Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260406
12.07.2022 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1290 по описа на съда
за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от М.Й.Б.,
Е.В.Ш. и Л.В.Б. срещу М.С.М., Г. А. М., А.Г.М. и С.А.М..
Ищците твърдят, че през 1980 г. М.М. продала на М.Б. 319 кв.м. от парцел ****.
за сумата от 1276 лева, за да си построи лятна кухня с ниша, като се задължила
да прехвърли дворното място по законен ред. М.Б. получила строително разрешение
и изградила сградата. От 1980г. до 2007 г. ползването на имота било
разпределено съобразно посоченото прехвърляне, като между двете части имало
ажурна ограда. През април 2007г. оградата била премахната от ответниците, които
изградили нова плътна ограда, навлизаща с около 2 метра във владяното от ищците
място. Впоследствие установили, че първите двама ищци се сдобили с констативен
нотариален акт за собственост от 1985г., а през 2018г продали имота на А.М..
Твърдят, че през цялото време те са владели част от имота, съобразно
договореността от 1980г., първоначално със съпруга, съответно баща, на страните
В.Б., а след неговата смърт, с децата Л. и Е.. Твърди, че предвид владението на
половината от имота, маркирано с трайна ограда са придобили 1/2 ид.ч. от същия.
Иска се установяването на правото им на собственост върху ПИ **** с площ от 655
кв.м., за който заедно с ПИ **** е отреден УПИ ****.
Ответниците подават отговор на исковата молба, в който правят искане за
признаване на правото на собственост на върху целия имот на А. и С. М.
Отговорът на исковата молба е подаден след
срока по чл. 131 ГПК по отношение на Г., А. и С. М. Срокът е спазен
единствено по отношение на М.М., предвид нередовното връчване на книжата.
Твърдят, че правото на собственост е принадлежало на М. и Г.М., до
прехвърлянето му на А.М. през 2018г. Ищците били единствено държатели на
дворното място, като платената от тях сума била обезщетение за изградената
сграда. Владението никога не било предавано, ответниците М. и Г. М. се
чувствали собственици на целия имот и се снабдили с констативни нотариални
актове за това. Иска се отхвърляне на иска. Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
По делото е представена разписка от ****
година, съгласно която М.Б. и платила на М.М. сумата от 1276 лева за 319 кв.м.
от дворно място, което се дава за построяването на лятна кухня с ниша и баня в
парцел **** по плана на квартал ****, като е поето задължение за прехвърлянето
на мястото по законния ред.
След това видно от разрешението за
строеж, М.Б. по време на брака си с В.Б., е изградила едноетажна масивна
жилищна сграда в момента с № **** по регулационния план на гр. Р.
Съгласно приетата по делото СТЕ, към
1980 г., когато е подписана разписката, е действал плана на гр. Р., одобрен със
заповед от 1965 г., като в него за имот № *** са били отредени 2 парцела, а
именно ****. Нов плана на града е била приет през 1983 г., като за процесната
земя е обособен парцел ****. Вещото лице установява, че е налице разминаване
между границите на имотите по двата плана.
Предвид заснемането на
регулационните линии като имотни граници, трайно материализирани на място (с
оглед поставените условни знаци) и липсата на спор между страните в тази
насока, следва да се приеме, че регулацията по този план е била приложена. От
приложената към експертизата комбинирана скица е видно, че същите имотни
граници са влезли с основата на ПУП, одобрен през 2004 г. От приложението не се
установява разлика между регулационните линии по плана от 1983 и този от 2004
г., нито между външните имотни граници. Констатира се, че в момента в границите
на УПИ са заснети два поземлени имота с номера ****, а по плана от 1983 г. е бил
заснет един, в границите на целия парцел.
От представеното на лист 171
удостоверение от Община Р.се установява, че двата имота в момента за били заснети
по съществуваща на място ограда, като съответствали на УПИ *** по
предходния план. При тези данни не се констатира основание за заснемането на
оградата като граница на самостоятелно обособен имот, включен в отредения УПИ.
Наличието на грешка в кадастралната основа обаче не е изрично въведено от
страните и не се отразява на изхода на спора.
От приетата по делото ДСТЕ се установява,
че ползването на урегулирания поземлен имот е разпределено на място между
ищците и ответниците, като северната част от имот № **** (оцветена в розово) с
площ от 286 кв.м. се ползва от М.Б., а южната част (оцветена в жълто) с площ от
369 кв.м. се ползва от А.М.. Ползваните от страните части са разграничени на
място с материализирани огради, заснети от вещото лице. Имотът с № **** с площ
от общо 130 кв.м. е записан като ползван от ответника.
Така отразеното от вещото лице
разпределение на имота не е спорно между страните, като се доказва и от
показанията на двамата разпитани свидетели. От изложените от тях обстоятелства
се доказва, че фактическата власт върху северната част е била упражнявана от М.Б.,
заедно със своя съпруг от 1980 г. до неговата смърт през ****., след което тя е
продължила да ползва сградата и земята самостоятелно.
От представеното удостоверение за
наследници се установява, че В.Б. е починал на **** г. и е оставил за свои
наследници М.Б.- съпруга, и Л. Б. и Е.Ш.- дъщери. П. Б. не се явява него
наследник, защото е починал преди своя баща на ****
При ката установената фактическа
обстановка е необходимо да се изследва възможността за придобиването на идеална
част от поземления имот чрез твърдяното владение на реална част. Необходимо е
да се отбележи, че самите параметри на ползваните от страните реални части не
могат да бъдат обособени като самостоятелни имоти, защото не отговарят на
изискванията за лице нито по ЗТСУ (отм.), съответно чл. 54 от Правилника за
прилагането му, нито на изискванията на ЗУТ- чл. 19. Ползваната от ищците част
не отговаря и на изискванията за площ от 300 кв.м.
Съдебната практика на ВКС
с Решение № 185 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., 1 г.
о. приема, че на основание чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), може да
бъде придобита идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано
върху съответна реална част от парцела, но само в случаите на придобивна
давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. В
разпоредбите на ЗТСУ (отм.) и в действащия ЗУТ, няма правни норми,
предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при
осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела.
Аналогично разрешение на въпроса дават и Решение № 73 от 14.07.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2589/2020 г., II г. о., ГК; Решение № 3 от 19.07.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1869/2020 г., II г. о., ГК; Решение № 55 от 14.04.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 12/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 348 от 21.04.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 4131/2008 г., III г. о. ГК; Решение № 301 от 28.04.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5576/2007 г., IV - г. о.; Решение № 470 от
21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 691/2009 г., I - г. о.; Решение №
999 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2008 г., IV г. о.
Следователно и при доказване
елементите от фактическия състав на придобивната давност, действалите през
периода 1980-2020 г. благоустройствени закони, не предвиждат възможност за
придобиване на собствеността върху идеални части от парцел по давност в рамките
на владяната реална част от него.
В този смисъл е и Решение № 186 от
19.II.1987 г. по гр. д. № 154/86 г., ОСГК, в което е прието, че владението на
реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до
придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след
влизането в сила на ЗТСУ (1973 г.), нито може да се счита за владение върху
идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална
част. При действието на ЗТСУ (отм.) не е допустимо не само придобиването по
давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели
чрез владение върху реални части.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответниците следва да бъде присъдена сумата от 395 лева разноски за СТЕ и адв.
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от М.Й. Б., ЕГН **********, с адрес:
***, Е.В.Ш., ЕГН **********, с адрес *** и
Л.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
М.С.М., ЕГН **********, Г.А.М., ЕГН **********, А.Г.М., ЕГН ********** и С.А.М., ЕГН **********, всички с
адрес: ***, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.М., Г.А.М.,
А.Г.М. и С.А.М., че М.Й. Б., Е.В.Ш. и Л.В.Б. са собственици на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с № *** с
площ от 655 кв.м., кв. 17, от регулационния план на ****, за който имот заедно с имот № ****, целият с площ от 785 кв.м., за
жилищно застрояване, по регулационния план на гр. Р., община Р., одобрен с
Решение № ****.
ОСЪЖДА М.Й. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Е.В.Ш., ЕГН **********, с адрес *** и Л.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на М.С.М., ЕГН **********, Г.А.М.,
ЕГН **********, А.Г.М., ЕГН ********** и
С.А.М., ЕГН **********, сумата от 395.00
лева- разноски в производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.