РЕШЕНИЕ
№ 15609
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110174711 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „С. в.“ АД, ЕИК
.... против С. П. К., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че дължи сумата в размер на 3210,59 лева, от
които 2994,08 лева, главница за предоставени ВиК услуги за водоснабден имот
с адрес: гр. София, ж.к. „Младост – 1“, .... ап. 39 за периода от 10.03.2012 г. до
31.10.2019 г., ведно със сумата от 216,51 лева – мораторна лихва за забава на
дължимите суми за периода от дата 10.04.2012 г. до 31.10.2019 г., както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът „С. в.“ АД твърди да е налице облигационно отношение,
свързано с предоставянето на В и К услуги за процесния имот. Поддържа, че
по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, получаването на В и К услуги става чрез
публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
1
регулаторен орган. Изтъква, че за горепосочения период, правоотношенията
между страните били регламентирани от ОУ за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор „С. в.“ АД, одобрени от КЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), като по силата на
последните, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за
посочения по – горе имот,а съобразно ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок
след датата на фактуриране. Заявява, че за процесния период останали
незаплатени задължения поради което за ищцовото дружество е налице правен
интерес от предявяването на настоящият иск. Сочи, че съобразно постъпила в
дружеството информация за откриване на индивидуални партиди, клиентски
номер ********** за Апартамент 39 е създаден след представен
информационен лист с вписан собственик – С. П. К., отразени са четирима
живущи и положен подпис. Изтъква, че е представена извадка от списък с
отчети на общия водомер за бл. 089, входове В, Г и Д от дата 17.11.2002 г., като
за Апартамент 39 е отразено, че отчитането ще е на база, с живущи 4 човека в
имота. Твърди, че впоследствие, съгласно подадено от ответника Заявление за
промяна броя ползватели с вх. № ЗП – 10944 от дата 13.04.2011 г.
ползвателите се променят от четири на двама души. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество претендираните вземания в
посочените размери, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 70434 от 2019 г., по описа на СРС, 142 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК oтветника С. П. К., чрез процесуалния си
представител е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва
предявените искове. Смята, че исковете за периода от 01.03. 2018 г. до
31.07.2018 г. са недопустими, тъй като на дата 04.09.2019 г. била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена
по ч.гр.д. № 49732 от 2019 г., по описа на СРС, 120 състав, като по силата на
цитираната Заповед за изпълнение, ответникът е осъден да заплати в полза на
заявителя „С. в.“ АД сумата в размер на 927,41 лева – потребена вода за
периода от 01.03.2018 г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва считано от
28.08.2019 г., както и сумата в размер на 75,00 лева – разноски по делото.
Сочи, че задължението се е претендирало за същия водоснабден имот, със
2
същия абонатен номер. Твърди се, че срещу Заповедта за изпълнение не е
подавано възражение по реда на чл. 414 от ГПК и същата е влязла в законна
сила. Също така твърди, че задължението вече било платено. Изтъква, че за
ответника не са представени доказателства същия да е собственик или
ползвател на водоснабдения имот. Заявява, че ищецът обосновава наличието
на облигационна връзка с информационен лист с вписан собственик –
ответника. Сочи, че посоченият от ищцовото дружество „информационен
лист“, не е приложен към исковата молба и не е връчен на ответника.
Поддържа, че нито информационния лист, нито представеното заявление за
промяна на броя ползватели, съставляват годен титул на собственост,
установяващи, че ответникът е титуляр на право на собственост по отношение
на процесния имот. Прави възражение за настъпила погасителна давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа стана следното:
По делото е представен информационен лист в който е посочено, че С.
П. К. и П. Н. са собственици на недвижим имот – апартамент № 19, като на
информационния лист е придаден вид, че е подписан.
От ответника С. П. К. е представено Заявление за промяна на брой
ползватели, като същия е заявил, че променя броят на ползвателите в
процесния имот от 4 на 2 човека.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно – техническа
експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като обемът на
предоставените услуги от ищцовото дружество за исковия период от
10.03.2012 г. до 31.10.2019 г., за клиентски № **********, С. П. К. в имот на
адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, ...... ап. 39 е в размер на 1881.82 м3
индивидуален разход и 116.17 м3 общ разход. Установи се, че общото
количество на питейната вода е 1998м3.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че за имот с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост – 1“, ....ап. 39 по договорна съдебна сметка
********** към клиентски № 100502...., сумата в общ размер на 3210,59 лева ,
от които 2994,08 лева – главница за ВиК услуги за период от 10.03.2012 г. –
3
31.10.2019 г. и 216,51 лева – мораторна лихва за забава върху просрочените
вземания за период от 10.04.2012 г. до 31.10.2019 г. към момента на
извършената проверка не е погасена.Изрично запитано при изслушването на
вещото лице , същото посочва , че е взело предвид заплатените суми по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 49732 от 2019 г., по описа на СРС, 120 състав, за
период от 01.03. 2018 г. до 31.07.2018 г., и същите не са част от процесното
вземане, за което категорично се формира извод, че не е платено от абоната –
ответник по делото.
Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна стана следното:
По възражението за недопустимост на производството съдът намира, че
искът е допустим доколкото задълженията за потребени В и К услуги, за които
е образувано настоящото производство касаят различен период с друг
клиентски номер (№ **********) и не включват периода, който е бил предмет
на представената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на
СРС, 120 състав от дата 04.09.2019 г. Отделно от това съдът следва да
отбележи, че заключението по допуснатата и приета ССчЕ констатира, че
фактурираната стойност, която към момента на проверката е останала
непогасена е в размер на 2994,08 лева, която напълно съответства със
претендираната сума от исковия период. Вещото лице в открито съдебно
заседание заявява, че е взело предвид извършеното плащане и счита, че то не е
част по настоящия иск и сформираното задължение по договорна сметка №
**********, а извършеното плащане касае друга договорна сметка. Съдът
приема, че не са еднакви обективните предели на силата на пресъдено нещо
по предмета на двете дела, поради което и възражението на ответника за
недопустимост на производството е неоснователен.
По съществото на спора. За да бъде уважен предявения главен иск,
следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял и
отвеждал вода от имота на ответника в рамките на исковия период, по
количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от
ответника.
4
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона за юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги; респективно юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – аргумент от чл. 198о, ал.
1 и ал. 2 от ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоребата на чл.
8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени
от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. Тези ОУ се публикуват най – малко в един централен и един местен
всекиднвеник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). В случая е
несъмнено, че ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на
водоснабдителните и канализационните услуги, е обусловено единствено от
това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния водоснабден имот, т.е. облигационното отношение между
водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва
да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се
явява собственик на процесния имот. В тази насока следва да се отбележи, че
макар и въз основа на непрекъсната верига от косвени доказателства, се
5
установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги в имота през исковия
период, като съсобственик, в тази посока е и изявлението от негова страна
за ползването на имота да се извършва от двама души. По делото се установи
от представения информационен, че ответникът С. П. К. е вписан като
собственик на ап. 39, заедно с лицето П. Н. К.. Отделно от това съдът приема,
че наличието на облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги не
е спорно по делото, тъй като ответникът твърди, че на дата 06.11.2019 г. чрез
лицето Аделина Божинова К. е заплатил в полза на ищцовото дружество сума
в размер на 1002,41 лева по ч.гр.д. № 49732 за същия водоснабден имот.
От заключението по допуснатата съдебно – техническа експертиза
безспорно се установи, че през процесния период в процесния имот, са
доставяни вода и ВиК услуги от Ищцовото дружество, а от приетата ССчЕ се
установи, че стойността на предоставените услуги от ищцовото дружество на
ответника, възлиза в общ размер на сумата от 3210, 59 лева, от която 2994,08
лева – главница за ВиК услуги за период 10.03.2012 г. – 31.10.2019 г. и сумата
от 216,51 лева – лихва за забава върху просрочените вземания за период от
10.04.2012 г. до 31.10.2019 г.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност се явява частично основателно.
Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които
се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане,
считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми е 30 дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това следва да се
приеме, че към датата на подаването на Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, от която дата установителният иск се счита
предявен – аргумент от чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 116, б. „б“ от ЗЗД –
04.12.2019 г. Доколкото Заявлението е депозирано на дата 04.12.2019 г., то
следва да се приеме, че вземането на ищеца за периода от 10.03.2012 г. до
04.12.2016 г. е погасено по давност, поради което съдът приема, че ищцовото
дружество се легитимира като кредитор на главното вземане само за
останалата част от исковия период – от 04.12.2016 г. до 31.10.2019 г. за сумата
от 957,33 лева. (служебно изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК). По
отношение на сумата от 216,51 лева, представляваща мораторна лихва съдът
намира, че същата е изцяло погасена по давност, тъй като видно от таблица №
6
1 от изготвената ССчЕ, мораторната лихва е била начислявана за периода от
09.05.2013 г. до 02.12.2015 г., а Заявлението е депозирано на дата – 04.12.2019
г., т.е., всички суми по мораторните лихива са начислявани преди 04.12.2016 г.
и претенцията за мораторна лихва в размер на 216,51 лева следва да се
отхвърли изцяло.
По
разноските:
Частичната основателност, респективно частичната неоснователност на
исковете дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни,
(аргумент от 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК). Настоящият съдебен състав дължи
диференцирано произнасяне по съдебно – деловодните разходи за заповедното
и за сегашното исково производство (съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Разноските полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената част от
претенциите, са:
-34,06 лева – за заповедната процедура, изчислена на основата на 64,21
лева – заплатена държавна такса и 50,00 лева възнаграждение за юрисконсулт,
и
-240,20 лева – за исковия процес, формирани на базата на 105,55 лева –
заплатена държавна такса, 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г.), и 500,00 лева – заплатено възнаграждение за вещи лица
Деловодните разходи, дължими на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, са 210,55 лева и касаят заплатен адвокатски
хонорар от 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че С. П. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост – 1“, ... ап. 39, ДЪЛЖИ
НА „С. в.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
...., ....., ет. 2 и 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 957,33 лева,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
10.03.2012 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на Заявлението – 04.12.2019 г. до датата на заплащане на задължението, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
70434 от 2019 г., по описа на СРС, 142 състав за водоснабден имот с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост – 1“, ..... ап. 39, като ОТХВЪРЛЯ претенцията само за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 2994,08 лева и за
периода от 10.03.2012 г. до 04.12.2016 г. като погасена по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Софийска вода“ АД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ... № 159, Б.....
ет. 2 и 3 против С. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ''Младост –
1'', ...ап. 39, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 216,51 лева
мораторна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 31.10.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 70434 от 2019 г., по описа на СРС 142 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ''Младост – 1'', ..., ап. 39 ДА ЗАПЛАТИ на "С. в." АД
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ....., ......., ет. 2 и
3, съдебни разноски съобразно уважената част от исковете, както следва:
-34,06 лева – за заповедното производство (ч. гр. д. 70434/2019 г. на СРС,
142 състав), и
-240,20 лева – за исковото производство (гр. д. № 74711 на СРС. 142
състав).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК "С. в." АД ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ...., ....., ет. 2 и 3да заплати на
С. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ''Младост – 1'', ....ап. 39
съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете, както следва:
-210,55 лева – за исковото производство ( гр. д. № 74711 на СРС, 142
състав).
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9