Решение по дело №3103/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 41
Дата: 15 януари 2021 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20201000503103
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. София , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503103 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.06.2019г, поправено с решение от 20.08.2019г и двете
постановени по гр.д. № 6275/2018г Софийски градски съд, ІГО, 15 състав е отхвърлил
предявените искове от Арвал сървиз лийз Италия ЕАД против Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение в размер на 1955.83лв, частично от
29337.45лв представляващи обезценка на процесен автомобил от забавянето на
наказателното производство и нарушаването на правото по чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧ за
разглеждането на делата в разумен срок, на 87518.40лв- за лишаване от право на
ползване на автомобила за периода от м.09.2015г до м.04.2018г, равняваща се на
пазарния наем за автомобила, поради нарушение на правото по чл.6, 1 от ЕКЗПЧ за
разглеждане на делото в разумен срок, на 9779.15 евро , частично от 19558.30евро- за
неимуществени вреди, настъпили поради нарушаване на правото за разглеждане на
делото в разумен срок в периода от м.09.2015г до м. 04.2018г и изразяващи се в
несигурност и очаквания да приключи делото и е върнал исковата молба по отношение
на иска за заплащане на 2981.83лв месечно - имуществени вреди от лишаване от
правото да ползва автомобила за периода от м.05.2018г до връщането на автомобила,
1
съизмерими с пазарния наем, поради нарушаване на правото за разглеждането на
делото в разумен срок и на осн. чл.2б от ЗОДОВ, а при евентуалност- на основание
чл.4, пар.3 от ДЕС. С решението съдът е възложил разноските по делото върху ищеца,
с оглед изхода от спора.
С допълнително решение от 23.06.2020г по същото дело СГС , ІГО, 15-ти състав е
отхвърлил предявените искове от Арвал сървиз лийз Италия ЕАД против
Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплаща по
2981.83лв месечно обезщетение за имуществени вреди от лишаването на ищеца от
ползването на неговия автомобил за периода от м.05.2018г до връщането на
автомобила, поради нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок и
при евентуалност на осн. чл.49 от ЗЗД вр. чл.4,пар.3 от ДЕС.
И двете решения на СГС са предмет на обжалване с въззивна жалба от ищеца
Арвал сървиз лийз Италия ЕАД, представлявано от адв. Ф. от САК. Въззивникът
твърди, че решението от 15.06.2019г е недопустимо, като произнесено по непредявен
иск. Поддържа, че не е предявявал иск по чл.49 от ЗЗД и такъв иск не е докладван.
Поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон и поради необоснованост. Поддържа, че част от мотивите на съда не се
подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа, че СГС не се е произнесъл по
всички правопораждащи твърдения на ищеца- липсва произнасяне по твърдението за
приложимост на Директива 2012/29 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012г за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпление. Поддържа, че чл.111 от НПК противоречи на
посочената Директивата. Поддържа, че съдът не е съобразил и специфичните функции
на Прокуратурата на РБ по ръководство и надзор на досъдебното производство.
Поддържа, че мотивите на съда са непълни и постановени при неправилна преценка на
доказателствата и закона. Поддържа, че предявените искове са доказани по основание
и размер. Моли въззивния съд, след като съобрази оплакванията в жалбата, да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноските , направени пред двете съдебни инстанции.
Допълнителното решение на СГС е обжалвано от ищеца, чрез адв. Ф., с мотиви за
недопустимост и неправилност. Поддържа, че съда не е съобразил всички
доказателства по делото и неправилно е приложил материалния и процесуалния закон.
Моли решението да бъде отменено и предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди да бъде уважен.
Ответникът по въззивната жалба- ответник пред първата инстанция Прокуратура
на РБ не депозира писмен отговор на въззивната жалба.
2
В о.с.з. страните се представлява.
Въззивникът Арвал сървиз лийз Италия ЕАД се представлява от адв. Ф., която
поддържа въззивните жалби и моли по съображения в жалбите предявените искове да
бъдат уважени.
Представителят на САП прокурор Поповска счита жалбите за неоснователни и
моли решението на СГС да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е тълкуването на закона направено от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на
ОСГТК –т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно неправилно по съображения, изложени във въззивните жалби.
Въззивният съдебен състав намира оплакването на въззивника за недопустимост
на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск за
неоснователно. Съдът е разгледал заявените от ищеца факти и се е произнесъл по тях,
като ги е квалифицирал според собственото си убеждение. Дадената правна
квалификация на съда, дори и да не е правилна , не води до недопустимост на
постановения акт и до произнасяне по непредявен иск. Искът се характеризира със
своето съдържание- спорното право описано чрез правопораждащите факти и
твърдения от ищеца, искането към съда и страните си. В случая първоинстанционният
съд не е излязъл и не се е произнесъл по факти , различни от тези заявени от ищеца в
ИМ. Ето защо произнасянето на СГС е по фактите , заявени от ищеца и по неговото
искане, което прави това произнасяне допустимо.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Видно от представения доклад за регистрация на фирма дружеството – ищец се
3
занимава професионално с отдаване под наем и лизинг на автомобили.
По делото не се спори, че ищецът е собственик на л.а. Ауди А5, като видно от
вписванията в обществен автомобилен регистър- Тренто, първата регистрация на
автомобила е направена на 27.02.2012г.
Установява се, че предсатвител на Бритиш Американ Табако е заявил кражбата на
този автомобил 11 или 12 .11.2013г в Рим.
Така описаният автомобил е установен на територията на България и е образувана
прокурорска преписка № 2022/2014г по описа на РП-Карлово, по която се разследва
заличаване или подправка на идентификационен номер на МПС, впоследствие ОПГ и
вещно укривателство по отношение на лица, занимаващи се с укриване и спомагане
отчуждаването на откраднати автомобили. По тази пр. преписка като веществено
доказателство е приобщен и процесният автомобил Ауди А5, собственост на ищеца с
протокол от 08.12.2014г.
По делото се установява и не е спорно , че производството по посочената
прокурорска преписка е висящо, преобразувано и възложено за разследване на
ГД”НП” под ръководството и надзора на прокурор при СП.
Установява се , че процесният автомобил е върнат на ищеца на определение от
05.11.2019г на СпНС по НЧД № 4112/2019г.
По делото се установява още, че ищецът многократно е искал от РП-Карлово,
както и от Специализирана прокуратура връщането на автомобила, като това е
отказвано със съответно прокурорско постановление.
Видно от писмо от 17.05.2016г от МВтР, ОД МВР- Пловдив, отдел КП всички
следствени действия по тяхно мнение с процесния автомобил са извършени и същият
не е необходим за разследването.
По делото са събрани САТЕ, изготвена от в.л. инж. С. и СОЕ, изговена от в.л.
инж. З., установяващи пазарната стойност на автомобила Ауди А5 към различни дати,
както и пазарния наем, който може да бъде реализиран при отдаване на автомобила
под наем в различни периоди.
Експертизите са приети в о.с.з. на 15.03.2019г и не са оспорвани от страните.
В исковата си молба и уточнението към нея от 16.07.2018г ищецът заявява, че
търпи вреди от това, че неговата вещ- процесният автомобил Ауди А5 е приобщен към
водено наказателно производство като веществено доказателство и въпреки, че от
лятото на 2015г с него не са извършвани процесуално-следствени действия , същият не
4
им се връща. С това , според ищеца, дружеството търпи вреди, които са следствие на
бавното правосъдие, разглеждането и решаването на наказателното производство не в
разумер срок и съответно търси обезщетение от тези вреди от Прокуратурата на РБ.
С разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ , в сила от 15.12.2012г е създаден национален
механизъм за бавно правосъдие. Нормата предвижда отделна хипотеза на отговорност
на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл.6, пар.1
от КЗПЧОС.
По отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца съдът
приема, че правото на ищеца да се ползва от разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ
произтича от установения факт, че е собственик на лек автомобил, който е приобщен и
се задържа по висящо наказателно производство като веществено доказателство.
Безпротиворечива е практика по сходни казуси на ВКС, съгласно която не само
страните в едно гражданско или наказателно производство, а и всеки гражданин, чиито
права и задължения се засягат пряко от производството има право на иск за вреди
вследствие бавното разглеждане на засягащото го производство. В този смисъл
решение №210/2015г по гр.д. № 3053/2014г на ВКС и решение № 150/2021г по гр.д. №
716/2020г на ВКС.
Що се отнася до пасивната легитимация на ответника по делото няма наведени
възражения нито в отговора на ИМ , нито пред настоящата инстанция. Прокуратурата
на РБ като осъществуваща надзор и ръководство в досъдебната фаза на наказателното
производство носи отговорност, като субституент на държавата, за вредите, които
гражданите и юридическите лица търпят от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,пар.1 от Конвенцията.
По отношение на разглеждането на наказателното производство, по което е
приобщен автомобила Ауди А5 като веществено доказателства извън разумните
срокове
Съгласно чл.22 от НПК разглеждането и решаването на наказателното дело в
разумен срок е принцип в наказателното производство. Сроковете за извършване на
разследването са уредени в чл. 234 НПК. В чл.2б от ЗОДОВ са посочени примерно
критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение
на правото на процес в разумен срок. При съобразяване на тези факти съдът дължи
съпоставката между продължителността на воденото производство и разумния срок,
за който лицето следва да получи правосъдие. При преценката на продължителността
на разумния срок следва да се съобрази баланса между интересите на лицето да
получи бързо правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно
5
провеждане на едно съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен
съдебен акт. Според съдебната практика / решения №№ 66/2015г по гр.д. №
5813/2014г на ІІІГО , 76/2016г по гр.д. № 5721/2015г на ІІІГО на ВКС, решение №
122/2020г по гр.д. № 610/2020г на IIIГО и решение № 272/2020 по гр.д. № 924/2019г на
IV ГО на ВКС / при преценка си за разумността на периода на разглеждане на
съдебното производство , съдът дължи съобразяване на сложност на делото,
необходимостта от получаване на доказателства от чужбина , броят на лицата,
участващи в производството като за да прецени сложността на делото съдът преценява
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в
производството и на свидетелите, нуждата се получат документи по делото,
естественото на необходимите доказателства , съединяването на делото с други дела,
встъпването на други лица в процеса и т.н.
Съобразявайки изложените факти може да се приеме обоснован извод за това, че
наказателното производство надхвърля разумните срокове за разследване на деянията ,
за които като обвиняеми са привлечени трети по настоящото дело лица, независимо от
броя на участниците, необходимостта от международно сътрудничество за
установяване на част от относимите факти, сложността на разследване на
организираната престъпна група. Не само забавата в разследването на деянията, за
които е образувано наказателното производство, по което е задържан процесният
автомобил е основание да се приеме забава и нарушаване на разумните срокове от
страна на ответника, които засягат правата на ищеца. По делото се установява, че
години след отпадане на нуждата на наказателното производство от задържането на
процесния автомобил вещта не е върната на собственика й- ищеца. В нарушение на
чл.111,ал.2 от НПК ответникът не се е произнесъл веднага след отпадане на
необходимостта от процесния автомобил да бъде върнат на неговия собственик и това
негово произнасяне и съответно връщането на автомобила на неговия собственик е
отложено във времето- забавено- без основание. По делото не се установява – не са
представени надлежни доказателства и не се твърди от ответната страна- да е налице
пречката по чл. 113 от НПК, която да даде основание на прокуратурата да задържи
автомобила . Нещо повече- извод в обратния смисъл може да се направи от
постановеното от СпНС връщане на процесното Ауди А5 на ищеца, като негов
легитимиран собственик. Неоправданото непредприемане на дължимо се и търсено
действие в продължителен период от време е също нарушение на изискванията за
процедиране на съдебните органи в разумни срокове и може да обоснове търсене на
отговорност от държавата ,чрез нейните субституенти по реда на чл.2б от ЗОДОВ.
Ето защо следва да се приеме извод, че правото на ищеца разглеждането и
решаването на засягащото го наказателното производство в разумен срок е нарушено
и неговите права са накърнени от неоснователно забавените действия и актове на
6
прокурора във висящото досъдебно производство. Това е основание , ако по причина
тази забава е довела до негови вреди, ответникът да дължи обезщетение за тях.
Ищецът претендира , че с оглед забавеното наказателно разследване и връщане
на неговия автомобил търпи имуществени вреди- загуби- от обезценката на
автомобила.
Така предявеният иск е неоснователен, поради липса на причинна връзка между
безспорната обезценка на процесния автомобил и разглеждането на наказателното
производство, по което автомобилът е задържан като веществено доказателство, в
неразумни срокове. Независимо от видящото наказателно производство автомобилът
се обезценява. Вещта би се обезценила по същият начин, както се твърди в ИМ- в
резултат на изтеклото време, без да се съобравяза овехтяването поради остаряване в
технологичен и дизайнов аспект- дори и да беше в патримониума на ищеца. В ИМ не
се твърди обезценяване поради неправилно съхранение или по начин, специфичен и
свързан със задържането на автомобила на открит паркинг от ответника, съответно
такава вреда и не се доказва. Простата обезценка на автомобила като вещ не се дължи
на действията на ответника , а на изминалото време и не се намира в причинна връзка
със забавените действия на прокуратурата по връщане на автомобила и по разселдване
на производствоот , по което той е бил задържан.
Поради липса на причинна връзка между вредоносното деяние и твърдяната
вреда така предявеният иск за заплащане на 1955.83лв, частично от 29 337.45лв следва
да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в лишаването му от ползването на собствения му автомобил за периода
от м.09.2015г до м.04.2018г, съизмерими с пазарния наем за този период, който би се
реализирал от процесния автомобил
Искът е основателен.
Установява се по делото, че ищецът е дружество с предмет на дейност отдаване
под наем и лизинг на МПС.Установява се, че и процесният автомобил е бил отдаден
под наем към момента на неговата кражба. Ако автомобилът беше върнат на ищеца
веднага след отпадане на нуждата от него в наказателното производство ищецът би
могъл да реализира доход от наем или лизинг на вещта. Поради това, че автомобилът
не е бил върнат своевременно ищецът търпи имуществени вреди, които ответникът
следва да обезщети. Тези вреди са в пряка причинна връзка със забавеното връщане на
процесния автомобил. При съвкупното тълкуване на доказателствата по делото се
установява,че автомобилът не е бил необходим за разследването от 2015г до
7
връщането му. Извод в тази насока може да се направи , както от неоспореното
твърдение в този смисъл на ищеца от ответника, така и от представеното писмо от
17.05.2016г от МВтР, ОД МВР- Пловдив, отдел КП. С оглед изложеното съдът
намира,че са налице основанията на чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди ,
претърпени от ищеца- юридическо лице- чиято вещ е била приобщена като веществено
доказателство към висящо наказателно производство и не е била върната
своевременно, въпреки исканията в тази насока от собственика й и наличието на
предпоставки за това. Предявеният иск се явява доказан по основание.
По отношение на неговия размер съдът кредитира изслушаната СОЕ, съгласно
която за процесният период месечната наемна цета възлиза на сумата от 2734.95лв без
ДДС или за 32месеца дължимата се сума възлиза на 87 518.40лв. Предявеният иск се
явява изцяло доказан по размер и следва да бъде уважеен изцяло.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение от ответника за лишаване от
ползите от автомобила и за периода от м.05.2018г до връщането на автомобила.
По делото се установява, че в хода на производството или м.11.2019г процесният
автомобил Ауди А5 е върнат на ищеца. Следователно периода за които се претендира
заплащането на обезщетението е от м. 05.2018г до м.10.2019г .
По гореизложените съображения съдебният състав счита, че следва да се приема
за доказан по основание и иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от
автомобила за периода след ИМ. Ищецът се занимава в отдаване на автомобили под
наем и лизинг, процесният автомобил е бил отдаден под наем преди открадването му и
ако автомобилът му беше върнат своевременно би могъл да реализира доход от него.
Налице е причинна връзка между пропуснатото увеличаване на неговото имущество и
забавените действия на ответника по връщането на автомобила, което прави
предявеният иск доказан по основание
По отношение на неговия размер съдът кредитира неоспорената от страните
СОЕ, съгласно която месечната наемна цена, която би могла да се реализира от
процесния автомобил за м.05.2018г възлиза на 2981.83лв за месец без ДДС. За
м.02.2019г наемната цена е сходна и по-висока. Ето защо може да се направи извод,че
за процесния период от 18 месеца средномесечно наемната цена възлиза на сумата от
2981.83лв или за целия период дължимата се сума е от 53 672.94лв. За посочените суми
предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
В исковата си молба дружеството- ищец описва,че поради разглеждането на
наказателното производство, по което автомобилът му е бил задържан в нарушение на
8
изискванията за разумни срокове, е претърпяло неимуществени вреди изразяващи се в
положение на правна несигурност и продължително очакване, била е създадена
трудност в дейността му и планиране на търговската му дейност, свързани с
несигурността и очакването.
Безспорно практиката на Европейският съд по правата на човека, както и
българската съдебна практика приемат, че юридическите лица могат да претърпят
неимуществени вреди, причинени от различни неправомерни действия и бездействия
на съюзни или държавни органи, структури или лица. В редица закони е уредено
правото на юридическото лице да търси обезщетение за неимуществени вреди, които е
претърпяло, като в чл.60а от ЗСВ изрично е уредена възможността юридическо лице
да претърпи неимуществени вреди от бавно правосъдие.
В разглеждания случай съдът намира искът за неоснователен поради
недоказаност по основание.
По делото няма никакви доказателства за претърпяни в действителност
неимуществени вреди от ищеца , причинени от забавянето на наказателното
производство, по което автомобилът му е бил задържан като веществено доказателство
и забавеното връщане на неговата вещ.
Дори и да трябва да се презюмира, че забавеното правосъдие причинява
нормално вреди , то в тежест на ищеца е да докаже, че претендираните от него вреди, с
оглед тежестта на нарушеното право на разглеждане на делото в справедлив срок , са
могли да възникнат/ в този смисъл цитираното от ищеца решение на Общия съд по
дело Т-577/2014г/. Доказателства за това по делото няма.
Ищецът действително не е получил своевременна защита на своите права по
висящото наказателно производство , по което автомобилът му е бил приобщен като
веществено доказателство. От това обаче той няма как да е претърпял описаните в ИМ
вреди- правна несигурност и очакване, които с оглед на същността на юридическото
лице се изразяват в твърдяното от ищеца несигурност при планиране на търговската
дейност и вземане решения по управлението на дружеството. Няма доказателства , а и
не може да се презюмира, че задържането на един автомобил може да причини такава
несигурност и трудност във функционирането на дружество, което се занимава
професионално с отдаването под наем и на лизинг на МПС. С оглед това съдебният
състав приема,че предявеният иск а заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди като недоказан по основание следва да бъде отхвърлен изцяло.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат. Постановено
първоинстанционно решение, в неговата цялост ведно с решението за ОФГ и
9
допълнителното решение, следва да бъде отменено в частите, с които са отхвърлени
предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от
87518.40лв- за лишаване от право на ползване на автомобила за периода от м.09.2015г
до м.04.2018г, поради нарушаване на правото по чл.6 от ЕКЗПЧ, както и за сумата от
2981.83лв – за лишаване от право на ползване на автомобила за периода от м.05.2018г
до м.10.2019г в общ размер от 53 672.94лв, поради нарушаване на правото на
разглеждане на делото в разумен срок и така предявените искове следва да бъдат
уважени. Решението на СГС следва да бъде обезсилено в частите, с които са
разгледани двата предявени под евентуалност горепосочени искове. С оглед
идентичността на фактическите твърдения по главните и т.нар евентуални искове
следва да се приеме, че става въпрос за различна правна квалификация на едни и същи
факти. Независимо от това доколкото главните искове са уважени липсва
процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове, което прави
постановеното решение в посочените части- недопустимо. В останалата си част
решението на СГС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски пред двете съдебни инстанции има
ищеца, въззивник, при условията на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ. Същият претендира
разноски и доказва такива в размер на 100лв-държавна такса, която изцяло следва да
бъде възложена върху ответника и разноски за адв. възнаграждение в размер на
2347лв. С оглед изхода от спора върху ответника следва да бъде възложена сумата от
2077.60лв.
Ответникът дължи заплащане и на сумата от 900лв- съдебно деловодни разноски
по сметка на СГС, на осн. чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
Пред настоящата инстанция въззивникът доказва заплащане на държавна такса по
сметка на САС в размер на 109.64лв по двете си възивни жалби. На осн. чл.10,ал.3 от
ЗОДОВ заплатената такса следва да се възложи върху ответната страна.
Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4366 от 15.06.2019г, поправено с решение от 20.08.2019г и
допълнено с решение от 23.06.2020г и трите постановени по гр.д. № 6275/2018г по
описа на Софийски градски съд, IГО, 15 състав в частите, с които са отхвърлени
10
предявените искове от Арвал сървиз лийз Италия ЕАД против Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от
87518.40лв- за лишаване от право на ползване на автомобила за периода от м.09.2015г
до м.04.2018г, поради нарушаване на правото по чл.6 от ЕКЗПЧ, както и за сумата от
2981.83лв месечно – за лишаване от право на ползване на автомобила за периода от
м.05.2018г до неговото връщане, поради нарушаване на правото на разглеждане на
делото в разумен срок, както и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Арвал сървиз
лийз Италия ЕАД, със седалище в Италия, град Скандичи, ул. Виа Пизана № 314Б
представлявано от адв. Е. Ф. от САК обезщетение за имуществени вреди за сумата от
87 518.40лв- за лишаване от право на ползване на лек автомобил Ауди А5 за периода
от м.09.2015г до м.04.2018г, на осн. чл. 2б от ЗОДОВ поради нарушаване на правото по
чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване в разумен срок на пр.пр. № 2022/2014на
РП-Карлово, преобразувано в пр.пр. 342/2015г на СпПр , както и за сумата от 2981.83лв
месечно – за лишаване от право на ползване на същия автомобил за периода от
м.05.2018г до м.10.2019г в общ размер на обезщетението от 53 672.94лв, на осн. чл. 2б
от ЗОДОВ поради нарушаване на правото по чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и
решаване в разумен срок на пр.пр. № 2022/2014на РП-Карлово, преобразувано в пр.пр.
342/2015г на СпПр, ведно със законната лихва върху главниците от 11.05.2018г до
окончателното им изплащане, както и сумата от 100.00лв- заплатена държавна такса по
сметка на СГС, сумата от 109.64лв- заплатена държавна такса по сметка на САС и
2077.60лв- разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
ОБЕЗСИЛВА решение № 4366 от 15.06.2019г, поправено с решение от
20.08.2019г и допълнено с решение от 23.06.2020г и трите постановени по гр.д. №
6275/2018г по описа на Софийски градски съд, IГО, 15 състав в частите, с които съдът
се е произнесъл по евентуалните искове за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 87518.40лв за периода от м.09.2015г до м.04.2018г и за сумата от
2981.83лв месечно за периода след м.05.2018г поради нарушено право на ЕС, с
посочена правна квалификация по чл.49 от ЗЗД , като недопустими.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4366 от 15.06.2019г, поправено с решение от
20.08.2019г и допълнено с решение от 23.06.2020г и трите постановени по гр.д. №
6275/2018г по описа на Софийски градски съд, IГО, 15 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 900лв-съдебно деловодни разноски, на осн. чл.10,ал.3
от ЗОДОВ.
11

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните , на осн чл. 280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12