсъдимия П. М. А., адвокат М. М., поддържа подадената по делото въззивна жалба и доразвива съображенията, изложени в нея. Посочва, че първоинстанционната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила както по отношение на А., така и по отношение на Н., доколкото двамата са осъдени за престъпление, извършено от тях в съучастие. Твърди, че поради задочното производство по отношение на М. Н. не е изяснена обективната истина по делото, респективно – присъдата се явява неправилна, необоснована и неотговаряща на действителното положение, поради липса на доказателствен материал в тази насока. Моли присъдата на Районен съд – град В. Т. да бъде отменена и делото да бъде върнато на ВТРП за отстраняване на допуснатите нарушения. Адвокат П. П., в качеството си на служебен защитник на М. Н. Н., поддържа подадената по делото въззивна жалба. Посочва, че делото е разгледано в отсъствие на подзащитния му. Твърди, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на Н. - последният не е уведомяван за воденото спрямо него наказателно производство; привлечен е в качеството на обвиняем в негово отсъствие и не му е връчено постановлението за привличането му в това качество; не му е предявено досъдебното производство, за да може да направи искания, бележки и възражения. В първоинстанционното съдебно производство също са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че към задочно производство може да се пристъпи единствено при събиране на достатъчно данни за несъмнения отказ на лицето да участва в процеса или в случай на съмнение за бягство, обстоятелства които не са установени по отношение на М. Н.. Твърди, че по този начин е нарушено съществено правото му на защита, което включва личното му участие в процеса. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – град В. Т. за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите. В своя защита подсъдимият М. Н. Н. заявява, че се присъединява към изразеното от защитника му становище. В правото си на последна дума подсъдимият М. Н. заявява, че желае делото да бъде върнато на досъдебното производство, за да участва лично в следствените действия. Окръжният съд, в качеството на въззивна инстанция, като обсъди наведените с жалбите оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата приема за установено следното: При извършената служебна проверка по реда на чл. 314, ал. 1 НПК въззивният съд констатира, че на досъдебното производство е допуснатo отстранимо същественo нарушениe на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Н.. От досъдебно производство № ЗМ – 511/2011 година по описа на Районно управление „Полиция” – град В. Т. се установява, че последното е образувано по реда на чл. 212, ал. 2, пр. 1 НПК срещу „Неизвестен извършител” за това, че за времето от 19.00 часа на 16.04.2011 година до на 17.04.2011 година в град В. Т. от обособен паркинг, намиращ се от северната страна на блок на улица „Велики Преслав” № 4, противозаконно отнел чуждо МПС – лек автомобил марка „БМВ Х6” с ДКН SHA – VK – 999, рама № WBAFG01040L184178 от владението и без съгласието на В. Иванов Михайлов от град В. Т., собственост на „Евролинк”, със седалище в Германия, с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. С постановление от 13.05.2011 година /л. 19 от том І на ДСП/ П. М. А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК, за това че за времето от 19.00 часа на 16.04.2011 година до 17.04.2011 година в град В. Т. от обособен паркинг, намиращ се от северната страна на блок на улица „Велики Преслав” № 4, в съучастие с лицето М. Н. Н. като извършител, противозаконно отнел чуждо МПС – лек автомобил марка „БМВ Х6” с ДКН SHA – VK – 999, рама № WBAFG01040L184178 на стойност 99 600.00 лева от владението и без съгласието на В. Иванов Михайлов от град В. Т., собственост на „Евролинк”, със седалище в Германия, с цел имотна облага от връщането на гореописаното МПС. Видно от предложение за издирване на лице, рег. № ЗМ - 511/2011 година от 16.05.2011 година /л. 145 от том І на ДСП/ от проведените по досъдебното производство – ОИМ и ПСД се установило, че лицето М. Н. Н. има съпричастност към извършеното престъпление, поради което е необходимо установяване на местонахождението му и принудителното му довеждане в РУП – град В. Т.. В предложението е посочено, че последният е обявен за общодържавно издирване по досъдебно производство ЗМ – 57/2011 по описа на ОДМВР – град В. Т.. Н. е обявен за общодържавно издирване с телеграма от 14.05.2011 година /л. 31 от том І на ДСП/. С постановление от 10.10.2011 година /л. 31 от том І на ДСП/ М. Н. Н. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 4, вр. Óл. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, за това че за времето от 19.00 часа на 16.04.2011 година до 17.04.2011 година в град В. Т. от обособен паркинг, намиращ се от северната страна на блок на улица „Велики Преслав” № 4, в съучастие с лицето П. М. А. като извършител, противозаконно отнел чуждо МПС – лек автомобил марка „БМВ Х6” с ДКН SHA – VK – 999, рама № WBAFG01040L184178 на стойност 99 600.00 лева от владението и без съгласието на В. Иванов Михайлов от град В. Т., собственост на „Евролинк”, със седалище в Германия, с цел имотна облага от връщането на гореописаното МПС. На 17.10.2011 година е изготвена докладна записка от Ст. Инспектор К. Михайлов /л. 199 от том І на ДСП/. В същата е посочено, че на 13.10.2011 година е проведен служебен разговор с инспектор С. – ОР в сектор „ПКП” при ОД МВР - град В., в който е поискано съдействие за проверка на посочения адрес в град В. за установяване на лицето М. Н. Н., като при извършената проверка се установило, че Н. го няма и не е засичан на адреса от лицата, живущи в съседство от няколко месеца. Посочено е и че служителите на ОД МВР – град В. разполагат с информация, че лицето се намира в чужбина. На 17.10.2011 година постановлението за привличане в качеството на обвиняем на М. Н. Н. е предявено на назначения му служебен защитник адв. П. П. – В.. На същата дата на служебния защитник е предявено и разследването. Първоинстанционното съдебно производство също е протекло задочно по отношение на М. Н. Н.. За насроченото на 08.02.2012 година последният е призован чрез адв. П. П., а видно от направеното на списъка за призоваване отразяване, деловодител от Районен съд – град В. Т. е провел разговор с майката на Н., която е заявила, че вероятно синът й е в град София, но няма връзка с него. Всички призовки до него, изпращани на известния адрес в град В. са се връщали невръчени. В протокола от първото по делото съдебно заседание е отразено, че подсъдимият М. Н. е нередовно призован, не се явява, както и че производството до момента спрямо този подсъдим тече по реда на чл. 269 НПК. Във въззивното производство, след получена от Окръжна прокуратура – град В. Т. информация, че М. Н. Н. се намира в Затвора в град Валенсия, Кралство Испания, е изискана справка от ОД на МВР – град В. Т. дали общодържавното издирване на Н. е довело до някакви резултати и какви са те. След получаването на същата, М. Н. е призован за насроченото на 04.04.2013 година съдебно заседание и се е явил на последното. Настоящият съдебен състав приема, че незаконосъобразно досъдебното производство е водено в отсъствие на обвиняемия М. Н. Н., а от там незаконосъобразно е протекло и производството по НОХД № 2539/2011 година на Районен съд – град В. Т.. Между основните права на обвиняемия по чл. 55 НПК е и правото му да участва лично във всички фази на наказателното производство като дава обяснения по обвинението, представя доказателства, отправя искания и други. По този начин се създават гаранции, че правото на защита не е само декларативно. Правото на обвиняемия, респективно – на подсъдимия, да участва лично в наказателното производство, както и лично да осъществява своята защита е нарушено тогава, когато последният не е знаел за наказателното производство водено срещу него или правото му на лично участие е било накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи на досъдебното производство и/или на съда, тогава когато не са използвани всички дадени от закона средства за установяване на лицето и за осигуряване на неговото участие в процеса. Провеждането на наказателното производство в отсъствие на лицето, срещу което се води е допустимо само тогава, когато са налице категорични данни, че то не желае да се възползва от правото си на участие в него и се укрива с цел да избегне наказателното преследване. При посочените по-горе обстоятелства М. Н. Н. обективно не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване. Както на досъдебното производство, така и от първоинстанционният съд не са използвани всички дадени от закона средства за установяване на местонахождението на Н. и за призоваването му. Органите на досъдебното производство са установили, че последният вече е обявен за общодържавно издирване по друго досъдебно производство, обявили са го за издирване и по настоящото, и са направили една единствена справка от служители на ОД на МВР – град В. дали последният се намира на известния по делото адрес. Призовки не са изпращани, няма данни по досъдебното производство да са изисквани, респективно – да са получавани, справки за установяване на действителното му местонахождение. Дори не е направена проверка дали обявяването за общодържавно издирване на лицето е довело до някакъв резултат. Всичко това води до извод, че органите на досъдебното производство не са изпълнили задълженията си за „щателно издирване” на лицето М. Н. Н.. Няма доказателства за официално информиране, чрез призовка или по друг начин, за наличието на наказателно производство срещу него, за да може да се приеме, че М. Н. сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на досъдебното производство и в съдебното такова, или да избегне правосъдието, като се укрива от правозащитните органи с цел да не понесе наказателна отговорност. Правото на лична защита /чл. 6, т. 3 ЕКПЧОС/ и правото на лично участие са елементи от правото на справедлив процес. Според Конвенцията всеки „обвинен в извършване на престъпление има правото да участва в разглеждането на неговото дело”. Това с пълна сила се отнася и за правото на обвиняемия, респективно – на подсъдимия, лично да участва в досъдебното производство, както и да присъства в съдебните заседания пред съда, който се произнася по фактите, виновността, личността и характера на дееца, индивидуализирайки неговото наказание. Отказът да се упражни това право, трябва да бъде установен по несъмнен начин - когато подсъдимият е бил надлежно уведомен за делото, той следва да се е отказал да упражни правото си да присъства и да се защитава. В този смисъл е и Решение № 523 от 11.12.2009 година по н.д. № 549/2009 година на ІІІ н.о. на ВКС. В случая по делото не са взети всички необходими мерки от органите на досъдебното производство и от съда, които в максимална степен да позволят участието на подсъдимия в процеса, за да се гарантира по този начин ефективност на неговата защита. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че както досъдебното производство, така и първоинстанционното такова са протекли при съществено нарушение на процесуалните правила за разследване в отсъствие на обвиняемия – по чл. 206 НПК и за постановяване на присъда в отсъствие на подсъдимия по реда на задочното производство по чл. 269 НПК. Същото е довело до ограничаване правото на лицето да участва лично в производството, както и до лишаването му от правото на защита. Доколкото повдигнатото на двамата подсъдими обвинение е за извършване на инкриминираното престъпление в условията на съучастие, по смисъла на чл. 20, ал. 1 НК, констатираните нарушения на процесуалните правила по отношение на Н., неминуемо водят до отмяна на присъдата и за подсъдимия А.. С оглед изложените съображения атакуваната присъдата следва да бъде отменена, като делото бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, тъй като във фазата на досъдебното производство са допуснати установените по делото съществени процесуални нарушения. Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 335, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 1 НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 121 от 18.06.2012 година на Районен съд - град В. Т. по НOХД № 2539/2011 година. ВРЪЩА делото за Районна прокуратура – град В. Т. за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |