№ 244
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. М.А
СъдебниМАРГАРИТА Н. ЦВЕТАНОВА
заседатели:ХРИСТИЯН Р. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Г. Г. М. Д. Сл. С.
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.А Наказателно дело от общ
характер № 20221110204551 по описа за 2022 година
Мотиви по НОХД № 2266/2021 г. по описа на СРС, НК, 9-ти състав.
I. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС
против ПОДСЪДИМИЯ Д. В. М. ЕГН **********, с който му е повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер по състава на престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 1,пр. 1 , т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195 ал.1 , т.4 пр.2 от НК, за
това че на 23.05.2020г. около 22.45 часа, в гр. София, от автокъща „Ауто
Гранд“, находяща се на „Околовръстно шосе“ №257, противозаконно е
отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ”,
модел “530 ХДрайв” с номер на рама ХХХХХ без регистрационни номера,
на стойност 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, от владението на
собственика Ю. Л. И., без негово съгласие с намерение противозаконно
да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4
от НК - чрез използване на неустановено техническо средство за
привеждане /запалване/ на автомобила в работен режим , и е последвала
повреда на превозното средство - на 23.05.2020г. непосредствено след
противозаконното отнемане, в гр. София, управлявайки лекия автомобил е
самокатастрофирал на около 100 метра от автокъщата, в следствие на което са
причинени щети по предно стъкло, преден капак, ляв и десен калници, 2бр.
огледала, броня, решетка, 2бр. фарове, радиатор, акумулатор и двигател ,
всички на обща стойност за възстановяване функционалността и външния
вид на автомобила от 8 173 лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева /.
1
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск предявен от гражданския ищец Ю. Л. И. срещу
подсъдимия Д. В. М. на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12 500
/дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинените от извършеното противоправно увреждане имуществени
съставомерни вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
23.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована, чрез прокурор поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че
в хода на досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин
авторството на дееца при извършване престъплението. Излага се, че съдът
следвало да определи по чл.58а, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“
като определи наказание, съобразено с наличието на две квалифициращи
обстоятелства и предходни осъждания на подсъдимия, включително за
причиняване на ПТП, като отегчаващи отговорността на му обстоятелства и
самопризнанието му като смекчаващо такова, и на база това да определи
наказание, което да намали с една трета. Прави се искане съдът да се
произнесе по гражданския иск, като го уважи изцяло и по веществените
доказателства по делото.
Конституираният в процеса като граждански ищец Ю. Л. И.,
представляван от повереника си, поддържа обвинението срещу подсъдимия
М. и предявения граждански иск. Прави се искане съдът да се произнесе със
съдебен акт в този смисъл.
Подсъдимият Д. В. М., редовно призован и след надлежно връчване на
съдебните книжа, се явява лично от СЦЗ чрез органите на ОД „охрана“ и
лично участва в наказателното производство. Представлява от служебния му
процесуален представил.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка такава,
каквато е описана в обвинителния акт. Не се спори по правната квалификация
на Д.ието. Излага се, че съдът следва при определяне на наказанието да
съобрази, че подсъдимият е искал да възстанови на пострадалия
инкриминираната парична сума,но не е успял да събере достатъчно пари за
периода от време, с който е разполагал. Акцентира се на направеното
самопризнание от подсъдимия. Прави се искане съдът да определи наказание
в минимален размер, което да бъде намалено с една трета на основание чл.
58а от НК.
Подсъдимият Д. М. признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира
последиците, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при
постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други
доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В правото си
на последна дума, подсъдимият М. изразява съжаление за стореното. Прави
се искане за минимална присъда, за да може същият да работи.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
2
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Д. В. М. ЕГН **********, е роден на 20.07.1979г. в гр.
София, българин, български гражданин, със средно образование, работи ,
женен, осъждан , с адрес : гр. Костинброд, ул.”Димчо Дебелянов“ №26А.
Свидетелят Ю. И. е управител на автокъща „Аутогранд“, находяща се в
гр. София, ул. Околовръстен път № 257 .Същият се занимавал с продажба на
автомобили. Във връзка с дейността, която упражнявал, същият закупил от П.
И. Й. лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 ХДрайв” с номер на рама
ХХХХХ, за което бил съставен договор за покупко-продажба от 11.01.2020г
.Автомобилът е бил дерегистриран и без регистрационни табели. Същият се
намирал на съхранение в автокъща „Аутогранд, находяща се в гр. София, ул.
Околовръстен път № 257.
На 23.05.2020г. Ю. И. напуснал автокъщата около 15.00ч, като
служителите му останали на работа до около 18.00часа, когато свидетелят В.
К. застъпил на смяна като охрана на автокъщата за през нощта. Около 20.00
часа К. затворил порталната врата на автокъщата, спуснал бариерата и влязъл
в помещението за охрана, което се намирало в непосредствена близост до
порталната врата.
Около 22.45 часа на същата дата -23.05.2020г , обвиняемият Д. М.
влязъл на територията на автокъщата без да му е позволено от собственика
на автомобила, взел решение да отнеме автомобила с намерението да го
ползва-да се придвижва с него в гр.София . В изпълнение на своето решение,
обвиняемият влязъл в инкриминирания автомобил . С помощта на
неустановено техническо средство за привеждане /запалване/ на автомобила в
работен режим, го привел в движение , при което се включили фаровете,
след което рязко ускорил автомобила, като последователно преодолял
блъскайки с предната част на автомобила бариерата и плъзгащата се врата ,
излязал от обсега на автокъщата, продължил по ул. Околовръстен път в
посока към ж.к.“Люлин“. На около 100 метра от автокъщата , обвиняемият
загубил контрол върху автомобила и самокатастрофирал като последователно
ударил знак на автобусна спирка с №2383, преминал през тревната площ и
през няколко дървета преди автомобилът да спре .В резултат на ударите в
знака и дърветата, въздушната възглавница /еърбег/, поставена във волана на
автомобила се е отворила и предпазила обвиняемия като последният е ударил
главата си в нея , оставяйки биологични следи. Обвиняемият излязъл от
автомобила и напуснал произшествието, укривайки се от органите на
разследването , несъобщавайки за същото. В следствие на произшествието е
последвала повреда на превозното средство като са причинени щети по
предно стъкло , преден капак, ляв и десен калници, 2бр. огледала, броня,
решетка, 2бр. фарове, радиатор, акумулатор и двигател , всички на обща
стойност за възстановяване функционалността и външния вид на
автомобила от 8 173 лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева /.
3
Охранителят на автокъщата К. възприел действията на обвиняемия а
именно, че вляво от помещението, в което се намирал, има включени фарове
и ускоряващ автомобил, идващ от вътрешността на автокъщата. Автомобилът
блъснал бариерата и порталната врата, излязъл от обсега на автокъщата,
продължил по ул. Околовръстен път в посока към ж.к.“Люлин“. Веднага
уведомил собственика на автокъщата – свид. Ю. И., за случая.
На място пристигнали служители на полицията-свидетелите П. Д., Е. А.
, но водачът не бил установен.
Извършен е оглед на местопроизшествие, при който са иззети следи и
веществени доказателства.Иззети са отривки от скоростен лост от волан,
както и текстилна част от въздушна възглавница на волана. Автомобилът не е
бил приобщаван по делото като веществено доказателство.
От заключението на изготвена СМЕ на ВД по метода на ДНК
профилирането–Протокол №20/ДНК -577 от вещо лице при НИК-МВР.За
изследването отривки от волан и скоростен лост са определени смеси от
ниски нива , които не са годни за ДНК анализ. От заключението на
изготвената СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането–Протокол
№20/ДНК -578 от вещо лице при НИК-МВР е установено, че отривката от
текстилната материя –част от въздушната възглавница на волана на
автомобила се определя ДНК профил на лице от мъжки пол , което към онзи
момент не е било регистрирано в национална ДНК база данни. Профилът е
регистриран след експертизата в база данни.
На 02.12.2020г водещият разследването е уведомен от Д“МОС“-МВР,
че е установено съвпадение между ДНК профил с Протокол №20/ДНК -578
на НИК-МВР с регистрирания в Испания ДНК профил на обвиняемия.
След предоставяне на образци от клетъчен материал от обвиняемия е
изготвена СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането–Протокол №21/ДНК
-841 от вещо лице при НИК-МВР, от заключението на която се установява, че
по въздушната възглавница на волана на автомобила се установило наличие
на биологичен материал от обвиняемия М. с вероятност 1 на
1963000000000000000000.
От заключението на изготвената СОЕ се установява, че стойността на
автомобила е 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, а обща стойност на
щетите , за възстановяване функционалността и външния вид на автомобила
от 8 173 лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева /.
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието на подсъдимия Д. В. М. относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване, които го подкрепят, а именно:
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, Протокол №20/ДНК -
577 от вещо лице при НИК-МВР,Протокол №20/ДНК -578 от вещо лице при
НИК-МВР, справка от Д“МОС“-МВР, СМЕ на ВД по метода на ДНК
профилирането–Протокол №21/ДНК -841 от вещо лице при НИК-МВР,
Протокол №21/ДНК -841 от вещо лице при НИК-МВР, показанията на
4
свидетелите Ю. И., В. К., П. Й. , П. Д., Е. А. , оценителна експертиза,
свидетелство за съдимост и останалите доказателствени материали,
приобщени по установения в закона ред.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Трендафил И. Тодоров
самопризнание за доказаните по делото факти се подкрепя напълно от
събрания по делото непротиворечив и единен доказателствен материал.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите Ю. И., В. К., П. Й. , П. Д., Е.
А. , протокола за оглед, заключението на оценителната експертиза и
заключението на СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането–Протокол
№21/ДНК -841 от вещо лице при НИК-МВР, Протокол №21/ДНК -841 от
вещо лице при НИК-МВР се изяснява по безспорен, доказателствено
обезпечен и хармоничен начин възприетата от съда по реда на съкратеното
съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа
обстановка.
Изложената фактическа обстановка е изведена от съда от анализа на
събраните по делото писмени доказателства и веществените доказателства,
които са подкрепени със показанията на свидетелите по делото и от
самопризнанието на подсъдимия, и доколкото по делото са налице
реализирани по реда на НПК способи на доказване каквито са разпитите на
свидетелите и изпълнените експертизи. Съдът отбелязва, че показанията на
свидетелите от досъдебното производство, поставени във фактическата
обстановка, възприета с настоящите мотиви, които кореспондират на
останалия писмен доказателствен материал, веществените доказателства и
помежду им, се взаимодопълват за фактите относими към предмета на
доказване по чл.102 НПК. Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло
показанията на свидетелите Ю. И., В. К., П. Й. , П. Д., Е. А., тъй като те и
останалият по делото доказателствен материал изцяло подкрепят
самопризнанието на подсъдимия за извършеното от престъпление. От
показанията на свидетелите и депозираните в ДП съдебни експертизи,
поставени в основата на установената фактическа обстановка, и останалия по
делото доказателствен материал ясно се установява механизмът на
извършване на престъплението, неговият автор, установяват се датата и часът
на извършването на престъплението, мястото където е извършено. Съдът
кредитира доказателствените материали като кореспондиращи по между си и
лишени от вътрешни противоречия. Съдът кредитира заключенията на
изготвените по делото експертизи като пълни, обосновани, изготвени от
специалисти в съответните области.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално, логично,
обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото наказателно
производство да описва някои детайли от събитието по различен начин,
според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел със
сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един
последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
5
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, поради фактора време. Също така, със свидетелски показания могат
да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят
лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен
факт от предмета на доказване да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
подсъдимия и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са и
веществени доказателства, изпълнени са множество експертизи в ДП, които
са мотивирани, обосновани и професионално защитени пред ръководно-
решаващия орган на ДП.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК процесуално-
следствени действия чрез способите на доказване за събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че показанията на
свидетелите Ю. И., В. К., П. Й. , П. Д., Е. А. не съдържат противоречия,
логични и ясни са, поради което следва да се кредитират. Съдът намира, че не
се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат
поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята
съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че
подсъдимият М. е извършител на престъпната проява, за която е обвинен от
СРП.
Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен
материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните
доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per
argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по
делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от подсъдимия противоправно Д.ие, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните по реда и
способите на НПК доказателства и доказателствени средства.
Самопризнанията на подсъдимия М. за признатите от него от
обвинителния акт факти не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и
съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК,
изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в ДП
доказателства, без да е необходимо с оглед проведената диференцира по реда
на чл.371, т.2 от НПК да се съберат непосредствено пред съдебния състав или
да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства,
6
доказателствени средства и приетите експертизи, съдът излага от правна от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият Д. В. М. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление от общ характер по състава на престъпление по чл. 346, ал. 2,
т. 1,пр. 1 , т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195 ал.1 , т.4 пр.2 от НК, изрзяващо се в
това че на 23.05.2020г. около 22.45 часа, в гр. София, от автокъща „Ауто
Гранд“, находяща се на „Околовръстно шосе“ №257, противозаконно е
отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ”,
модел “530 ХДрайв” с номер на рама ХХХХХ без регистрационни номера,
на стойност 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, от владението на
собственика Ю. Л. И., без негово съгласие с намерение противозаконно
да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4
от НК - чрез използване на неустановено техническо средство за
привеждане /запалване/ на автомобила в работен режим , и е последвала
повреда на превозното средство - на 23.05.2020г. непосредствено след
противозаконното отнемане, в гр. София, управлявайки лекия автомобил е
самокатастрофирал на около 100 метра от автокъщата, в следствие на което са
причинени щети по предно стъкло, преден капак, ляв и десен калници, 2бр.
огледала, броня, решетка, 2бр. фарове, радиатор, акумулатор и двигател ,
всички на обща стойност за възстановяване функционалността и външния
вид на автомобила от 8 173 лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева /.
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
престъплението са налице, доколкото подсъдимият М. е отнел чужда
движима вещ е от владението на друго лице с намерението да я ползва
противозаконно, като е използвал за улесняване на отнемането неустановено
по делото техническо средство и при ползването на вещта е увредил същата.
Изпълнителното Д.ие по чл. 346, ал. 1 НК се изразява от обективна
страна в отнемане на моторно превозно средство от владението на другиго,
при което деецът прекъсва това владение и установява свое. В случая такова
отнемане е налице, тъй като на 23.05.2020г. около 22.45 часа, в гр. София, от
автокъща „Ауто Гранд“, находяща се на „Околовръстно шосе“ №257,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил
марка “БМВ”, модел “530 ХДрайв” с номер на рама ХХХХХ без
регистрационни номера, от владението на собственика Ю. Л. И., без негово
съгласие, като в случая отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1
т.4 от НК- чрез използване на неустановено техническо средство за
привеждане /запалване/ на автомобила в работен режим. От доказателствата
по делото се установява, че това отнемане е било противозаконно и без
съгласието на владелеца свтокъща „Ауто Гранд“ и на собственика Ю. И..
Съставомерен елемент на този състав е противозаконното отнемане на МПС.
Изпълнителното Д.ие по ал. 2, т. 1 на чл. 346 НК изисква освен отнемането на
моторното превозно средство с намерение за ползване да е последвала
повреда на превозното средство. Повредата на МПС може да бъде извършена
както при отнемането, така и при ползването, а също след това при
изоставяне. В случая повредите на автомобила са настъпили при ползването
му - на 23.05.2020г. непосредствено след противозаконното отнемане, в гр.
7
София, управлявайки лекия автомобил, подсъдимият е самокатастрофирал на
около 100 метра от автокъщата, в следствие на което са причинени щети по
предно стъкло, преден капак, ляв и десен калници, 2бр. огледала, броня,
решетка, 2бр. фарове, радиатор, акумулатор и двигател, всички на обща
стойност за възстановяване функционалността и външния вид на
автомобила от 8 173 лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева /.
Съдът намира, че от субективна страна е доказано, че подсъдимият М.,
като вменяем наказателно-отговорен субект, е осъзнавал посочените
обстоятелства, съзнавал е общественоопасният характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на противоправните последици от него и е искал
тяхното настъпване. Д.ието е извършено при наличие на пряк умисъл и със
съставомерната цел подсъдимият да отнеме автомобила с цел ползване.
Същата е изводима от външно обективираното му поведение. Макар за
съставомерността на Д.ието да не е необходимо постигането на предвидената
в състава цел, нейната реализация е безспорна индиция за наличието . Ето
защо, Д.ието е извършено при пряк умисъл с намерението притивозаконно да
се ползва отнетият автомобил, което е и осъществено. Подсъдимият М. е
имал и психическата годност да се въздържи от извършване на
противоправната си проява, но не го е сторил. Конкретно причиняването на
вреди на автомобила по време на настъпилото ПТП е осъществено при форма
на вина непредпазливост.
Съдът намира, че на подсъдимия Трендафил И. Тодоров за
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1,пр. 1 , т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195 ал.1 , т.4
пр.2 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК следва да му наложи
наказание „лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца, което
след редукция от 1/3 по реда на чл. 58а от НК става една година и два месеца
и което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Предвиденото от позитивно-правния законодател наказание за
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ от НК е наказание лишаване от свобода“ за срок от една до десет
години. Наказанието съдът индивидуализира на основание чл.54 от НК в
размер от една година и девет месеца (21 месеца), което е намалено по реда на
чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 (седем месеца) и крайния размер на наложеното на
подсъдимия М. наказание лишаване от свобода, което следва да се изтърпи
ефективно, е за срок от една година и два месеца (14 месеца). Съдът приема,
че само по този начин и чрез размера на индивидуализираното и наложеното
на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода биха непосредствено се
постигнали поправително-възпитателния и предупредително-възпиращия
ефект на наказанието, както спрямо личността на извършителя, така и по
отношение останалите членове на обществото. Съдът приема, че
индивидуализираното и наложеното на подсъдимия Тодоров наказание
„лишаване от свобода“ е съразмерно на обществената опасност на
престъпната му личност и обществената опасност на самото престъпление,
които съдът приема за изключително високи.
Този съдебен състав намира, че по отношение на подсъдимия Тодоров се
8
установяват смекчаващи вината обстоятелства – добросъвестното му
процесуално поведение, изразеното съжаление за стореното и желание да
възстанови вредите, както и трудовата му ангажираност.
Самопризнанието на подсъдимия Тодоров съдът приема, че не е
смекчаващо вината обстоятелство, а само на елемент от фактическия
състав на диференцираната процедура на глава 27 НПК в хипотезата на
чл.371, т.2 НПК. Съгласно ТР 1/2009 г. на ОСНК на ВКС самопризнанието
на подсъдимия по отношение на производството по чл.371, т.2 от НПК е част
от фактическия състав на диференцираната процедура и същото се отчита
повторно при индивидуализация на наказанието само в случай, че съставлява
елемент на цялостно и обективно проявено на досъдебното производство
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител. В случая това не е така, тъй като
това самопризнание е направено едва в хода на съдебното производство
след като в хода на досъдебното производство вече е била събрана
подкрепящата го доказателствена съвкупност.
Според съда отегчаващи вината обстоятелства са обремененото съдебно
минало на подсъдимия М., като в тази връзка съдът все пак отчита давността
във времето на предходните му осъждания спрямо престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност в настоящото производство, макар за
тях все още да не е настъпила реабилитация. Наличието на две
квалифициращи обстоятелства, надхвърлящо минималното, изискуемо от
закона, за да бъде квалифицирано извършеното по съответния състав, както и
високият размер на причинените съставомерни вреди също се представляват
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
По делото с оглед на събраните доказателства извършените действия от
органите на разследването и от съда по разкриване на престъплението по реда
и способите на НПК и по осигуряването присъствието на подсъдимия в
наказателното производство са резултат от правомощията на тези органи.
Именно чрез тези действия е дадена възможност на подсъдимия да участва
лично в процесуално-следствените действия. Проявата на добросъвестно
процесуално поведение от негова страна е в резултат на тези действия. Не е
проява в приоритет на лично отношение, желание и съдействие за
разкриването на обективната истина. Напротив самопризнанието на
подсъдимия Тодоров се отчита само при преценка приложението на чл.371,
т.2 от НПК, а при липса на обратни доказателства не може да се отчете още
веднъж.
Чрез определеното наказание лишаване от свобода в размер на една
година и девет месеца, което след редукцията по чл. 58 а от НК е намалено до
размер една година и два месеца, съдът приема, че само по този начин биха
непосредствено се постигнали поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както спрямо личността
на извършителя, така и по отношение останалите членове на обществото.
Така индивидуализирано, наложеното на подсъдимия Тодоров
наказание „лишаване от свобода“ ще доведе до постигане на целите на
9
личната и генерална превенция и с оглед конкретиката на казуса, ще
спомогнат за изпълването им по смисъла на чл.36 от НК. „Съдът следва да
съобрази целите на наказанието, които са свързани, както с личната, така
и с генералната превенция. Те не са откъснати една от друга, а се намират
в диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може да се
разгледа като средство за осъществяване на общ ата”– Р № 36/ 03.02.2000
г. по н.д. № 755/ 1999г.
По гражданския иск съдът намира, че безспорно се доказа на основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД размерът на причинените от Д.ието имуществени вреди –
8173.00 лева. Доколкото същите са и пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление, съдът осъди подсъдимия М., поради доказаността
на предпоставките на спорното материално право (противоправно увреждане,
вреди, причинен каузалитет, размер на вредите и при презюмиране на
гражданската вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД), да заплати посочената сума, ведно
със законната лихва от датата на Д.ието – 23.05.2020 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението, на пострадалото лице Ю. Л. И..
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца
времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по реда на НПК
по настоящето наказателно производство.
С присъдата си съдът се произнесе по веществените доказателства по
делото като постанови вещественото доказателство част от въздушна
възглавница, като вещ без стойност, да бъде отнето в полза на държавата и
унищожено, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на СДВР сумата от 1008.01 лева за разноски за експертизи по
делото, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен
лист, както и дължимата такса върху уважената част на гражданския иск в
размер на сумата от 326, 92 лв. по сметка на ВСС, ведно със сумата от 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Д. В. М. ЕГН **********, роден на
20.07.1979г. в гр. София, българин, български гражданин, средно
образование, работи , женен, осъждан , с адрес : гр. Костинброд,
ул.”Димчо Дебелянов“ №26А, за ВИНОВЕН в това, че На 23.05.2020г. около
22.45 часа, в гр. София, от автокъща „Ауто Гранд“, находяща се на
„Околовръстно шосе“ №257, противозаконно е отнел чуждо моторно
10
превозно средство – лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 ХДрайв” с
номер на рама ХХХХХ без регистрационни номера, на стойност 12 500
/дванадесет хиляди и петстотин/ лева, от владението на собственика Ю. Л. И.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го ползва, като
отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 от НК - чрез
използване на неустановено техническо средство за привеждане /запалване/
на автомобила в работен режим , и е последвала повреда на превозното
средство-на 23.05.2020г. непосредствено след противозаконното отнемане , в
гр. София управлявайки лекия автомобил е самокатастрофирал на около 100
метра от автокъщата , в следствие на което са причинени щети по предно
стъкло , преден капак, ляв и десен калници, 2бр. огледала, броня, решетка,
2бр. фарове, радиатор, акумулатор и двигател , всички на обща стойност за
възстановяване функционалността и външния вид на автомобила от 8 173
лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева / - престъпление по чл. 346, ал.
2, т. 1,пр. 1 , т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195 ал.1 , т.4 пр.2 от НК–поради което и на
основание чл. 346, ал. 2, т. 1,пр. 1 , т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195 ал.1 , т.4 пр.2 от
НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (една) година и 2 (два)
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т.2, „б“ от ЗИНЗС, ДА БЪДЕ
ИЗТЪРПЯНО при първоначален „строг“ режим.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК по отношение на
ПОДСЪДИМИЯТ Д. В. М. ЕГН ********** (и със снета по делото
самоличност) времето, през което е търпял мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по НПК.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Д. В. М. ЕГН ********** (и със снета
по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Ю. Л. И.,
ЕГН: **********, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 8173.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените от извършеното противоправно
увреждане имуществени съставомерни вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 23.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от
НПК приложеното по делото веществено доказателство - част от въздушна
възглавница, запечатан с бар код и етикет: Случай №2021-04381, пакет
№PKG-053733 запечатана плик и постановява да бъде унищожена като вещ
без стойност.
ОСЪЖДА подсъдимият ПОДСЪДИМИЯТ Д. В. М. ЕГН **********
(и със снета по делото самоличност) да заплати на основание чл.189, ал.3 от
НПК в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 1008.01 лева,
представляваща сторените разноски по делото в досъдебното производство,
ведно със сумата от 5.00 лева в полза на Софийски Районен съд за служебно
11
издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимият ПОДСЪДИМИЯТ Д. В. М. ЕГН **********
(и със снета по делото самоличност) да заплати на основание чл.189, ал.3 от
НПК в полза на СРС и по сметка на ВСС сумата от 326,92
лева,представляваща 4% дължима държавна такса върху уважената стойност
на гражданския иск, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на Софийски
Районен съд за служебно издаден изпълнителен лист.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана в 15-дневен
срок от днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
12