РЕШЕНИЕ
№ 900
гр. Плевен, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. И.
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело №
20244430104458 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от С. И. И., ЕГН
********** от ***, чрез адв. Е. И., против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ******* представлявано от С.Н.Т..
С Определение №4320/17.10.2024г. ищецът е освободен от
задължение за заплащане на държавна такса и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 25.03.2024 г. ищецът сключил Договор
за кредит с ответника, по силата на който е усвоена главница от 800 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 0,00%, годишен процент на разходите -
42,58% . Сочи се, че съгласно договора за заем, същият следва да бъде
обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с
банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от
ответното дружество.
Твърди се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя
на условията визирани в договора, същия дължи неустойка визирана в
договора в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през
1
който не е представено обезпечение или сумата от 423,24 лева, като
начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска
по кредита, съобразно уговорения погасителен план.
Ищецът счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не
отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената
неустойка представлява добавък към договорната лихва. Излага доводи, че
поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния
процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от
компонентите му/, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в
договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и
на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент към
който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в
договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява се
нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и
задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга, в разрез с
изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до
нищожност на договорното съглашение.
Излага съображения, че заемополучателят следва да представи
обезпечение визирано в договора, като същият дължи неустойка на кредитора
в размер почти равен на заетата сума. Сочи, че неустойката за неизпълнението
на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова
гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция,
защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора. Твърди се, че предвидената
неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за
неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Твърди се, че заемодателят не е
търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като
обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за
погасяване па главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към
погасителните вноски като ищецът излага доводи, че по този начин се стига до
скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за
2
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в
противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за
спазване на добрите нрави.
Изложени са съображения, че неустойката е в разрез с
добросъвестността и е извън присъщите й функции. Сочи се, че е предвидено
тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до
скрито оскъпяване на кредита. Ищецът посочва, че по същество тя е добавка
към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата но
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя.
Отправено е искане да бъде прогласена нищожността на клаузата от
договора за кредит, сключен със *** на 25.03.2024г., предвиждаща заплащане
на неустойка в размер на 423,24 лева.
Претендират се разноски. Направено е доказателствено искане за СИЕ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
******в който се оспорва изцяло основателността на предявения иск от страна
на ищеца.
Излагат се доводи, че на 25.03.2024 г. между*******, като кредитор и
ищеца С. И. И., като Потребител по смисъла ЗПК, е сключен ***, по силата на
който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лева
(осемстотин лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с
дължимото възнаграждение за ползването й, съгласно Погасителен план.
Сочи се, че Договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора
и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата се твърди,
че ответникът е погасил служебно задължението на ищеца по предходен негов
кредит и остатъкът е предоставен на разположение на ищеца, съгласно
изразеното от ищеца желание чрез банков превод, по посочена от него банкова
сметка в ***
Изложени са доводи, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият
договор, е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на
договорни задължения от страна на потребителя, визирани договора, може да
му бъде начислена неустойка. Посочва се, че кредиторът обаче, не е договорно
3
задължен да претендира подобна неустойка.
Изложени са съображения, че редът за организиране на системата е
посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между *** и неговите
клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от
разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните
договори за кредит. Твърди се, че актуалните ОУ се намират и са
общодостъпни на уебсайта.
Ответникът твърди, че в настоящият случай сключването на договора е
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на Дружеството, като са описани подробно стъпките, които се
твърди, че ищецът е изпълнил за подаване на заявката. Сочи се, че след
одобрението на подадената Заявка от страна на *** за отпускане на сумата
посочена от ищеца, на електронна поща посочена от последния в Заявката, са
изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит -
кредитна линия сключен от разстояние № 680672 от 25.03.2024 г. с
приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски
Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Твърди се, че въпросните документи
съдържат предвидената в законите преддоговорна информация за желаният
кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора
за кредит и приложенията към него се твърди, че са били посочени дължимите
от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните
вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за
предоставяне на обезпечение.
Сочи се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита, на
25.03.2024г. г. ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което е изразил и своето
недвусмислено съгласие за сключване на Договора.
Изложени са аргументи, че сключеният във формата на електронен
документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от
разстояние с № 680672, е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с
всички други приложими нормативни документи.
Направено е уточнение, че след като през месец февруари 2024 г.,
ответникът започнал работа с друг програмен продукт, при прехвърлянето на
наличната информация, процесният договор в новият програмен продукт е
4
записан с номер 645433, който е идентичен с посоченият номер 925270 от
старият програмен продукт.
Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение
ответникът сочи, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и
събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство.
Акцентира, че неустойката се дължи единствено за периода, в който
заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Сочи, че
причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било
единствено виновното поведение на ищеца.
Излага подробни аргументи, че задължението за неустойка, предвидено
в *** отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласявана за
нищожна.
В срока за отговор е предявен и насрещен иск от ****, ***, чрез ***,
против С. И. И., ЕГН **********.
Изложени са доводи, че на 25.03.2024 година по повод на попълнена от
страна на ответника С. И. заявка на сайта на Дружеството, е сключен ***
Изложени са доводи, че страните са се договорили Дружеството да предостави
на ответника сумата от 800 лева като потребителски кредит. Твърди се, че на
25.03.2024 г. дружеството е погасило служебно задължението на ищеца С. И.
по предходен негов кредит и остатъкът е предоставило на С. И. И., чрез банков
превод по посочена от него банкова сметка в *** с които действия
Дружеството е изпълнило договорните си задължения по процесния договор.
Твърди се, че страните са се договорили също така ответникът да заплати
възнаградителна лихва на дружеството в размер на 36% на година, при ГПР по
кредита в размер на 42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК.
Твърди се, че страните по договора са се договорили също така, че
просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %.
Твърди се, че при сключването на Договора за потребителски кредит на
ответника по насрещния иск е предоставена необходимата преддоговорна
документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите
към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план.
Твърди се, че ответникът по насрещни иск е натиснал бутона „Подпис“, с
5
което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора.
Твърди се, че *** е сключен между страните при изпълнение на всички
изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК.
Твърди се, че ответникът С. И. И. не е изпълнил своите задължения по
Договора, не е погасил в срок задължението си, като е направил три вноски, а
именно на 21.05.2024 г. сумата от 330 лева, на 05.08.2024 г. сумата от 50 лева и
на 27.08.2024г. сумата от 200 лева. Твърди се, че дължимите към настоящия
момент суми по договора от ответника са следните: остатък от непогасена
главница по *** към дата 19.12.2024 г. в размер на 655,70 лева; начислена
договорна (възнаградителна лихва) върху главницата в размер на 41,96 лева,
за периода 25.03.2024 г. до 25.07.2024 г.; мораторна лихва върху главницата за
периода 25.07.2024 г. до 19.12.2024г. в размер на 36,74 лева.
Отправено е искане да бъде осъден ответникът по насрещния иск С. И.
И. с ЕГН ********** да заплати на *** с *** сумата от 655,70 лева
(шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет стотинки) оставаща главница по
*** ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за
предявяване на насрещният иск до датата на окончателното и изплащане,
сумата от 41,96 лева (четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки)
договорна лихва върху главницата, съгласно *** за периода 25.03.2024г. до
25.07.2024 г.; сумата 36,74 лева (тридесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки) мораторна лихва върху главницата съгласно *** за периода
25.07.2024 г. до 19.12.2024 г.
Претендират се разноски. Направено е доказателствено искане за СИЕ.
В срока за отговор по 131 ГПК, ответникът по насрещния иск С. И. е
депозирал писмен отговор на насрещен иск, чрез адв. Е. И..
Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми.
Счита, че Договора за кредит е нищожен, поради противоречие с
добрите нрави / чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с
произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК. Посочва, че съгласно
договора, заемателят дължи неустойка и такса, които суми следва да заплаща
разсрочено към месечната погасителна вноска. Излага доводи, че фирмите за
бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит
лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
6
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/или
предоставянето на банкови гаранции. Счита, че са поставени неизпълними
условия към потребителите, и че чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване
на фирми - гаранти, небанковите финансови институции са си осигурили
допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно са преодолели законовото
изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в
заем сума.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Счита, че *** е надвземал неправомерно възнаградителна лихва в
размер на 538 лева, неустойка в размер на 1216 лева и такса в размер на 480
лева, включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на
655,70 лева и ги е получавало без основание. Предявява при условията на
евентуалност възражение за прихващане: ако бъде приет предявения иск за
главница в размер на 655,70 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2
от ЗЗД прави възражение за прихващане между главницата по кредита в
размер на 655,70 лева със сумата от 2234 лева, представляваща получена без
правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи
възнаградителна лихва в размер на 538 лева, неустойка в размер на 1216,00
лева и такса в размер на 480 лева, включени във всяка една от погасителните
вноски в общ размер на 2234 лева.
