Определение по дело №57/2024 на Административен съд - Монтана

Административното дело е образувано по искова молба от Д.В.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ В*** към затвора В*** , находящо се в гр.Б*** . С исковата молба „ срещу началника на затвора В*** “, се претендира обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени неимуществени вреди, „ поради бездействието да ми зачете работните дни след трудовия инцидент, защото бях неправомерно спрян от работа..“, с искане…“.да ми бъдат възстановени пропуснатите кръсчета за периода от трудовата злополука до моето оправяне..да ми бъдат заплатени 40 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди..“ С две разпореждания на съда № 158/01.02.2024 г. и № 266/20.02.204 г., съдът е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба и „исковата молба по същество съдържа искане за прекратяване на бездействия на орган по изпълнение на наказанията, без да е ясно посочено в какво се изразява същото и с какво представлява нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и искова претенция за заплащане на обезщетение по чл.284 ЗИНЗС, касаещи условията за изтърпяване на наказанието в ЗООТ В*** , гр.Б*** .“. С две уточнения вх.№ 354/09.02.2024 г. и № 613/07.03.2024 г., ищецът „ бездействието е в това, че ни бил болничен..и че след злополуката не бях изкарван на работа..“ „ делото е срещу началника на затвора В*** ..бездействие от негова страна..да провери всичко е наред, дали има работни дрехи, дали здравето ми е застрашено..В следствие на това се случи и трудовата злополука..“..

С разпореждане № 194/08.02.2024 г. съдът е изискал от ответника да представи всички писмени доказателства във връзка със заявените в исковата молба твърдение, както и посочените в същата писмени доказателства. В изпълнение на което от страна на пълномощника юрк.Христова с молба вх.№ 466/20.02.2024 г. са представени: Докладна записка с per. № 2927/15.02.2024г. на началник сектор ЗОЗТ Б*** ; протокол № 4 с peг. № 6664/07.07.2022 г.; заповед № Л -1896/14.07.2022 г.; график с peг. № вх.- * /30.06.2022 г.; докладна записка от 18.07.2022 г.; заповед № Л - 1913/18.07.2022г., писмо с peг. № 3830/19.07.2022г. до ГДИН, заповед № Л -2919/19.07.2022 г.; протокол № 155 с изх. № 370/28.07.2022 г. на ЛКК при СБАЛЛС София; постановление № 1315/29.07.2022 г. на Окръжна прокуратура В*** . Докладна записка от 13.02.2024 г. на началник сектор ЗООТ В*** , с приложени: протокол peг. № 9882/15.08.2023 г., заповед № Л -2568/15.08.2023 г.; график за работа с peг. № 9918/15.08.2023 г. Протокол № 19/19.07.2022 г. по описа на затвора В*** ; декларация за трудова злополука.

Като съобрази заявените претенции и изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че делото не му е подсъдно, а предявеният иск е подсъден на Районен съд Монтана. Мотивите за това са следните:

Имуществената отговорност за вреди, настъпили вследствие на трудова злополука, поначало се реализира по специалния ред, регламентиран в Кодекса на труда/КТ/ , като пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 200 от КТ е работодателят, чиято отговорност е обективна (не се влияе от това дали негов орган, работник или служител има вина за настъпването на вредите). За определяне на ответника по тази категория дела от значение е легалното дефиниране на понятието „работодател“, дадено с §1, т.1 от ДР на КТ, както и регламентацията на работодател в чл. 177-180 от ППЗИНЗС. По смисъла на чл. 14, ал.1 от ГПК подведомствеността по тази категория трудово-правни спорове, които са извън обхвата на чл. 128 от АПК, е на гражданските съдилища. Относно родовата им подсъдност е от значение разпоредбата на чл. 103 вр. с чл. 104 от ГПК.

В случая не са приложими разпоредбите, регламентиращи исковете по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, още по-малко е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, нито обезщетения по чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като не са налице вреди, причинени от административна дейност или такава от органи по изтърпяването на наказанието. Спорът – предмет на настоящото дело, е изцяло трудов, като в КТ е регламентиран специален ред за реализиране на имуществената отговорност на работодателя за вреди, настъпили вследствие на трудова злополука. Този специален ред изключва приложението на цитираните разпоредби, включително и съгласно чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ „Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага“. В случая се твърдят конкретно вреди, настъпили вследствие на трудова злополука с ищеца при работата на последния в ЗООТ В*** към затвора В*** , находящо се в гр.Б*** . Съдът намира, че в случая липсва някоя от предпоставките за приложение на чл. 200 от КТ, въпреки че злополуката е приета за трудова и по това не се спори, то пострадалият при трудовата злополука може да търси заплащането на обезщетение и по общия исков ред /този по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД/, като по смисъла на чл. 14, ал.1 от ГПК, подведомствеността на тези дела също е на гражданските съдилища, а не на административните. Решаващ при определяне на приложимия закон и ред за търсене на деликтна отговорност в случая е въпросът дали служителите на ГДИН, в случая началникът на затвора В*** , същият в конкретния случай дължат осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд/ при действията и бездействията си, свързани с осигуряване на безопасните условия на труд, осъществяват административна дейност или не. Претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от неосигуряване от страна на ответника на безопасни и здравословни условия на труд в ЗООТ В*** , където същият изтърпява наказанието си „лишаване от свобода“, не са причинени при и по повод изпълнение на административна дейност, а при изпълнение на задължение по правоотношение за полагане на труд от лишен от свобода. Правоотношението по възлагане на работа от лишен от свобода не е трудово, тъй като не възниква въз основа на сключен при условията на равнопоставеност трудов договор по реда на чл. 357 от КТ, а възниква въз основа на административен акт – заповед на началника на съответния затвор по чл. 163 и чл. 164 от ППЗИНЗС. Поради това претенцията не следва да се квалифицира по реда на чл. 200 от КТ, а по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД / в т. см. определение № 135 от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1658/2023 г. по описа на ВКС смесен петчленен състав; определение № 39 от 09.11.2021 г. по гр. д. № 16/2021 г. по описа на ВКС, смесен петчленен състав; решение № 131 от 12.11.2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 300/2021 г. и свързаното с него определение № 358 от 02.08.2022 г. по гр. д. № 902/2022 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.; решение № 2734 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 95/2023 г. по описа на СГС; решение № 8248 от 01.08.2023 г. по адм.д.№ 2411/2022 г. на ВАС, ІІІ отд./.

Родовата им подсъдност се определя според чл. 103 и чл. 104 от ГПК, като в случая, предвид цената на предявения иск, която е в размер на 40 000 лв., е приложим чл. 103 от ГПК. Тъй като и мястото на увреждането и местонахождението, настоящия адрес на ищеца са в съдебния район на РС Монтана, последният се явява родово и местно компетентен да разгледа спора.

Предвид гореизложеното, производството образувано по предявения от Д.В.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ В*** към затвора В*** , находящо се в гр.Б*** , осъдителен иск с цена 40 000 лв. следва да се прекрати, поради неподведомствеността му на административните съдилища и делото да се изпрати на Районен съд Монтана, по правилата на подведомствеността по чл. 14, ал.1 от ГПК и на родовата и местната подсъдност по чл. 103 и чл. 115 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал.2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 57/2024 г. по описа на Административен съд Монтана.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Монтана.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: