О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
305
19.06.2020 г.,
гр. Попово
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 91
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане", ул."Света София" № 5, чрез адвокат П.В.В. - САК, с адрес: *** СРЕЩУ: И.Ц.И. с ЕГН: ********** и А.Ц.И. с ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на Ц.И.И. с ЕГН **********.
Исковата молба е подписана от пълномощник на ищеца. Приложени са писмени доказателства във връзка с твърденията и исканията на ищеца. Спазени са законовите изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК. Направено е доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват предявените искове, като излага съображения за това.
По допустимостта на предявените искове:
Доколкото с отговора на исковата молба, ответниците са възразили по допустимостта на исковите претенции, съдът намира за нужно да отбележи, че подаването на ИМ по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е част от заповедното производство и не може да бъде отделено от неговата първа фаза- подаване на заявление по чл. 417 от ГПК и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Затова производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК не следва да се разглежда като самостоятелен исков процес по който е установена смъртта на ответника- длъжник. Същият е починал на 12.05.2018 г., но е бил жив към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /09.01.2014г/, поради което след констатацията на СРС по исковото производство, на осн. чл. 227 от ГПК същото е продължило с неговите наследници. Тъй като длъжникът е починал в хода на заповедното производство, то намират приложение правилата за правоприемство в процеса, които са установени в общия исков процес, доколкото самият характер на производството го позволява и липсва законова забрана за прилагането им.
В т.10б на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г на ОСГТК на ВКС, изрично е посочено, че при настъпило универсално правоприемство на страната на длъжника, искът следва да се предяви от заявителя срещу правоприемника, като се прилага разпоредбата на чл. 227 ГПК.
Ето защо, и след извършената служебна проверка, съдът намира, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, родово и местно подсъдни на РС - Попово.
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание; да се съобщи на страните проекта за доклад по делото; да бъдат приети и приложени писмените доказателства; да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза; страните да бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси по делото.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИСКОВАТА МОЛБА е редовна и предявените искове са допустими.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР на ответниците в срока и по реда на чл. 131 ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА първо публично съдебно заседание на 20.08.2020г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а именно:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
а/ за права на ищеца: В исковата молба се твърди, че на 09.06.2011 г. в гр. София бил сключен Договор за предоставяне на кредит между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, и Ц.И.И., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател. По силата на договора „ОББ" АД, предоставила по сметка на кредитополучателя сума в размер на лева, като кредитът бил изцяло усвоен на 10.06.2011г. по банкова сметка ***:***.
Съгласно условията на договора, кредитът се издължавал на 96 месечни анюитетни вноски, като крайният срок за връщане на средствата по кредита бил на 10.06.2019г. Погасяването на кредита се извършвало на уговорените в договора месечни погасителни вноски.
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, пристъпила към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, като на 09.01.2014г. пред Софийски районен съд било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Към момента на подаване на заявлението в съда, задължението на ответника възлизало общо на лева, от които: лева - главница; Договорна лихва за периода 10.04.2012г.-07.01.2014г. - лева; Наказателна лихва за периода 10.04.2012г. - 07.01.2014г. - лева;
Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 879/2014 г. на 62 с-в на СРС. Била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц.И.И..
На 13.09.2019г. било получено съобщение за депозирано възражение, с което банката мотивира правния си интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 09.06.2011г.
Предвид гореизложеното, се моли за решение, с което да бъде признато за установено, че наследниците на Ц.И.И. - И.Ц.И. и А.Ц.И., дължат на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 09.06.2011 г.следните суми:
-Главница - лева;
-Договорна лихва за периода 10.04.2012г. - 07.01.2014г. - лева;
-Наказателна лихва за периода 10.04.2012г. - 07.01.2014г. - лева;
-Главница- лева ;
-Договорна лихва за периода 10.04.2012г. - 07.01.2014г. - лева;
- Наказателна лихва за периода 10.04.2012г. - 07.01.2014г. - лева;
Претендира се законната лихва, както и направените по делото разноски.
б/ Възраженията на ответниците: Оспорват се всички обстоятелства изложени в исковата молба като неслучили се.
Ц.И.И. не бил сключвал договор с „Обединена българска банка" АД. Банката не била предоставила сумата отлв. по банкова сметка *** Ц.И.И.. Договорът не бил подписан от Ц.И.И., като се оспорва и авторството на документа.
Представеният договор бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като липсвал погасителен план задължителен реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Според ответниците липсвали доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Клаузата за лихвено възнаграждение по т.4 от Договора се счита от ответниците за нищожна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като предвиждала възможност банката да изменя едностранно и неограничено размера на дължимата годишна лихва, чрез едностранна промяна на БЛП по непосочени и неясни критерии в договора за банков кредит.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
2. Правната
квалификация на правата на ищеца: иск по
чл. 430, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН, иск по чл. 430, ал.
2 от ТЗ и иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл.
288 от ТЗ.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават: няма такива;
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване: няма такива;
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По исковете по чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН ищецът носи тежестта да докаже, че е налице валидно сключен договор за кредит с Ц.И.И., че ищцовата страна е изправен кредитор по договора /предоставила е на кредитополучателите сумата, предмет на договора/, че задълженията по договора са изискуеми, че ответниците са наследници на кредитополучателите по договора за банков кредит.
По исковете по чл. 430, ал. 2 от ТЗ ищецът носи тежестта да докаже размера на претендираната договорна лихва.
По исковете
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ ищецът носи
тежестта да докаже наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размерът на претендираното обезщетение за забава.
ДОПУСКА за приемане и прилагане представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:
След като вещото лице се запознае с материалите по делото, след справка в счетоводството на ищцовата страна и след запознаване с кредитното досие по отпуснатия кредит, да отговори на следните въпроси:
1. Предоставила ли е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и усвоена ли е сумата по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 09.06.2011 г. от кредитополучателя Ц.И.И., на коя дата и по какъв начин - с превод по сметка или по касов път в брой?
2. Погасяван ли е кредитът в уговорените съгласно договора и погасителен план вноски и срокове; какви по размер погасителни вноски /по пера/ са постъпвали по кредита; има ли вноски, платени не на уговорен падеж и в недостатъчен размер?
3. На коя дата са преустановени плащанията по кредита.
4.Какъв е размерът на цялото задължение по пера, съгласно уговореното в договора за кредит и респ. какъв е делът на ответниците в това задължение?
НАЗНАЧАВА ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ Елена Банкова Василева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер
на 170.00 лв., вносим от ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се призове след внасяне на определения от
съда депозит.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора или чрез постигане на споразумение между страните.
ПРЕПИС от отговора на ответниците, ведно с представените доказателства да се връчат на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните едновременно с призовките за първото по делото заседание, на основание чл. 140 ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: