Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.12.
2019 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На шестнадесети декември 2019 година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Милка Тончева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 321, по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от адвокат
И.И. ***, пълномощник на ответника Д. Д. ***, против решение № 522/ 19.09. 2019
г., постановено по гр.д. № 827/ 2018 г., по описа на PC Търговище. Решението се
обжалва в частта, в която съдът е уважил предявените против ответника искове, като е признал за
установено, че дължи на ищеца сума над размера от 770,63 лв., до уважената част
от 1244,27 лв. за главницата по договора за кредит, както и за 165,68 лв.
договорна лихва за периода 03.11. 2017 до 03.07. 2018 г. и 16,02 лв. мораторна
лихва за забава, считано от 03.11.2017 до 01.02. 2018 г. В жалбата се излагат
съображения, че решението е необосновано. Съдът не е обсъдил някои от основните
възражения в отговора на исковата молба по отношение нищожността на някои
клаузи от договора, включително и прекомерността на договорната лихва. Затова
се иска отмяна на решението в обжалваната част. Да бъдат присъдени направените
по делото разноски пред двете инстанции. В съдебно заседание адвокат И.
поддържа подадения отговор и изложените там правни доводи.
Въззиваемата страна, в
подадения писмен отговор оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. В
писмено становище поддържат отговора.
Съдът, като провери събраните
по делото доказателства и като съобрази доводите в жалбата и отговора, намира,
че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е отчасти
неправилно.
Какви са фактите по
делото. Претенцията е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД за
установяване съществуване и дължимост на 1244,27 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично
задължение по договор за заем, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 01.02. 2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, 165,68 лв. -
договорна лихва по договор за заем за период от 03.11. 2017 г. до 03.07.
2018 г., 126,72 лв.– сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11. 2017г.
до 03.07. 2018 г., 950,40 лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 03.11. 2017
г. до 03.07. 2018 г., 71,86 лв. – лихва
за забава по договор за заем за период от 04.11. 2017 г. до 31.01.2019 г., 54,90 лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 04.11.
2017 г. до 31.01. 2019 г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед
№ 116/04.02. 2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
ч.гр.д.№ 190/2019 г. на ТРС, възразена в срока по чл. 414 от ГПК от длъжника.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, е постъпил такъв от
ответника. Същият оспорва исковете по основание и размери, правят се множество
възражения относно действителността на клаузите за лихвите, застраховките,
допълнителните услуги. Признава само задължение в размер на 770,63лв.
по договора. Твърди, че не е уведомяван и търсен за цесията, на посочения в
договора за кредит адрес от кредитора.
Прави възражение за
нищожност на договора поради неравноправност по чл.146, ал.1 от ЗПК.
На основание чл. 410 ГПК в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение №116/04.02. 2019 г. срещу ответника Д.,
с която е разпоредено същият да заплати
на „АСВ” ЕАД сумите, които са предмет на исковото производство.
На заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът е подал
възражение.
С договор за заем CrediHome № 1182-00022259,
на 20.06. 2017 г., „Микро Кредит“ АД като заемодател, е предоставил на ответника
заем в размер на 1600 лв.. Сумата за връщане е в общ размер на 1880,28 лв.,
представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Заемополучателят се е задължил да
върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 280,28 лева, на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 156,69 лева всяка, като първата
погасителна вноска е платима на 03.08. 2017 г. На основание попълнен и подписан
от заемополучателя формуляр - искане за допълнителни услуги, на 20.06. 2017 г.,
между „Микро Кредит“ АД и ответника, е сключен договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00022259, според който „Микро Кредит“ АД, предоставя
на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, представляващи пакет
„Комфорт“, срещу цена от 168,96 лева, като му е предоставена възможността да я
заплати на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 14,08 лева, при първа
погасителна вноска, платима на 03.08. 2017 г.
На основание сключения договор за
допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен
посредник, предоставя на ответника Д. финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна
компания „УНИКА Живот“ АД. Клиентът Д.Д. се е задължил да върне на „Микро
Кредит“ АД платената от страна на дружеството застрахователна премия, в срок от
12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, всяка в размер на 105,60 лева, платими считано от
03.08. 2017 г., или обща сума за застрахователна премия в размер на 1267,20
лева, която покрива застрахователни
рискове, съгласно застрахователната полица.
Срокът на договора е изтекъл на 03.07.
2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На 22.06. 2018 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01. 2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Агенция за
събиране на вземания” ООД и „Микро Кредит“ АД, по силата на което вземанията на
„Микро Кредит“ АД срещу Д.П.Д., произтичащи от горепосочените Договор за заем
CrediHome № 1182-00022259 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182-00022259 и двата от дата 20.06. 2017 г., са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, правоприемник на което е
„Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК *********. Договорът за заем, както и приложимите към същия
Общия условия съдържат изрична клауза, която урежда правото на заемодателя да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. В качеството си на пълномощник на
„Микро Кредит“ АД - цедент по процесния договор за цесия и в изпълнение на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратило
уведомително писмо, адресирано до заемополучателя Д.П.Д., в което изрично е
отразено обстоятелството по сключването на договора за прехвърляне на
вземанията, както и размерът на задължението. Писмото, съдържащо въпросното
уведомление, е изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора за заем, но
се е върнало неполучено, с отбелязване „непотърсена“.
Съгласно заключението на назначената
по делото счетоводна експертиза, се установява, че сумата от 1600 лева е предоставена на ответника в деня на
подписване на договора, което е декларирано от него в договора. По процесния
кредит има извършени плащания. Размерът на непогасените задължения по кредита
по пера в „Микро Кредит“ АД е общо 2660,36лв., както следва: 1244,27лв.
непогасена главница, 165,68 лв. договорна лихва за периода 03.11. 2017 г. до
03.07. 2018 г., 126,72лв. неизплатени
суми за допълнителни услуги за периода от 03.11. 2017 г. до 03.07. 2018 г., 950,
40лв., непогасени застрахователни премии за периода от 03.11. 2017 г. до 01.02.
2019 г., 16,02 лв.- лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода 03.11. 2017г. до 01.02.2019 г. Това са задълженията, ако се приеме, че
всички клаузи на договора са действителни и ищецът има право да ги претендира.
От назначената допълнителна задача на
експертизата пред въззивната инстанция се установи, че ако се приемат за
валидни възраженията на ответника за недействителност на клаузите за
допълнителни услуги и на застраховката, то погасената главница от ответника е в
размер на 628,33 лв. Погасената договорна лихва е в размер на 201,04 лв.
Остатъкът по главницата е 971,67 лв., а остатъкът по договорната лихва е в
размер на 79, 24 лв. Мораторната лихва за забава върху тези задължения за
периода от 03.01. 2018 г. до 31.01. 2019 г. е в размер на 80,04 лв.
След датата на цесията 22.01. 2015 г.
няма извършени плащания от ответника.
При така установените факти, съдът
прави следните изводи:
На първо място по отношение
възражението за липса на надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99,
ал. 3 от ГПК, за извършената цесия на дълга му към ищеца „АСВ” ЕАД от стария
кредитор „Микро Кредит” АД. Съдът намира това възражение за неоснователно. В
случая „Микро Кредит” АД изрично е упълномощил цесионера да уведоми всички
длъжници за извършената цесия. Последният е изпратил на ответника писмо, което
самият ищец признава, не е достигнало до длъжника.
Във формираната с редица решения на
ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се
приема, че уведомлението за цесията, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК. В случая уведомяването на длъжника за извършената цесия е
осъществено чрез връчване на документите по делото. Освен това, уведомяването
има за цел да предотврати плащане към стария кредитор, т.е. с цел избягване на
двойно плащане. Такова не е имало от страна на длъжника, поради което и фактът
на уведомяването за цесията преди завеждане на иска не е от съществено
значение.
С оглед на това съдът приема, че
ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника. Според
приложение № 1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
сключен между „Микро кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, освен
дължимата главница от 1600 лв. и договорна лихва от 280,28лв., липсва
отразяване на прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за
допълнителни услуги, които са две самостоятелни договорни правоотношения, по
всяко от които са поети задължения за погасяване на суми, имащи отделно
основание, независимо, че допълнителните услуги са свързани с обслужването на
договора за заем. В това приложение като главница е посочена единствено сумата
по основания договор за заем от 1600 лв., като не се сочи друго задължение.
Вземанията трябва да бъдат посочени конкретно, доколкото в чл.1.2 от Рамковия
договор е предвидено, че вземанията, които са предмет на цесията трябва да се
индивидуализират в представен от цедента опис – Приложение №1 от този договор,
което в случая, по отношение на второто задължение, не е сторено.
За да се
приеме основателността на исковете, ищецът следваше да докаже по делото, че договорът за цесия касае
продажба по конкретни вземания по размер, така както се претендира да се
установи тяхното съществуване. Право да търси вземанията за ищеца възниква само
ако се установи, че те са валидно прехвърлени
и индивидуализирани по вид и размер. В този смисъл съдът приема, че
цесията е породила действие за ищеца само по отношение на вземанията по
договора за заем CrediHome № 1182-00022259 от 20.06. 2017 г.
Не се спори, че срокът на договора е изтекъл на 03.07. 2018
г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда,
вземанията по договора са били изискуеми.
В тази част изводите на въззивния съд
съвпадат с тези на РС Търговище.
Следва да бъдат обсъдени обаче
възраженията на ответника относно действителността на допълнителните споразумения
и на клаузите за размера на договорната лихва. Именно от основателността или не
на тези възражения, зависи и това как следва да бъдат отнесени сумите, които
ответникът е внасял за погасяване на вземанията.
По отношение размерите на месечната
вноска. В договора е посочено точно колко вноски ще се правят, на кое число,
както и размерът. ЗПК не съдържа изисквания на потребителя да се предостави
погасителен план с точна разбивка на размерите на лихвата и главницата, а само
когато това се отнася за променлив процент на лихвата или ако бъде поискан от
потребителя. В договора е посочен точният размер на кредита, дължимата сума за
погасяване като цяло, ГПР, който не надвишава законно допустимия, лихвеният
процент – 30,91 и е фиксиран. Размерът на вноските е 12, има погасителен план.
Посочена е еднократна такса от 80 лв., удържана при изплащане на сумата по
кредита.
Всички законови изисквания за
действителност на този договор според изискванията на ЗПК са налице. Годишният
процент на разходите не може да надвишава петкратният размер на лихвите за
закъснели плащания. Той е малко над 50 %, а договореният е 49,96. Що се отнася
до това дали било морално да се плаща толкова голяма лихва. Същата е в размер
на 30,91%. В сравнение с лихвените проценти на банките, това е висок размер. От
друга страна обаче банките изискват много по-големи гаранции и обезпечения по
кредитите си. А и договорът се сключва при взаимно съгласие на страните.
Относно размерът на лихвата може да се говори за законен размер, но не и за
това дали било морално или не. Кредитите не се предоставят принудително на
потребителите, а в условията на конкуренция различните оператори и кредитни
институции определят размерите на лихвените проценти и условията, на които
потребителите следва да отговарят. По тази причина и няма как размерите на
лихвите да противоречат на морала. Затова въззивният съд счита, че договорът за
кредит отговаря на всички условия на закона, няма нищожни клаузи по него и
задълженията са валидни.
По отношение на договора за
допълнителни услуги и застраховка. Относно застраховката, както е посочил и РС
Търговище, липсва прехвърляне на вземането, но е важно съдът да прецени дали
сумите по нея са били дължими или не, с оглед на това, направените погашения от
ответника, как се отнасят към задълженията му.
Съдът намира, че по отношение на
застраховката не са представени каквито и да било доказателства, че кредитната
институция е заплатила със свои средства тази застраховка, за да може да има
право да изисква плащане от потребителя. Сключването на застраховката не е
условие за предоставяне на кредита. Заемодателят е само застрахователен
посредник и действа от името на застрахователя. След като ответникът не е
правил каквито и да било вноски по този договор, то същият не е породил каквито
и да било права или задължения за застрахователя. Това е отделен договор и не
би следвало да се отчитат погашения по него, ако заемателят не е изразил воля
за това. Ако заемодателят претендира, че това са задължения по един и същ
договор или че са свързани, то това би противоречало на задължителни разпоредби
на ЗПК. Защото по този начин се заобикаля недвусмислено закона, като се
надвишава законно допустимия размер на годишния процент на разходите по
кредита. Същото се отнася и за договора за допълнителни услуги. Няма каквито и
да било доказателства, че подобни услуги за предоставени реално на ответника.
Следва да се посочи, че от практиката, която има съдът, тези договори се
сключват с всеки един потребител и следователно не зависи от волята на
заемателя да сключи подобно споразумение, а същият бива принуждаван от
обстоятелствата. Подобни споразумения нарушават ЗЗП и съдът в своята практика
ги счита за неравноправни и поради това нищожни. В тази връзка възраженията на
ответника са основателни.
Предвид на така изложените съображения,
съдът намира, че с направените от ответника вноски, той е погасявал
задълженията си по основния договор, който е действителен. Погасявана е първо
договорната лихва, а след това главницата. По този начин задълженията на
ответника с такива, каквито са изчислени в допълнителната задача на
счетоводната експертиза: главница 971,67 лв., лихва по договор –
възнаградителна – 79,24 лв. По отношение на мораторната лихва. В отговора на
исковата молба има възражение, че нейният размер не бил посочен в договора. При
това, ако няма уговорен размер на лихвата при просрочие, винаги се прилага
правилото на чл. 86 от ЗЗД и именно такава е претенцията на ищеца. Не е необходимо да се посочва какъвто и да
било размер, след като се прилага законната лихва. Тя е в размер на 80,04 лв.
Районният съд е присъдил главница от 1244,27 лв. Възнаградителната лихва е
присъдена в размер от 165,68 лв., а мораторната лихва в размер на 16,02 лв. За
първите две задължения решението следва да се отмени над размера от 971,67 до
1244,27 лв. и над 79,24 до 165,68 лв. По отношение на мораторната лихва
претенцията е в по-малък размер от установения от допълнителната експертиза.
Съдът е присъдил още по-малка сума. В отхвърлителната част решението не се
обжалва и положението на въззивника не може да се влошава. Затова в тази част
решението следва да се потвърди.
За разноските. Те се присъждат според
уважения и отхвърлен размер на иска, за двете инстанции. За ю.к. възнаграждение
за ищеца на първа инстанция съдът определя сумата от 100 лв. Така разноските за
ищеца в заповедното и първоинстанционното производство стават 650 лв. На втора
инстанция съдът определя ю.к.
възнаграждение от 50 лв. Или общо 700 лв. Разноските на ответника са в размер
на 450 лв. на първа инстанция и 625 лв. на втора. Общо 1075 лв. Според уважения
и отхвърлен процент, по компенсация, ищецът дължи разноски на ответника в
размер на 310 лв. Това се отнася за всички фази на производството, включително
и заповедното.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 522/ 19.09. 2019 г., постановено по гр.д. № 827/ 2018 г., по описа на
PC Търговище в частта, в която съдът е уважил предявените против ответника искове, като е признал за
установено, че дължи на ищеца сума над размера от 971,67 лв. до 1244,27 лв. ГЛАВНИЦА
и над 79,24 до 165,68 лв. ДОГОВОРНА ЛИХВА, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Николина Тодорова Станчева и Марин Деспов Деспов, действащи чрез пълномощник
К.С.К., против Д.П.Д. с ЕГН-**********,***, пълномощник адвокат И.И. ***, иск
за заплащане на суми в частта над
размера от 971,67 лв. до 1244,27 лв. ГЛАВНИЦА и над 79,24 до 165,68 лв.
ДОГОВОРНА ЛИХВА, по договор за заем CrediHome № 1182-00022259 от 20.06. 2017
г., като неоснователен.
В
останалата обжалвана част/относно мораторната лихва/ потвърждава решението като
правилно и законосъобразно.
В
отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.П.Д., с ЕГН-**********,***,
СУМАТА ОТ 310 ЛВ. РАЗНОСКИ, ПО КОМПЕНСАЦИЯ С ТЕЗИ НА ИЩЕЦА, СПОРЕД УВАЖЕНИЯ И
ОТХВЪРЛЕН РАЗМЕР НА ИСКА И НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ ВЪВ ВСИЧКИ ФАЗИ НА
ПРОИЗВОДСТВОТО – ЗАПОВЕДНО И ИСКОВО.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.