РЕШЕНИЕ
№ 14684
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110135497 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН)
Образувано е по молба за защита по ЗЗДН – за извършени насилнически актове за
времето от 11.06.2022 г. до 18.06.2022г., описани в молбата от 04.07.2022г.и допълнителна
такава от 05.07.2022г.
Ответникът оспорва твърденията за извършеното насилие и пледира за отхвърляне
на молбата.
Страните са живели на семейни начала, макар и за сравнително кратък период от
време, видно от свидетелските показания на Златка П.. Съдът не приема твърдението на
ответника, че страните не са живели на семейни начала, тъй като това обстоятелство той
установява със свидетелските показания на Борис Деспотов, които съдът намира за
заинтересовани, предвид обстоятелството, че сестрата на свидетеля също е била във връзка
с ответника и свидетелят заяви, че молителката е писала за него различни неща пред
полицията и СРП. Съдът приема, че ответникът е извършил над молителката актове на
психическо насилие – на процесните дати е отправил обидни и заплашителни съобщения, с
които е притеснил молителката. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН следва да се цени,
защото съдържа признаците на процесните насилнически актове. Показанията на св. Златка
П. следва да се вземат предвид макар да сочат косвени данни за това, че молителката е
получавала обидни и заплашителни съобщения от ответника, /предвид, че не знае чужд език,
а страните са комуникирали помежду си на английски език/, тъй като се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Свидетелят Борис Деспотов твърди, че не е бил
свидетел на домашно насилие, не сочи факти и обстоятелства относими към описаните
актове на домашно насилие. Свидетелства за липсата на съвместно съжителство между
страните, но както е посочено по-горе съдът не кредитира тези свидетелски показания,
намирайки ги за заинтересовани.
1
По делото е назначена СПЕ, която дава заключение, че молителката има поставена
диагноза Параноидна шизофрения, към момента на описаните актове на домашно насилие е
била вменяема и е разбирала за какво става дума, не е била в пристъп, била е осъзната.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
съдът намира за установено ответникът да е извършил горепосочените действия. Същите
могат да бъдат подведени под понятието психическо домашно насилие, дефинирано в
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, а именно: всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство , които
имат общо дете. Установява се намеса от страна на ответника в личния живот на молителя,
което го стресира. Кумулативното обсъждане на събраните по делото доказателства
установява както психическия тормоз над молителя , така и авторството (декларация по
ЗЗДН).
Независимо от заявените искания съдът определя подходящите мерки служебно, като
не дължи постановяване на нарочен отхвърлителен диспозитив. Съдът счита, че спрямо
ответника, като извършител на физическо насилие по отношение на молителя, следва да
бъде приложена мярка по чл. 5 ал. 1 т.1 т. 3 пр.1 и 4 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушение, подбудите
за извършването и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази
тежестта на установения акт на домашно насилие съдът счита, че глобата следва да бъде
наложена в минимален размер, а именно: 200 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, ответникът дължи на молителката
направените от нея по делото разноски, но разноски на молителката за адвокатско
възнаграждение не се присъждат, предвид непредставен списък по чл. 80 от ГПК, а на
ответника претенцията за разноски следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу О. М. Ш., роден м. септември
1994г., като:
ЗАДЪЛЖАВА О. М. Ш., роден м. септември 1994г., адрес: гр. София, кв. С., ул. М.
с, №15Б, тел., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на М. В. П., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 пр.1 и 4 ЗЗДН на О. М. Ш., роден м.
септември 1994г. за срок от 10 (десет) месеца, считано от постановяване на решението,
ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 м до М. В. П., ЕГН
**********, както и на местата за социални контакти и отдих на М. В. П., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА О. М. Ш., роден м. септември 1994г., че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на О. М. Ш., роден м. септември 1994г. на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН,
глоба в размер на 200.00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет – по сметка
на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на направени
2
разноски по делото.
ОСЪЖДА О. М. Ш., роден м. септември 1994г.да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл.
20 от ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3