Р
Е Ш Е
Н И Е №
173
гр.
Габрово, 30.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание на седми ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
И. ДИМОВА
при секретаря В. Григорова, като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№214 по описа за 2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение №24/18.05.2018г. по
гр.д.№341/2017г. Тревненският районен съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „М. –
К.М.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул.
„Пролет“ №4, представляван от К.М.М., че „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,
бул. „Тодор Александров“ №81-83, представлявано заедно от А.А.Ц. и Р.Г.С., е
собственик на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 73403.501.72 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „***“ №*, с
площ 1549 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при граници на:
73403.501.2759, 73403.501.2929, 73403.501.73, 73403.501.2009, заедно с
построените в него: СГРАДА с идентификатор 73403.501.72.1 със з.п. 194 кв.м.,
брой етажи - 2, с предназначение: промишлена сграда; СГРАДА с идентификатор
73403.501.72.2 със з.п. 211 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: промишлена
сграда; СГРАДА с идентификатор 73403.501.72.4 със з.п. 66 кв.м., брой етажи –
1, с предназначение: промишлена сграда; СГРАДА с идентификатор 73403.501.72.5
със з.п. 12 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: промишлена сграда; СГРАДА
с идентификатор 73403.501.72.6 със з.п. 11 кв.м., брой етажи – 1, с
предназначение: промишлена сграда; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 73403.501.73 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
18-5784/27.07.2015г. на началника на СГКК – Габрово, с адм. адрес: гр. Трявна,
ул. „***“ №*, с площ 528 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при граници:
73403.501.2759, 73403.501.2929, 73403.501.2009, 73403.501.72, 73403.501.74,
заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор 73403.501.73.1 със з.п. 48
кв.м., брой етажи – 2, с предназначение: селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор 73403.501.74.2
по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед 18-5784/27.07.2015г. на началника на СГКК – Габрово, стар
идентификатор 73403.501.73.2, адм. адрес: гр. Трявна, ул. „***“ №*, със
застроена площ 43 кв.м, брой етажи - 2, с предназначение - селскостопанска сграда, с която сграда е
разположена в ПИ с идентификатор 73403.501.74, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
Със същото решение съдът е ОТМЕНИЛ
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по договор и съдебно
решение /констативен/ №3, т.ІІІ, рег.№4899, дело №379 от 17.12.2015г. по описа
на нотариус с рег.№* на НК и район на действие района на Районен съд – Трявна С.Ч.,
на осн. чл.537 ал.2 ГПК.
Присъдени са и разноски: ЕТ „М. – К.М.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Трявна, ул. „Пролет“ №4, представляван от К.М.М., е осъден да заплати на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,
бул. „Тодор Александров“ №81-83, представлявано заедно от А.А.Ц. и Р.Г.С.,
сумата от 2754,38 лв. /две хиляди седемстотин петдесет и четири лева и 38 ст./
- направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
В законният
срок решението е обжалвано от ЕТ „М. – К.М.“, с ЕИК *********,
като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излага, че сделката,
за която е уважен иск по чл. 135 ЗЗД, поражда желаните и целени от страните по нея правни последици,
но по силата на закона тя няма действие спрямо кредитора, т.е. по отношение на
него се счита за нестанала /несъществуваща/.
Както било прието в ТР 5/2013г. ОСГТК, искът по чл. 135 ЗЗД няма
вещноправно действие и при уважаването му прехвърленото имущество не излиза от
патримониума на приобретателя, но за кредитора се създава възможност да насочи изпълнението към
прехвърленото имущество, независимо, че
е преминало в патримониума на приобретателя. От това следвало, че актът
на увреждащото разпореждане е валиден, но по отношение на кредитора- ищец не
прехвърля права. В частност, по
отношение на кредитора- ищец длъжникът- ответник /М. ЕООД/ не е прехвърлил правото
на собственост върху Б. ЕООД, който имот е предмет на постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.12.2010г.,
с което ищецът по настоящия иск се легитимира като собственик на
процесния имот. С отмяната на увреждащия акт по отношение на кредитора- ищец се
счита, че тези права са в имуществената сфера на длъжника /а не на кредитора/ и
не са били в тази на приобретателя и кредиторът ще може да насочи изискването
си срещу тях, тъй като по силата на чл. 133 ЗЗД той може да насочи изпълнението
върху всяко от притежаваните от него имущества, каквато е целта на провеждането
на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Приобретателя следва да търпи това
изпълнение за удовлетворяване на чуждото /на длъжника/ задължение, защото е
собственик на процесните имоти само в отношенията с длъжника Б. ЕООД, а не по
отношение на ответника по настоящия иск- Р. 136/15.08.2017г. гр.д.№61238/16г.
ІV ГО, ВКС.
Претендирано
е обжалваното решение да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът
по въззивната жалба е подал писмен отговор, в който излага съображения за
неоснователност на същата.
Съдът,
като взе предвид надлежно представените по делото доказателства, обсъди
становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение по настоящото дело на районен съд-
Трявна е валидно и допустимо.
За да постанови съдебният си акт,
квалифициран по чл.124 ал.1 вр. чл. 537 ал.2 ГПК, районният съд е изложил следните
съображения:
Ищецът „Интернешънъл Асет
Банк“АД е собственик на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор
73403.501.72, ведно с построените в него СГРАДИ с идентификатори
73403.501.72.1, 73403.501.72.2, 73403.501.72.4, 73403.501.72.5, и
73403.501.72.6; ПИ с идентификатор 73403.501.73 ведно с построената в него
сграда с идентификатор 73403.501.73.1; СГРАДА 73403.501.74.2 разположена в ПИ
73403.501.74 /предишен идентификатор 73403.501.73.2/, въз основа на
постановление за възлагане на недвижим имот от 07.12.2010г. на ЧСИ с рег.№* на
Камарата на ЧСИ В.Ц., вписано в Службата по вписванията при Районен съд –
Трявна с пор.№90, т.ІІІ, партида 3435-3443 на 23.12.2010г., с което на него
като взискател са възложени имоти, собственост на трето задължено лице по изпълнителното
дело -„Б.“ ЕООД.
След датата на
постановлението за възлагане, на 17.12.2015г., ответникът ЕТ „М. – К.М.“ се е сдобил с нотариален акт за собственост
на същият недвижим
имот /с
изключение на СГРАДА 73403.501.74.2, разположена в ПИ 73403.501.74 с предишен идентификатор
73403.501.73.2/., придобит по договор и
съдебно решение №3, т.ІІІ, рег.№4899, дело №379/17.12.2015г. на нотариус с
рег.№* на НК С.Ч.. Видно
от самия нотариален акт, договорът и съдебното решение, послужили за
съставянето му, са договор за продажба с разсрочено плащане на общински
нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, който се използва
за стопански цели от 02.10.1997г. и решение №338/19.01.2009г. по в.т.д.
№93/2007г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД. Същите обаче не легитимират ответника като
собственик на имотите по делото. С договорът от 02.10.1997г. ответникът е придобил правото на собственост
върху тях, но впоследствие го е прехвърлил на „М.“ООД /посредством нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот №141, т.ІІ, рег.№495, н.дело
№389/17.08.2004г. по описа на Районен съд – Трявна/, което дружество от своя страна го е продало на „Б.“ЕООД, с нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим
имот №98, т.ІІІ, рег.№3132, н. дело №475/30.08.2005г. на нотариус с рег.№* на
НК С.И.. С решение №167/10.01.2008г. по гр.д. №8/2007г. по описа на Окръжен съд
- Габрово, сключеният с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№141, т.ІІ, рег.№495, н.дело №389/17.08.2004г. по описа на Районен съд - Трявна
договор е бил развален, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, а самият нотариален акт
обезсилен, като е отхвърлен предявеният от ЕТ “М. – К.М.” против “М.” ЕООД иск с правно основание чл.88
ал.1 ЗЗД за връщане и предаване на собствеността и владението върху имотите,
предмет на делото. При тези и други факти, с решение №13/27.03.2009г. по гр.д.
№201/2008г. по описа на Районен съд – Трявна, е отхвърлен предявен от ответника
в настоящото производство ЕТ „М. – К.М.“ против ищеца „Интернешънъл Асет
Банк“АД и „Б.“ ЕООД,
установителен иск за собственост, като по този начин с влязло в законна сила
решение е прието, че ответникът не е собственик на недвижимите имоти, за които
и в настоящото производство счита, че е такъв. С влязлото в сила решение
№110/27.11.2006г. по гр.д. №54/2006г. по описа на Окръжен съд – Габрово,
отменено с решение №338/19.01.2009г по в.т.д. №93/2007г. на ВТАС, сочено като основание за
признаването на ответника за собственик на тези имоти, е обявена за
недействителна спрямо ЕТ "М. – К.М." сделката по нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот №98, т.ІІІ, рег.№3132, н. дело №475/30.08.2005г. на нотариус с
рег.№* на НК С.И., т.е. договорът за покупко – продажба между М. ЕООД и „Б.“ ЕООД, по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Искът с правно
основание чл. 135 ЗЗД обаче е облигационен, а
не вещен. Същият няма вещноправно действие.
При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобретателя. При успешното провеждане на иска, кредиторът по паричното
вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в
патримониума на трето лице /в с.см. решение №246/30.06.2015г. по гр.д.
№578/2015г., ІV г.о. на ВКС на РБ;
решение №136/15.08.2017г. по гр.д. №61238/2016г., ІV г.о. на ВКС на РБ и др./. След като искът по чл.135 ЗЗД
няма вещноправно действие, то решението по такъв иск не би могло да направи
ответника собственик на процесните недвижими имоти, поради което съдът счита,
че не са били налице основания за признаването му за техен собственик, с
констативния нотариален акт за собственост №3, т.ІІІ, рег.№4899, дело
№379/17.12.2015г. на нотариус с рег.№* на НК С.Ч..
По отношение на СГРАДА
73403.501.74.2 разположена в ПИ 73403.501.74 /предишен идентификатор
73403.501.73.2/ ответникът не притежава документ, който да го сочи за
собственик. Тази сграда не фигурира в констативния нотариален акт за
собственост №3, т.ІІІ, рег.№4899, дело №379/17.12.2015г. на нотариус с рег.№* на
НК С.Ч. или в друг документ, поради което и по отношение на нея ответникът не
се явява собственик към настоящия момент.
Направеното
в първото
съдебно заседание по делото възражение за придобиване на процесните имоти от
ответника, освен въз основа на горния нотариален акт, но и по давност, е преклудирано, тъй като не е
направено в писменния отговор на исковата
молба / т.4 на Тълкувателно
решение №1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК/, но дори да се разгледа по същество, не е доказано.
Въз основа на всичко изложено
по-горе районният
съд е стигнал до извода, че ищецът „Интернешънъл Асет Банк“АД се легитимира като
собственик на процесните недвижими имоти, поради което предявеният
установителен иск се явява основателен и доказан. Законна последица от
уважаването на предявения иск за собственост е отмяната, на основание чл.537
ал.2 ГПК, на констативния нотариален акт за собственост №3, т.ІІІ, рег.№4899,
дело №379/17.12.2015г. на нотариус с рег.№* на НК С.Ч., с който ответникът е
признат за собственик на същите имоти.
Решението на първата инстанция е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди по следните съображения:
„Интернешънъл Асет
Банк“АД се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти, придобити на деривативно основание- с постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.12.2010г. на ЧСИ с рег.№* на Камарата на ЧСИ В.Ц.,
вписано в Службата по вписванията при Районен съд – Трявна с пор.№90, т.ІІІ,
партида 3435-3443 на 23.12.2010г. С това постановление като взискател са му възложени имоти, собственост на
трето задължено лице по изпълнителното дело -„Б.“ЕООД.
Публичната
продан на недвижим имот, в случая завършила с постановление за възлагане на
същия, като деривативното основание за придобиване право на собственост
обуславя, че приобретателя става собственик само ако имота, предмет на
продажбата, е собственост на длъжника- в случая на Б. ЕООД. А това дружество е
придобило имота, въз основа на покупко- продажба на същия от М. ЕООД на
30.08.2005г. /с решение от 17.02.2005г. е вписана промяна във формата на
дружеството от ООД на ЕООД- л.6 от приложеното гр.д.№231/2005г. на ТРС/. Освен това, видно от влязлото в сила на 10.06.2010г. решение
№13/27.03.2009г. по гр.д. №201/2008г. по описа на Районен съд – Трявна, отхвърлен е предявеният от ЕТ „М. – К.М.“
против „Б.“ ЕООД и „Интернешънъл Асет
Банк“АД иск за признаване за установено, че този имот не е собственост на длъжника по изп. д. №20087320400178/ 2008г. по описа на ЧСИ с рег.№*
при КЧСИ и с район на действие ОС – гр. Габрово В.Ц., на основание чл.440 ал.1
във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
ЕТ „М. – К.М.“ се легитимира като собственик на процесните
недвижими имоти с констативен нотариален акт от 17.12.2015г. за собственост на недвижим имот
придобит по договор и съдебно решение №3, т.ІІІ, рег.№4899, дело
№379/17.12.2015г. на нотариус с рег.№* на НК С.Ч., въз основа на документи- договор за продажба с разсрочено плащане на общински
нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, който се използва
за стопански цели от 02.10.1997г. и решение №338/19.01.2009г. по в.т.д.
№93/2007г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Едноличният търговец действително е придобил правото
на собственост върху процесните имоти с договор от 02.10.1997г. за продажба с
разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско
предприятие, който се използва за стопански цели, но в последствие го е
прехвърлил на „М.“ ООД /нот. акт №141/17.08.2004г. по описа на Районен съд –
Трявна/, което дружество от своя страна го е продало на „Б.“ ЕООД /нот. акт №98
/30.08.2005г. на нотариус с рег.№* на НК С.И./. Въпреки, че с решение
№167/10.01.2008г. по гр.д. №8/2007г. по описа на Окръжен съд - Габрово,
сключеният с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №141, т.ІІ,
рег.№495, н.дело №389/17.08.2004г. по описа на Районен съд - Трявна договор
между едноличният търговец и М. ООД е
бил развален, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, а самият нотариален акт
обезсилен, отхвърлен е искът с правно основание чл.88 ал.1 ЗЗД за връщане и
предаване на собствеността и владението върху имотите, предмет на делото. Т.е.
процесните имоти не са върнати в патримониума на едноличният търговец след разваляне
на договора за продажба на първия купувач М. ООД. Това не е станало и с
постановеното в полза на ЕТ „М. – К.М.“
решение по в.т.д. №93/2007г. на ВТАС с правно осн. чл. 135 ЗЗД, срещу М.
ЕООД и Б. ЕООД- този иск няма вещноправно
действие, приобретателят по оспорената сделка
Б. ЕООД продължава да е собственик на имуществото, което му е
прехвърлено и то не се връща в патримониума на
М. ЕООД. Както е посочено в това решение от Апелативният съд, едноличният търговец е кредитор на М. ЕООД и
вземането му е за незаплатената сума по продажбата на недвижимия имот,
възникнало преди сключване на атакуваната сделка.
Решението по иска с
правно осн. чл.135 ЗЗД, което е в полза на едноличният търговец, не го легитимира
като собственик на имота, както неправилно е прието в констативният акт за собственост, с който той
се е сдобил въз основа на същото. Налице е и ТР 5/29.12.2014г. по т.д.№5/2013г. ОСГТК, ВКС, цитирано дори във въззивната жалба,
което е задължително за съдилищата и уеднаквява съдебната практика, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД няма вещноправно
действие. При уважаването му,
прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя- в случая Б. ЕООД. При успешното
провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава само възможността да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то
е преминало в патримониума на трето лице / Б. ЕООД/, а не получава правото на собственост върху
това имущество- в случая върху недвижимия имот. Интересът от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловен от
създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда
вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора.
Собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд
дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със
знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно. Това е посочено и в цитираното във
въззивната жалба Р.136/15.08.2017г. по гр.д.№61238/16г. ІV ГО- " обявената относителна недействителност
няма вещни последици - имуществото, предмет на увреждащата сделка, не се
реституира в патримониума на длъжника, то се счита за негово имущество, но само
в отношенията му с кредитора, и то само доколкото кредиторът може да насочи
принудително изпълнение срещу това имущество чрез публичната му продан".
На
основание гореизложеното решението на първата инстанция, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено. Не е възможно да се
пренебрегне задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР 5/29.12.2014г. по
т.д.№5/2013г. ОСГТК. Действително едноличният търговец е кредитор- това е факт,
но качеството му на кредитор не го прави собственик на имота въз основа на уважена претенция по чл. 135 ЗЗД, тъй като
това е облигационен, а не вещен иск.
Разноски: С
оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Същия следва да
бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата 1946 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №24/18.05.2018г. по гр.д.№341/2017г.
на Тревненският районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „М. – К.М.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Пролет“ №4,
представляван от К.М.М., да заплати на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,
бул. „Тодор Александров“ №81-83, сумата 1946 лева /хиляда деветстотин
четиридесет и шест лева/- разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: