№ 746
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502516 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 335/20 г. по описа на СОС. С
решение по делото № 260 170/21.05.21 г. съдът е отхвърлил предявените от М. М. С.
искове, основани на разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ срещу СРС и СГС за
присъждане на обезщетение в размер на по 30 000 лв. неимуществени вреди
(спрямо всеки ответник) и 4050 лв. (общо от двамата ответника) –
обезщетение за имуществени вреди поради воденето на предубеден процес
(при незачетен отвод на съдилищата, „работещи с ответничките в качеството
им на вещи лица“), поради необезпечено участие на ищеца в процесите по
гр.д. 55 525/16 г. по описа на СРС и № 10 933/17 г. по описа на СГС и
дискриминирането му по образование чрез неприемане на написана от него
касационна жалба (непреподписана от адвокат). След назначаването на
служебен защитник ищецът не могъл да се свърже с него, а съдът не проверил
дали адвокатът е проявил активност за връзка с подзащитния му. Така били
нарушени разпоредбите на чл. 13 ЕКПЧОС, чл. 14 ЕКПЧОС, Протокол 12
към ЕКПЧОС и чл. 21 ХОПЕС.
Във въззивната жалба ищецът твърди, че постановеното решение е
недопустимо, тъй като заявените от него неимуществени вреди били доказани
от психиатрична експертиза, копие от която не му било връчено в
седмодневен срок преди заседанието, в което експертизата била приета, не
било отложено разглеждането на делото в открито съдебно заседание поради
невръчване на ищеца на психиатричната експертиза и е проведено такова в
отсъствието на ищеца. Алтернативно въззивникът твърди, че решението е
неправилно, защото съдът не е навел доводи защо счита, че разпоредбите на
1
Европейското право не са нарушени. Иска след отмяна на постановеното
решение, да му бъде присъдена „неустойка“ в размер на 64050 лв., ведно със
законната лихва от края на разглеждането на спора до изплащане на сумата
(претенция, различна от предявената в първоинстанционното производство).
Въззиваемите оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на
постановеното решение като правилно.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
с които се атакува валидно и допустимо съдебно решение.
В производството пред въззивния състав не са събирани нови
доказателства.
Дължи се произнасяне според доводите за неправилност, съдържащи се
в въззивната жалба, на база доказателствата, приобщени в
първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните според очертания предмет на
проверка, на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производство, САС прави следните изводи:
Визираните от ищеца нарушения на европейското право (забраняващо
дискриминация и даващо възможност за правна защита на засегнати лица)
представляват основни принципи на правото, зачетени от българския законодател.
Изискванията, произтичщи от визираните с исковата молба разпоредби чл. 13,14
ЕКПЧОС и чл. 17 ХОПЕС, са инкорпорирани от българския ГПК, приложен от
съдилищата при решаване на конкретния спор.
Делото, разгледано от СРС и СГС по реда на инстанционния контрол, е
образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. С. срещу ответничките Р. Ц.
К. и Д. С. З.-С., осъществили като психиатър респ. психолог комплексна експертиза по
чнд 13929/15 г. по описа на СРС. Това заключение, според ищеца е с невярно
съдържание.
Липсват доказателства за разгърнато на основание чл. 191 НК производство.
Ищецът с молба до всяка от съдебните инстанции е поискал отвод на съдиите,
тъй като двете ответнички „работят“ като вещи лица към съответното съдилище, а това
предпоставя предубеденост на съда.
САС констатира, че по всяко от исканията на ищеца за отвод е налице
произнасяне с нарочни актове, незачитащи искането. Определенията са правилни.
Експертите не са част от персоналния състав на съдилищата. Списъците с вещи лица са
създадени за удобство на правораздавателните органи и районирането не е безусловно.
Компетентността и безпристрастността си самите вещи лица декларират пред съда
преди пристъпване към изслушване на експертното заключение, като правят това под
страх от наказателна отговорност.
Съдът не е обвързан от заключението на вещото лице. То служи за подпомагане
на съда с експертни познания в специфични области, в сферите на които съдът не
разполага със знания. Наличието на обвързаност (предубеденост с фразеологията на
ищеца) се преценява на база вътрешно убеждение на сезирания състав. Законът е
предвидил случаи, в които безусловно съдът дължи отвод, но заявените от ищеца
обстоятелства не попадат сред изрично изброените в чл. 22 ГПК основания за
отвеждане. Поради това твърдението на ищеца, че е бил лишен от справедлив процес
поради това, че СРС и СГС при сезирането им с иск, основан на разпоредбата на чл. 45
ЗЗД срещу физически лица, действали при осъществяване на утвърдения деликт в
2
качеството си на вещи лица, е неоснователно и недоказано. Няма нарушаване на
разпоредбата на чл. 13 ЕКПЧОС.
Призоваването на страните за делата става еднократно, ако отлагането се
обявява в съдебно заседание (чл. 56, ал. 2 ГПК). Съдът не дължи на страните
връчвания на книжа, извън изрично посочените в закона случаи (искова молба, отговор
на исковата молба, молба за изменение на иска, жалба, отговор на жалбата…). Вещите
лица са длъжни да депозират в деловодството на съда изготвените експертни
заключения не по късно от 7 дни преди насроченото съдебно заседание за неговото
приемане (чл. 199 ГПК). Срокът е даден с цел страните да се запознаят с изводите на
експертите, при нужда да направят консултации по неясни въпроси и да могат
ефективно да формулират запитвания и искания при приемане на експертизата в
открито заседание. С изявление, класирано на с. 106 от делото пред СРС ищецът е
заявил отказ да участва присъствено в процеса. Причина за това е обстоятелството, че е
беззаконно съдията да разглежда спора, след като е „колега“ с ответниците. Участието
на страните в съдебно заседание е тяхно право, а не задължение. Ищецът има свободна
воля да присъства или не при протичане на процеса. Съдът, установявайки редовна
процедура по призоваване на страните, няма основание за отлагане на делото. Липсват
доводи и доказателства, че ищецът, след депозиране на заключение от вещо лице, е бил
лишен от възможност да се запознае с него в деловодството на съда. Установяването на
последното обстоятелство би било процесуално нарушение, опорочаващо съдебната
процедура. Поради това и с разглеждането на делото в отсъствие на ищеца при
приемане на психиатрична експертиза не е накърнило правата му за участие в процеса
и не е нарушено правото, формулирано в чл. 6 и 13 ЕКПЧОС.
Изискването за преподписване на касационните жалби от адвокат (чл. 280 ГПК)
е въведено с цел гарантиране квалифицирана защита на интересите на страните. Това
се обуславя от ограничените основания за допускане на касационен контрол и
невъзможността на гражданите да формулират същите. Поради това разпоредбата на е
дискриминационна. Страната, лишена от възможност да си наеме адвокат, има право
на правна помощ и искането на ищеца за това е било уважено. Съдът не е медиатор в
отношенията между страната, поискала правна помощ, и назначения защитник. При
невъзможност да се осъществи контакт между двамата, страната разполага с правото
да поиска замяна на определения адвокат. Липсват доводи и доказателства за
отправено подобно искане от страна на ищеца и оставяне на същото без уважение.
Горното обосновава извода, че разпоредбата не е дискриминационна (по признак
образование) и при изискване на нейното спазване не се нарушават чл. 14 ЕКПЧОС и
чл. 21 ХОПЕС.
Що се отнася до твърденията на ищеца за неправилност на решението поради
недоказване на заявените с исковата молба обстоятелства, САС счита, че изводите на
СОС са правилни. Не е доказано деликтно поведение като предпоставка за
отговорността по чл. 49 ЗЗД, респ. чл. 2в ЗОДОВ. Не са доказани по несъмнен начин и
вредите на ищеца. Същият е могъл да ангажира гласни доказателства, но не е поискал
такива. Ищецът е направил изявление за контактност с инфекциозно болен и отказ да
участва в насрочено открито съдебно заседание. С оглед на това той не е упражнил
правото си да зададе уточняващи въпроси на вещото лице психиатър. Установената от
съдебно психиатрична експертиза тревожност при ищеца няма за свой несъмнен
източник воденото от СРС/СГС производство. Ако това би било така, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи причинната връзка между
противоправно поведение и вреди от неимуществено и имуществено естество. Не е
доказано заявеното от ищеца уронване на доброто му име и репутацията му на
журналист. Няма доказателства за наличие на причинна връзка между откритите при
ищеца заболявания и процесуалните действия на СРС/СГС.
3
Тъй като крайните изводи на съдилищата съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди, а в полза на въззивника не се дължат
разноски.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 170/21.05.21 г., постановено по гр.д.
335/20 г. по описа на СОС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4