Р Е Ш Е Н И Е
07.04.2021 г.
Номер 260044 Година 2021 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 09 (девети) февруари Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 218 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от М. А. М.срещу
Наказателно постановление №500965-F538749/24.03.2020
г., издадено от Началник на Отдел“Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП.
В жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление, като твърди, че
жалбоподателя не е адресат на нарушението. Моли НП да бъде отменено изцяло поради
необосновано прилагане на материалния закон, като се отрича извършване на
нарушението. Излага алтернативно становище, че дори да има извършено нарушение,
то същото е маловажно.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна – ТД на НАП – гр.Варна в
депозираното писмено становище, счита че атакуваното наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните
по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна
следното:
На 12.02.2020 г. в 15.50 часа
служителите на НАП ГД“Фискален контрол“, отдел“Оперативни дейности“- свидетелите Г.Р. и П. Д., извършили проверка
на търговски обект – вендинг автомат на самообслужване за кафе с изградено
електрическо захранване, находящ се в гр.***, ул. "***" №**, СО“***“,
стопанисван от жалбоподателя.
Проверяващите установили, че автомата е включен в електрическо захранване и извършили
контролна покупка на стока – кафе с мляко на стойност 0.50 лв. След приемане на
монетите и приготвяне на напитката, установили че машината не визуализира на
контролния дисплей необходимата информация с данни за продажбата – номер на
ФУВАС и номер на фискален бон. В хода на проверката управителя на
дружеството отворил автомата и се
установило, че същият работи, без на него да е монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС).
Била извършена справка в системата на НАП, от която се установило, дружеството
към момента на извършване на справката, няма регистрирани ФУВАС, считано от
започване на дейността в обекта 01.02.2020 г. При така установените факти
проверяващите приели, че дружеството-жалбоподател, като задължено лице по чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е изпълнило задължението си да
монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП ФУВАС от датата на започване
на дейността си. За резултатите от проверката бил съставен констативен
протокол, а на 20.02.2020 г. в присъствието на управителя на дружеството –
нарушител, бил съставен АУАН за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на акта било издадени и
обжалваното НП, с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС било
наложено административно наказание - "имуществена санкция" в размер
на 3000 лева.
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното
НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е
предявен надлежно на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът е бил издаден в предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 2006 г.
предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова
бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 8 от ЗДДС лице, което извършва продажби на стоки и услуги чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по
обмен на валута е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като
фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да
се издава хартиен документ /т. 1/ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2,
т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата
се издава на хартиен носител /т. 2/. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година на МФ задължава лицата по чл. 3 да монтират, въведат
в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване
на дейността на обекта. В случая е доказано и няма спор, че в деня на
проверката, служителите на НАП са установили, че в автомат за самообслужване за
кафе с изградено електрическо захранване, собственост на дружеството -
жалбоподател, е била извършена покупка, без на него да е монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване. Същият
представлява "автомат на самообслужване" съгласно легалната дефиниция
на § 1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006, според която "автомат
на самообслужване" е устройство, позволяващо на потребител да получи от
автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги,
включително и услуги с развлекателен характер. Въпросният автомат е
функционирал и посредством същия са били осъществявани продажби на стока-кафе,
без да е имал монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. Собствеността на
автомата се потвърждава от писмената декларация на управителя на дружеството,
което не се и отрича в с.з. Поради, което направените възражения в жалбата
съдът счита за неоснователни. От показанията на свидетелите се установи, че към
датата на проверката фискални устройства за вграждане в автомати за
самообслужване не са били регистрирани на адреса и въобще от дружеството.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано нарушението на чл. 7, ал. 1 във
вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ. Посоченото нарушение
е осъществено чрез бездействие и несъмнено то е било налице и към датата на
проверката, респ. датата на установяването му, поради което настоящият състав
намира, че пороци в НП във връзка с определяне датата на нарушението не са
допуснати.
Видно от § 11 от ПЗР към Наредба № Н-18/16.12.2006г,
същата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, следователно Наредбата
представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. С оглед на това
правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба №
Н-18 /13.12.2006 г. на МФ и следва да
бъде санкциониран съгласно чл. 185 от ЗДДС. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1". В процесния
случай наказващият орган е наложил е наложил имуществена санкция в размер на
3000 лева, на осн.чл.185, ал.2 от ЗЗД от което следва извода, че според него
констатираното нарушение води до неотразяване на приходи. Такава изрична
констатация обаче липсва както в АУАН, така и в НП. Доказателствата от които да
се направи извода, че нарушението води до неотразяване на приходи не са
приложени от административнонаказващия орган, както и отново следва да се
акцентира, че и твърдения в този смисъл няма в административнонаказателната
преписка. Ноторно известно е че към датата на проверката училището, в чийто
двор се намирал автомата за кафе не е провеждало редовни учебни занятия и от
доказателствата по делото се установява, че дейността на жалбоподателя в
посочения обект е започнала на 01.02.2020 г. Поради което съдът счита, че при
липсата на категорични доказателства в тази насока, следва да се приеме, че е
налице основание за приложение на изр. 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която
разпоредба е и по- благоприятна за жалбоподателя, тъй като предвижда по - нисък
размер на наказанието. Същевременно не се вменяват нови факти на жалбоподателя,
по които той да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
производство. Поради това съдът намира, че съобразно изр. 2 на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС, следващата се на дружеството имуществена санкция следва да е в
границите, определени от ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС (от 500 лв. до 2000 лв.).
Преценявайки размера й, съдът намира, че сумата от 500 лв. е достатъчна за
постигане целите на наказанието, доколкото нарушението е първо и не са
констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават
санкция в размер над минимума. С оглед изложените съображения НП следва да бъде
изменено, като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС
размерът на имуществената санкция бъде намален от 3000 на 500 лв.
Наказващият орган е приел, че извършеното от
жалбоподателя нарушение не е маловажно и е отказал да приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Съдът споделя това становище, като счита, че не са налице
обстоятелства, които да обосновават извод за по ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения. Установената парична наличност в
автомата, както и факта, че нарушението е първо, обосновават минимален размер
на санкцията, но не и извод за маловажност на деянието. Последното засяга данъчната
дисциплина и установения ред за отчетност на извършваните продажби, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, поради което
не може да се приеме, че деянието обуславя приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Съдът като съобрази изхода на спора, жалбоподателят няма
право на разноски, а не е направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№500965-F538749/24.03.2020 г., издадено от Началник на Отдел“Оперативни дейности“-Варна
в ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон от М.А.М.за нарушение по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 8 от
Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв., както следва: НАЛАГА на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон от М. А.М.за нарушение по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 8 от
Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 изр. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗДДС „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: