Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 610 05.05.2022 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На дванадесети
април две
хиляди и двадесет и втора година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева административно
дело № 2071 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „П. и. б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***, представлявана от С. П. – изпълнителен директор и Ч. З. – изпълнителен
директор, чрез пълномощника и Д.Р.Л., против заповед № СТ-05-634/21.08.2020 г.
на началника на ДНСК, с която е отказано издаване на разрешение за ползване и
не е разрешено ползването на строеж „Представителна сграда с апартаменти за
сезонно ползване и КОО – ІІ и ІІІ етапи: (състояща се от: бл. А, бл. Б и бл. В
с апартаменти, кафе-аперитив, ресторант с кухненски блок, зали за хранене, лоби
бар, медицински център, магазини, слънцезащитно метално съоръжение по дължина
на източната фасада на терасата към залата за ресторанта и газификация) и
„Външно ел.захранване – трафопост 2х800 kVA,
кабели CpH 20 kV, кабели HH
дизелов агрегат“, находящ се в УПИ І, кв. 30, с идентификатор по кадастрална
карта 51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев бряг-изток“, гр. Несебър.
С жалбата се
иска отмяна на посочения отказ, като незаконосъобразен, издаден в нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и
несъответствие с целта на закона. Посочва се, че строежът е извършен съобразно
одобрените инвестиционни проекти и влязло в сила разрешение за строеж, както и
издадени положителни становища за противопожарна безопасност. Излагат се
съображения, че основанието за отказ за издаване на разрешение за ползване по
същество представлява косвен контрол на влязло в сила разрешение за строеж,
което е недопустимо. В тази връзка се сочи, че в етапа на въвеждане в
експлоатация на строеж административният орган следва да съблюдава изпълнението
на строежа, включително изискванията на чл. 169 от ЗУТ, съобразно разрешеното
строителство, а не да отстранява нарушения в производството по разрешаването
му.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. Поддържа доводите, че в хода на производството се
изследва тъждеството между извършения строеж и разрешения. Подробни съображения
излага в писмена защита. Ангажира доказателства.
Ответникът – началник на Дирекция за национален
строителен контрол (ДНСК), представя административната преписка по издаване на
оспорената заповед. Ангажира допълнителни доказателства. В съдебно заседание,
чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето
й от съда. Поддържа становище, че несъответствието с противопожарните норми
(чл. 169, ал. 1 от ЗУТ) е основание за отказ за издаване на разрешение за
ползване. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна „С. т. к.“ ЕООД, чрез процесуалният си представител, заявява становище
за основателност на жалбата.
Бургаският
административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С разрешение за строеж № 37/09.04.2004 г. (л.172),
издадено от гл.архитект на община Несебър, е разрешено на „Пълдин Вакейшън“ ООД
извършването на строеж „Представителна сграда с апартаменти и КОО“, находяща се
в УПИ І, кв. 30 по плана на к.к. „Слънчев бряг-изток“. В разрешението е
посочено, че инвестиционните проекти са одобрени на 09.04.2004 г. Съгласно
разрешението за строеж е допуснато строителството да се извърши на етапи. Видно
от отбелязванията върху разрешението за строеж, както и от издадените заповеди
№37-2004-005/05.05.2020 г., №37-2004-004/07.06.2019 г., №37-2004-003/07.06.2019
г., № 37-2004-002/07.06.2019г., № 37-2004-001/13.05.2019г., № 25/02.05.2018 г.,
№ 24/30.04.2018 г., № 97/11.10.2005 г., № 66/22.06.2005 г., № 48/05.05.2005 г.,
всички на гл.архитект на община Несебър, одобрения проект, респективно
разрешението за строеж е изменяно в хода на строителство. Изменение на проекта
в част „Пожарна безопасност“ е одобрено със заповед № 24/30.04.2018 г. (л.193).
Съобразно извършените изменения като възложители на строежа са приети „Първа
инвестиционна банка“ АД и „С. Т. к.“ ЕООД. По преписката са приложени
инвестиционен проект (фаза – технически инвестиционен проект), част „Пожароизвестяване“,
който е първоначално одобрен, ведно с обяснителна записка (л.143).
