№ 47953
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Частно гражданско
дело № 20241110102039 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 26.09.2024 г. на „Софийска вода” АД за
изменение на Определение № 36888 от 13.09.2024 г. в частта за присъдените
по реда на чл. 38 ЗАдв в полза на процесуалния представител на длъжника
разноски в заповедното производство.
Заявителят „Софийска вода” АД е поискал изменение на постановеното
определение, като разноските за процесуално представителство на длъжника
да бъдат намалени по размер предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и извършените от адвоката действия.
Насрещната страна по молбата изразява становище за неоснователност на
искането.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в
законоустановения срок от легитимирано лице. По същество е
неоснователно по следните съображения:
Съдът е издал Заповед за изпълнение от 22.01.2024 г. въз основа на
заявление, подадено от „Софийска вода” АД срещу Д. Х. К.. От длъжника е
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било прието от съда,
поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като
е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение
ще бъде обезсилена.
1
Заявителят не е изпълнил дадените указания за предявяване на иск за
установяване на вземането, поради което с Определение № 36888 от
13.09.2024 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е
присъдил адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева на адвокат С. Д. на
основание чл. 38 ЗАдв.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно
исково производство за установяване на вземането не може да се развие,
поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от
съда в заповедното производство. В тази хипотеза право на разноски има
единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се
е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в
случай, че искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в
срока по чл. 415, ал. 5 ГПК (т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС), каквото плащане не се твърди и не се установява по делото.
По отношение на наведеното оспорване, че присъденото адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът намира същото за неоснователно, като аргументите за това са
следните:
В конкретния случай с възражението по чл. 414 ГПК е представен договор
за правна защита и съдействие, сключен между длъжника и адвокат Д., видно
от съдържанието на който, страните се съгласили, че на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв, адвокатът предоставя безплатно адвокатските си услуги, а от своя
страна клиентът е направил изявление, че е материално затруднено лице.
С възражението е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвокат Д. в размер 450 лева. Посочената
норма въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение
при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на
същия текст, което следва да е в размер не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция).
Настоящият съдебен състав приема, че Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не предвижда ред за
определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в
2
заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика
от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
отношение размера на възнаграждението, платимо от длъжника, не е
приложима по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, доколкото
същата е отнесена изрично само към заявителя. Следователно размерът на
възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и общите
критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв – размерът му да бъде
справедлив и обоснован. Тъй като в Наредба № 1/2004г. не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение,
възнаграждението следва да се определи при съобразяване на тежестта на
извършеното процесуално действие, а не по аналогия с чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз
основа на материалния интерес по делото. Процесуалното действие на
адвоката се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на
правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008г., който съдържа указания за
попълването му. Настоящият състав намира, че най-сходни по обем с подаване
на възражение са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от наредбата (в
приложимата редакция) - за изготвянето на книжа и молби, при които
минималният размер на възнаграждението е 200 лева, както и в разпоредбата
на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция), като съгласно
същата минималният размер също възлиза на 200 лв.
В обобщение, настоящият съдебен състав на първо място намира, че
Наредба № 1/2004 г. не предвижда ред за определяне размера на адвокатското
възнаграждение на длъжник в заповедно производство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на
заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от НМРАВ. Поради това съдът приема, че
размерът на възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и
общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА размерът му да бъде
справедлив и обоснован.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от
една страна от защитавания интерес, а от друга – от фактическата и правна
сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението
3
по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Като се съобразят извършените от адвоката действия, съдът намира, че
няма основание да бъде определян по-нисък размер на възнаграждението от
минималния такъв от 200 лева и последният е справедлив и обоснован по
смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв на положения от адвоката на длъжника
труд. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв.
съответстват на оказаната правна помощ – изготвяне и подаване на
обосновано възражение по реда на чл. 414 ГПК – в същото са изложени
подробни съображения за недължимост на дълга, релевирано е и
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. В конкретния
случай възражението е подробно мотивирано, което сочи на извод, че
процесуалният представител на длъжника се е запознал обстойно с
претенцията на заявителя, а подробното аргументиране на възражението би
могло да е причина заявителят да се откаже от завеждане на исково
производство, доколкото заявените оспорвания във възражението по чл. 414
ГПК, следва да се съобразят в рамките на исковото производство в случай на
предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за изменение на
Определение № 36888 от 13.09.2024 г. в частта за присъдените в полза на
процесуалния представител на длъжника разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК от 26.09.2024 г. на
„Софийска вода” АД за изменение на Определение № 36888 от 13.09.2024 г. в
частта за присъдените по реда на чл. 38 ЗАдв в полза на процесуалния
4
представител на длъжника разноски в заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5