№ 497
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110209083 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. М. срещу Наказателно постановление № 11-01-
2022
946 от 25.05.2023г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ), с което на основание чл.254, ал.2, вр. чл.261, ал.2 от Закона за
обществените поръчки (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр.
23/14.03.2020г.) и Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г. на Министъра на финансите на
жалбоподателя М. е наложена „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на
чл.112, ал.6 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.).
2022
В жалбата е посочено, че тя се отнася до Наказателно постановление № 11-01-946
от 22.05.2023г., издадено от Директора на АДФИ. Твърди се, че Наказателното
постановление (НП) е неправилно и необосновано. Жалбоподателят признава, че през 2020г.
е изпълнявал длъжността „главен секретар“ на Министерство на младежта и спорта (ММС)
и че са му били делегирани правомощия да организира и възлага обществени поръчки по
реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), включително и да сключва договори за
възлагане на обществени поръчки. Жалбоподателят твърди, че на 17.11.2020г. е била
открита процедура „публично състезание“ по чл.18, ал.1 т.12 от ЗОП с предмет „Ремонт и
рехабилитация на изкуствена тревна настилка на игралното поле на стадион „Смолян“ – гр.
Смолян“ с Решение № РД-16-153 от 17.11.2020г. Решението и обявлението за оповестяване
1
откриването на процедурата били публикувани в Регистъра на обществените поръчки към
Агенция за обществени поръчки под уникален номер на поръчката (УНП) 1981-2020-0065.
Прогнозната стойност на поръчката била в размер на 415710 лв. без ДДС. В определения от
възложителя срок постъпили 12 оферти, които били разгледани от назначена Комисия с два
протокола – Протокол № 1 от 08.12.2000г. и Протокол № 2 от 23.12.2020г. На първо място
бил класиран „***“ ЕООД. Признава се, че с Решение № РД-16-208 от 23.12.2020г. на А. М.
е било обявено класирането на участниците. В жалбата се твърди, че Решението за
определяне на изпълнител е изпратено до участниците в процедурата на 23.12.2020г. чрез
съобщение в АИС ЕОП до потребителските им профили в платформата и се твърди, че е
връчено на участниците на тази дата. На 29.12.2020г. между ММС (представлявано от А.
М.) и „***“ ЕООД бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 23-00-126 от
29.12.2020г. Решението за определяне на изпълнител било обжалвано от двама участници в
процедурата – „***“ ООД и „***“ ЕООД, като само първата жалба била разгледана от
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С Решение № 119 от 04.02.2021г. на КЗК,
оставено в сила с Решение № 8680 от 19.07.2021г. на ВАС, 4-то отделение, КЗК е
установила незаконосъобразност на Решението за определяне на изпълнител, тъй като
договорът с избрания участник е сключен в нарушение на чл.112, ал.6 и ал.8 от ЗОП. В
жалбата се твърди, че КЗК не е констатирала нарушение на чл.112, ал.1, т.2, вр. чл.64, ал.1,
т.1 и т.6, предл.1 от ЗОП. Комисията не била наложила санкция на възложителя по реда на
ЗОП, тъй като е приела, че те са предвидени като алтернативни на недействителността на
договора за обществена поръчка. Жалбоподателят признава, че на 28.11.2022г. му е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-946 за
нарушение на чл.112, ал.6 от ЗОП, като АДФИ е приело, че е сключен договор с
изпълнителя преди изтичане на 14-дневния срок от уведомяването на заинтересованите
участници за Решението за определяне на изпълнител с № РД-16-208 от 23.12.2020г.
Жалбоподателят твърди, че на 28.11.2022г. във връзка със същата обществена поръчка му
били съставени и още два АУАН. Единият Акт бил за сключване на договор за обществена
поръчка без да са представени документи от изпълнителя за съответствие на критериите за
подбор, а другият Акт бил за това, че бил сключен договор за обществена поръчка преди да
са влезли в сила решенията по процедурата. Жалбоподателят твърди, че на 22.05.2023г. му е
издадено процесното Наказателно постановление (НП). Като се позовава на чл.6 от ЗАНН,
жалбоподателят твърди, че не е налице основният елемент от обективната страна на
нарушението по чл.112, ал.6 от ЗОП, тъй като с получаване на жалбата на „***“ ООД
(подадена на 29.12.2020г.) за възложителя се „задейства“ забраната по чл.112, ал.8 от ЗОП за
сключване на договор, която продължавала във времето до допускане на предварително
изпълнение на решението за изпълнител или до влизане на Решението на КЗК в сила.
Поради това в жалбата се твърди, че е налице формално нарушение на разпоредбата на
чл.112, ал.8 от ЗОП. Доколкото за това нарушение има издадено друго НП, както и защото е
недопустимо за едно и също нарушение да бъдат налагани две наказания – по реда на
чл.112, ал.6 от ЗОП и по реда на чл.112, ал.8 от ЗОП, жалбоподателят иска да се отмени
процесното НП. Освен това жалбоподателят твърди, че в конкретния случай не е налице
2
умисъл от негова страна. Заявява се, че не е налице и елементът наказуемост, тъй като КЗК е
установила, че договорът за възлагане на обществена поръчка № 23-00-126 от 29.12.2020г. е
унищожаем по смисъла на чл.119, ал.1, т.3 от ЗОП и е била наложена санкция чрез
обявяването на договора за недействителен. По-нататък в жалбата се посочва, че в
процесното НП били изложени формални доводи относно чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се
изтъква, че не са настъпили вредни последици; поръчката е изпълнена и приета без
забележки от възложителя; деянието разкривало по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и глобата в размер на 5000 лева
била несъразмерно тежка. С тези аргументи се иска съдът да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление, евентуално – да се приложи чл.28 от ЗАНН. Иска се и
присъждане на направените по делото разноски от жалбоподателя.
С молба вх. № 261933 от 21.09.2023г. от името на А. Т. М. е уточнено, че се обжалва
2022
Наказателно постановление (НП) № 11-01-946 от дата 25.05.2023г., издадено от
Директора на АДФИ.
Пред СРС жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адв. М.. В
съдебно заседание на 04.10.2023г. адв. М. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 04.10.2023г. адвокатът моли съда да уважи жалбата по
аргументите, изложени в нея. Защитата изрично посочва пред СРС, че не се претендира
присъждане на разноски за производството.
Въззиваемата страна (Директор на АДФИ) се представлява пред СРС от юрк. Я.. Тя
оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 04.10.2023г. юрк. Я. пледира
за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Иска в полза на АДФИ да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В писмени бележки с вх. № 278869 от 06.10.2023г. юрк. Я. посочва, че обжалваното
НП е правилно и законосъобразно, издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, с реквизитите
по чл.57 от ЗАНН и от надлежен орган. За АУАН се казва, че съдържа реквизитите по чл.42
от ЗАНН, констатациите от него били подкрепени с писмени доказателства, нарушението
било ясно описано. В писмените бележки е възпроизведена дословно фактическата
2022
обстановка от АУАН № 11-01-946 от 28.11.2022г. и НП № 11-01-946 от 25.05.2023г.,
издадено от Директора на АДФИ. Във връзка с възражения от жалбата юрк. Я. твърди, че
нарушенията по чл.112, ал.6 от ЗОП и чл.112, ал.8 от ЗОП не са алтернативни. При
изброяването на административните нарушения в ЗОП, за които е предвидена
административно – наказателна отговорност, е използван съюзът „или“, което не
означавало, че въпросните нарушения са алтернативни. Според юрк. Я. нормите на чл.112,
ал.6 от ЗОП и чл.112, ал.8 от ЗОП регламентират различни състави на административни
нарушения. Изтъква се, че с Решение № 119 от 04.02.2021г. КЗК е констатирала нарушение
и на чл.112, ал.6 от ЗОП, и на чл.112, ал.8 от ЗОП. Посочва се, че предметът на настоящото
производство и на това пред КЗК и ВАС не са идентични. Във връзка с възраженията на
жалбоподателя за липса на умисъл юрк. Я. е цитирала в писмените си бележки чл.11 от
ЗАНН, чл.11, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК и чл.7 от ЗАНН. Процесуалният представител на
3
въззиваемата страна посочва, че нарушението не е с ниска степен на обществена опасност,
тъй като били засегнати обществени отношения, свързани с императивни изисквания на ЗОП
във връзка с възлагането на обществени поръчки. Деянието застрашавало обществени
отношения, свързани с изразходването на публични средства, които изискват особена
закрила. Изрично се отбелязва, че преди изтичане на 14-дневния срок от уведомяването на
заинтересованите участници – на 29.12.2020г. е сключен договор за обществена поръчка, а
на 31.12.2020г. е извършено плащане на 415144.80 лв. с ДДС, представляващо 100 %
авансово плащане по сключения договор. В края на писмените бележки се посочва, че
санкцията е в законоустановения размер. Иска се СРС да потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно. Отправя се и молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АДФИ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Видно от справка с изх. № 23-00-126 от 30.08.2022г. жалбоподателят А. Т. М. е бил
„Главен секретар“ на Министерството на младежта и спорта (ММС) от 26.05.2017г. до
21.04.2021г. Със Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. Министърът на младежта и спорта
оправомощил Главния секретар на ММС - А. М. да организира и възлага обществените
поръчки, провеждани в ММС чрез приложимите процедури по чл.18, ал.1 от ЗОП и чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на глава XXVI от ЗОП,
вкл. да организира предварителните действия по подготовката на процедурите, да одобрява
документациите, да назначава комисии и утвърждава докладите от работата им, да подписва
решенията и обявленията, както и други документи, издавани в хода на процедурите и да
сключва договорите за възлагане на обществени поръчки.
С Решение за публикуване № РД-16-153 от 17.11.2020г., подписано от А. Т. М. -
Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание
Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта, на основание
чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП е открита процедура „публично състезание“ с предмет „Ремонт и
рехабилитация на изкуствена тревна настилка на игралното поле на стадион „Смолян“ – гр.
Смолян“. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 415710 лева без ДДС.
Решението и обявлението за оповестяване откриването на процедурата били публикувани в
Регистъра на обществените поръчки към Агенция за обществени поръчки под УНП 01981-
2020-0065. Била е изготвена документация за участие в процедура за възлагане на
обществена поръчка „публично състезание“ за извършване на строителство с предмет
„Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка на игралното поле на стадион
„Смолян“ – гр. Смолян“.
Със Заповед № РД-16-186 от 08.12.2020г. А. Т. М. - Главен секретар на ММС и
възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от
26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта е назначил комисия, която да проведе
процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет, като разгледа,
оцени и класира подадените оферти. В Протокол № 1/08.12.2020г. и в Протокол №
4
2/23.12.2020г. комисията, назначена със Заповед № РД-16-186 от 08.12.2020г., е описала
постъпилите оферти, участниците и констатациите си относно съответствието на
участниците с изискванията към личното състояние и критериите за подбор, поставени в
документацията за участие в процедурата по ЗОП. На 23.12.2020г. Протокол №
2/23.12.2020г. е утвърден от А. М. - Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на
чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на
младежта и спорта. С Протокол № 2/23.12.2020г. комисията е предложила на възложителя
на обществената поръчка да определи за изпълнител класирания на първо място участник
„***“ ЕООД.
С Решение № РД-16-208 от 23.12.2020г. на А. М. - Главен секретар на ММС и
възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от
26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта е обявено класирането на участниците в
процедурата, определен е изпълнителят на обществената поръчка и са отстранени участници
от процедурата с посочени в Решението мотиви за отстраняването им. Съгласно това
Решение на първо място е класиран „***“ ЕООД и именно това Дружество е определено за
изпълнител на обществената поръчка.
Решението за определяне на изпълнител е било изпратено до 12-те участника в
процедурата на 23.12.2020г. чрез съобщение в сайта на Електронни обществени поръчки
(ЕОП).
На 29.12.2020г. между Министерство на младежта и спорта, представлявано от А. М.
- Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание
Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта и Силвана
Перозова – Директор на Дирекция „Финанси“ (наричани за краткост „възложител“) и „***“
ЕООД (наричано за краткост „изпълнител“) бил сключен Договор за възлагане на
обществена поръчка № 23-00-126 от 29.12.2020г. за извършване на строително - монтажни
работи (СМР) на обект : „Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка на
игралното поле на стадион „Смолян“, гр. Смолян“, подробно описани в приложение № 1 -
неразделна част от договора. Според чл.2 от Договор № 23-00-126/29.12.2020г., същият
влиза в сила на датата на сключването му и е със срок на действие до изпълнение на всички
поети от страните задължения по него, като срокът за изпълнение на СМР е 35 календарни
дни. Съгласно чл.6, ал.1 от Договора възложителят заплаща на изпълнителя извършените
СМР на база единичните цени, предложени от изпълнителя в ценовото му предложение,
като максималната стойност на договора не може да надвишава 345954,00 лева без ДДС или
415144,80 лева с ДДС. Според чл.7, ал.2 от Договора възложителят може да заплати до 100
% от цената на договора в срок до 30 календарни дни от подписването на договора, но не по-
късно от края на бюджетната 2020 година. Уговорено е сумата да се изплати при условие, че
изпълнителят представи гаранция за авансово плащане, която следва да е в пълен размер, в
една от формите по чл.111, ал.5 от ЗОП и при условията на чл.13-15 от Договор № 23-00-126
от 29.12.2020г.
Предоставена е гаранция под формата на застрахователна полица №
5
00088426/15152010000517 от 30.12.2020г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за сумата от
415144,80 лв., със срок на застраховката 3 месеца - от 00:00 ч. на 30.12.2020г. до 24:00 ч. на
29.03.2021г.
С платежно нареждане от 31.12.2020г. и във връзка с фактура № ********** от
30.12.2020г. ММС е заплатило на „***“ ЕООД сумата от 415144,80 лева с ДДС, което е 100
% авансово плащане по Договор № 23-00-126 от 29.12.2020г.
Междувременно, на 29.12.2020г. един от участниците в процедурата – „***“ ООД – е
подал жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с копие до Министерство на
младежта и спорта срещу Решение № РД-16-208 от 23.12.2020г. за класиране на
участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка – публично състезание с
предмет „Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка на игралното поле на
стадион „Смолян“ – гр. Смолян“. На 05.01.2021г. жалба срещу цитираното Решение била
подадена и от още един от участниците в процедурата – „***“ ЕООД.
С Разпореждане от 01.02.2021г. на Председателя на КЗК е отказано да се образува
производство по реда на ЗОП по жалбата на „***“ ЕООД и същата е била върната.
По жалбата на „***“ ООД е била образувана преписка № КЗК-32/11.01.2021г. С
Решение № 119 от 04.02.2021г. КЗК е установила незаконосъобразност на Решение № РД-
16-208/23.12.2020г. на Главния секретар на ММС за определяне на изпълнител на
обществена поръчка с предмет „Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка на
игралното поле на стадион „Смолян”, гр. Смолян“, открита с Решение № РД-16-
153/17.11.2020г. на възложителя. С Решение № 8680/19.07.2021г. по адм. дело № 3033/2021г.
ВАС, 4-то отделение е оставил в сила Решение № 119/04.02.2021г. на КЗК по преписка №
K3K-32/2021г.
Със Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г. Министърът на финансите е оправомощил
С.А.Б. – Директор на АДФИ да изпълнява правомощията на наказващ орган по смисъла на
ЗАНН по АУАН по ЗОП, съставени от финансовите инспектори на АДФИ.
Със Заповед № ФК-10-703 от 15.08.2022г. на Директора на АДФИ на В.Г.К. било
възложено да извърши финансова инспекция на ММС със следната задача : „Проверка за
законосъобразност в областта на обществените поръчки при възлагане на обществена
поръчка с предмет „Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка на игралното
поле на стадион „Смолян“ – гр. Смолян“ с УНП 01981-2020-0065 и изпълнението на
сключения Договор № 23-00-126 от 29.12.2020г. с „***“ ЕООД, гр. София. Определено било
финансовата инспекция да се извърши за 30 работни дни, като започне на 16.08.2022г. и
приключи на 28.09.2022г.
Със Заповед № ФК-10-778 от 15.09.2022г. на Директора на АДФИ е спряна
финансовата инспекция на ММС, възложена със Заповед № ФК-10-703 от 15.08.2022г.,
считано от 21.09.2022г.
Със Заповед № ФК-10-929 от 07.11.2022г. на Директора на АДФИ е възобновена
финансовата инспекция на ММС, възложена със Заповед № ФК-10-703 от 15.08.2022г. и
6
спряна със Заповед № ФК-10-778 от 15.09.2022г., считано от 08.11.2022г., като срокът за
извършване на финансовата инспекция е удължен с 10 работни дни и е определена крайна
дата за приключване на проверката – 12.12.2022г. Със същата Заповед е изменена Заповед №
ФК-10-703 от 15.08.2022г. относно екипа, извършващ финансовата инспекция, като е
включена И. Б. Ч. – И. и е изключена В.Г.К..
В изпълнение на възложената задача свидетелката И. Б. Ч. – И. извършили проверка
на документите, свързани с цитираната по-горе обществена поръчка и установила
извършване на нарушения по ЗОП. Поради това св. Ч. – И. изпратила покана до А. М. да се
яви на 28.11.2022г. от 10.00 до 11.00 часа в сградата на АДФИ за съставяне и връчване на
Актове за установяване на административни нарушения.
На 28.11.2022г. в присъствието на жалбоподателя М., както и пред двама свидетели
на съставянето и връчването на АУАН /А.П. и В.Р./, свидетелката И. Б. Ч. – И. съставила
срещу А. Т. М. три Акта за установяване на административни нарушения. Единият бил за
нарушение на чл.112, ал.1, т.2, вр. чл.64, ал.1, т.1 и т.6, предл.1 от ЗОП и бил АУАН с № 11-
01-945 от 28.11.2022г. Вторият АУАН бил с № 11-01-946 от 28.11.2022г. - за нарушение на
чл.112, ал.6 от ЗОП. Третият Акт бил с № 11-01-947 от 28.11.2022г. - за нарушение на чл.112,
ал.8 от ЗОП.
Акт № 11-01-946/28.11.2022г. бил връчен лично на А. Т. М. срещу подпис на
28.11.2022г.
Въз основа на АУАН № 11-01-945 от 28.11.2022г. е издадено Наказателно
2022
постановление № 11-01-945 от 22.05.2023г. от Директора на АДФИ – за нарушение на
чл.112, ал.1, т.2, вр. чл.64, ал.1, т.1 и т.6, предл.1 от ЗОП.
Въз основа на АУАН № 11-01-947 от 28.11.2022г. Директорът на АДФИ е издал
2022
Наказателно постановление № 11-01-947 от 25.05.2023г. – за нарушение на чл.112, ал.8
от ЗОП.
Въз основа на АУАН № 11-01-946 от 28.11.2022г. и при същата фактология, като
2022
описаната в него, е издадено процесното Наказателно постановление № 11-01-946 от
25.05.2023г., с което Директорът на АДФИ на основание чл.254, ал.2, вр. чл.261, ал.2 от
ЗОП (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.) и
Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г. на Министъра на финансите на жалбоподателя е
наложил на А. Т. М. „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.112, ал.6
от ЗОП (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.).
Това Наказателно постановление е получено на 29.05.2023г. от А. Т. М. и е обжалвано с
жалба, входирана в АДФИ на 12.06.2023г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелката И. Б. Ч. – И., като и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК – АУАН № 11-01-
2022
945/28.11.2022г.; Наказателно постановление № 11-01-945 от 22.05.2023г., издадено от
Директора на АДФИ; АУАН № 11-01-947/28.11.2022г.; Наказателно постановление № 11-01-
7
2022
947 от 25.05.2023г., издадено от Директора на АДФИ; Решение № 8680 от 19.07.2021г.
на ВАС, 4-то отделение; Решение № 119 от 04.02.2021г. на КЗК; известие за доставяне на
2022
НП № 11-01-946 от 25.05.2023г.; Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г. на Министъра на
финансите; Заповеди на Директора на АДФИ с № ФК-10-703 от 15.08.2022г., с № ФК-10-778
от 15.09.2022г. и с № ФК-10-929 от 07.11.2022г.; справка за отговорните длъжностни лица
при ММС с изх. № 23-00-126 от 30.08.2022г.; Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на
Министъра на младежта и спорта; Решение за публикуване № РД-16-153 от 17.11.2020г.;
документация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка; Протокол №
1/08.12.2020г.; Заповед № РД-16-186 от 08.12.2020г. на А. Т. М. - Главен секретар на ММС и
възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от
26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта; Протокол № 2/23.12.2020г.; Решение №
РД-16-208 от 23.12.2020г. на А. М. - Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на
чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на
младежта и спорта; съобщения от 23.12.2020г. с приложено Решение за определяне на
изпълнител; Договор № 23-00-126 от 29.12.2020г.; Ценово предложение на „***“ ЕООД с
приложена количествено – стойностна сметка; жалба от „***“ ООД; жалба от „***“ ЕООД;
Разпореждане от 01.02.2021г. на Председателя на КЗК; фактура № ********** от
30.12.2020г.; платежно нареждане от 31.12.2020г.; застрахователна полица №
00088426/15152010000517 от 30.12.2020г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД; покана за
съставяне на АУАН и известие за доставянето й; Заповеди на Директора на АДФИ с № 449
от 13.08.2019г. и с № 15 от 23.01.2023г., както и АУАН № 11-01-946 от 28.11.2022г.
Събраният по делото и цитиран по-горе писмен доказателствен материал следва да се
кредитира изцяло, тъй като е еднопосочен, непротиворечив, обективен и достоверен.
Справката за отговорните длъжностни лица при ММС с изх. № 23-00-126 от
30.08.2022г. и Заповедта на Министъра на младежта и спорта с № РД-09-334 от 26.05.2017г.
са еднопосочни, достоверни и непредубедени писмени доказателства. Поради това съдът ги
кредитира и установява, че жалбоподателят А. Т. М. е бил Главен секретар на ММС от
26.05.2017г. до 21.04.2021г., който е бил оправомощен от Министъра на младежта и спорта
да организира и възлага обществени поръчки чрез приложимите процедури по чл.18, ал.1 от
ЗОП и чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на глава
XXVI от ЗОП, вкл. да организира предварителните действия по подготовката на
процедурите, да одобрява документациите, да назначава комисии и утвърждава докладите
от работата им, да подписва решенията и обявленията, както и други документи, издавани в
хода на процедурите и да сключва договорите за възлагане на обществени поръчки.
Приложените по делото Решение за публикуване № РД-16-153 от 17.11.2020г.,
документация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, Протокол №
1/08.12.2020г., Заповед № РД-16-186 от 08.12.2020г. на А. Т. М., Протокол № 2/23.12.2020г.,
Решение № РД-16-208 от 23.12.2020г. на А. М., съобщения от 23.12.2020г. с приложено
Решение за определяне на изпълнител, Договор № 23-00-126 от 29.12.2020г. и Ценово
предложение на „***“ ЕООД с приложена количествено – стойностна сметка са обективни,
8
достоверни, взаимно допълващи се и доколкото намират опора и в показанията на св. Ч. –
И., както и в АУАН № 11-01-946 от 28.11.2022г., следва да се кредитират от съда. От тях се
установяват датите, на които е било взето Решение за публикуване на основание чл.18, ал.1,
т.12 от ЗОП на открита процедура „публично състезание“ с предмет „Ремонт и
рехабилитация на изкуствена тревна настилка на игралното поле на стадион „Смолян“ – гр.
Смолян“, прогнозната стойност на обществената поръчка, УНП на обществената поръчка,
изготвената за нея документация, назначената комисия, Протоколите, в които тази комисия е
описала офертите, участниците и констатациите си, предложеният от комисията
изпълнител, класиран на първо място, Решението на А. М., с което е обявил класирането на
участниците и е определил изпълнител на обществената поръчка, датата на това Решение,
изпращането на Решението за определяне на изпълнител до 12-те участника в процедурата,
сключването на Договор за възлагане на обществена поръчка, клаузите по него и ценовото
предложение на „***“ ЕООД. Съдът кредитира датите на тези документи, тъй като те са
изведени с номера, цитирани са в последващи документи и съдът приема, че се
характеризират с достоверност. Въз основа на тези писмени доказателства СРС приема, че с
Решение от 23.12.2020г. А. М. е определил класирането на участниците в обществената
поръчка и е определил изпълнителя по нея, на същата дата - 23.12.2020г. Решението за
определяне на изпълнител е било изпратено на участниците чрез сайта на ЕОП и на
29.12.2020г. е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 23-00-
126/29.12.2020г.
Приложените по делото застрахователна полица № 00088426/15152010000517 от
30.12.2020г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, фактура № ********** от 30.12.2020г. и
платежно нареждане от 31.12.2020г. също следва да се кредитират, тъй като са обективно
съществуващи, с достоверни дати и намират опора в останалите събрани по делото писмени
и гласни доказателства. От съвкупната им преценка се установява, че след подписване на
договора от 29.12.2020г. в рамките на два календарни дни (на 30.12.2020г. и на 31.12.2020г.)
класираният на първо място участник, който е бил определен и за изпълнител на
обществената поръчка е представил гаранция съгласно чл.7, ал.2 от Договора и съответно на
него е била заплатена авансово 100 % от цената по Договора.
Констатациите от АУАН № 11-01-946 от 28.11.2022г. намират опора в приложената
по делото документация касателно процесната обществена поръчка, която съдът кредитира
изцяло по-горе, както и в показанията на св. Ч. – И.. Поради това съдът дава вяра и на Акта,
касаещ процесното нарушение.
По отношение разпита на свидетелката Ч. – И. съдът намира, че показанията на
актосъставителя са вътрешно логични, последователни, звучат достоверно и намират опора
в кредитираните по-горе писмени доказателства. Поради това съдът дава вяра изцяло на
събраните по делото гласни доказателства.
Приложените по делото жалба от „***“ ООД, жалба от „***“ ЕООД, Разпореждане от
01.02.2021г. на Председателя на КЗК, Решение № 119 от 04.02.2021г. на КЗК и Решение №
8680 от 19.07.2021г. на ВАС, 4-то отделение са взаимно допълващи се, обективни и
9
достоверни. Поради това съдът ги кредитира и установява какви жалби е имало срещу
въпросната обществена поръчка и какво е било произнасянето по тях от КЗК и от ВАС.
Заповедите на Министъра на финансите и на Директора на АДФИ разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
От Заповеди на Директора на АДФИ с № ФК-10-703 от 15.08.2022г., с № ФК-10-778 от
15.09.2022г. и с № ФК-10-929 от 07.11.2022г., както и на основание чл.10, ал.1, т.3 от Закона
за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) следва, че конкретната финансова инспекция в
ММС е била законосъобразно възложена. От Заповедите на Директора на АДФИ с № 449 от
13.08.2019г. и с № 15 от 23.01.2023г. се доказва, че св. Ч. – И. към ноември 2022г. е била
„старши финансов инспектор“ в Дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ и според
чл.261, ал.1 от ЗОП е имала право да съставя АУАН. От Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г.
на Министъра на финансите и разпоредбата на чл.261, ал.2 от ЗОП следва, че процесното
НП е издадено от оправомощено за целта лице. Това означава, че АУАН № 11-01-946 от
2022
28.11.2022г. и Наказателно постановление № 11-01-946 от 25.05.2023г. са съставени и
издадени от компетентни органи.
Приложените на лист 158-159 от делото покана за съставяне на АУАН и известие за
доставянето й са обективни, непредубедени и достоверни. Поради това съдът ги кредитира и
приема, че жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставяне и връчване на АУАН за
28.11.2022г. и доколкото АУАН № 11-01-946 е съставен именно на тази дата - 28.11.2022г.,
СРС приема, че е спазена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН.
2022
Известието за доставяне на НП № 11-01-946 от 25.05.2023г. има достоверна дата.
Поради това съдът го кредитира и приема, че процесното НП е било връчено на А. М. на
29.05.2023г., от където пък следва, че подадената от него на 12.06.2023г. жалба срещу това
НП е била депозирана пред административно – наказващия орган в срока по чл.59, ал.2, вр.
чл.58д, т.1 от ЗАНН.
На лист 14-31 от делото са приложени АУАН № 11-01-945 от 28.11.2022г.,
2022
Наказателно постановление № 11-01-945 от 22.05.2023г., издадено от Директора на
2022
АДФИ, АУАН № 11-01-947 от 28.11.2022г. и Наказателно постановление № 11-01-947 от
25.05.2023г., издадено от Директора на АДФИ. Доколкото те са обективно съществуващи,
съдът приема, че тези документи са издадени срещу А. Т. М. за посочените в тях нарушения.
В случая в жалбата се твърди, че срещу жалбоподателя били издадени две Наказателни
постановление и му били наложени две наказания - по реда на чл.112, ал.6 от ЗОП и по реда
на чл.112, ал.8 от ЗОП – за едно и също нарушение. Това становище на жалбоподателя не се
2022
споделя от съда. Видно от АУАН № 11-01-945 от 28.11.2022г. и НП № 11-01-945 от
22.05.2023г. на А. Т. М. е ангажирана административната отговорност за нарушение на
чл.112, ал.1, т.2, вр. чл.64, ал.1, т.1 и т.6, предл.1 от ЗОП, а видно от АУАН с № 11-01-947 от
2022
28.11.2022г. и НП № 11-01-947 от 25.05.2023г. – на М. е ангажирана административната
отговорност за нарушение на чл.112, ал.8 от ЗОП. С процесните АУАН № 11-01-946 от
2022
28.11.2022г. и Наказателно постановление № 11-01-946 от 25.05.2023г. е ангажирана
10
административната отговорност на А. Т. М. за нарушение на чл.112, ал.6 от ЗОП. Този
съдебен състав счита, че нарушенията по чл.112, ал.6 от ЗОП и по чл.112, ал.8 от ЗОП са
различни не само защото са записани като отделни нарушения от законодателя и за всяко от
тях в чл.254, ал.2 от ЗОП е предвидено административно наказание, но и защото
фактическото им описание в случая в АУАН № 11-01-946/28.11.2022г. и НП № 11-01-
20222022
946 от 25.05.2023г., респ. в АУАН № 11-01-947/28.11.2022г. и НП № 11-01-947 от
25.05.2023г. е различно. В процесния случай административно – наказателното обвинение
се състои в това, че е сключен договор с определения изпълнител преди изтичане на 14-
дневния срок от уведомяването на заинтересованите участници за Решение № РД-16-208 от
23.12.2020г. за определяне на изпълнител, а административно – наказателното обвинение,
във връзка с което са били съставени срещу А. М. АУАН № 11-01-947/28.11.2022г. и НП №
2022
11-01-947 от 25.05.2023г. се състои в това, че е сключен договор с определения
изпълнител преди да са влезли в сила всички решения по процедурата. Именно поради това
СРС, НО, 10 състав не счита, че има припокриване между двете административни
обвинения. Член 112, ал.6 от ЗОП гласи : „Възложителят сключва договора в едномесечен
срок след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител или на
определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не
преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или
заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител“, а чл.112, ал.8 от
ЗОП гласи : „Възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди
влизането в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато
предварително изпълнение или когато процедурата е открита на основание чл. 79, ал. 1, т. 4,
чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 или 4, или чл. 182, ал. 1, т. 1.“. Явно е, че законодателят
ограничава сключването на договора в периода от влизане в сила на всички решения по
процедурата или от допускането на предварително изпълнение до 1 месец след влизането в
сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато
предварително изпълнение на това решение, като сключването на договор преди или след
това представляват нарушение съответно по чл.112, ал.8 от ЗОП, респ. по чл.112, ал.6,
предл.1 от ЗОП. Наред с това законодателят е ограничил възможността за сключване на
договор и с още един срок – не по-рано от 14 дни от уведомяването на заинтересованите
кандидати и/или участници за решението за определяне на изпълнител, като сключването на
договор преди този 14-дневен срок е самостоятелно нарушение по чл.112, ал.6, предл.
последно от ЗОП. Според чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.197, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗОП Решението за
определяне на изпълнител на обществена поръчка в областта на строителството с прогнозна
стойност над 300 000 лева подлежи на обжалване в 10-дневен срок от връчване на
Решението. Това означава, че дори и при липса на жалба датата на връчване на решението за
определяне на изпълнител винаги ще е с 10 дни по-ранна от датата на влизане в сила на това
Решение. Именно от тук следва, че моментите, поставени като ограничения пред
възложителя за сключване на договор в чл.112, ал.6, предл. последно от ЗОП и в чл.112, ал.8
от ЗОП са различни, от където следва, че и нарушенията са различни, като неспазването на
единия срок автоматично не означава, че не е спазен и другият срок. Чисто хипотетично е
11
възможно договорът да е сключен след 10-я ден от връчване на Решението, в който момент
то би било влязло в сила, ако не е обжалвано, но преди 14-я ден от уведомяването за
Решението за определяне на изпълнител. В този случая ще е нарушен само чл.112, ал.6,
предл. последно от ЗОП, но не и чл.112, ал.8 от ЗОП. Поради тези съображения съдът не
приема развитата в жалбата теза, че М. бил наказан два пъти за едно и също нещо.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
От кредитираните по-горе доказателства, приложени на лист 52 и лист 158 от делото
е видно, че процесното нарушение и неговият нарушител са били установени от св. Ч. – И. в
хода на извършената финансова инспекция в ММС, което се е случило в периода след
15.08.2022г. (когато е възложено извършването на проверка в ММС) до 08.11.2022г. (когато
св. Ч. – И. е изпратила покана до А. М. за съставяне на АУАН). Поради това и доколкото се
твърди нарушението да е извършено на 29.12.2020г., съдът приема, че АУАН № 11-01-946
от 28.11.2022г. е бил съставен при спазване на сроковете по чл.261, ал.1 от ЗОП, които се
явяват специални спрямо тези по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Доколкото конкретният АУАН е съставен на 28.11.2022г., а Наказателното
постановление е издадено на 25.05.2023г., съдът приема, че е спазен и 6-месечният срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. За пълнота на изложението следва да се посочи, че 1-месечният срок по
чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не е
съществено процесуално нарушение.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица - съгласно
приложените по делото Заповеди на Директора на АДФИ с № 449 от 13.08.2019г. и с № 15
от 23.01.2023г., Заповед на Министъра на финансите с № ЗМФ-674 от 05.08.2022г., нормата
на чл.261, ал.1 и ал.2 от ЗОП и направения по-горе анализ в тази насока.
В случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3; чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1
от ЗАНН.
В хода на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният
2022
АУАН № 11-01-946 от 28.11.2022г. и издаденото въз основа на него НП № 11-01-946 от
25.05.2023г. са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на
изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; при съставянето, респ. при издаването им не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неяснота на
административното обвинение и до ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Между цитираните АУАН и НП има тъждество на фактите и съответствие на посочените
правни норми, чието нарушение се твърди. И в Акта, и в Наказателното постановление е
посочено, че е нарушен чл.112, ал.6 от ЗОП. Същевременно с думи е посочено, че на
12
23.12.2020г. конкретното Решение за определяне на изпълнител е било изпратено до всички
участници в процедурата, че на 29.12.2020г. е бил сключен договорът за обществена
поръчка, както и че това е станало преди изтичане на 14-дневния срок от уведомяването на
заинтересованите участници за Решението за определяне на изпълнител. Нещо повече – в
АУАН и НП са изложени подробни факти относно конкретната обществена поръчка.
Поради това СРС, НО, 10 състав приема, че нарушителят е бил запознат, както с факти,
които се явяват елементи от фактическия състав на нарушението по чл.112, ал.6 от ЗОП,
така и с обстоятелствата, при които то е било извършено. Изложени са и съображения защо
се ангажира отговорността именно на А. Т. М.. Посочена е датата на нарушението -
29.12.2020г. В Наказателното постановление е взето становище по възраженията на
нарушителя срещу Акта и е обсъден въпросът с чл.28 от ЗАНН. Поради всичко това този
съдебен състав прие, че в хода на административно - наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Поради това спорът
следва да бъде решен по същество.
Министерството на младежта и спорта е бюджетна организация. Министърът се
явява публичен възложител на обществени поръчки съгласно чл.5, ал.2, т.4 от ЗОП. По
силата на чл.7, ал.1 от ЗОП, чл.6, т.4 от Устройствия правилник на Министерството на
младежта и спорта и въз основа на кредитираната по-горе Заповед № РД-09-334 от
26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта жалбоподателят М. (Главен секретар в
ММС) се явява възложител на обществени поръчки с делегирани правомощия от Министъра
на младежта и спорта. Като такъв, той се явява административно – наказателно отговорно
лице по чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.112, ал.6 от ЗОП.
Според чл.112, ал.6 от ЗОП възложителят може да сключи договор за възлагане на
обществена поръчка в 1-месечен срок от влизане в сила на Решението за определяне на
изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това
Решение, но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите
кандидати и/или участници за Решението за определяне на изпълнител. Кредитираните по-
горе писмени и гласни доказателства установяват, че с Решение № РД-16-208 от 23.12.2020г.
А. М. - Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание
Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта е обявил
класирането на участниците в процедурата, определил е изпълнителят на обществената
поръчка и е отстранил участници от процедурата. Решението за определяне на изпълнител е
било изпратено до 12-те участника в процедурата на 23.12.2020г. чрез съобщение в сайта на
ЕОП. В конкретния случай това означава, че договор за възлагане на обществена поръчка
може да се сключи най-рано на 07.01.2021г., ако няма жалба срещу Решението за
определяне на изпълнител. Същевременно по делото са налице доказателства, а и
жалбоподателят не спори, че на 29.12.2020г. между Министерство на младежта и спорта и
„***“ ЕООД е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 23-00-
126/29.12.2020г. Това означава, че от обективна страна доказано е извършено нарушение по
13
чл.112, ал.6 от ЗОП на 29.12.2020г., тъй като на тази дата е бил сключен договор за
възлагане на обществена поръчка без да е изтекъл 14-дневният срок от уведомяването на
23.12.2020г. на заинтересованите (отпадналите) участници за Решение № РД-16-208 от
23.12.2020г., с което е бил определен изпълнителят на обществената поръчка.
От субективна страна следва да се посочи, че А. М. е осъзнавал, както качеството си
на Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание
Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта (доколкото
именно като такъв е подписвал всички документи по конкретната обществена поръчка), така
и това, че Решението за определяне на изпълнител по обществената поръчка е от
23.12.2020г., а Договорът за възлагане на обществената поръчка е подписан на 29.12.2020г.
Поради това СРС счита, че нарушението по чл.112, ал.6 от ЗОП е реализирано при форма на
вината – пряк умисъл.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите от жалбата следва да се посочи,
че е неоснователно възражението на жалбоподателя за ненаказуемост поради това, че от
КЗК са приели, че Договорът за възлагане на обществена поръчка № 23-00-126 от
29.12.2020г. е унищожаем по смисъла на чл.119, ал.1, т.3 от ЗОП. Решението на КЗК, че
„алтернативната санкция е неприложима“ касае производството пред КЗК. По него А. Т. М.
не е страна. Реализирането на нарушението по чл.112, ал.6 от ЗОП и неговото установяване
от страна на длъжностно лице от АДФИ позволява законосъобразно ангажиране на
административната отговорност на А. Т. М. в качеството му на възложител по смисъла на
чл.7, ал.1, вр. чл.5, ал.2, т.4 от ЗОП, вр. чл.6, т.4 от Устройствия правилник на
Министерството на младежта и спорта. Установяването от КЗК на незаконосъобразност на
Решението за определяне на изпълнител на обществената поръчка не възпрепятства
възможността на АДФИ да упражни административно – наказателната си функция по
отношение на деяние, което покрива от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл.112, ал.6 от ЗОП. Освен това Решенията на КЗК и на
ВАС имат сила на пресъдено нещо спрямо ММС, поради което няма процесуална пречка
АДФИ да ангажира личната административна отговорност на лицето с делегирани
правомощия по чл.7, ал.1 от ЗОП.
Настоящият съдебен състав счита, че случаят не е маловажен, поради което правилно
административно – наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. От една страна
основателни са доводите на юрк. Я., изложени в писмените бележки, че с процесното деяние
се застрашават обществените отношения, свързани с разходването на публични средства,
които изискват особена закрила. От втора страна - по делото са ангажирани доказателства,
че А. М. е извършил и още две нарушения по ЗОП във връзка с процесната обществена
поръчка /извън процесното деяние/. От трета страна – прави впечатление, че при договорен
срок за изпълнение на СМР от 35 календарни дни и уговорка възложителят да заплати на
изпълнителя извършените СМР, сумата от 415144,80 лв. с ДДС е била заплатена на
определения изпълнител на обществената поръчка изцяло. Освен това – при уговорка за
заплащане на 100 % от цената на договора в срок до 30 календарни дни от подписването на
14
договора, конкретната сума е била преведена по сметка на „***“ ЕООД само два календарни
дни след подписването на договора, което показва целенасочена дейност към приключване
на възлагането на обществената поръчка и усвояването на сумата по нея до края на
бюджетната 2020 година. Всичко това дава основание на съда да приеме, че нарушението не
е с ниска степен на обществена опасност и не следва да се счита за маловажно.
Доколкото нарушението по чл.112, ал.6 от ЗОП е извършено на 29.12.2020г. и след
това има промяна в закона (в чл.254 от ЗОП), с оглед нормата на чл.3, ал.2 и ал.1 от ЗАНН,
следва в случая да се приложи разпоредбата на чл.254, ал.2, вр. ал.1 от ЗОП, която е била в
сила към датата на деянието, тъй като предвижда по-нисък максимален праг на наказанието
„глоба“. Според чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.112, ал.6 от ЗОП (в сила към 29.12.2020г.)
възложител, който сключи договор преди изтичането на 14-дневния срок от уведомяването
на заинтересованите кандидати и/или участници за Решението за определяне на изпълнител,
носи административно – наказателна отговорност и следва да бъде наказан с „глоба“ в
размер на 2% от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000
лева. В конкретния случай стойността на сключения Договор за възлагане на обществена
поръчка е 415144,80 лв. с ДДС. Поради това на А. Т. М. следва да се наложи „глоба“ в
размер на 5000 лева, тъй като 2 % от 415144,80 лв. се равнява на 8302,90 лв., което е над
максималния (към 29.12.2020г.) праг от 5000 лева. В случая точно фиксираният в закона
начин на определяне на административното наказание и максималният размер на глобата по
чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.112, ал.6 от ЗОП (в сила към 29.12.2020г.) прави безпредметно
определянето на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Доколкото определеният в процесното НП размер на глобата на А. М. съвпада със
законоустановения и посочен по-горе и от съда размер на това наказание, както и поради
всички други съображения, изложени по-горе, СРС приема, че обжалваното Наказателно
постановление се явява законосъобразно, обосновано, правилно и при справедлив размер на
2022
наказанието. Поради това Наказателно постановление № 11-01-946 от 25.05.2023г.,
издадено от Директора на АДФИ следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. АДФИ) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав, както и в
писменото становище процесуалният представител на въззиваемата страна изрично е
поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на АДФИ следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
15
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало едно открито съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав с участието на юрк. Я..
Предвид умерената процесуална активност на представителя на въззиваемата страна,
липсата на продължителност на заседанието пред СРС, не особено голямата правна
сложност на казуса и по-обемната фактическа такава, съдът счита, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на АДФИ юрисконсултско възнаграждение в размер около
средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 115 (сто и
петнадесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2022
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-946 от 25.05.2023г.,
издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на
основание чл.254, ал.2, вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ бр.
13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.) и Заповед № ЗМФ-674 от
05.08.2022г. на Министъра на финансите на А. Т. М. е наложена „глоба“ в размер на 5000
(пет хиляди) лева за нарушение на чл.112, ал.6 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ
бр. 13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.).
ОСЪЖДА А. Т. М. с ЕГН **********, с адрес : *** да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение сумата от 115 (сто и петнадесет) лева.
Решението може да се обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16