Направено е доказателствено искане за СИЕ.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да
се яви в съдебно заседание, моли делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. Прави възражение за прихващане. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба
Вх. № 12744/23.04.2025г. взема становище по същество, като моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поддържа
предявения насрещен иск. Претендират се разноски. Направено е възражение
за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар.
7
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Не се спори между страните и се установява от приетото по делото
заключение, че между ищецът като кредитополучател, и ***, е сключен
****** л. 75 и сл. от делото/, с който договор на ищецът е предоставен
паричен кредит в размер от 800 лв., със срок на кредита 4 месеца, при лихвен
процент 36% и посочен ГПР от 42,58 %. Не се спори между страните, че
съгласно чл. 1.11 от договора за потребителски кредит, кредитът се обезпечава
с поръчителство – поръчител или банкова гаранция.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и
компетентно, по параметри при отпускане на *** при отпуснат заем в размер
на 800 лв., за срок 4 месеца, анюитетни вноски (равни вноски), годишен
лихвен процент 36.00%, обща сума за погасяване 865.96 лв., от която лихва
65.96 лв., годишният процент на разходите е 42.58%. Дадено е заключение, че
на ищеца е отпусната сумата от 800 лв. Посочено е, че сумата в размер на 500
лв. е получена по сметка на С. И. И. в *** а с разликата от 300 лв. е погасено
служебно задължението на ищеца по предходен кредит.
Съгласно заключението, по договора е начислена сума за главница в
размер на 800 лв., сума за лихви в размер на 65,96 лв., неустойка в размер на
423,24 лв.
Дадено е заключение, че по справка от *** по *** С. И. И. е платил общо
580 лв., от които главница 144,30лв., лихва 24 лв. неустойка 315,07 лв. (246,35
лв.- неустойка и 68,72 лв - просрочена неустойка), наказателна лихва 4,13 лв.,
уведомителни CMC 42,50 лв., уведомителни писма 20 лв. и такса посещение
30 лв.
Съгласно заключението, дължима сума от кредитополучателя по *** за
главница е 655,70лв. към момента на предявяването на насрещния иск.
Съгласно заключението дължима сума от кредитополучателя по
***************за договорна възнаградителна лихва е 41,96 лв. към момента
на предявяването на насрещния иск.
Съгласно заключението законната лихва върху главница 655,70 лв. за
период от 25.07.2024 г. до 19.12.2024 г. е 36,10 лв..
8
Вещото лице дава заключение, че по справка от *** по *** С. И. И. е
платил общо 580 лв., от които главница 144,30лв., лихва 24 лв. и неустойка
315,07 лв., наказателна лихва 4,13лв. и други 92,50лв.
Вещото лице сочи, че дължими суми от кредитополучателя по *** са: за
главница 655,70лв., за лихва 41,96 лв. и за неустойка 108,17 лв.- общо
805,83лв.
Съгласно заключението, параметри при отпускане на *********при
отпуснат заем в размер на 800 лв., за срок 4 месеца, анюитетни вноски (равни
вноски), годишен лихвен процент 36.00%, обща сума за погасяване 865,96 лв.,
от която лихва 65,96 лв., годишният процент на разходите е 42.58%.
Вещото лице посочва, че съгласно ***, има начислена сума за неустойка
гаранция/поръчител за 423,44 лв., която не е включена в изчисления ГПР. При
параметри на отпуснатия заем: общ размер на кредита 800 лв.; срок 4 месеца;
годишен лихвен процент 36.00%; анюитетни вноски; обща сума за погасяване
1289.20 лв., от която лихва 65,96 лв., неустойка гаранция/поръчител 423,24 лв.
и главница 800 лв.; годишният процент на разходите ще възлиза на
996.4111%.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема
следното от правна страна:
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит
Съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и
т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.
Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител",
от което следва, че Съдът е задължен да провери дали договорът съответства
на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една клауза, когато не е
уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна.
9
Клаузите на общите условия на договорите са неравноправни, ако предвиждат
санкциониране на потребителя без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде
нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена
индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер
на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни
клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските
договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на доставчика и потребителя.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищеца и ответника правоотношение по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от 800 лв. в случая не се оспорва от ищеца, и се доказва от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
10
Съобразно изрично уговореното в чл.1.11 от Договора за кредит, заемът
е обезпечен с поръчителство – поръчител или банкова гаранция в полза на
кредитора. В Глава VI. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, чл. 17-чл. 22 на Общите условия, са
предвидени множество изисквания към поръчителя. Изискването за
предоставяне на обезпечение, съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, както и възможност за
едностранно въвеждани, непредвидени предварително и неизвестни
допълнителни параметри само от кредитора, които - предвид броя, на
практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за
потребителя се създава значително затруднение, както относно физическо
лице - поръчител, което следва да отговаря на редица критерии, за които
информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за
доход, осигуровки, чиста кредитна история и други /. При това положение и
изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните
вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита,
като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил
длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно и риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно - когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените
разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за
дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като -
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
11
неизпълнението / Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т.о./ Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните,
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е
уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на
предвидената неустойка представлява почти половината от заетата сума, при
липса на предоставено обезпечение чрез поръчител, за периода на връщане на
кредита потребителят би дължал неустойка в значителен размер. Видно е, че
такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.
Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение. В случая и
санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по
себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в
контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя
нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението /в този смисъл Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 541/2010 г., IV г. о., ГК/. Тъй като противоречието между клаузата и
добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно
неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част
договорът не е пораждал правно действие.
Предвид това Съдът намира, че възнаграждението за поръчителство
представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като
такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и
общата дължима сума по същия. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия разход по
12
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Целта на кредитодателят е получаване на неустойката, което се доказва
и от обстоятелството, че същата е предвидена в погасителния план с
дължимите периодични вноски и води до оскъпяване на кредита. Същата не е
свързана с неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателят в
резултат на което да са настъпили вреди за кредитодателя и възниква в
резултат от липса на обезпечение чрез поръчителство. Поради това съдът
приема, че същата портиворечи на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, който предвижда
забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя
при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Въвеждането в договора на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение представлява поставянето на
потребителя - ищец в неравностойно положение, налагащо по - големи от
допустимите по закон неблагоприятни последици. Неустойката е санкция за
13
една от договарящите страни във връзка с изпълнението на самия договор, но
договарянето на неустойка за неизпълнение на условия за обезпечаване на
вземането на кредитора само по себе си не може да бъде оправдано от закона,
който дава достатъчно други гаранции за реализиране на вземанията на
кредитора.
По този начин се търси отговорност от длъжника -за действия на трети
лица, каквато отговорност съгласно договора те не могат да носят.
По изложените съображения Съдът приема, че разходите по
обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по
кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това,
потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума,
която следва да плати по договора.
В заключението си вещото лице по съдебноикономическата експертиза е
установило, че посочения в договора годишен процента на разходите от 42,58
% не съответства на действително приложимия между страните и ако се
включи и неустойка/гаранция пръчител, ГПР би надвишило многократно
пет пъти размера на законната лихва, като би възлязло на 996,4111%.
Това води до извода за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до
недействителност на самия договор за заем по силата на чл.22 ЗПК, в какъвто
смисъл е направено възражение с отговора на насрещна искова молба.
С оглед на така изложеното, Съдът стига до извод, че разпоредбата,
предвиждаща неустойка по *******, се явява нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, а това
прави основателен предявения иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на тази клауза. В петитума на исковата молба липсва искане за
обявяване на нищожността на целия договор. С отговора на насрещна искова
молба е направено възражение за нищожност на договора и недължимост на
суми, различни от главницата, като е направено и възражение за прихващане.
По предявения насрещен иск с правно основание чл.79 вр.чл.86
вр.чл.240 от ЗЗД:
Дружеството заемодател е предявил насрещен иск за заплащане на сума
в размер на 655,70 лева (шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет
стотинки) оставаща главница по *** ведно с законната лихва от датата на
постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск до датата на
окончателното и изплащане, сумата от 41,96 лева (четиридесет и един лева и
14
деветдесет и шест стотинки) договорна лихва върху главницата, съгласно ***
за периода 25.03.2024г. до 25.07.2024 г.; сумата 36,74 лева (тридесет и шест
лева и седемдесет и четири стотинки) мораторна лихва върху главницата
съгласно *** за периода 25.07.2024 г. до 19.12.2024 г. С оглед приетото, че
сключеният между страните договор е недействителен, то съгласно чл.23 ЗПК,
потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и други разходи по кредита. Видно от заключението на вещото лице
кредитополучателят е платил общо сума в размер на 580 лева, която е
разпредЕ. както следва от които главница 144,30лв., лихва 24 лв. и неустойка
315,07 лв., наказателна лихва 4,13лв. и други 92,50лв.
Тъй като при обявения за недействителен договор, предвид искането в
отговора на насрещна искова молба, се дължи само главница, то останалите
суми са платени без основание. Поради това и предвид направеното
възражение за прихващане, предявеният насрещен иск се явява основателен
до сумата от 220 лева, която сума е разликата между главницата от 800 лева и
платените 580 лева. За разликата до претендираните 655,70 лева главница
искът се явява неоснователен.
Неоснователен е и предявеният насрещен иск за сумата от 41,96 лева
(четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) договорна лихва
върху главницата, съгласно *** за периода 25.03.2024г. до 25.07.2024 г.; сумата
36,74 лева (тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки) мораторна
лихва върху главницата съгласно *** за периода 25.07.2024 г. до 19.12.2024 г.,
тъй като предвид недействителността на договора, такава не се дължи.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати разноски в полза на Съда в размер на 50 лева за държавна
такса и 226,20 лева възнаграждение за вещо лице, поради това, че ищецът е
освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Ответникът следва да заплати и
на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК в полза на процесуалния представител на
ищеца разноски за едно адвокатско възнаграждение, тъй като от
представените документи се установява, че пълномощникът е предоставил
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Достатъчно е да е представен договор за правна помощ и съдействие, в който
да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ / в този смисъл Определение № 191
от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение №
15
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, I г. о. на ВКС, определение №
319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, IVг. о. на ВКС/. При
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази
възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС тълкуване (Решение
от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C
427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С
202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага НМРАВ при
определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи, тъй като не
съответства на предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност
на делото.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 360 лева, при съобразяване, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение
№ 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
ч.гр.д. № 3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
Съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното, при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение Съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне до това
становище Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
16
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС - орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./.
17
Производството по делото не се характеризира със значителна
фактическа и правна сложност, страните не са присъствали, нито техните
процесуални представители, като са събрани незначителни по обем писмени
доказателства, които са анализирани от вещо лице при изготвяне на съдебно-
счетоводната експертиза. Процесуалният представител на ищеца е изготвил
исковата молба, представил е писмени документи, и е подал еднотипно
становище за открито съдебно заседание. Фактите от които произтичат
претендираните права на ищеца са едни и същи и именно на тях се основават
различните искания на ищеца. Не се установяват допълнителни разходи или
усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство. Съобразно
материалния интерес по делото, констатираната по-горе фактическата и
правна сложност, и качеството на предоставената правна услуга, Съдът
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер
на 360 лева с ДДС.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът по
насрещния иск С. И. И., ЕГН ********** от *** следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по насрещния иск ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***** представлявано от *******, направените по делото
разноски в общ размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 35 лв. за
държавна такса, по насрещния иск.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка от 423,24 лева от ******, сключен
между С. И. И., ЕГН ********** от *** и ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от С.Н.Т., поради противоречие на
горепосочената клауза с добрите нрави и закона / ЗЗП и ЗЗД/.
ОСЪЖДА на чл.79 вр.чл.86 вр.чл.240 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК С. И. И.,
ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на ******, ***, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от С.Н.Т., сумата 220 лв. –главница по
****, ведно със законната лихва, считано от завеждане на насрещната искова
молба 29.01.2025 г., до пълното погасяване на вземането, КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА до пълния размер от 655,70 лева главница и за сумите: от 41,96
18
лева (четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) договорна лихва
върху главницата, съгласно *** за периода 25.03.2024г. до 25.07.2024 г.; сумата
36,74 лева (тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки) мораторна
лихва върху главницата, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***** представлявано от ***** ЗАПЛАТИ по сметката на РС-
Плевен сумата от 50 лева за държавна такса и 226,20 лева за възнаграждение
на вещо лице.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, ****, ***, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на ***,
**** с адрес: ****, представлявано от *****т Е. Г. И. сумата от 360 лева с
ДДС за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално
представителство на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК С. И. И., ЕГН ********** от *** ДА
ЗАПЛАТИ на *****, ***, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано от С.Н.Т. разноски в общ размер 300 лв. за адвокатско
възнаграждение и 35 лв. държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
19