№ 41075
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20221110167639 по описа за 2022 година
Въз основа на заповед № АС-274 от 10.07.2023 г. на Председателя на
СРС делото е преразпределено на 182 състав на СРС на 10.07.2023 г.
Производството е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от Ф. Б. З. срещу С.О., с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на инцидент, реализирал се на 25.01.2022 г., около 19:30 ч. в
***, от страната на ** ОДЗ „С.К.“ – падане на ищеца в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 25.01.2022 г. до окончателното плащане, и сумата от
380,27 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на инцидента – заплатени медицински консумативи, такси и
лекарствени медикаменти, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 12.12.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 25.01.2022 г., около 19: 30 часа се прибирал от
работа, като паркирал собствения си автомобил пред ***. Въпреки зимния
сезон, пътният участък пред блок 8, бил сух, мястото било осветено от улично
осветление и търговските обекти в блока. Ищецът се насочил към вход А на
блока, в който живее. Както си вървял, изведнъж се спънал в дълбока дупка
на пътното платно, която била необезопасена и несигнализирана, при което
левия му крак се извил рязко в нетипично положение, паднал и почувствал
силна интензивна болка в лявото коляно. В този момент, покрай него минавал
съсед от блока и му се притекъл на помощ, като му помогнал да се изправи. С
накуцване и болка, ищецът се прибрал в жилището си. През цялата вечер
изпитвал силни интензивни болки в лявото коляно, многократно правил
компрес, който за кратко облекчавал интензивните болки, след което болките
продължавали. Взел обезболяващи медикаменти, но цяла нощ не можел да
заспи от болка, лявото му коляно отичало, като отока се увеличавал с
напредване на времето. На следващия ден - 26.01.2022 г. поради влошеното си
1
състояние, ищецът посетил спешен кабинет по ортопедия и травматология в
УМБАЛСМ „Н.И. П." ЕАД, където му била поставена диагноза „Изкълчване,
навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става",
поставена му била гипсова шина. Издаден му бил болничен лист, за временна
нетрудоспособност до 31.01.2022 г. В следващите дни, посетил отново
УМБАЛСМ „ Н.И. П." ЕАД, тъй като въпреки поставената гипсова шина,
имал силни болки в коляното, като се редували по интензитет, ту силни, ту по
- слаби. На 01.02.2022 г, му бил издаден следващ болничен лист за периода от
01.02.2022 г. до 02.03.2022 г. На 16.02.2022 г, в УМБАЛСМ „Н.И. П." ЕАД на
ищеца била направена магнитно - резонанса томография на ляво коляно, при
което изследване, било установено и поставена диагноза: „Разкъсване на
дорзалния рог на медиалния мениск. Плиска медиале с увеличен обем. Хофа
синдром. Вътреставен излив". В издадено съдебно-медицинско удостоверение
№ Ж - 18 / 2022г. на Военно-медицинска академия, в заключение е посочено,
че установеното увреждане на вътреставните структури на лявото коляно,
следва да се преценява по критериите на медико - биологичния признак
трайно затруднение в движението на долния лян„в крайник, за срок по - голям
от 30 дни". В исковата молба се твърди, че в резултат на случилото се, един
млад, здрав мъж, трудово активен бил принуден да преживее всички онези
затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване, и всички
ограничения в нормалния и обичаен начин на живот, които са в пряка
причинна връзка с претърпяното непозволено увреждане. За времето на
трудовата му неработоспособност, грижи за неговото възстановяване
полагали близките от семейството му и приятели. Освен това, изпитвал и
изключително неудобство при осигуряване на личната си хигиена, тъй като
бил затруднен да обслужва себе си самостоятелно и да извършва тоалета си за
времето, през което бил с гипсовата шина. За един продължителен период
около месец, било необходимо и непрекъснато някой да се грижи за него, да
му помагат в ежедневните нужди - хигиена и храна, като след премахването
на шината се обслужвал сам. Ищецът твърди, че освен силните физически
страдания в резултат на увреждането изживял и сериозен психически стрес,
свързан с уплах и напрежение за живота и здравето си, смятал, че ако не се
възстанови напълно няма да може да упражнява професията си, както до сега,
тъй като не можел да си свива коляното до положение, което правил от преди
инцидента. Станал потиснат, периодът бил зимен, приятелите и колеги му се
обаждали да го чуят, като при покана от тяхна страна да излезе от дома си,
той отказвал, тъй като самостоятелното му придвижване било много трудно в
началото, бил бавен. Бил раздразнителен и неспокоен. Причинените му
травматични увреждания пряко и непосредствено се отразили на семейството
му, близките и приятелите му, тъй като те били най-преки свидетели на
емоционалното му състояние. След инцидента ищецът изпитвал неувереност
и страх при излизането на улицата, постоянно гледал надолу, внимавал къде
върви, страхувал се да не падне отново. Освен това, чувствал и цялостен
влошен мускулен тонус на тялото си. За период повече месец и половина,
ищецът бил лишен от възможността да бъде трудово активен и да допринася
за ежемесечната си финансова стабилност - своята и на семейството се, така
както преди инцидента, което допълнително довело до травмиране на
психиката му. Към момент на подаване на исковата молба - 11 месеца след
инцидента, при физическо натоварване, ищецът имал остатъчни болки в
2
лявото коляно, също при смяна на сезоните, не можел да го свива напълно,
което означавало, че не се е възстановил изцяло от настъпилия инцидент.
Поддържа, че пътят, на който е станал процесния инцидент е част от
общинската пътна мрежа и С.О. е длъжна да го ремонтира, и поддържа в
състояние, отговарящо на изискванията на движението. Твърди, че в случая
служители на общината не са положили дължимата грижа да обезопасят
дупката в уличното платно, като по този начин са създали причина за
настъпването на инцидента и причиняване на вредоносния резултат.
Претендира разноски.
Представени са писмени документи, направено е искане за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетел при режим на довеждане
съответно за доказване на инцидента и на претърпените болки и страдания.
Направено е искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, а в
случай, че ответникът оспори обстоятелството,че пътят, на който е станал
инцидента е общинска собственост – и за назначаване на съдебно-техническа
експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника С.О., с който поддържа, че предявените искове са неоснователни.
Твърди, че от описанието на мястото на инцидента в исковата молба не може
да се установи къде точно е настъпил той. Оспорва механизма на твърдяното
увреждане и твърди, че видно от представената медицинска документация
липсват каквито и да било охлузвания или наранявания по ръцете на ищеца,
от което можело да се направи извод, че посочения в исковата молба
механизъм на увреждането не отговаря на действителния такъв. По делото
липсвали доказателства, от които може да се направи безспорния извод, че
непосредствена причини за увреждането е именно дупка на пътно платно.
Поддържа, че претендираният в исковата молба размер на неимуществените
вреди не отговаря на действително претърпените вреди, тъй като състоянието
на пострадалия е било стабилно, в нито един момент не е бил застрашен
живота му. Травмата сама по себе си била често срещана. В случая лечението
се е състояло от поставяне на временно гипсова шина. Не се е налагало
оперативна интервенция или друг тип инвазивна терапия. Няма данни за
предписване на специално медикаментозно лечение. Няма данни за
усложнения във връзка с възстановяване, не е предписвана и провеждана
физиотерапия. Естеството на травмата не предполагало каквито и да е било
усложнения за в бъдеще и изпитването на постоянно страдание, като към
настоящия момент пострадалият се бил възстановил напълно. По отношение
на твърденията на ищеца за изпитани затруднения в ежедневието, ответникът
сочи, че гипсовата шина, за която се твърди, че е била поставена,
действително ограничава движението на коляното. Липсват данни обаче това
ограничаване да е от такова естество, че да налага ползването на помощни
средства, като например патерици. Същевременно травмата временно е
затруднила придвижването, което е смущение, което не надхвърля
обичайното за такъв вид увреждане. Това обаче нямало каквото и да е
отношение към възможността ищецът да се обслужва сам, включително в
хигиенично отношение, както и да се грижи за тоалета си. Такъв тип травма
не изисквала постоянна нужда от трето лице, имайки предвид, че е засегнат
долен крайник, при това в областта на коляното, без да се налага ползването
3
на помощи средства. Ответникът оспорва и претенцията на ищеца за
обезщетение за имуществени вреди като недоказана и необоснована. Оспорва
представените с исковата молба разходни документи. Навежда възражение за
съпричиняване от страна на ищеца и твърди, че с поведението си той не само
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, но също така е увеличил
и обема на неимуществените вреди, поради което евентуално присъденото
обезщетение следва да се намали съразмерно е вината на ищеца. Твърди, че
въпреки условията (нощно осветление, ясно зимно време, позната среда и
добро собствено зрение), пострадалия не е забелязал препятствието и
поддържа, че ако той беше отделил необходимото внимание, което следва да
отделя всеки човек, който се придвижва в градска среда, то увреждането
въобще не би се реализирало или би се реализирало в по-малък обем. Освен
това, ответникът сочи, че ако пострадалият беше потърсил медицинска
помощ веднага, имайки предвид належащата необходимост за това, то
несъмнено увреждането е нямало да се реализира в твърдения обем и/или
преживените болки и страдания биха били да в значително по-малък обем.
Претендира разноски.
Ответникът иска по делото да бъде изслушано заключението на
съдебно-медицинска експертиза и поставя задачи към нея. Прави искане
лечебните заведения, издали приложените към исковата молба документи в
оригинал, да бъдат задължени да представят заверен препис от същите. Не
възразява срещу искането на ищеца за допускане разпита на свидетели, но
моли съда да задължи ищеца да представи информация преди датата на
съдебното заседание относно самоличността на свидетелите и за които
обстоятелства ще бъдат разпитвани. Прави искане съдът да задължи ищеца да
посочи точното място на инцидента.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД – относно иска за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди и с правна квалификация чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, във
вр. чл. 52 ЗЗД – относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже: 1) настъпил на
25.01.2022 г. инцидент – падане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно; 2) че мястото, на което е станал инцидента следва да се
ремонтира и поддържа от С.О.; 3) причинна връзка между инцидента и
настъпването на вредите; 4) размера на причинените на имуществени вреди –
разходи за лечение, медицински консумативи и лекарства; 6) претърпените от
ищеца болки и страдания вследствие на инцидента;
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже фактите, на които
основава възражението си за съпричиняване, а именно: че ищецът е
съпричинал вредоносния резултат, като не е проявил дължимата грижа – не е
4
внимавал и не е успял да избегне препятствието, въпреки че е имал
възможност за това, както и че увреждането е нямало да се реализира в
твърдения от ищеца обем, ако същият беше потърсил медицинска помощ
веднага; предвид установената от закона оборима презумпция по чл. 45, ал. 2
ЗЗД, вината на делинквента се предполага, поради което в тежест на
ответника е да установи липса на вина у прекия причинител на вредата;
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени документи следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Искането на ищеца и на ответника за назначаване на
съдебномедицинска експертиза по задачите, поставени в исковата молба и в
отговора, е основателно и следва да бъде уважено. Вещото лице не следва да
работи по задача 2.3 от исковата молба в частта относно подвъпроса „Налице
ли е причинно-следствена връзка между деликта и настъпилите вреди?“,
доколкото той е от компетентността на съда. Задачата следва да се
преформулира по следния начин: „Какви са последиците от уврежданията,
описани в медицинските документи по делото, за здравето на ищеца в
краткосрочен и дългосрочен план? Какъв е очакваният интензитет на
претърпените от него болки и страдания и какъв е възстановителният
период?“
По искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза
по поставените в исковата молба задачи съдът ще се произнесе след
изслушване становището на страните и отделяне на спорните от безспорните
обстоятелства по делото.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане съответно за установяване на
инцидента и за установяване на претърпените от ищеца болки и страдания
следва да бъде уважено, тъй като с него се цели установяване на факти, за
който същият носи доказателствена тежест. В тази връзка, и предвид
обстоятелството, че се иска допускане на разпит на свидетели при режим на
довеждане, съдът намира за неоснователно искането на ответника да му бъде
предоставена информация за самоличността на свидетелите преди датата на
съдебното заседание, в което ще бъдат разпитани.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да посочи точното
място на инцидента следва да бъде оставено без уважение – същото е ясно
посочено в исковата молба, а именно: пътното платно пред ***.
Искането на ответника да бъдат задължени лечебните заведения да
представят в заверен препис медицинските документите, които са
представени с исковата молба, следва да бъде оставено без уважение предвид
обстоятелството, че по делото посочените документи са представени от
ищеца в оригинал.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
5.02.2024 г. от 10,50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото, съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА приемането на представените с исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза по
задачите, поставени в исковата молба (с изключение на подвъпрос 2 от задача
2.3), в отговора на исковата молба, както и в настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р А. М., специалност: С.М., Началник
отделение „С.М. в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, тел. ***3.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 500 лв., от
които 250 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването, и
250 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от уведомяването.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след внасяне на депозита от страните.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не води допуснатите при режим на
довеждане свидетели в откритото съдебно заседание без да са налице
уважителни и извинителни причини за това, доказани по надлежния ред,
съдът може да отмени определението, с което е допуснал разпитите им.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза до първото по делото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца да посочи точното място на инцидента.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по реда на чл.
192, ал. 1 ГПК за задължаване на лечебните заведения, които са издали
представените в оригинал с исковата молба документи, да ги представят в
заверен препис.
НАПЪТВА страните към спогодба.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ , че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6