№ 409
гр. Стара Загора, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500486 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Община С.З., чрез
ст.юрисконсулт С. Н., против Решение № 467/30.05.2022г., постановено по
гр.д. № 4172/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се
признава за установено по отношение на Община С.З., представлявана от
Ж.Т., че М. Т. А. е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 52252.55.39 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-364/19.09.2017г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот - с.Н.с., *** и с площ на имота
1685кв.м., при граници и съседи както следва: 52252.55.33, 52252.55.35,
52252.55.36, 52252.55.29, 52252.55.40, 52252.55.34, а съгласно нотариален акт
№40 от 09.11.1973г. дело №1502/1973г. представляващ дворно място от 1630
кв.м., находящо се в С.м.б., ***, съставляващо недвижим имот, пл.№201 по
плана на С.м.б., при граници, както следва: река, недв.имот пл.№200,
недв.имот пл.№202 - собственост на К.К.; присъдени са разноски.
Въззивникът Община С.З. обжалва първоинстанционното решение като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни
съображения. Твърди, че от М. Т. А. и А. Т. А. бил отчужден ½ от имот 201 и
205 и сгради и от Т. А. Т. и З.М.Т. другата ½ от имот 201 и 205.
Собствениците били обезщетени с право на строеж върху държавни парцели.
Върху посочените парцели лицата реализирали правото си на строеж. Същите
не били върнали сградите, които построили върху поземлените имоти, върху
които имали отстъпено право на строеж. Счита, че съдът неправилно е
1
признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
целия поземлен имот идентификатор 52252.55.39 по КККР, с площ 1685 кв.м.
Счита, че съдът неправилно се позовал на цитираната в заключението на
вещото лице разпоредба на чл. 19 от Наредба № 3 /2005г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР, за допустимата площна разлика от 64
кв.м., която наредба била отменена. Освен това съдът не отчел факта, че не
целият имот № 201 от 1630 кв.м. попадал в процесния поземлен имот. На
следващо място твърди, че съгласно чл.86 от ЗС не можело да се придобие по
давност вещ, която била общинска или държавна собственост.
Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да
постанови решение, с което да отхвърли предявеният срещу Община С.З. иск.
Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна М. Т. А., чрез адв.Д. М. от АК – Стара Загора, в който изразява
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана Намира решението за
правилно и законосъобразно, тъй като същото е съобразено, както с всички
представени по делото писмени и гласни доказателства, така и с константната
съдебна практика относно подобен род дела. Излага подробни съображения
по оплакванията в жалбата.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да отхвърли
въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Производството е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Ищецът М. Т. А. твърди в исковата си молба, че бил наследник на Т. А.
Т., починал на 09.04.2012г. и З.М.Т., починала на 29.02.2000г. В качеството на
наследник на покойния Т. А. Т. бил собственик по наследство и давностно
владение на имоти пл.№201 и пл.№205 по кадастралния план на С.м.б. от
1970г., които недвижими имоти били подробно описани в Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност №40, том V, дело №1502/1973год.
- Дворно място с площ от 350 кв.м., находящо се в С.м.б. /находящо се в
землището на Н.с./, ***, съставляващо недвижим имот, пл.№205 по плана,
заедно с построените в дворното място постройки, при посочени граници и
Дворно място от 1630 кв.м. находящо се в С.м.б. /землището на с.Н.с./ ***,
съставляващо недвижим имот, пл.№201 по плана, при граници, както следва:
река, недв.имот пл.№200, недв.имот пл.№202 - собственост на К.К.. Съгласно
разписната книга имотите се водили на наследодателя Т. А. Т.. Впоследствие
обаче, имотите били отчуждени със Заповеди 1025 и 1022 от 17.06.1976г. на
Председателя на ГОНС С.З. по реда на чл.95 и чл.98 по ЗТСУ - за парк.
Мероприятието парк не било осъществено, което породило правния интерес
да оспорят отчуждаването. С Решение по гр.дело №770/1993г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора били обявени за нищожни Заповеди №
2
1022/17.06.1976г. и Заповед № 1025/17.06.1976г. на ГОНС С.З.. Веднага след
отмяна на отчуждаването върнал полученото парично обезщетение по банков
път. Въпреки отмяна на отчуждаването и уведомяването на всички
компетентни институции, вкл. депозирано искане до Областния управител,
както и Общинска служба „Земеделие и гори” към настоящия момент,
имотите били записани като собственост на Д.В.П. и като земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ. Цитираното съдебно решение и до днес не било изпълнено, което
създавало неудобства и пречки на собствениците да ползват и се разпореждат
с имота си и било административно нарушение. Твърди също, че процесиите
недвижими имоти към момента на отчуждаването били извън регулацията и
от датата на отчуждаването им до настоящия момент се владеели от ищеца, а
преди това от неговите праводатели. Нещо повече, в имотите имало
построена сграда, чийто останки съществували и към настоящия момент, а
същевременно тя била застрашена от срутване, но поради отказа на
съответните инстанции да го снабдят със скици за недвижимите имоти, бил в
невъзможност да ремонтира сградата. Тъй като разполагал с първични
документи за собственост и мероприятието отчуждаване не било изпълнено,
тъй като същото било нищожно, ищецът бил безспорен собственик на
гореописаните недвижими имоти; упражнявал владение повече от 20 години
върху тези имоти. Още повече тези недвижими имоти, никога не били
влизали в блок на ТКЗС, поради което не било поискано възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, както и поради факта, че тези имоти никога не били отнемани,
поради тази причина не се осъществила и реституционна процедура по
смисъла на ЗСПЗЗ. Ищецът сочи, че осъществява непрекъснато и
несмущавано владение върху процесните недвижими имоти, необезпокояван
от никой повече от 20 години, но същевременно не може да извършва
строителство и преустройства.
С влязло в сила определение №39/10.01.2022г., Старозагорският
районен съд е прекратил производството по делото по предявения от М. Т. А.
против Община С.З. иск по отношение недвижим имот- Дворно място с площ
от 350 кв.м. находящо се в С.м.б., ***, съставляващо недвижим имот, пл.
№205 по плана, заедно с построените в дворното място постройки, идентичен
с поземлен имот идентификатор 52252.55.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-364/19.09.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: адрес на поземления имот
- с.Н.с., ***, с площ на имот 383кв.м., поради недопустимост на иска.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Община С.З., представлявана от Кмета Ж.Т., че
ищецът М. Т. А. е собственик по наследство на следният недвижим имот:
Дворно място от 1630 кв.м., находящо се в С.м.б., /землището на с.Н.с./ ***,
съставляващо недвижим имот, пл.№201 по плана, при граници, както следва:
река, недв.имот пл.№200, недв.имот пл.№202 - собственост на К.К., който
3
имот е идентичен с имот №52252.55.39 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-364/19.09.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот — с.Н.с., *** и
с площ на имот 1685кв.м., при граници и съседи както следва: 52252.55.33,
52252.55.35, 52252.55.36, 52252.55.29, 52252.55.40, 52252.55.34.
Ответникът Община С.З. оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди в отговора си, че със заповеди №1022 и 1025 от 17.06.1976г., на
основание чл.98 от ЗТСУ и протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ за
мероприятие „Парк“ от М. Т. А. и А. Т. А. били отчуждени 1/2 от имот 201 и
205 и сгради, и от Т. А. Т. и З.М.Т. другата 1/2 от имот 201 и 205.
Собствениците били обезщетени с право на строеж върху държавни парцели
и реализирали правото си на строеж, като по делото нямало данни същите да
били върнали сградите, които построили върху поземлените имоти, върху
които имали отстъпено право на строеж. Към настоящия момент имоти с пл.
№ 201 и имот с пл. № 205 по план на С.м.б., както и по КВС на с. Н.с. не
съществували. Възразява относно твърдението на ищеца, че е собственик по
наследство и давностно владение на описаните в исковата молба имоти. Сочи,
че съгласно чл 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) от Закона за собствеността не
може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗОС( обн. ДВ бр. 44/1996 г.) имотите и
вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. В по -
късната редакция на чл. 7, ал.1 от ЗОС (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., доп. - ДВ,
бр. 54 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) имотите
и вещите - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен
фонд и горските територии - общинска собственост, не могат да се
придобиват по давност. Наред с това според § 1, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 105 от
2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от
2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
31.12.2014 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) от Закон за допълнение
на Закона за собствеността давността за придобиване на имоти - частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
Съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ / обн. - ДВ, бр. 17 от 1991 г. / земеделската земя,
останала след възстановяване правата на собствениците, се включва към
общинския поземлен фонд. В конкретния случай Картата на възстановената
собственост за землището на с. Н.с. влязла в сила през 1996 г.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователен предявеният срещу Община С.З. иск по отношение на имот №
52252.55.39 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-364/19.09.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот - с. Н.с.,
Община С.З., с площ на имота 1685 кв.м., при граници и съседи, както следва:
52252.55.33, 52252.55.35,52252.55.36, 52252.55.29, 52252.55.40, 52252.55.34.
4
За да постанови решението си Старозагорският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка по делото: С нотариален акт №40
дело №1502/1973г. наследодателите на ищеца М. Т. А. - Т. А. Т. и З.М.Т.
/удостоверение за наследници №386/20.01.2021г./ са признати за собственици
по покупка и давностно владение на следните недвижими имоти: Дворно
място с площ от 350 кв.м., находящо се в С.м.б., ***, съставляващо недвижим
имот, пл.№205 по плана, заедно с постройките в него - жилищна сграда, при
граници, както следва: шосе, недв.имот пл.№202, собственост на К.К.,
недв.имот пл.№204 — собственост на К.Т. /Д./ и Дворно място от 1630 кв.м.
находящо се в С.м.б., ***, съставляващо недвижим имот, пл.№201 по плана
на С.м.б., заедно с постройка - навес, при граници: река, недв.имот пл.№203,
недв.имот пл.№200 - собственост на В.С.К. и недв.имот пл.№202 -
собственост на К.К..
Със заповед №1022/17.06.1976г. на Председателя на ГОНС
С.З./представена по делото/, на основание чл.98 от ЗТСУ и протокол
№105/28.12.1976г. на комисията по чл.265 от ППЗТСУ и заповед
№1025/17.06.1976г. на Председателя на ГОНС - С.З. /непредставена по
делото/, посочените по-горе имоти са отчуждени за мероприятие на ГОНС -
„Парк“ и е определено обезщетението на собствениците да стане с отстъпено
право на строеж върху парцел XXI, кв.6 по плана на С.м.б. срещу заплащане.
С решение по гр.дело №770/1993г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора
Заповед №1022/17.06.1976г. и Заповед №1025/17.06.1976г. са обявени за
нищожни.
С писмо №9410-1427/01.08.1994г. на Община С.З., Т. А. Т., З.М.Т., М. Т.
А. и А. Т. А. са поканени да възстановят полученото обезщетение, както
следва: Т. А. Т. и З.М.Т. - място от 630 кв.м. пар. V, кв.3 по плана на С.м.б. -
типов договор от 20.07.1976г. и сумата 3710лв.; М. Т. А. и А. Т. А. - място от
600 кв.м. пар.ХХІ, кв.6, по плана на С.м.б. - типов договор от 11.07.1976г. и
сумата 3495 лв. Представена е вносна бележка, от която е видно, че ищецът е
внесъл в полза на Община С.З. сумата от общо 7205 лв. - възстановяване на
получено обезщетение.
Със заповед №2926/29.10.1992г., Кметът на Община С.З. отказва да се
отпише от акта за държавна собственост №6274/15.09.1977г. и възстанови:
дворно място от 1980кв.м. и полумасивна жилищна сграда от 300 кв.м.,
съставляващо имот №201 и №205 по плана на С.м.б., собственост на Т. А. Т.,
З.М.Т., М. Т. А. и А. Т. А.. По отношение на тази заповед в мотивите на
решението по гр.дело №770/1993г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора, които
обвързват страните /Т. А. Т., З.М.Т., М. Т. А. и А. Т. А. и Община С.З./ е
прието, че същата е нищожна, тъй като административния орган е следвало да
констатира нищожността на отчуждителната заповед и да не прилага нормите
на ЗВСВНОИ, които са неприложими в конкретния казус.
С Акт №6274 за държавна собственост на недвижим имот от
15.09.1977г., на основание заповед №1025/17.06.1976г. на Председателя на
5
ГОНС, имот пл.№205 и 201 по плана на С.м.б. - дворно място от 1980 кв.м. и
полумасивна жилищна сграда от 300 кв.м. е актуван като държавен на
основание чл.6 от Закона за собствеността и чл.21 от Правилника за
държавните имоти.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и приложените
към него Копие от предходен план от 1965 г. - XXI, кв.6 и Комбинирана
скица се установява, че имоти №201 и №205, отразени в Скица по стар план
към 1967г. /стр.85 от делото/са извън регулацията на селото; границите на
имот №201 по н.а. № 40, том V, рег.№ 1502 от 1973 г. /стр.9 от делото/
съответстват на тези по Скицата. Вещото лице дава заключение, че границите
на бивш имот №201, с площ 1 630 м2/с червен цвят/ съответстват /не съвпадат
изцяло/ на тези на ПИ с идент.52252.55.39/с черен цвят/ с площ 1685 кв.м. и
на южната част на имот 000199 по КВС/със син цвят/. С одобряване на КККР,
КВС не е действаща. ПИ с идентификатор 52252.55.39 по КККР землище
с.Н.с. с площ 1685 кв.м. /Скица стр.71 от делото/ е записан "земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ" съответства /не съвпада изцяло/ на бивш имот №201 с площ 1630
кв.м. парцел XXI кв.6 по стар план, съответства на УПИ II-231 кв.6 по
действащ план /Приложение №1 и Скица на стр.81 от делото/. В имот
№52252.55.39 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-364/19.09.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот - с.Н.с., ***, с
площ 1685 кв.м. към настоящия момент не съществуват сгради. В
допълнителното си заключение вещото лице сочи, че площта на имот 201 в
рамките на ПИ с идентификатор 52252.55.39 с площ 1685 кв.м. е 1630 кв.м.,
като съгласно чл.19 от Наредба №3/2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР допустимата площна разлика е 64 кв.м.
При съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
районният съд е намерил, че процесният недвижим имот - Дворно място от
1630 кв.м. находящо се в С.м.б., ***, съставляващо недвижим имот, пл.№201
по плана на С.м.б. е придобит от наследодателите на ищеца - Т. А. Т. и З.М.Т..
Със Заповед №1022/17.06.1976г. на Председателя на ГОНС С.З., на основание
чл.98 от ЗТСУ и протокол №105/28.12.1976г. на комисията по чл.265 от
ППЗТСУ и Заповед №1025/17.06.1976г. на Председателя на ГОНС С.З.,
процесния имот, наред с имот №205 са отчуждени за мероприятие на ГОНС -
„Парк“ и е определено обезщетението на собствениците да стане с отстъпено
право на строеж върху парцел XXI кв.6 по плана на С.м.б. срещу заплащане.
С решение по гр.дело №770/1993г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора
Заповед №1022/17.06.1976г. и Заповед №1025/17.06.1976г. са обявени за
нищожни.
Според районния съд, с прогласяване нищожността на заповедите по
чл.98 ЗТСУ (отм.) се заличават всички придобити от участниците в
отчуждителното производство права - в т.ч. и правото на собственост на
държавата, респективно общината, върху отчуждения недвижим имот.
Съставеният на 15.09.1977г. на Акт за държавна собственост не създава и не
6
променя права, а само констатира такива. Същият няма правопораждащо
действие, а представлява официален писмен документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, в настоящия случай
чл.6 от ЗС (отм) и чл.21 от Правилника за държавните имоти (отм).
Собствеността на държавата върху недвижими имоти, предмет на такива
актове, не възниква с факта на тяхното съставяне. В настоящия случай както
беше посочено по-горе заповедите по чл.98 ЗТСУ /отм/ са били обявени за
нищожни, поради което не са настъпили и вещноправните последици от
действието на отчуждаването.
По делото няма данни процесния имот да е внасян в ТКЗС или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. При това
положение той не е подлежал на реституция по реда на чл.10 ЗСПЗЗ. В този
случай, ако земята фактически не е била отнета, собственикът запазва
собствеността си изцяло, а по силата на наследственото правоприемство тази
собственост преминава върху неговите наследници. Такива земи не подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито могат да бъдат включени във
фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. Общинска собственост съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ
стават земите, които са останали след възстановяване правата на
собствениците. Тъй като по отношение на процесния имот възстановяването
на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е неприложимо, то не е налице хипотезата
на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно Общината не би могла да придобие
собствеността по отношение на него. От събраните по делото гласни
доказателства, съдът е установил, че процесния имот през годините е владян
от наследодателите на ищеца и от него явно и необезпокоявано. Тъй като
същият е запазил статута си на частна собственост, то би могъл да бъде обект
на придобивна давност.
При така събраните доказателства съдът е намерил за безспорно
установено и доказано, че ищецът е собственик на имот пл.№201 с площ 1630
кв.м. по плана на С.м.б.. От заключението на вещото лице, съдът е установил,
че ПИ с идентификатор 52252.55.39 по КККР землище с.Н.с. с площ 1685
кв.м. съответства на бивш имот №201 с площ 1630 кв.м. Предявеният иск за
собственост на поземлен имот с идентификатор 52252.55.39 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
364/19.09.2017г., с площ 1685 кв.м. е съдът е намерил за основателен и
доказан и го е уважил.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка. С нотариален акт №40 дело
№1502/1973г. наследодателите на ищеца М. Т. А. - Т. А. Т. и З.М.Т.
/удостоверение за наследници №386/20.01.2021г./ са признати за собственици
по покупка и давностно владение на недвижим имот - Дворно място от 1630
кв.м. находящо се в С.м.б., ***, съставляващо недвижим имот, пл.№201 по
плана на С.м.б., заедно с постройка - навес, при граници: река, недв.имот пл.
№203, недв.имот пл.№200 - собственост на В.С.К. и недв.имот пл.№202 -
7
собственост на К.К..
Със заповед №1022/17.06.1976г. на Председателя на ГОНС
С.З./представена по делото/, на основание чл.98 от ЗТСУ и протокол
№105/28.12.1976г. на комисията по чл.265 от ППЗТСУ, посочените по-горе
имоти са отчуждени за мероприятие на ГОНС - „Парк“ и е определено
обезщетението на собствениците да стане с отстъпено право на строеж върху
парцел XXI, кв.6 по плана на С.м.б. срещу заплащане. С решение по гр.дело
№770/1993г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора Заповед №1022/17.06.1976г.
и Заповед №1025/17.06.1976г. са обявени за нищожни. Представена е вносна
бележка, от която е видно, че ищецът е внесъл в полза на Община С.З. сумата
от общо 7205 лв. - възстановяване на получено обезщетение.
С Акт №6274 за държавна собственост на недвижим имот от
15.09.1977г., на основание заповед №1025/17.06.1976г. на Председателя на
ГОНС, имот пл.№205 и 201 по плана на С.м.б. - дворно място от 1980 кв.м. и
полумасивна жилищна сграда от 300 кв.м. е актуван като държавен на
основание чл.6 от Закона за собствеността и чл.21 от Правилника за
държавните имоти.
Със заповед №2926/29.10.1992г., Кметът на Община С.З. отказва да се
отпише от акта за държавна собственост №6274/15.09.1977г. и възстанови:
дворно място от 1980кв.м. и полумасивна жилищна сграда от 300 кв.м.,
съставляващо имот №201 и №205 по плана на С.м.б., собственост на Т. А. Т.,
З.М.Т., М. Т. А. и А. Т. А.. По отношение на тази заповед в мотивите на
решението по гр.дело №770/1993г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора, които
обвързват страните /Т. А. Т., З.М.Т., М. Т. А. и А. Т. А. и Община С.З./ е
прието, че същата е нищожна, тъй като административния орган е следвало да
констатира нищожността на отчуждителната заповед и да не прилага нормите
на ЗВСВНОИ, които са неприложими в конкретния казус.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ПИ с идентификатор 52252.55.39 по КККР, землище с.Н.с., с площ 1685 кв.м.
е записан "земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ" съответства /не съвпада изцяло/ на бивш
имот №201, с площ 1630 кв.м., парцел XXI, кв.6 по стар план, съответства на
УПИ II-231 кв.6 по действащ план /Приложение №1 и Скица на стр.81 от
делото/. Към настоящия момент в него не съществуват сгради. В
допълнителното си заключение вещото лице сочи, че площта на имот 201 в
рамките на ПИ с идентификатор 52252.55.39, с площ 1685 кв.м. е 1630 кв.м.,
като съгласно чл.19 от Наредба №3/2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР допустимата площна разлика е 64 кв.м.
За индивидуализиране на местоположението и границите на спорния
недвижим имот пред въззивната инстанция е поставена допълнителна задача
на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, за изготвяне
на комбинирана скица, в която да изключи частите от имота, които попадат в
съседни имоти на имот 39 по кадастралната карта. Представена е
комбинирана скица и скица № 1, от които е видно, че местоположението на
спорния имот в имот № 39 по кадастралната карта представлява фигура с
8
неправилна форма, оцветена в сиво, заключена между точките
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 и 1.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.К.Г. и З.М.Т. се
установява, че ищецът и наследодателите му са живели преди отчуждаването
на имотите в къща, находяща се в малкия парцел и са стопанисвали големия
парцел. По – късно постройките са били съборени, а ищецът и семейството му
са продължили да отглеждат овошки и зеленчуци в процесния парцел. Никой
не е имал претенции към мястото.
При така събраните по делото доказателства въззивната инстанция
намира, че процесният недвижим имот - Дворно място от 1630 кв.м.,
находящо се в С.м.б., ***, съставляващо недвижим имот, пл.№201 по плана
на С.м.б. е бил собственост на наследодателите на ищеца - Т. А. Т. и З.М.Т..
Със Заповед №1022/17.06.1976г. на Председателя на ГОНС С.З., на основание
чл.98 от ЗТСУ, процесният имот е отчужден за мероприятие на ГОНС -
„Парк“ и е определено обезщетението на собствениците. С решение по
гр.дело №770/1993г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора Заповед
№1022/17.06.1976г. и Заповед №1025/17.06.1976г. за отчуждаване са обявени
за нищожни.
С прогласяване нищожността на заповедите по чл.98 ЗТСУ (отм.) се
заличават всички придобити от участниците в отчуждителното производство
права - в т.ч. и правото на собственост на държавата / общината, върху
отчуждения недвижим имот. Съставеният на 15.09.1977г. на Акт за държавна
собственост не създава и не променя права, а само констатира такива. Същия
няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, в
настоящия случай чл.6 от ЗС (отм) и чл.21 от Правилника за държавните
имоти (отм). Собствеността на държавата върху недвижими имоти, предмет
на такива актове, не възниква с факта на тяхното съставяне. В настоящия
случай заповедите по чл.98 ЗТСУ (отм) са обявени за нищожни, поради което
не са настъпили и вещноправните последици от действието на
отчуждаването. Тъй като заповедта за отчуждаване на процесния недвижим
имот е обявена за нищожна със съдебно решение, към предмета на спора е
неотносимо обстоятелството дали лицата, от които е бил отчужден процесния
имот са върнали полученото обезщетение на Община С.З..
По делото няма данни процесния имот да е внасян в ТКЗС или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което не е
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, не е следвало да бъде включен и
във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове. Общинска собственост, съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ стават земите,
които са останали след възстановяване правата на собствениците. Тъй като по
отношение на процесния имот възстановяването на собствеността по реда на
9
ЗСПЗЗ е неприложимо, то не е налице хипотезата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ,
съответно Общината не би могла да придобие собствеността по отношение на
него. Установи се по делото по категоричен начин, че процесният имот през
годините е владян от наследодателите на ищеца и от него явно и
необезпокоявано. Тъй като същият е запазил статута си на частна
собственост, то би могъл да бъде обект на придобивна давност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за
собственост на част от поземлен имот с идентификатор 52252.55.39 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-364/19.09.2017г., с площ 1630 кв.м. е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, съгласно заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно- техническа експертиза, изслушано пред въззивния съд, с площ 1343
кв.м., представляваща представляващ фигура с неправилна форма, заключена
между цифрите 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 и 1, оцветена в сиво, съобразно скица № 1
от 28.11.2022г. на вещото лице – л. 52 от делото на ОС, която приподписана
от състава на съда е неразделна част от решението.
Предвид гореизложените съображения, въззивния съд намира, че
решението на РС – Стара Загора, следва да бъде отменено, като вместо него
следва да бъде постановено ново, с което предявения иск за се уважи, като се
посочи точното местоположение и граници на спорния имот, съгласно
заключението на вещото лице по приложената скица №1, която приподписана
от състава на съда следва да е неразделна част от решението.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на въззиваемия
следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция. Направените от
въззиваемия разноски за настоящото производство са 1640 лв., от които 1200
лв. - адвокатско възнаграждение и 440 лв. – възнаграждение за вещото лице,
съгласно представените доказателства и списък. Възражението на въззивника
за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на въззиваемия за
настоящата инстанция, съдът намира за основателно, предвид фактическата и
правната сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено
съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. в редакцията и след бр. 88 на ДВ от
04.11.2022г. от 1200лв. на 600 лв. При това положение въззивникът Община
С.З. следва да заплати на въззиваемия разноски за производството в общ
размер 1040 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 467/30.05.2022г., постановено по гр.д. №
4172/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора,, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община С.З.,
представлявана от Ж.Т., че М. Т. А. е собственик на недвижим имот,
представляващ част от поземлен имот с идентификатор 52252.55.39 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-364/19.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот - с.Н.с., ***, с площ 1343 кв.м., представляваща фигура с
неправилна форма, заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 1,
оцветена в сиво, съобразно скица № 1 от 28.11.2022г. на вещото лице – л. 52
от делото на ОС – Стара Загора, която приподписана от състава на съда е
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Община С.З., ***, представлявана от кмета Ж.Т. да заплати
на М. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с.С.м.б., ***, сумата от 1040
лв. / хиляда петстотин шестдесет и шест лв. и 53 ст./, представляващи
направените по делото разноски за двете инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11