МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 547/19
г. ПО ОПИСА НА АРС.
Производството е по реда на гл.
28 от НПК.
Районна
прокуратура – Асеновград е внесла в съда предложение да се освободи обвиняемият
И.Т.М.
от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК за извършеното от него престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като му се наложи административно наказание.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на обвиняемия
да се наложи административно наказание глоба, ориентирано към средния
размер на предвидения в закона диапазон.
Обвиняемият И.Т.М. не се
признава за виновен по обвинението и изразява становище, че поведението му е
било нормално с оглед на ситуацията. В хода на съдебните прения лично и чрез защитника
си моли да бъде оправдан.
Защитникът му адв. Т. излага съображения за липса на обективна съставомерност на деянието и съответно пледира за оправдателен
диспозитив.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателствата приема за установено следното от фактическа страна.
Обвиняемият И.Т.М., роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, разведен,
управител на търговско дружество, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелят И.К.К. ***. К. работил в сферата на строителството, като
основната му дейност била поставяне на гипсокартон,
боядисване и шпакловка. К. притежавал товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. № РВ 0463 МА.
На 23.11.2017 г., около
09:00 часа, св. К. и неговият колега - св. В.И.Ч. се придвижили с два
автомобила до магазин за булчински рокли, находящ се
в гр. Асеновград, ул. „6-ти януари“, за да разтоварят строителни материали. К.
управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер“
с рег. № РВ 0463 МА, а Ч. управлявал друг автомобил. Тъй като в района на
магазина нямало място, където двамата да паркират, К. *** и паркирали
автомобилите си един зад друг, като по този начин ограничили подхода към
гаражите на съседната сграда, както и подхода към задните входове на
заведенията „Вокс“ и „Куул плейс“.Двамата свидетели не възнамерявали да се бавят, а трябвало
да разтоварят строителни материали пред магазина. Заведение „Вокс“
било собственост на дружество „***“ ООД с управител св. Ю.С., която го отдала
под наем на С. С. и св. П.К.. Заведение „Куул плейс“ било собственост на обв. И.Т.М.,
който го и стопанисвал. Св. Ю.С., С. С. и св. П.К.
били във влошени отношения с обв. М.. Повод за това
били имотни спорове и претенции за начина на паркиране на автомобили, зареждащи
заведенията, както и претенции, че обв. М. е нанесъл
удар на С. С. при възникнал спор между тях. Във връзка с това, включително и по
повод на претенциите, че М. е ударил С. С. в РП-Асеновград са водени преписки и
досъдебни производства. Освен това между страните са водени и административни
дела в Административен съд-гр. Пловдив.
След като св. К. и св. Ч.
паркирали автомобилите си, двамата отишли да си свършат работата в магазина за
булчински рокли.
Малко след това към гаражите
и заведението „Куул плейс“,
чийто достъп бил ограничен от паркираните автомобили на К. и Ч., със своя
автомобил се насочил обв. И.Т.М.. Тъй като обв. М. не могъл да
се придвижи с автомобила си до гаражите и заведението, той се ядосал и спрял
автомобила си зад автомобила на Ч.. Предвид на това, че и друг път се било
случвало достъпът до гаражите му да бъде ограничаван от случайно спрели
автомобили, св. М. започнал да сигнализира с клаксона на автомобила си, но К. и
Ч. не чули сигнала и не дошли да преместят автомобилите си. Тогава обв. М. слязъл от автомобила си и нанесъл удари с крак на
автомобила на К. с цел да задейства алармената система, но тъй като това не се
случило той застанал до автомобила на К. и зачакал.
След няколко минути св. К. и
св. Ч. напуснали магазина и се приближили към автомобилите си, за да тръгват.
Тогава обв. М. пресрещнал св. К., който се насочвал
към шофьорското място на автомобила си и силно ядосан го попитал, дали този
микробус е негов и така ли се паркира като го нарекъл „шишко“. К. му отговорил,
че автомобилът е негов и тръгва веднага, като започнал да му се извинява, че е
паркирал така, но обв. М. застанал пред него и му
нанесъл удар с ръка в областта на лицето. След това М. се насочил към Ч., а К.
се качил в автомобила си и потеглил. Приближавайки Ч., М. попитал и него, дали
е редно така да паркира. Ч. се извинил за начина си на паркиране, след което се
качил в автомобила си и тръгнал.
Действията на обв. М. били заснети от охранителна камера, разположена на
съседна сграда. Действията на обв. М. по нанасяне на
удара на св. К. предизвикали възмущение у св. Е.С.П., която станала неволен
свидетел на случилото се. По това време св. П. работила на длъжност „сервитьор“
в заведение „Вокс“. След като влязла в заведение „Вокс“ св. П. споделила със св. П.К., че е видяла как обв. М. е ударил непознат. Св. К. изгледала записа и
предвид на това, че силно се възмутила от действията на обв.
М., тя уведомила за това св. Ю.С., която подала сигнал в РП-Асеновград. Въз
основа на сигнала била образувана преписка № 2631/2017г. по описа на РП-Асеновград, по
която било образувано настоящото досъдебно производство.
От заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
нанесения удар от обв. М., на И.К.К.
са били причинени болка и страдание, без разстройство на здравето.
Изложената
фактическа обстановка се установява категорично и несъмнено от всички гласни и
писмени доказателства по делото, а
именно от
показанията на свидетелите И.К., В.Ч., Ю.С., П.К., Е.П., К. П., от назначените
съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи, от проведения оглед на ВД –
флашпамет, съдържаща запис от охранителна камера,
както и от приобщените писмени доказателствени
средства. По отношение на всички изложени обстоятелства от развитието на
инцидента и конкретно по отношение на главния факт, включително и нанасянето на
удара по лицето на пострадалия К. от обвиняемия М., съдът кредитира показанията
на горните свидетели, тъй като те са логични,
последователни и са съответни с приложеното веществено доказателство, а
именно пълен запис на инкриминираното събитие. В тази връзка следва да се отбележи,
че свидетелите И.К. и Е.П. са свидетели очевидци на действията на обвиняемия и
съдът кредитира показанията им с пълна степен на достоверност, тъй като те се
потвърждават и от показанията на останалите свидетели, а именно тези на
свидетеля В.Ч., който също непосредствено е възприел част от фактите от развитието
на инцидента, а по отношение на факта на нанасянето на удар по лицето на св. К.
и отправената му обидна реплика, е бил уведомен от него непосредствено след
инцидента и напускането на местопроизшествието. Свидетелките С. и К. са
възприели фактите предмет на обвинението след гледането на видеозаписа и
показанията им въпреки, че са производни по отношение на главния факт и преки
по отношение на изпитаното от тях възмущение
и притеснение, също съдът намира за достоверни, поради пълното им съответствие
с показанията на останалите свидетели, както и с обективно отразените на
видеозаписа събития. По отношение на приложеното по делото веществено
доказателство – флашка съдържаща пълен запис на инкриминираните
събития, съдът намира, че същото е допустимо и относимо
към предмета на доказване и съдържа достатъчна информативност
по отношение на процесните факти. Касае за случайно
направен запис на процесните събития от монтирана на
търговски обект постоянно записваща камера, който е приобщен по делото по
допустим процесуален ред. Същото е изследвано в рамките на изготвената СТЕ-за
при което не са установени следи от манипулации и промяна на възпроизвежданата
информация, а при предявяването му на страните по реда на чл. 284 от НПК,
обвиняемият потвърждава, че възпроизведения инцидент е този, за който му е
повдигнато обвинение.
При тези факти, Съдът намира, че обвиняемият И.Т.М.,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
325 ал.1 от НК, за това, че: На 23.11.2017 г. в гр. Асеновград, на паркинг, находящ се на ул. „Драгоман“, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото: на публично място нанесъл удар с крак на микробус марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № РВ 0463
МА, отправил обидни думи по отношение на И.К.К.,
наричайки го „Шишко“, след което му нанесъл удар с ръка в областта на лицето, в
резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, което е престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
От обективна страна с действията си обв. М. е нарушил установения правов ред за поведението,
което следва да имат гражданите на улицата, пред магазини и заведения и спрямо
останалите граждани. Ядосан от начина, по който К. и Ч. били паркирали
автомобилите си, обв. М. нанесъл удар с крак на
автомобила на К., а при идването му го нарекъл „шишко“, след което му нанесъл удар
с ръка в областта на лицето, в резултат на което му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание. В предвид конкретните условия на
време, място и обстановка сочат, че с причиняването на телесното увреждане на
пострадалия, който е напълно непознато за него лице, е демонстрирал пълно
незачитане на добрите нрави и норми на поведение и е целял да покаже, както
явното си неуважение към обществото, така и пренебрежителното си отношение към
морала и правата на личността. Обв. М. и пострадалият
К. не са се познавали до момента, нанасянето на удара е извършено на публично
място и пред хора. Нанасянето на удара сочи за агресивно поведение и
демонстрация на явно неуважение към телесната неприкосновеност на пострадалия и
към обществото като цяло.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Давайки
израз на негативните си чувства към св. К. по незначителен повод - начина на
паркиране на автомобила, обв. М. е съзнавал
противообществения характер на действията си в една такава обстановка. Разбирал
е, че с тях демонстрира явното си неуважение към обществото, но воден от
чувството си за необвързаност към спазване на общоприетите норми за поведение е
изразил своето пренебрежително поведение към всички останали членове на
обществото. Освен брутална демонстрация против установения в страната правов
ред обвиняемият е изразил пренебрежително отношение както към чуждата личност,
така и към спокойствието и сигурността на останалите членове на
обществото-гражданите намиращи се по това време на улицата. Цялостното
поведение на обвиняемия, отправените реплики, нанесения удар, сочат на умисъл
за извършеното хулиганство. Преценени от гледна точка на нормалните човешки
взаимоотношения в обществото независимо от конкретния повод който ги е провокирал,
действията на обвиняемия М. безспорно са
непристойни и изразяват явно неуважение към обществото. Не може да се приеме и че обществения ред за
решаване на спорове между граждани е такъв, какъвто е демонстрирал обвиняемия,
а именно чрез обиди и саморазправа, поради което и тези действия грубо го
нарушават и в пълна степен покриват всички обективни и субективни признаци от
престъпния състав на чл. 325 ал.1 от НК.
Съдът намира, че по отношение на обвиняемия М. са
налице всички предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност, а именно за престъплението по
чл.325 ал.1 от НК, което е умишлено предвиденото наказание е „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”, както и „Обществено порицание”.
Обвиняемият М. е реабилитиран, т.е. третира се като не
осъждан, друг път същият не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.
С оглед
на гореизложеното съдът на основание чл.378, ал.4 от НПК освободи обвиняемия М.
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание на основание
чл.78а ал.1 от НК глоба в минималния
размер на предвидения в закона диапазон, а именно 1000 лева.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе в предвид обстоятелствата по
чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1 от НК. При определяне на размера
на глобата съдът на първо място прецени базовите критерии по чл. 54 ал.1 от НК, а именно
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като намира, че
конкретното деяние с оглед неговите специфики преценено в цялостния контекст на
установената фактическа обстановка се отличава с ниска степен на обществена
опасност, същото е продължило сравнително кратко време, а конкретните действия,
чрез които е накърнен обществения ред не се отличават със висока интензивност,
агресия и бруталност, а степента на тяхната непристойност също не е висока.
Обвиняемият М. с оглед чистото съдебно минало и добрите характеристични данни,
съдът намира, че не е деец с висока степен на обществена опасност. В пряка
връзка с този извод са и конкретните подбуди за извършване на престъплението, а
именно факта, че същият е бил провокиран
и ядосан от поведението на лицата срещу които са били насочени действията,
поради факта, че с неправомерното си паркиране същите са ограничили
възможността му до достъп до търговския му обект, както и да премине по улицата
с автомобила. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете горните
обстоятелства, а отегчаващи вината обстоятелства не констатира.
Ето защо, съдът определи размера на глобата в минималния
размер предвиден в закона, а именно 1000 лева.
По
отношение на вещественото доказателство - 1 брой флашпамет,
Съдът постанови да остане приложено по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189 ал.3 от НПК обвиняемият И.Т.М. бе
осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 294,22 лева.
Причините за извършване на престъплението са липсата на
чувство за отговорност от страна на обвиняемия по отношение на собствените му
действия и постъпки и незачитането на установения и утвърден в страната правов
ред, и по-специално на нормите регулиращи отношенията между гражданите и общественото спокойствие.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: