№ 614
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002335 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № № 52211/11.06.2020 г., подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД чрез адвокат В.Г. срещу решение № 618/23.04.2020 г., постановено по
търг. дело № 391/2019 . по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от
въззивника по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ иск с правно основания чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по който е
конституиран като съищец синдикът на „М. Билд Корект“ ЕООД (н), срещу „М. Билд Корект“
ЕООД (н) и „Дова“ ЕООД (н), с който се иска съдът да обяви за относително недействителен по
отношение на кредиторите на „М. Билд Корект“ ЕООД (н) договор за продажба на недвижим имот,
сключен на 05.02.2015 г. във форма на нотариален акт № 36, том I, дело № 36/2015 г., с който
„Сити Пойнт Ботевград” ЕООД сега „М. Билд Корект“ ЕООД (н) е продал на „Дова” ЕООД
поземлен имот с идентификатор 05815.303.119 с площ от 6 806 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.
„***“, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 05815.303.119.1, както и предявения
по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. ал. 1 срещу „Дова“ ЕООД (н) иск за връщане на посочения по-горе
имот в масата на несъстоятелността на „М. Билд Корект“ ЕООД (н), което дружество е осъдено да
заплати чрез масата на несъстоятелността по сметка на СГС държавна такса в размер на 6 405.96
лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и
1
необоснованост, поради което моли въззивния съд да го отмени изцяло и вместо него постанови
друго, с което уважи като основателни предявените искове – по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД,
както и предявения по реда на чл. 649, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ срещу „Дова“ ЕООД (н) иск за връщане на
процесния имот в масата на несъстоятелността на „М. Билд Корект“ ЕООД (н). Претендира и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Излага подробни съображения от фактическа и правна страна в подкрепа на възражението
си, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано, в противоречие с приложимия
материален закон и при нарушение на съществените съдопроизводствени правила, бил приел, че
отсъствала една от предпоставките за основателността на исковата претенция, а именно знанието
на длъжника и приобретателя за увреждането на ипотекарния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД -
праводател на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди и че първоинстанционният
съд допуснал нарушение на процесуалните правила по събиране на доказателства, което е довело
до неправилност на първоинстанционното решение, тъй като с определение № 5149/02.10.2019 г.
оставил без уважение направените с исковата молба доказателствени искания на ищеца за
установяване на факти, от чието установяване зависело уважаването на иска (знанието за
увреждане у приобретателя и прехвърлителя), а впоследствие с решението си съдът приел, че
същите факти останали неустановени по делото. Също така посочва, че първоинстанционното
решение било неправилно и в частта, с която съдът отхвърлил иска за предаване по реда на чл. 649,
ал. 2 ТЗ на недвижимия имот, относно който бил предявен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649,
ал. 1 ТЗ в масата на несъстоятелността на „М. Билд Корект“ ЕООД (н) – като последица от
неправилното решение, с което бил отхвърлен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ,
първоинстанционният съд неправилно отхвърлил и обусловения от него иск за предаване по реда
на чл. 649, ал. 2 ТЗ на недвижимия имот в масата на несъстоятелността на „М. Билд Корект“ ЕООД
(н), без да обсъди относимите към този иск факти и представените за установяването им
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК синдикът на „М. Билд Корект“ ЕООД (н) – Е.Т. е подал
отговор, с който изразява становище за основателност на въззивната жалба и по изложените
съображения моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи
изцяло исковите претенции.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. №
27741/27.02.2019 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу „М. Билд Корект“
ЕООД (н) и „Дова“ ЕООД (н), уточнена с молба от 23.10.2019 г. относно петитума, с която са
предявени искове, както следва:
иск по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ с правно основания чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по който е
конституиран като съищец синдикът на „М. Билд Корект“ ЕООД (н), с който иск се претендира
съдът да обяви за относително недействителен по отношение на кредиторите на „М. Билд Корект“
2
ЕООД (н) договор за продажба на недвижим имот, сключен на 05.02.2015 г. във форма на
нотариален акт № 36, том I, дело № 36/2015 г., с който „Сити Пойнт Ботевград” ЕООД сега „М.
Билд Корект“ ЕООД (н) е продал на „Дова” ЕООД поземлен имот с идентификатор 05815.303.119
с площ от 6 806 кв. м., находящ се в гр. ***, ул. „***“, заедно с построената в имота сграда с
идентификатор 05815.303.119.1;
както и иск по реда на чл. 649, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то
ЗЗД срещу „Дова“ ЕООД (н) за връщане на посочения по-горе имот в масата на несъстоятелността
на „М. Билд Корект“ ЕООД (н).
Ищецът твърди, че имал качеството на кредитор на длъжника „М. Билд Корект“ ЕООД (н), а
вземането било придобито по договор за цесия от 15.10.2018 г., с който му било прехвърлено от
„Уникредит Булбанк" АД, възникнало по договор за банков кредит № 001/21.03.2018 г.,
обезпечено от длъжника с договорна ипотека върху УПИ XLI, кв. 202 по плана гр. ***, с площ от 6
725 кв. м., заедно с построената в имота сграда. Придобитото с договора за цесия вземане било
включено от синдика в списъка с приети вземания на кредиторите на длъжника.
С процесния договор за продажба длъжникът прехвърлил в полза на ответника „Дова“
ЕООД (н) собствеността върху УПИ XLI, кв. 202 по плана гр. ***, с площ от 6 725 кв. м., заедно с
построената в имота сграда, с което кредиторите на длъжника били увредени, защото уговорената
продажна цена от 70 000 лв. с ДДС била многократно по-ниска от пазарната цена на имота, тъй
като по данъчна оценка имотът бил на стойност от 687 807.70 лв., а срещу собствеността
длъжникът придобил необезпечено вземане към неплатежеспособно дружество. Въпреки
учредената ипотека се увреждало цялото имущество на длъжника, защото в него не постъпвала
еквивалентно по стойност имущество и бил излязъл имот. Налице било знание на длъжника,
защото се разпоредил с имота след възникване на задължението му по договора за банков кредит, а
приобрететателят „Дова“ ЕООД (н) знаел за увреждането, защото при сключване на процесния
договор била вписана ипотеката, от която се установявало съществуването на задължения на
продавача.
Управител и едноличен собственик на капитала била Х. Г. Х., което била свързано лице с Е.
Д., с който живеела на съпружески начала и който чрез „Сити Пойнт Ботевград” ЕОО бил
собственик на капитала на прехвърлителя. Била налице и симулативност на производството по
откриване на приобретателя в несъстоятелност.
Синдикът на длъжника „М. Билд Корект“ ЕООД (н) – Е.Т. изразява становище от 20.06.2019
г. за допустимост и основателност на иска.
Ответникът „Дова“ ЕООД (н) чрез синдика А. М. е подал писмен отговор вх. №
81210/20.06.2019 г., с който оспорва иска с възражение за недопустимост поради липса на правен
интерес, защото ищецът бил ипотекарен кредитор и щял да се ползва от продажбата по чл. 717н
ТЗ, която щяла да се извърши в производството по несъстоятелност на „Дова“ ЕООД (н). Оспорва
иска и като неоснователен, тъй като продажбата била извършена преди сключване на договора за
цесия, по който ищецът придобил вземане срещу прехвърлителя. Освен това не било налице
увреждане, доколкото продаденият имот бил ипотекиран в полза на ипотекарния кредитор, чието
положение не се влошавало от разпоредителната сделка, защото и след нея продължавал да се
3
ползва от обезпечението. Било нормално при наличие на ипотека имотът да се продаде при по-
ниска цена.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал допълнителна искова молба вх. №
98572/01.08.2019 г., с която поддържа предявения иск по чл. 135 ЗЗД с довода, че нямало значение
кога бил сключен договорът за цесия, тъй като цесионерът придобивал вземането на цедента с
всички негови права. Твърди, че бил налице правен интерес за обезпечения с ипотеката кредитор
да води иска по чл. 135 ЗЗД, защото бил с прието вземане в производството по несъстоятелност на
прехвърлителя и можел да влияе чрез участие в събранието на кредиторите по какъв начин ще се
оценява и осребрява имуществото, но не бил кредитор в производството по несъстоятелност на
приобретателя и не можел да влияе относно начина на осребряване на имота. Излага правни
съображения относно наличието на увреждане, произтичащо от излизане на имота от имуществото
на длъжника, както и поради това, че срещу отчуждения имот не било постъпило еквивалентно по
стойност имущество.
Синдикът на „М. Билд Корект“ ЕООД (н) – Е.Т., в качеството на съищец, е подал
допълнителна искова молба, с която поддържа иска по чл. 135 ЗЗД. Навежда довод, че целта на
иска била връщане на имота в масата на несъстоятелността, което щяло да ползва всички
кредитори с приети вземания, а не само предявилия иска кредитор. Посочва, че увреждаща била
всяка разпоредителна сделка, с която се намалявало имуществото на длъжника.
Ответникът „М. Билд Корект“ ЕООД (н), пР.ан по реда на чл. 50, ал. 2 вр. чл. 619 ТЗ, не е
подал писмен отговор и не е взел становище по иска.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените
искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 649, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-
то ЗЗД за процесуално допустими и като такива правилно са били разгледани по същество от
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение се явява допустимо. В тази връзка,
относно допустимостта на исковите претенции, първоинстанционният съд е изложил
съображения, които са правилни и законосъобразни, с оглед на което напълно се споделят от
настоящия съдебен състав и поради това препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Относно законосъобразността на обжалваното решение по същество на спора, на основание
чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, както и при справка в търговския регистър по партидата на „М. Билд Корект“
ЕООД (н), следното:
С договор за цесия от 15.10.2018 г. , с приложение № 104, част (А) и част (Б) към него,
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобил от „Уникредит Булбанк“ АД вземане
срещу ответното дружество „М. Билд Корект“ ЕООД (н), възникнало въз основа на договор за
банков кредит № 001/21.03.2008 г., изменен и допълнен с анекси: № 1/14.11.2008 г., № 2/23.03.2009
г., № 3/15.09.2009 г., № 4/30.12.2009 г., № 5/19.01.2010 г. и № 6/31.03.2010 г. На 23.11.2018 г.
4
длъжникът „М. Билд Корект“ ЕООД (н) е уведомен за извършената цесия с уведомление изх. №
УПЦ-КОВ-С-Д-УКБ/950LINV143070002.
Вземането на банката по договора за банковия кредит с последващите към него анекси е
обезпечено с договорна ипотека, учредена от „М. Билд Корект“ ЕООД (н), тогава с наименование
„Сити Пойнт Ботевград” ЕООД, с нотариален акт № 27 от 26.08.2008 г., т. IV, peг. №
4475/26.08.2008 г. по дело № 586/2008 г. на нотариус Д. Г. с рег. № 371 и район на действие PC-
Ботевград, вписан в Служба по вписване Ботевград с вх. рег. № 1967, акт 24, т. II, дело №
1652/2008 г., подновена в срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД с молба вх. № 3208/14.08.2018 г., акт № 84,
том II, дело № 977/2018 г., върху следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот XLI
(четиридесет и първи) - „За комплексно обществено обслужване, търговска и административна
дейност и трафопост”, в кв. 202 по плана на гр. ***, с площ от 6 725 кв. м., с уредени регулационни
сметки, при граници на имота: урегулиран поземлен имот I - „За болница и обществено
обслужване”, урегулиран поземлен имот II - „За горско стопанство” и улица, както и върху всички
подобрения в гореописания урегулиран поземлен имот, както и върху инкорпорираното в правото
на собственост върху урегулирания поземлен имот право на строеж за построяване в този
поземлен имот на търговски обект „City Point Park“, състоящ се от първи етаж и частичен втори
етаж, със застроена площ на сградата от 2 549 кв. м. и с разгъната застроена площ от 2 585 кв. м.,
която сграда се предвижда да бъде построена съгласно разрешение за строеж № 184/14.08.2008 г.
от Гл.архитект на гр. ***, инвестиционен проект с № 151, одобрен на 14.08.2008 г. и последващите
преработки на инвестиционния архитектурен проект.
С нотариален акт № 36 от 31.01.2013 г., том I, дело № 34/2013 г. на нотариус Д. Г. с рег. №
371 и район на действие PC-Ботевград, вписан в Служба по вписване Ботевград с вх. рег. №
154/31.01.2013 г., акт 104, т. I, дело № 57/20 г., „Сити Пойнт Ботевград” ЕООД, понастоящем „М.
Билд Корект“ ЕООД (н) е учредило право на ползване върху горепосочения недвижим имот в
полза на Х. Г. Х., която към този момент е управител на ответното дружество „Дова“ ЕООД (н) и
едноличен собственик на капитала на дружеството „Барег“ ЕООД, ЕИК:*********, което от своя
страна е едноличен собственик на капитала на „Дова“ ЕООД (н).
С нотариална покана peг. № 5446/13.11.2014 г., т. 2, акт 187 на нотариус А. В., с peг. № 460, с
район на действие PC-София, връчена на 23.12.2014 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на
адресата „М. Билд Корект“ ЕООД (н), същият в качеството му на длъжник е бил уведомен от
„Уникредит Булбанк“ АД за общия размер на задълженията си банката, произтичащи от договора
за банков кредит от 21.03.2008 г., които към датата на изпращане на поканата - 13.11.2014 г., били
в размер на 2 259 011.54 евро.
На 05.02.2015 г., с договор за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт №
36, т. I, peг. № 409, дело № 36/2015 г. на нотариус Д. Г. с рег. № 371 и район на действие PC-
Ботевград, вписан в службата по вписвания с вх. рег. № 178/05.02.2015 г., акт 92, т. I, дело 83/2015
г., „Сити Пойнт Ботевград” ЕООД, понастоящем „М. Билд Корект“ ЕООД (н) е прехвърлило на
„Дова“ ЕООД (н) правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: - поземлен
имот с идентификатор 05815.303.119 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***,
одобрени със заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота гр. ***, ул. „***“, с площ на имота от 6 806 кв.м., и трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за търговски обект, комплекс, с номер по предходен
5
план: квартал 202, парцел XLI, при съседи имоти с идентификатори 05815.303.120, 05815.303.118,
05815.303.171, 05815.303.190, който имот по нотариален акт за собственост представлява
урегулиран поземлен имот XLI (четиридесет и първи) – „За комплексно обществено обслужване,
търговска и административна дейност и трафопост”, в кв. 202 по плана на гр. ***, с площ от 6 725
кв.м., с уредени регулационни сметки, при граници на имота: урегулиран поземлен имот I – „За
болница и обществено обслужване”, урегулиран поземлен имот II – „За горско стопанство” и
улица, заедно с построената върху него сграда с идентификатор 05815.303.119.1., с търговско
наименование търговски обект сити пойнт парк, водопроводно и канализационно отклонение,
площадков газопровод, със застроена площ на сградата съгласно скица от 2 634 кв.м., с
административен адрес: гр. ***, ул. „***”, брой етажи: 1, с предназначение сграда за търговия,
въведена в експлоатация съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация № 39/29.09.2009 г.
Съгласно отразеното в нотариалния акт, процесният имот е продаден за цена в размер на 70
000 лв. с включен ДДС, която е предвидено, че се заплаща в 7-дневен срок от подписване на
договора за покупко-продажба.
На 06.04.2015 г. ответното дружество „Дова“ ЕООД (н) е получило уведомление изх. №
03314/01.04.2015 г., с което ЧСИ Н. Д. уведомява дружество в качеството му на ипотекарен
длъжник, че по изпълнително дело № 20157930400054 с взискател „Уникредит Булбанк“ АД и
длъжник „М. Билд Корект“ ЕООД (н) е насрочен опис на процесния имот за 11.05.2015 г.
Впоследствие, с протокол на ЧСИ от 10.07.2015 г. е извършен опис на имота, като в протокола е
отразено, че върху същия е наложена възбрана на 03.04.2015 г.
С решение № 952/30.05.2016 г. по търг. дело № 7493/2015 г. на СГС по отношение на
ответното дружество „Дова“ ЕООД (н) е открито производство по несъстоятелност и същото е
обявено в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2014 г.
С решение № 554/01.03.2018 г. по търг. дело № 904/2017 г. по описа на Софийски градски
съд по отношение на ответното дружество „М. Билд Корект“ ЕООД (н) е открито производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособността му, с начална дата на неплатежоспособността
31.12.2013 г.
Така придобитото с договора за цесия от 15.10.2018 г. вземане на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, възникнало въз основа на договора за банков кредит от 21.03.2008 г., е прието в
производството по несъстоятелност на „М. Билд Корект“ ЕООД (н) в общ размер от 5 770 291.58
лв. и в този размер е включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен с определение
№ 2754/22.05.2018 г. на съда по несъстоятелността.
За придобитото вземане, ищецът е уведомил съда по несъстоятелността с молба от 30.11.2018
г. и след привнасяне на разноски по чл. 632, ал. 2 ТЗ съдът е възобновил производството по делото
с решение № 2413/05.12.2018 г.
По делото е разпитан като свидетел К. В. П.. От показанията му се установява, че същият не
знае негови познати или роднини да са били управители или съдружници в някое от дружествата,
страни по делото. Свидетелят е имал връзка с лицето Х. Г. Х. от 2005 г. до 2011 г., с която са били
съдружници в „Платинум 21“ ООД. След като през 2011 г. връзката на свидетеля с лицето Х. е
6
била преустановена, тя е започнала връзка с Е. Д., с който е започнала да живее на семейни начала.
И към 2017 г., когато свидетелят ги е видял заедно, Х. и Е. Д. са били заедно.
В хода на въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК са приети като писмени
доказателства както следва:
- Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. № **********/05.02.2021 г.
на Община Ботевград, представено от общината с писмо вх. № 2135/11.02.2021 г.
- Представените от нотариус Д. Г. с рег. № 371 с писмо вх. № 2533/18.02.2021 г. – п.к.
17.02.2021 г.: молба от „Сити пойнт Ботевград“ ЕООД и „Дова“ ЕООД до нотариус Д. Г. с рег. №
371 за изповядване нотариален акт за продажба на недвижими имот; нотариален акт №
36/05.02.2015 г., том I, рег. № 409, дело № 36/2015 г. на нотариус Д. Г. с рег. № 371, вписан в
Служба по вписванията – Ботевград вх. № 178/05.02.2015 г., акт № 92, том I, дело № 83, имотна
партида № 16789, 28787; молба от нотариус Д. Г. с рег. № 371 до съдия по вписванията към
Служба по вписванията – Ботевград с вх. № 178/05.02.2015 г.; скица на сграда № 15-
467206/17.12.2014 г., издадена от СГКК – Софийска област; пълномощно от „Дова“ ЕООД за
упълномощаване на Л. В. В.; скица на сграда № 15-467197/17.12.2014 г., издадена от СГКК –
Софийска област; скица на поземлен имот № 15-467194/17.12.2014 г., издадена от СГКК –
Софийска област; пълномощно от „Сити пойнт Ботевград“ ЕООД за упълномощаване на Ц. Т. П. с
нотариална заверка на подписите и съдържанието от 29.01.2015 г.; удостоверение № 39/29.09.2009
г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Община Ботевград; препис-извлечение от
търговския регистър по партидата на „Сити пойнт Ботевград“ ЕООД; декларация по чл. 264, ал. 1
ДОПК от Н. В. Д.; решение от 29.01.2014 г. на едноличния собственик на капитала на „Сити пойнт
Ботевград“ ЕООД; пълномощно от „Дова“ ЕООД за упълномощаване на Л. В. В. с нотариална
заверка на подписите от 03.0.22015 г.; нотариален акт № 107/19.09.2007 г., том IV, рег. № 5257,
дело № 970/2007 г. на нотариус Д. Г. с рег. № 371, вписан в Служба по вписванията – Ботевград вх.
№ 2225/19.09.2007 г., акт № 16, том IX, дело № 1820/2007 г., имотна партида том 13718, стр. 18267;
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. № **********/16.01.2015 г.,
издадено от Община Ботевград и платежно нареждане от 05.02.2015 г.
- Представените от Софийски градски съд с писмо вх. № 4963/29.03.2021 г.: 1. Отговор на
искова молба с вх. № 57168/05.05.2015 г.; 2. Отговор на искова молба с вх. № 155211/12.12.2015 г.;
3. Пълномощно от „ Дова“ ЕООД от 17.2015 г.; 4. Молба с вх. № 85508/02.07.2015 г., ведно с
приложения; 5. Определение от 02.07.2015 г. по търг. дело № 1190/2015 г.; 6. Адвокатско
пълномощно на адв. Г.; 7. Доклад от вещо лице с вх. № 84114/29.06.2015 г.; 8. Съобщения до
„Дова“ ЕООД (н), списъци за изготвени съобщения по търг. дело № 1190/2015 г. и пълномощно от
11.02.2015 г. 9. Решение № 1831/11.11.2015г по търг. дело № 190/2015 г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема
следните правни изводи:
За уважаването на иска с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ следва
да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1) качеството на кредитор на ищеца спрямо
ответника-длъжник в несъстоятелност, който е прехвърлител по атакуваната разпоредителна
сделка; 2) увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността в резултат на извършената
7
сделка, която не е сключена в подозрителния период (след началната дата на
неплатежоспособността до откриване на производството) и 3) знание за увреждането
от страните по атакуваната сделка, като доколкото те са юридически лица, под знание за
увреждането следва да се има предвид знание у физическите лица, които са в органите им на
управление.
Съгласно трайно установеното практика на ВКС (решения: № 45/01.06.2011 г. по гр. д. №
450/2010 г. на ІІІ г.о.; решения по гр. дело № 1863/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010
г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 171/2009 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009 г., четвърто г.
о., ВКС и др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, кредитор по смисъла на
чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето,
което твърди, че има вземане, без то да е установено с влязло в сила съдебно решение, като в хода
на процеса кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона
доказателствени средства. Нещо повече, съдът по Павловия иск не може да проверява съществува
ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, като в това производство се изхожда от
предположението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, освен ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В случая, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по несъмнен начин се легитимира
като кредитор на ответника „М. Билд Корект“ ЕООД (н) въз основа на договора за цесия от
15.10.2018 г., за който длъжникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, по силата на
който договор ищецът е придобил от „Уникредит Булбанк“ АД вземането му, възникнало въз
основа на договора за банков кредит от 21.03.2008 г. Същото е прието в производството по
несъстоятелност на „М. Билд Корект“ ЕООД (н) в общ размер от 5 770 291.58 лв. и в този размер е
включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен с определението от 22.05.2018 г. на
съда по несъстоятелността.
Налице е и увреждане на кредиторите в несъстоятелността. Видно от приложения по делото
и приет като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36,
том I, дело N 36/2015 г., на 05.02.2015 г. длъжникът „М. Билд Корект“ ЕООД (н), с тогавашно
наименование „Сити Пойнт Ботевград” ЕООД е продал на други ответник по делото „Дова“ ЕООД
(н) процесния имот, конкретно посочен по-горе. Така атакуваната от ищеца сделка е породила
своето вещноправно действие и е довела до изваждане на въпросния недвижим имот от
патримониума на продавача, т. е. към откриване на производството по несъстоятелност по
отношение на „М. Билд Корект“ ЕООД (н) имотът не е част от имуществото на длъжника и с оглед
на което не би могъл да послужи за удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Всяко
отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на
кредиторите, тъй като синдикът няма възможност да извърши действия по осребряване на имот,
който не е включен в масата на несъстоятелността, по арг. от чл. 614, ал. 1, т. 1 вр. чл. 616, ал. 1
ТЗ. Доколкото в случая ищецът е ипотекарен кредитор и направеното в тази връзка възражение на
ответника „Дова“ ЕООД (н), следва и да се отбележи, че е без значение дали някой от кредиторите
по несъстоятелността се ползва от учредено обезпечение и дали разполага с възможност да се
удовлетвори чрез индивидуално принудително изпълнение по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ, тъй като
искът по чл. 135 ЗЗД се предявява в защита на колективния интерес на всички кредитори и поради
това се преценява дали с разпоредителната сделка се накърнява възможността всички кредитори
8
да се удовлетворят от имота. Предвид изложеното, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, неоснователно се явява възражението, че ищецът е ипотекарен
кредитор, защото това възражение не може да се релевира спрямо всички кредитори в
несъстоятелността, в чийто интерес искът е предявен от ищеца в качеството на процесуален
субституент. Налага се извод, че след като възможността всички кредитори в производството по
несъстоятелност на „М. Билд Корект“ ЕООД (н) да се удовлетворят от имота е изключена поради
неговото отчуждаване с атакуваната сделка, то е налице увреждане по отношение на тях.
По тези съображения следва да се приеме, че са налице първите два от горепосочените
елементи на фактическия състав по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ. Настоящият съдебен
състав намира обаче, че по делото не е установено наличието на третата предпоставка, необходима
за уважаване на така предявения иск, а именно знание за увреждането от страните по атакуваната
сделка – подавачът-длъжник „М. Билд Корект“ ЕООД (н) (с предишно наименование „Сити Пойнт
Ботевград” ЕООД) и приобретателят „Дова“ ЕООД (н), който въпрос следва да се преценява от
съда в рамките на наведените от ищеца фактически твърдения – в случая, че процесната сделка
уврежда кредитора му по договора за банков кредит от 21.03.2008 г. - „Уникредит Булбанк“ АД, на
който ищецът е правоприемник в качеството на цесионер.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира следното:
Знанието за увреждане следва да е налице към момента на сключване на сделката, което
подлежи на установяване от кредитора с всички допустими доказателствени средства и може да
бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, който в своята взаимна връзка косвено
водят до несъмнен извод за наличието му. Наличието на знание по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД се
изразява в съзнаването на страните по сделката – в случая покупко-продажба на недвижим имот,
че чрез нея съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от
стойността на имота, каквато възможност винаги е налице при замяната на един реален и
неукриваем актив (недвижим имот) с друг актив, който длъжникът лесно би могъл да укрие (пари
или вземане), в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика, която се споделя и от
настоящия съдебен състав. В случая обаче предмет на атакуваната от ищеца сделка е прехвърляне
на недвижим имот, ипотекиран в полза на кредитора на ответника „М. Билд Корект“ ЕООД (н) -
„Уникредит Булбанк“ АД с частен правоприемник ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. С оглед на това следва да се има предвид, че за продажбата на ипотекиран имот няма
законови пречки и поначало същата, при наличие на вписана и подновена ипотека, не би довела до
затрудняване правата на кредитора, тъй като той би могъл да реализира правата си, независимо от
прехвърлителната сделка, ако тя следва вписаната ипотека. Поради това, обстоятелството, че
третото лице-купувач на имота по сделката „Дова“ ЕООД (н) е знаело (чрез своя управител) за
наличието на процесния договор за кредит, дължими суми по него и вписана за обезпечение на
същите ипотека не води до извода, че е налице знание за увреждане на кредитора, тъй като то
включва и знанието, че купувайки ипотекиран имот, третото лице придобива същият с вписаната
тежест и може да понесе риска от принудително изпълнение върху имота. Ипотеката следва вещта
съгласно чл. 173, ал. 1 ЗЗД и самото купуване на ипотекиран имот и знанието за това не може да се
квалифицира като знание за увреждане на кредитора, тъй като приобретателят купува имот именно
на риск да бъде отстранен принудително от същия поради наличието на вещна тежест.
Следователно, знанието на тези факти не води до извод, че е налице знание у приобретателя за
9
възпрепятстване или осуетяване на възможността на банката да се удовлетвори от имотите.
Същото важи и за длъжника-прехвърлител на ипотекирания имот. След като е учредил ипотека
върху имота, вписана още на 26.08.2008 г., длъжникът е знаел, че по този начин обезпечава
възможността на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от имота - дори и при прехвърляне на
собствеността чрез покупко-продажба и то без значение размера на насрещната парична
престация, т. е., че с учредената от него ипотека се защитава кредиторът по договора за банков
кредит от последващи прехвърлителни сделки и се гарантира възможността му да се удовлетвори
от имота. Поради това, следва да се приеме, че към момента на сключване на разпоредителната
сделка длъжникът е знаел, че тази сделка не уврежда ипотекарния кредитор по договора за банков
кредит, защото със сделката не се създава пречка и не се осуетява възможността този кредитор да
се удовлетвори от стойността на имота - и то по предпочитание.
Предвид гореизложеното, така предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
649, ал. 1 ТЗ се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. От своя
страна, неоснователността на този отменителен иск обосновава отхвърляне и на обусловения от
него иск по чл. 649, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД за връщане на процесния
недвижим имот в масата на несъстоятелността на „М. Билд Корект“ ЕООД (н).
С оглед на така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ жалбоподателят „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Апелативен съд –
София държавна такса в размер на 3 203 лв.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 618/23.04.2020 г., постановено по търг. дело № 391/2019 . по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4, с ЕИК:********* да заплати по
сметка на Апелативен съд – София сумата от 3 203 лв. (три хиляди двеста и три лева),
представляваща държавна такса за въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11