РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 685

 

гр. Пловдив, 19 април 2022 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ :          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              ПЕТЪР КАСАБОВ  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 450 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Х.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Т., против Решение № 18 от 06.01.2022 год. на Пловдивски районен съд, VІІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 4132 по описа на същия съд за 2021 год., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 4241559 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските и за двете инстанции.    

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Х.Т.Т., срещу Електронен фиш серия К № 4241559 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 27.11.2020 г. в 12:06 ч., в Републикански път І-8 км 232+200 посока изток, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч, е заснето с автоматизирано техническо средство № АRН САМ S1 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № ***, със скорост от 83 км/ч при разрешена 60 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 23 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето Х.Т.Т., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г., Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-37554/30.11.2020 г. и Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства  безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, а именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).

Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържаните на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни за мястото на контрола („Републикански път I-8 км. 232+200“), посока на движение на контр. МПС (в двете посоки), начало и край на работа (от 9,0 часа до 18,50 часа – само за сравнение следва да се посочи, че процесното нарушение е установено в 12,06 часа), номерът на служебния автомобил, ограничението на скоростта, режим на измерване (стационарен).

Именно от съдържанието на обсъждания протокол и приложената към него снимка (на разположението на уреда), се установява, че процесното мобилно АТСС е било разположено временно на участък от пътя, т.е. осъществяването на контрола с него, не е било във време на движение.

Не на последно място следва да се посочи, че протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила, която обвързва съда, когато е съставен в съответствие с нормативните изисквания, какъвто е настоящият случай. Доказателствената сила на този документ не е оборена от страна на касационния жалбоподател в хода на първоинстанционното съдебно производство, поради което удостоверителното изявление на издателя му за фактите отразени в него, правилно е зачетено от районния съд така както е направено.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото контролът в процесния участък от пътя е бил в двете посоки (според коментирания протокол по чл. 10 от Наредбата), то обстоятелството в каква посока се е движел жалбоподателя е ирелевантно за разрешаване на настоящия административноправен спор, още повече, че пътен знак В26 има поставен и в двете посоки, но информация по делото е изискана само за този поставен за участък от „Път I 8, км.232+200, посока изток“.

Независимо от изложеното, видно именно от приложените по административнонаказателната преписка снимки (на процесното МПС и на разположението на АТСС) по несъмнен начин се установява, че посоката на движение на процесния автомобил е именно Пловдив – Свиленград (изток – запад), в каквато посока е разположен и въпросният пътен знак В26, за чието разположение в контролирания участък е получена изрична информация от Областно пътно управление - Пловдив.

11. С оглед изложеното, съдът намира процесния електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

IV. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 06.01.2022 год. на Пловдивски районен съд, VІІІ наказателен състав, постановено по АНД № 4132 по описа на същия съд за 2021 год.

ОСЪЖДА Х.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна Дирекция на МВР - Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.