Обяснителната записка не съдържа уточнение относно предвидени възможности за
отдимяване на стълбищата в сградата. Представена е и обяснителна записка към
проекта част „Пожарна безопасност“ (л.156), изготвена във връзка с изменение на
проекта – промяна на инвестиционни намерения по време на строителство, одобрени
на 18.04.2008 г. и определяне на нова етапност на строежа и промяна на
предназначението на някои обекти на кота 0.00 и кота -1.44, +1.26. В същата е
уточнено, че изменението касае втори етап от строителството, а именно: блок „А“
– всички обекти на кота 0.00, блок „Б“ – изпълнение на блока на и над кота
0.00, блок „В“ – всички обекти на и над кота 0.00. Посочено е, че трети етап в
строителството ще се изразява в завършването на блок „А“ и въвеждането му в
експлоатация. Видно от обяснителната записка към момента на изготвянето ѝ
е изпълнен и въведен в експлоатация първият етап – всички търговски обекти на
запад през покрития пасаж.
В хода на строителството по отношение на процесния
строеж са издадени следните становища за съгласуване на противопожарната
сигурност на строежа, изготвени на основание чл. 112, т. 6 от ЗМВР: ст.рег. №
192/10.06.2005 г. с предмет – части Архитектурна, Електро и Конструкции,
издадено от началник РС ПАБ; ст.рег. № 334/10.09.2005 г. с предмет – части
Архитектурна, Конструкции, Електро, ВиК и ОВК, издадено от началник РС ПАБ;
ст.рег. № 341/28.05.2010 г. с предмет – изграждане на „Пожароизвестителна система“,
издадено от началник РУ ПБС; ст.рег. № УРИ 793пс-15/30.04.2018 г. с предмет
- части Архитектурна, Конструкции,
Електро, ВиК, ОВК, Пожарна безопасност, Технология, издадено от камисар към РД
„ПБЗН“- Бургас; ст.рег. № УРИ 714201-102/22.04.2019 г. с предмет- Архитектура,
Газоснабдяване, Газификация-А, Електрическа, ВиК, Конструктивна, изготвено от
началник РС ПБЗН – Несебър. В посочените становища са дадени редица указания
във връзка с пожарната безопасност на строежа, като в това число относно стълбищните
клетки са дадени следните указания със ст.рег. № № 334/10.09.2005 г. - „За
евакуационните стълбища на блоковете (с окачени фасади), да се предвидят димни
люкове на покривното покритие или на стените непосредствено под него. Същите да
са на площ най-малко 1.5 кв.м и оборудвани с устройство за отваряне от първия и
последните два етажа“, „Стълбищна клетка на бл. „А“ да се отдели от етажния
коридор (кота +28.66) чрез димоуплътнена, самозатваряща се врата“ и „На вратите
отделящи етажните коридори от стълбищните клетки на всички нива в блок „А“, „Б“
и „В“ да се монтират автомати за самозатваряне“(л.130).
На 17.06.2020 г. от „Консултантска инженерна група“
ООД е изготвен окончателен доклад за осъществен строителен надзор за обект –
„външно ел.захранване-трафопост 2х800 kVA, кабели CpH 20 kV, кабели HH“,
находящ се в УПИ І, кв. 30, с идентификатор по кадастрална карта 51500.505.148,
по плана на к.к. „Слънчев бряг-изток“, гр. Несебър, като е дадено становище, че
по отношение на обекта може да се назначи държавна приемателна комисия.
Със заповед № РД-19-490/06.07.2020 г. на началника
на ДНСК (л.41) е назначена държавна приемателна комисия (ДПК) за строеж
„Представителна сграда с апартаменти за сезонно ползване и КОО“ – ІІ и ІІІ
етапи (състояща се от: бл. А, бл. Б и бл. В с апартаменти, кафе-аператив,
ресторант с кухненски блок, зали за хранене, лоби бар, медицински център,
магазини, слънцезащитно метално съоръжение по дължина на източната фасада на
терасата към залата за ресторанта и газификация) и „Външно ел.захранване –
трафопост 2х800 kVA, кабели CpH 20 kV, кабели HH
дизелов агрегат“, находящ се в УПИ І, кв. 30, с идентификатор по кадастрална
карта 51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев бряг-изток“, гр. Несебър. Видно
от заповедта в състава на комисията са включени представители на РД ПБЗН-
Бургас, РЗИ- Бургас, РИОСВ-Бургас, ОД БАБХ- Бургас, РО ИДТН – Югоизточна
България, „ВиК ЕАД- Бургас, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, гл.архитект на
община Несебър, представител на лицето упражняващо строителен надзор, както и представител
на проектанта, строителя и двамата възложители.
На проведено заседание на ДПК е изготвен протокол от
15.07.2020 г. за установяване годността за ползване на процесния строеж, като е
дадено положително становище и строежът е приет. В протокола е посочено, че
същият е подписан с едно особено мнение. Видно от приложените към протокола
становища от членовете на ДПК, изготвени към 10.07.2020 г., особено мнение е
изразил представителят на РСПБЗН-Несебър при РД ПБЗН- Бургас Г. Б., като е
посочил, че ще представи същото в законоустановения срок (л.78). Останалите
членове от ДПК са дали заключение за приемане на строежа без забележки.
На 15.07.2020 г. в ДНСК-РДНСК Бургас е входирано
особено мнение от инж. Г. Божков, инспектор V-та степен ДПК и ПД в
РСПБЗН-Несебър при РДПБЗН-Бургас (л.29). Същият е посочил, че проверяваният
строеж е извършен съобразно одобрените проекти и вписаните в становищата за
пожарна безопасност забележки, но не са спазени изискванията на чл. 463, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 464 от Наредба № 2 за ПСТН, чл. 470 от Наредба № 2 за ПТСН
и чл. 528, ал. 1 от Наредба № 2 за ПТСН. Експертът е посочил, че предвид
височината на сградата (над 30м) по отношение на същата е приложима Наредба № 2
за ПСТН. Установил е, че в инвестиционния проект не е предвиден нито един начин
за постигане на незадименост на стълбищата (нар.на чл. 463, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 2), не е предвидена защита на отворите с негорими димоуплътнени врати
и капаци (нар.на чл. 470 от Наредба № 2) и не е предвидена система за
отдимяване на етажните коридори и за нагнетяване на свеж въздух (нар.на чл.
528, ал. 1). На 04.08.2020 г. в РДНСК-Бургас до председателя на назначената ДПК
е представено решение за допълване на особено мнение от 15.07.2020 г., в което
Б. е посочил, че счита, че приемането и въвеждането в експлоатация на строежа и
издаване на разрешение за ползване на сградата, без привеждането ѝ в
съответствие с изискванията на Наредба № 2, се създават предпоставки за
застрашаване живота и здравето на пребиваващите в нея. С решение за допълване,
предоставено в РДНСК-Бургас на 05.08.2020 г., инспекторът е посочил още, че
строежът не може да бъде въведен в експлоатация.
По повод на постъпилото особено мнение и допълващите
го решения, от председателя на ДПК е изготвено становище от 17.08.2020 г., с
което са приети аргументите на Б., че по отношение на процесния строеж не е
спазен чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и е направено предложение да се издаде отказ
за издаване на разрешение за ползване. Становището, заедно с постъпилото
особено мнение на инспектор Б. и допълненията към него, са предоставени на
началника на ДНСК с придружително писмо с вх. № СТ-04/1200-09-629/18.08.2020 г.
(л.24).
Въз основа на така представените документи е
издадена оспорената заповед, с която е прието, че са налице отрицателно
становище и особено мнение от контролен орган – РД ПБЗН, с които е дадено
заключение, че строежът не отговаря на правилата и нормите за пожарна
безопасност, т.е. на основните изисквания към строежите, съобразно чл. 169, ал.
1, т. 2 от ЗУТ и същият не може да бъде въведен в експлоатация на основание чл.
14, т. 3 от Наредба № 2/2003 г. и чл. 178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ, поради което на
основание чл. 17, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба №
3/2003 е отказано издаване разрешение за ползване и не е разрешено ползването
на строежа.
По преписката са представени два екземпляра от
оспорената заповед върху които са отбелязани данни за нейното връчване (на
ръка) – на 22.07.2021 г. на С. П. – изпълнителен директор на „ПИБ“ АД и на
28.07.2021 г. на В. Д. – управител на „С. Т. К.“ ЕООД.
Видно от товарителница, изготвена от куриерска фирма
„Европът“, жалбата срещу заповедта е изпратена от „П. и. б.“ АД на 05.08.2021
г.
По делото е изготвена СТЕ от вещо лице инженер по
противопожарна техника и безопасност. В отговор на поставените въпроси вещото
лице посочва, че предоставената от възложителите проектна документация за втори
и трети етап от процесния строеж отговаря по обем и съдържание на изискванията
на Наредба № 2/2003 г. Експертът сочи, че за изготвяне на първоначалните
становища за пожарна безопасност (с рег. №№ 192 и 334 от 2005 г.), изготвени на
основание чл. 112, т. 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 177 от ЗУТ, както и за изготвяне
на становище за пожарна безопасност (с рег. № УРИ 793пс-15/2018 г., № 341/2010
г. и № УРИ 714201-102/2019 г.) във връзка с изменение на инвестиционните
намерения от 2018 г. – преустройство и промяна на предназначение и определяне
на нова етапност за изпълнение и въвеждане в експлоатация на сградата, както и
подобектите – „пожароизвестителна система“ и „ газификация“, е предоставена
документация в обем, който дава възможност съгласуващият орган да направи
изводи и заключения за съобразяването на проектите с изискванията на Наредбата.
Посочва още, че проект по част „Пожарна безопасност“, във връзка с изменение на
инвестиционното намерение от 2018 г. е изготвен по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
Наредба № Із-1971 за строително техническите правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, действаща към момента на съгласуване – м.04.2018 г.
В заключението е посочено, че инвестиционните
проекти за обект „Представителна сграда с апартаменти за сезонно ползване и
КОО“ – ІІ и ІІІ етапи (състояща се от: бл. А, бл. Б и бл. В с апартаменти,
кафе-аперитив, ресторант с кухненски блок, зали за хранене, лоби бар,
медицински център, магазини, слънцезащитно метално съоръжение по дължина на
източната фасада на терасата към залата за ресторанта и газификация), включва
следните мерки, предвидени в Наредба № 2 за ПСТН:
-
по
част „Архитектура“ - спазена е задължителната първа степен на огнеустойчивост
за сградата и на тази база е съобразена застроената площ, тя не превишава
допустимата по норма; оценено е, че по 1 бр. стълбище за блок е достатъчен и не
се нарушава дължината на евакуационните пътища; в норма са размерите на
раменете, площадките и стъпалата на стълбищата, размерите на вратите и посоката
им на отваряне; за обектите за КОО е спазен и броя на евакуационните изходи
съобразно броя на обитателите; по пътищата за евакуация няма монтирани горими
конструкции и материали, отделните обекти са отделени с противопожарни стени;
-
по
част „Конструкции“ - предвидени са размери на носещите и ограждащи конструкции
в сградата и материали, от които са изработени те, така, че границата им на
огнеустойчивост да съответства на изискващите се за първа степен на
огнеустойчивост;
-
по
част „Водоснабдяване и канализации“ - осигурени са, чрез инсталации и
водопроводи, необходимите по Наредба № 2 за ПСТ количества вода за вътрешно и
външно пожарогасене;
-
по
част „Електроинсталации“ - правилно е определена групата и класа на
електрооборудването и в съответствие е това са изпълнени ел. инсталациите; ел.
табла са монтирани в отделни помещения; предпазителите са оразмерени на токове
на къси съединения и натоварване; предвидено е евакуационно осветление и дизел
агрегат за консуматори от първа категория; за газифицираните помещение е
предвидено взривозащитено аварийно осветление;
-
по
част „Отопление, вентилации и климатизации“ - отоплението е централно с
котелно, осигурена е общообменна вентилация за сградата и аварийна
взривозащитена вентилация за газифицираните помещения;
-
за
обекта има изпълнена пожароизвестителна инсталация и гласово уведомяване при
пожар.
Вещото лице посочва, че строежът съответства на
одобрените инвестиционни проекти в част „Пожарна безопасност“, но уточнява, че
при тяхното изготвяне не е съобразено обстоятелството, че сградата се
квалифицира като „висока сграда“, поради което е пропуснато осигуряване на
незадименост на стълбищните клетки съобразно Наред № 2 за ПСТН. Вещото лице
уточнява, че в одобрените проекти не са включени, мерките и обстоятелствата,
изложени в особеното мнение на експерта по пожарна безопасност - инж. Г. Б., за
несъответствие със строежа с чл. 169 от ЗУТ. Експертът дава заключение, че
стълбищата в проверявания обект, като елемент от евакуационните пътища на
сградата, не са обезопасени по начина, по който изисква Наредба № 2 за ПСТН.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при
съобразяване правилата на Наредба № 2 за ПСТН проверяваната сграда е
разглеждана по отношение на височината ѝ, а не съобразно начина на
ползване.
Така изготвената експертиза е оспорена от
представителя на жалбоподателя по отношение дадената от вещото лице
квалификация на проверяваната сграда – „висока сграда“, както и по отношение
отговора на въпрос 4, съгласно който вещото лице дава заключение, че обектът
предмет на производството, в частност стълбищата, не са обезопасени съобразно изискванията
на Наредба № 2 за ПСТН, което представлява нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от
лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
При преценката на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи
проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването
му и съобразен ли е с целта на закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба №
2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти (Наредба № 2/2003 г.), компетентен да
издаде заповед за отказ за издаване на разрешение за ползване е началник на
ДНСК. Оспорената заповед е подписана от зам.началника на ДНСК в качеството на
заместващ началника на ДНСК. Същият е определен със заповед №
РД-13-468/19.12.2019 г. на началника на ДНСК (л. 93) да замества последния в
негово отсъствие в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. Съгласно заповед №
РД-02-17-2547/23.07.2020 г. (л.106), издадена от главен секретар на МРРБ,
началникът на ДНСК е ползвал платен годишен отпуск в периода 10.08.2020 г. –
28.08.2020 г. Ето защо, при надлежна заповед за заместване, съдът намира, че
заповедта е издадена от компетентен орган. Същата е в предвидената от закона
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът не констатира допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила в проведеното производство. В случая се
касае за строеж от втора категория, поради което относима към производството по
издаване на разрешение за ползване се явява Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредбата № 2/2003 г.), чийто процесуални разпоредби са
спазени. Производството е започнало по инициатива на възложителя с подаване на
искане за назначаване на държавна приемателна комисия, към което са приложени
изискуемите документи. Комисията е назначена с нарочна заповед на началника на
ДНСК, в състав съответстващ на изискването на чл. 5 от Наредба № 2/2003 г. За
работата на назначената ДПК е изготвен протокол обр. 16, подписан от всички
членове на комисията, в това число при отразено едно особено мнение от
представителя в ДПК на РСПБЗН-Несебър при РДПБЗН-Бургас. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 2/2003 г. мотивите към изразеното особено
мнение за предоставени на председателя на ДПК, ведно с две допълващи ги
решения. Съдът приема, че с представяне на допълнителните „решения“ не са
нарушени административнопроизводствените правила, доколкото същите касаят
единствено окончателния извод на представителя в ДПК на РСПБЗН-Несебър при
РДПБЗН-Бургас, че строежът не следва да бъде въведен в експлоатация, но
променят изложените факти и основания в първото представено особено мнение. В
изпълнение на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 2/2003 г. председателят на ДПК е
изготвил становище по особеното мнение, като същото заедно с изготвения
протокол обр. 16 е представено на началника на ДНСК за произнасяне с
окончателен акт.
При издаване на оспорената заповед е спазен и
материалния закон. В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 2/2003 г. е посочено, че
началникът на ДНСК отказва издаване на разрешение за ползване при съставен
протокол обр. 16 с решение за отказ за приемане на строежа (чл. 18, ал. 1, т.
2) и при установяване наличие на условията на чл. 14 от Наредба № 2/2003 г.
(чл. 18, ал. 1, т. 1). Следователно в случаите на чл. 18, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 2/2003 г. административният орган дължи проверка на посочените в чл.
14 основания за отказ, като има възможност дори при съставен протокол обр. 16
от ДПК с решение за приемане на строежа да откаже издаване на разрешение за
ползването му, ако установи някоя от визираните в разпоредбата предпоставки. В
случая отказът е издаден на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2003
г., във връзка с чл. 14, т. 3 от същата. Съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 3
от Наредба № 2/2003 г. ДПК съставя протокол обр. 16 с решение за отказ за
приемане на строеж, когато същият или части от него не са изпълнени в
съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. В конкретния случай
административният орган, като се е позовал на представените особено мнение и
становище на председателя на ДПК, е достигнал до извода, че проверяваният
строеж не съответства на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ – безопасност в случай на
пожар, или по-конкретно не са изпълнени изискванията на чл. 463, ал. 1, т. 3,
чл. 470 и чл. 528, ал. 1 от Наредба № 2 за ПТСН. Съдът намира този извод на
административния орган за законосъобразен.
Наредба № 2 за ПТСН, регламентира правилата и
нормативите за извършване на строежи в урбанизирани
територии и в строителните граници на населените места съобразно изискванията
на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а именно – пожарна безопасност. Посочената
Наредба се явява относима към процесния строеж, доколкото същият е проектиран и
е изграждан в периода на нейното действие. Съгласно нормата на чл. 463, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 2 - стълбищата във високите сгради трябва да са незадимими, в
нормата на чл. 470 от с.н. е предвидено вертикалните канали за електрозахранването
и санитарно-техническите инсталации, пресичащи междуетажните конструкции на
сградата, да се проектират уплътнени с негорим материал на всеки етаж и с
граница на пожароустойчивост най-малко 1 h, а ревизионните им отвори да са
защитени с негорими димоуплътнени врати и капаци, а съобразно нормата на чл.
528, ал. 1 от с.н. - за отдимяване на етажните коридори, холове и вестибюли на
високите сгради трябва да се проектират негорими вентилационни шахти, с граница
на пожароустойчивост най-малко 2 h, за принудително засмукване на продуктите на
горене от всеки етаж и за нагнетяване на свеж въздух, като допустимото
разстояние между смукателните вентилационни отвори е най-много 20 м. Посочените
разпоредби касаят „високи сгради“ без значение тяхното предназначение, които
според Наредба № 2 за ПТСН представляват сгради с височина над 30 м или 10 и
повече етажи (чл. 450 от Наредба № 2 за ПТСН). От изготвения протокол обр. 16 и
др. документи по делото се установява, че последното ниво на сградата е на кота
28.66 м за всеки един от трите блока. В особеното мнение на експерта по ПБ към
ДПК е посочено, че сградата е с кота корниз над 30м, което обстоятелство не се
спори от страните. Следователно строежът представлява „висока сграда“ по
смисъла на чл. 450 от Наредба № 2 за ПТСН и по отношение на него са приложими
цитираните по-горе нормативи. Установява се от изготвеното по делото експертно
заключение, че по отношение на процесната сграда изискванията на чл. 463, ал.
1, т. 3, чл. 470 и чл. 528, ал. 1 от Наредба № 2 за ПТСН не са изпълнени на
етап проектиране и проектът е одобрен и изпълнен в този вид, което
обстоятелство не е и спорно по делото. От изложеното следва извод, че при
реализиране на сградата не са съобразени нормативи касаещи пожарната
безопасност на строежите, а именно изискванията на чл. 463, ал. 1, т. 3, чл.
470 и чл. 528, ал. 1 от Наредба № 2 за ПТСН, което представлява неизпълнение на
задължението въведено в чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, изискващо строежите да се
проектират, изпълняват и ползват в съответствие с изискванията за безопасност
при пожар.
В настоящия случай, спорът се свежда до
обстоятелството дали в производството за издаване на разрешение за ползване
административният орган има правомощие да откаже издаване на исканото
разрешение при констатирано нарушение на чл. 169 от ЗУТ, но при изпълнение на
строежа в съответствие с одобрения проект, въз основа на който е издадено
разрешението на строеж. В нормата на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ е посочено, че строежите
се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към
строежите, в това число, съобразно чл. 169, ал. 1, т. 2, се включва и
безопасността в случай на пожар. От текста на цитираната норма следва извод, че
посочените в нея изисквания се съблюдават към всеки един етап от
строителството, включително и при поддържането на строежите. Отделно от това в
нормата на чл. 178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ е предвидено, че не се въвеждат в
експлоатация строежи, които не са изпълнени в съответствие с одобрения
инвестиционен проект, с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 и чл. 169а, ал. 1,
и/или не са съставени технически паспорт и сертификат за проектни енергийни
характеристики. Посоченият текст въвежда различни хипотези за постановяване на
отказ за издаване на разрешение за ползване, в това число несъответствие с
инвестиционен проект и несъответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ,
които във всеки един случай следва да се разглеждат самостоятелно и
представляват самостоятелно основание за издаване на отказ. В подкрепа на
изложеното е и обстоятелството, че в Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите посочените хипотези са визирани в различни разпоредби
– съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата № 2/2003 г. ДПК отказва издаване на
разрешение за ползване в случай на несъответствие с инвестиционния проект, а
съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата – издаване на разрешение се отказва в
случаите когато строежът или части от него не са изпълнени в съответствие с
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Изложеното води до извод, че
съобразяването с изискванията към строежите по чл. 169 от ЗУТ, в частност
пожарната безопасност, се съблюдават към всеки един етап от строителството и
тяхното неспазване винаги представлява основание за отказ да се издаде
разрешение за ползване, т.е. към всеки един етап от строителството строежът
следва да отговаря на изискванията за пожарна безопасност на строежите. В тази
връзка съдът намира, че по отношение визираните в чл. 169 от ЗУТ изисквания не
могат да се противопоставят доводите, че строежът е извършен съобразно
одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж или издадени
становища за ПБ в етапа на одобряване на строежа или неговото извършване, т.е.
при извършване проверка на посочените съответствия при издаване на разрешение
за ползване не се ревизират влезли в сила актове, приключващи предходен етап от
строителството (одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж), а се извършва проверка дали строежът съответства на изискванията за
безопасна експлоатация на обектите, която е съществена във всеки един етап от
строителството и ползването им. Следователно без значение се явява на кой етап
е допуснато нарушението на изискванията на чл. 169 от ЗУТ, за да се постанови
отказ за издаване на разрешение за ползване. При тези съображения, с оглед
наличието на допуснато нарушение на изискванията за пожарна безопасност, съдът
приема, че законосъобразно с оспорената заповед е отказано издаване на
разрешение за ползване за процесния строеж, респективно жалбата срещу нея се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
РАЗНОСКИ
С оглед изхода
от спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П. и. б.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от С. П. – изпълнителен директор и Ч. З. –
изпълнителен директор, чрез пълномощника и Д.Р.Л., против заповед №
СТ-05-634/21.08.2020 г. на началника на ДНСК, с която е отказано издаване на
разрешение за ползване и не е разрешено ползването на строеж „Представителна
сграда с апартаменти за сезонно ползване и КОО – ІІ и ІІІ етапи: (състояща се
от: бл. А, бл. Б и бл. В с апартаменти, кафе-аператив, ресторант с кухненски
блок, зали за хранене, лоби бар, медицински център, магазини, слънцезащитно
метално съоръжение по дължина на източната фасада на терасата към залата за
ресторанта и газификация) и „Външно ел.захранване – трафопост 2х800 kVA, кабели CpH 20 kV, кабели HH дизелов агрегат“, находящ се в УПИ І, кв. 30, с
идентификатор по кадастрална карта 51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев
бряг-изток“, гр. Несебър.
ОСЪЖДА „П. и. б.“
АД, ЕИК **** да заплати ДНСК направените
по делото разноски в размер на 200лв.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: