РЕШЕНИЕ  

 

№                                28.10.2019 г.               Град  П.

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - П., ХІІ – ти граждански състав

  На  двадесет и седми септември, две хиляди и  деветнадесета   година

  В   публично  заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

СЕКРЕТАР: Наталия Димитрова                   

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №1542  по описа за   2019  година.

 

 

 

         Съдът е сезиран с искова молба  с правно основание  чл.422  във  вр.  с  чл.415 от ГПК, от  „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу  Д.И.С., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 115.91 лева.

        Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на 20.11.2018 г. „ЕВН Б. Е.” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - П. за вземанията си към Д.И.С. и по входираните документи е образувано ЧГД № 4718/2018г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което  ищцовото дружество подава настоящата искова молба на основание чл. 41 5, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Сочи се, че ищеца „ЕВН Б. Е.” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН Б. Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

Сочи, че според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, на чиято лицензионна територия е разположен. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. В този смисъл е и чл. 42 от общите условия на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Посочените общи условия са публикувани на сайта на дружеството.

Сочи, че съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г., мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащат от всички потребители, чийто обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата няма разграничение според това, чия собственост са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период. Д.И.С. има качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за обекта му ел. енергия е за небитови нужди.

Твърди, че за Д.И.С. е открит клиентски номер ********** в качеството на собственик на описания обект съгласно извършена справка в Служба по вписванията гр. П.. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия на ищеца и чл. 8, т. 2 от общите условия на оператора на мрежата, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на крайния снабдител. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Съгласно изложеното в исковата молба, в изпълнение на задълженията си по общите условия за периода 09.12.2016 г. - 11.01.2018 г. ищецът е предоставил мрежови услуги на обекта на Д.И.С. на обща стойност 102,74 лв., които до този момент не са заплатени от ответника.

Сочи, че поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 13,17 лв. за периода 11.02.2017г. - 19.11.2018 г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурите е посочен във всяка една от тях. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в приложено препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.

Моли съдът, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН Б. Е." ЕАД към Д.И.С., както следва: 102,74 лв., представляващи стойността на предоставени мрежови услуги за периода 09.12.2016 г. - 11.01.2018 г.; 13,17 лв. - представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.02.2017 г. - 19.11.2018 г.; законна лихва върху горепосочената главница от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли съдът на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., т. 12, да осъди Д.И.С. да заплати на ищцовото дружество присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 4718/2018г. по описа на Районен съд П. разноски.

Претендират се направените по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, не е взето становище и не са ангажирани доказателства.

В проведеното на 27.09.2019г. открито съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ответника- адв Б., е заявил,че не оспорва подадената искова молба, като признава предявените искове на основание чл.237 от  ГПК.

В първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, е поискал да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска. Претендира разноските по делото за заплатена държавна такса в исковото и заповедното производство, както и присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение.

След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. От представените по делото доказателства се установява, че в изпълнение на задълженията си по общите условия, за периода 09.12.2016 г. - 11.01.2018 г. ищецът е предоставил мрежови услуги на обекта на Д.И.С. на обща стойност 102,74 лв., които до този момент не са заплатени от ответника. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължи законна лихва в общ размер от 13,17 лв. за периода 11.02.2017г. - 19.11.2018г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурите е посочен във всяка една от тях. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в приложено препис - извлечение от клиентската сметка на ответника

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за  основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.

 

Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Ищецът претендира разноските, заплатени за държавна такса в исковото производство и заповедното производство.

При този изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени  сторените разноски, от които : 25.00 лв.  държавна такса по ч. гр.дело №4718/2018г. по описа на РС-П.; както и присъденото  юрисконсултско възнаграждение по частното гражданско дело в размер на 50.00лв., което съдът счита за правилно определено.

 В настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер от 75,00 лв.  – държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца.

          От така изложеното следва, че общият размер на разноските, който следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника,  е  150,00 лв.

 

 Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            По предявеният иск  от  „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу Д.И.С., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 115.91 лева

  ПРИЗНАВА  за  установено по отношение на ответника Д.И.С., ЕГН-********** ***, че дължи на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37, общата  сума в  размер на 115.91лв., /сто и петнадесет лева и деветдесет и една стотинки/, от които: 102,74лв., представляващи стойността на предоставени мрежови услуги за периода 09.12.2016 г. - 11.01.2018 г. и 13,17 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.02.2017 г. - 19.11.2018 г.; ведно със законна лихва за забава върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 20.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2616 от 22.11.2018г. по ч. гр.дело №4718/2018г. по описа на РС-П.

ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН-********** ***, да заплати на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37, сумата от 150.00лв. /сто и  петдесет лева/, които представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело №1542/2019г. по описа на РС-П. и по ч.гр.дело №4718/2018г. по описа на РС-П., на осн.чл.78,ал.1 от ГПК

Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред  Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: