Решение по дело №1155/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.С., 30.04.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав :

                                               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1155 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.          

Ищцата К.К.К. твърди, че пострадала при ПТП на 19.08.**** г., около 22.50 ч. на път ПП-1Е-79, при км. 318+500 в района на КПП Д.. Ищцата управлявала лек автомобил „Нисан Примера“ в посока от гр. Дупница към гр. С., когато насрещно движещият се товарен автомобил „Мерцедес 2540“ с рег. № ******, управляван от И.С.А., в участък с ремонтни работи, в тъмната част на денонощието, навлиза в насрещното платно и удря челно автомобила на ищцата, като водачът е употребил алкохол. От удара ищцата  получава травми – нараняване в челната област на главата с голяма разкъсно-контузна рана и счупване на черепа в предната и задната стена на левия челен синус, което нараняване прониква в черпната кухина и преминавайки между двете очи и по носа стига до лявото око, като обезобразява лицето й завинаги; мозъчна контузия със загуба на съзнание; множество прорезни рани по лицето; множество контузни рани по тялото. След ПТП била откарана в болница в гр. Дупница от случаен шофьор, където била поставена на системи и катетър, а впоследствие на подлога. Наложило се постоянно присъствие на придружител, което й съЗ.ало допълнителни притеснения и затруднения. Изпитвала силни болки в главата и тялото, трудно помнела, имала изтръпване в главата, което продължава и сега, чувствала непрекъсната умора и лесно забравяне, изпитвала страх, спяла неспокойно, будела се нощем, което състояние продължава и до днес. Не можела да отваря лявото си око, което предизвиквало страх от това, дали ще може да вижда с него. Не можела да движи челюстта си и пиела вода през сламка, без да се храни с друго освен с течности. Дори след 22 дни престой имала незаЗ.равели рани. На 28.08.**** г. претърпяла операция на главата, в резултат на която има белег през цялата глава, от ухо до ухо, където няма никога да й порасне коса. След изписването от болницата била нетрудоспособна 6 месеца, лекувала лявото си око, но и до сега погледът й е премрежен и вижда искри с него. И до сега организмът й изхвърля конци на повърхността. Налага се да й бъде извършена пластична операция. Върху поставената в главата й титаниева пластина има само епидермис и дори лекото му нараняване води до риск от травма на мозъка. Ищцата сочи още, че самочувствието й е сринато, чувства се безпомощна пред обезобразяването си и чувството е най-силно сред други хора. Често е разсеяна, има моменти на избухливост, изпада в депресивни състояния, които се отразяват на отношенията й с околните. Това се отразява и на работата й в банка, където се налага да провежда интервюта с хора. Въпреки полаганите усилия за заличаване на белега с козметични процедури, обезобразяването й е видимо, има разлика във височината на веждите. Страхува се, че няма да намери нормален партньор в живота си заради външния си вид. Живее с чувство на загубена младост и хубост, всичките й усилия са впрегнати в емоционално и физическо възстановяване, вместо в личното й развитие.

К.К. поддържа още, че във връзка с лечението си направила разходи извън покриваните от НЗОК, в размер на 6 756.13 лева. С молба от 26.03.2015 г. е уточнила, че тези разходи са за: съдебно-медицинско удостоверение – 45 лева; за консултации с пластични хирурзи – 70 лева; материали за извършване на черепна пластика и кранеотомия – 4 868.40 лева; 38 лева за диагностика на заден очен нерв; 46.32 – лекарства, предписани от офталмолог; 66 лева – рентген и потребителски такси в П.; 37.41 лева – гел за третиране на белези; 70 лева – контрони прегледи на очи; 60 лева – скенер на око; 45 лева за електроенцефалография и 1410 лева – терапия на белезите по лицето.

Ищцата сочи, че водачът И.А. се признал за виновен и постигнал споразумение с Прокуратурата по нохд № 11/2013 г. по описа на Дупнишки районен съд, одобрено с определение на съда, влязло в сила на 12.06.2013 г.

Ищцата твърди още, че за управлявания от делинквента лек автомобил към датата на ПТП имало валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗД„ Е.” АД по полица № 07112001571018/21.06.**** г. Опитала извънсъдебно да получи обезщетение от застрахователя, но те й предложили обидно ниско обезщетение от 3000 лева, поради което иска да бъде осъден застрахователя да й заплати обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 120 000 лева като част от общо дължимо обезщетение в размер на 150 000 лева (първоначално предявената част от 50 000 лева е увеличена в първото съдебно заседание по делото), както и 6 756.13 лева – обезщетение за имуществени вреди от ПТП – разходи за лечението й,  ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до пълното изплащане на обезщетението.

Ответникът ЗД „Е.” АД не е депозирал отговор на исковата молба в преклузивен срок по чл. 367, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Протокол № 130/12.06.2013 г. на Районен съд – Дупница от проведено открито съдебно заседание по нохд № 11/2013 г., в това заседание на съда е представено споразумение между подсъдимия И.С.А. и прокуратурата, като същото е одобрено от съда. Със споразумението И.А. се е признал за виновен в това, че на 19.08.**** г. около 22.50 ч. на ПП-1Е-79 при км. 318+500 КПП-Даково, при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 2540” с рег. № ****** и ремарке с рег. № ******* в посока гр. Д., нарушавайки правилата за движение по пътищата, - чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1  ЗДвП, чл. 8, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е навлязъл в лентата за насрещно движение, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване в челната област на главата с голяма разкъсно-контузна рана и подлежащо счупване на предната и задната част на левия челен синус – нараняване, проникващо в черепната кухина, както и мозъчна контузия, както и обезобразяване на лицето, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота на К.К. от гр. К. и деянието е извършено в пияно състояние, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено за срок от три години и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 2 години.

Установява се от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Н.И.П.” на 27.08.**** г., че К.К.К. е постъпила там на 20.08.**** г. след като пострадала при ПТП. Нямала пълен спомен за случиото се. Преди това е прегледана в болницата в гр. Дупница, където е направен КТ на главен мозък. Имала локална болка в челна област. За кратко време нямала спомен за случилото се с нея. При прегледа е установена голяма разкъсно-контузна рана вляво челно с множество фрагменти от предната стена на синус фронталис син. Запазено З. на ляво око. При КТ е установена полифрагментна фрактура в ляво челно, с малка хиподенсна ивица, успоредно на костта. Липсват огнищни травматични и патологични промени в мозъчния паренхим. На 20.08.**** г. е направена операция. Изписана с подобрение на 27.08.**** г., с окончателна диагноза: Контузио церебри, Фрактура баис крании фасе ант., Фрактура парс. Постериор ет ентреиор синус фронталис син. Вулнус лацероконтузум фронталис капитис. Предписано е медикаментозно лечение.

На 28.08.**** г. ищцата отново е приета в УМБАЛСМ „Н.И.П.” за извършване на краниопластика. При извършената рентгенография е посочено състояние след полифрагментна фрактура на ляв челен синус с дефект на краниума в същата област. В същия ден е извършена краниопластика, като след кожен разрез е намерен костен дефект на задна стена на челен синус с наличие на остатъчни фрагменти, оказващи компресия на дурата. Установен е и дефект на преден ръб на орбита. Фрагментите са екстирпирани. Осъществена е краниоплактика с титаниева мрежа. Назначено е медикаментозно лечение и пострадалата е изписана с подобрение.

Видно от представените 6 броя болнични листове, ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 20.08.**** г. до 15.02.2013 г. (около 6 месеца).

На 10.09.**** г. ищцата е освидетелствана от съдебен лекар, като в издаденото й медицинско удостоверение са описани открити белези по челото, главата и клепачите, някои от тях със значителни размери, с отоци, издатини или хлътнатини. По тялото са описани охлузвания, особено по двете предмишници. Установено е непълно затваряне на левия клепач, поради което и предвид оплакванията на ищцата от премрежване на това око, е препоръчана консутация с офталмолог.

При преглед от офталмолог на 12.09.**** г. е записано, че ищцата има намалено З. на дясно око от детските си години. По сведение на пациента няма сълзене или секрети от окото, само на моменти се явяват единични искри. Намерено по-високо очно налягане. Не са намерени патологични изменения.

При преглед от офталмолог на 07.06.2013 г. са открити данни за суспектна глаукома след проследяване в период от 10 месеца и установено повишено вътреочно валягане на двете очи.

Въз основа на така събраните писмени доказателства и след личен преглед на ищцата по делото е изготвено заключение на комплексна СМЕ от д-р Х.М. – неврохирург и д-р Л.К. – психиатър. Заключението не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно дадено и обосновано. Вещите лица сочат, че К.К. е поучила при ПТП Контузия на мозъка в средно тежка степен, с контузионно огнище в левия челен дял на главния мозък; фрактура на основата на черепа в областта на предна черепна ямка; Импресионна фрактура на челната кост вляво срединно; Фрактура на предната и задната стена на челния синус; разкъсно-контузна рана в челната област на главата, обхващаща лицевата част на челото, лявата вежда, горния и долния клепач на лявото око. При пострадалата са установени налични остатъчни белези, като всички те са ясно видими и предизвикват загрозяване от висока степен – оперативен белег от двустранен челно-слепоочен хирургичен достъп с дължина 24 см., с добре адаптирани ръбове и ширина 2-3 мм; белег в лявата челно-срединна област на лицето с вертикален ход, преминаващ през вътрешния ръб на дясната вежда, вътрешния ръб на горния и долния клепач на окото с обща дължина 10-11 см.; в областта на челото белегът и меките тъкани успоредно на него са хлътнали спрямо околната кожна покривка до 3-4 мм; в средата на тази зона има зона с кръгловата форма и диаметър от 4-5 мм, с изключително тънка кожна покривка; лявата вежда е деформирана във вътрешната си част и като цяло е повдигната с около 1 см. спрямо другата. Горният орбитален ръб на лявата очница е деформиран въ вътрешната си част и видимо асиметричен спрямо десния. Според вещите лица отстраняването на тези белези сега е невъзможно, а в бъдеще – много малко вероятно и несигурно. Вещите лица сочат още, че деформациите на черепа са максимално коригирани чрез извършената метална пластика на черепния дефект. Въпреки това остава деформация на лявата вежда и горния ръб на лявата орбита, които водят до промяна на лицеизраза. Вещите лица сочат, че според допълнително предоставени им данни, през м. март 2014 г. на ищцата е извършена трета операция в УМБАЛ „А.” в Клиниката по пластично-възстановителна хирургия за отстраняване на мекотъканен дефект в областта на белега в челната област и хипертрофичен белег на долния клепач на лявото око.

Посочили са, че белегът от операцията на черепа е ясно видим, но попада изцяло в косата и в ежедневието не е видим за околните, поради което не се налага неговото заличаване.

Вещото лице д-р К. сочи, че при прегледа на ищцата не е установила добро психично състояние. Пояснява, че при пегледа ищцата е спокойна, но видимо вътрешно напрегната. Емоционално лабилна и потисната, разплаква се многократно при прегледа. Волево неустойчива, с астенни оплаквания, мисловният процес е правилен по темп, но паметта и интелекта са затормозени, активното внимание бързо се изчерпва. Има тревожно-хиподепресивни оплаквания. Всички оплаквания на ищцата, данните за преживяна травма със загуба на съзнание и възникналите след това главоболие, уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрация и изпълнение на умствени задачи, затруднение с паметта, безсъние и емоционална неустойчивост, обуславят извод за наличие на поскомоционен синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром). Посочените симптоми се придружават при ищцата и от чувство на потиснатост и тревожност, идващи от понижената самооценка и страх от трайна увреда. Такива чувства могат да засилят първоначалните симптоми и да се получи затворен кръг. Ищцата споделила при прегледа, че се изолирала, тъй като според нея „никой не иска да се вижда с урод”. Свела социалните си контакти до минимум и дори се изолирала от родителите си. Потисната и тревожна става при всяка следваща медицинска манипулация, страхува се, че няма да изгради връзка и да има деца поради случилото се.

В съдебно заседание вещите лица са допълнили, че посттравматичния синдром трайно е увредил мозъчните функции на ищцата. Контузията на мозъка е трайна увреда. Симптомите са установени при прегледа и ще продължат през целия й живот, защото са резултат на органична увреда. С медикаменти може да се повлияе на емоционалната компонента, но по отношение на паметта и волята не може да се очаква обратно развитие. Тези увреди на практика й пречат да изпълнява работата си. Пояснено е още, че след извършената пластика черепът на ищцата вече не  е същият – мястото е много по-уязвимо от нормалното състояние, има опасност от допълнтелни наранявания, инфекции и реакция на организма към чуждото тяло.

За установяване неимуществените вреди на ищцата по делото е разпитан и свидетеля Д. Андонов Д., приятел на семейството на ищцата, хирург в УМБАЛСМ „Н.И.П.”. Знае за инцидента с ищцата, на 19 явгуст му позвъняла майка й с молба да разговаря с лекарите в гр. Дупница за състоянието й, а след това да съдейства за приемането й в П.. Приели я в П. и след това свидетелят я посещавал през ден, когато бил на смяна. Когато я видял за първи път, тя била унесена, с превръзка на главата и хематоми по лицето. Видял, че има голяма разкъсна рана, която минавала през челото и слиза от горния до долния ляв клепач. Раната била замърсена, почитили я и я зашили. След това била хоспитализирана в неврохирургията за 10 дни. Там не можела да се обслужва, била на катетър и подлога, не трябвало да се изправя. Имала и хематоми около очите, охлузвания по ръцета и множество малки наранявания от поразване с парченца стъкло. Нямала конкретен спомен за катастрофата, спомняла си само фарове. Не си спомняла и как е попаднала в болница. Имала болки в оперативните рани, главоболие, притеснявала се, че не може да отвори лявото си око, не знаела дали ще може вече да го отваря. Често плачела и се притеснявала от раната, която се очертавало да има. Имала болки и в челюстта, поради което я хранели с пасирана храна през сламка. При операцията на главата трябвало да бъде свален скалпа, поради което имала разрез от ухо до ухо. Свидетелят знае от шщцата, че останала 6 месеца в болнични, през което време той пак се виждал с нея. От тялото й постоянно били изхвърляни части от шевовете. Преди ПТП ищцата била хубаво момиче, весела, жизнена, често се събирали на тържества. След ПТП се променила визуално заради грозния белег на челото и промяната във веждата. Станала затворена, лесно се разплаквала, притеснявала се как ще я погледнат хората, заради вида й.  Притеснява се от белега, който и сега е очевиден. Има вдлъбване и на мястото, където е поставена титаниева пластина, има промяна и в строежа на веждата. Свидетелят знае, че ищцата работи в банка и работата и е свързана с контакти с външни хора. Споделяла свое чувство, че привлича вниманието с белега си. Свидетелят знае още, че на ищцата били направени три операции.

За установяване твърдените от ищцата имуществени вреди по делото са приети писмени доказателства, от които се установява следното:

На 10.09.**** г. ищцата е заплатила 45 лева на регистратурата на Медицински център „П.”.

На 15.10.2013 г. е заплатила 50 лева за медицински услуги в МЦ „Е.К.к” ЕООД.

На неустановена дата е заплатила 20 лева в УМБАЛ ”А.”, на д-р Р..

Видно от фактура № 184/27.08.**** г. и фискален бон към нея, К.К. е заплатила 4 868.40 лева за черепна пластика и сет за краниотомия на санитерен магазин „ХПД” ЕООД.

На 11.09.**** г. е заплатила 38 лева за пакет диагностика на заден очен фрагмент в Клиника „Торакс”, видно от запис върху фирмена бланка на клиниката и фискален бон към нея, както и издадена фактура № 4635/11.09.**** г. На същата дата с рецепта от клиниката са изписани три лекарства, за които, видно от приложения касов бон от Аптека „Д. 04” ЕООД, ищцата е заплатила 46.32 лева. Издадена и е и фактура № 1982/11.09.**** г.

К.К. е заплатила потребителска такса на УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД в размер на 37.80 лева на 10.09.**** г., видно от фактура № ********** и фискален бон към нея, още 16.20 лева на същата дата по фактура № **********, както и 12 лева за запис на изследване, записано върху СД, за което е издадена фактура № **********/10.09.**** г., с фискален бон към нея.

            На 18.09.**** г. ищцата е купила З.Г. за 37.41 лева, за което й е издадена фактура № 551/18.09.**** г. и касов бон към нея. Същият й е предписан от д-р В., пластичен хирург при ВМА, гр. С., видно от представената рецепта.

            На 16.10.**** г. К.К. е прегледана от очен лекар в Клиника Торакс, з акоето е заплатила 30 лева, видно от Фактура № 4700/16.10.**** г. и касов бон към нея.

            На 13.11.**** г. К.К. е извършила консултативен преглед на стойност 40 лева в Медицински център „З.” ООД, видно от фактура № 63/13.11.**** г. и фискален бон към нея.

            На 19.11.**** г. на К.К. е направен скенер на око на стойност 60 лева, видно от фактура № 117/19.11.**** г. на МЦ „П. ****” ООД и е заплатила сумата, видно от приложения касов бон.

На 28.12.**** г. ищцата е заплатила 1410 лева на ЦМК „С.” ООД за ЛФК терапия на белези, видно от фактура № 1/28.12.**** г. и три касови бонове към нея.

На 07.12.**** г. на К.К. е направена Електроенцефалография, за която е заплатила 45 лева, видно от фактура на ДКЦ „Токуда” АД № 5245/07.12.**** г. и касов бон към нея. За това изследване тя е насочена от невролог, видно то талон за платен преглед при д-р В.В..

 Установява се от Застрахователна полица № 07112001571018 на „Е.” АД, че между това застрахователно дружество и ЕТ „Континентал-66-Неделчо Иванов” е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” относно товарен автомобил „Мерцедес 2540” с рег. № ****** със срак на действие 21.06.**** г. до 20.06.2013 г. Валидността й към датата на ПТП – 19.08.**** г. не се оспорва от застрахователя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до рамера, в който отговаря застрахования водач.

По делото е безспорно между страните, а и се установи от представената застрахователна полица, наличие на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество, покриващо гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Мерцедес” към 19.08.**** г.

От обсъдените по-горе доказателства се установява по безспорен начин и обстоятелството, че ПТП е причинено от водача на товарен автомобил „Мерцедес 2540” с рег. № ****** – И.С.А., който е признат за виновен за причиняването му, както и за причинените при настъпването му травми на ищцата с одобрено от съда споразумение по чл. 381 НК и това споразумение, чиито последици се приравняват на последиците на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието (включително относно механизма на извършването му, както и неговия противоправен резултат, който е съставомерен), неговата противоправност и вината на дееца,  на основание чл. 300 ГПК.

По делото беше установено по категоричен начин, посредством писмени доказателства и  СМЕ, че при ПТП ищцата е получило посочените в исковата молба увреждания - Контузия на мозъка в средно тежка степен, с контузионно огнище в левия челен дял на главния мозък; фрактура на основата на черепа в областта на предна черепна ямка; Импресионна фрактура на челната кост вляво срединно; Фрактура на предната и задната стена на челния синус; разкъсно-контузна рана в челната област на главата, обхващаща лицевата част на челото, лявата вежда, горния и долния клепач на лявото око. Лечението й е проведено първоначално оперативно, чрез две операции на главата, придружени с отваряне на черепа и сваляне на скалпа, поставяне на титаниева мрежа в главата. Впоследствие е извършена трета, пластична операция, с цел заличаване на белези по лицето. Лечението е продължило медикаментозно. Установи се, че ищцата е била нетрудоспособна за период от 6 месеца. Съдът приема за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при самото настъпване на травмата ищцата е изпитвала силни болки, предвид счупването на кости на черепа. Такива е изпитвала и при извършването на операциите, като същите са били интензивни в следващите ги дни и седмици. И до сега ищцата се оплаква от главоболие, станала е нервна и раздразнителна, избухлива. Въпреки направената пластична операция при пострадалата са установени налични остатъчни белези, като всички те са ясно видими и предизвикват загрозяване от висока степен – оперативен белег от двустранен челно-слепоочен хирургичен достъп с дължина 24 см., с добре адаптирани ръбове и ширина 2-3 мм; белег в лявата челно-срединна област на лицето с вертикален ход, преминаващ през вътрешния ръб на дясната вежда, вътрешния ръб на горния и долния клепач на окото с обща дължина 10-11 см.; в областта на челото белегът и меките тъкани успоредно на него са хлътнали спрямо околната кожна покривка до 3-4 мм; в средата на тази зона има зона с кръгловата форма и диаметър от 4-5 мм, с изключително тънка кожна покривка; лявата вежда е деформирана във вътрешната си част и като цяло е повдигната с около 1 см. спрямо другата. Горният орбитален ръб на лявата очница е деформиран въ вътрешната си част и видимо асиметричен спрямо десния. Прогноците за отстраняването на тези белези са неблагоприятни - сега това е невъзможно, а в бъдеще – много малко вероятно и несигурно. Макар деформациите на черепа да са максимално коригирани чрез извършената метална пластика на черепния дефект, остава деформация на лявата вежда и горния ръб на лявата орбита, които водят до промяна на лицеизраза. Единствено белегът от операцията на черепа попада изцяло в косата и в ежедневието не е видим за околните.

Установи се още, че травмата от ПТП трайно е увредила псичихното състояние на ищцата – тя е станала емоционално лабилна и потисната, разплаква се често. Волево неустойчива, с астенни оплаквания, мисловният процес е правилен по темп, но паметта и интелекта са затормозени, активното внимание бързо се изчерпва. Има тревожно-хиподепресивни оплаквания, има трудност при концентрация и изпълнение на умствени задачи, затруднение с паметта. Всички симптоми и преживяната травма обуславят извод за наличие на поскомоционен синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром). Той е придружен и от чувство на потиснатост и тревожност, идващи от понижената самооценка и страх от трайна увреда, като те допълнително заселват първоначалните симптоми. Тези негативни чувства са довели до изолирането на ищцата и самооценката й като за „урод”.

Вещите лица установиха, че контузията на мозъка и посттравматичния синдром трайно са увредили мозъчните функции на ищцата. Установените симтоми ще продължат през целия й живот, защото са резултат на органична увреда. С медикаменти може да се повлияе на емоционалната компонента, но по отношение на паметта и волята не може да се очаква обратно развитие. Тези увреди (нарушаване на паметта и волевята) ще й пречат да изпълнява работата си. Освен това, след извършената пластика черепът на ищцата вече не  е същият – мястото е много по-уязвимо от нормалното състояние, има опасност от допълнтелни наранявания, инфекции и реакция на организма към чуждото тяло.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

Като съобрази описаните по-горе тежки увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищцата при ПТП – 30 г., провеждането на две изключително сложни и опасни операции на главата и трета пластична операция; обстоятелството, че въпреки лечението една млада жена има трайни, очевидни и разположени на немалка площ върху лицето белези, които привличат вниманието, изменят лицеизраза й и силно я загрозяват; че трайно е увредено здравословното й състояние – измененията в черепа и чуждото тяло в него водят до силна чувствителност към травми и са предпоставка за лесно развитие на инфекции; нанесена е и трайна органична мозъчна увреда, при която са засегнати паметовите и волевите възможности на ищцата; тя има и трайна, силно изразена психична увреда – посткомоционен синдром, придружен с емоционална нестабилност, дълбока потиснатост, чувство на безнадежност и отхвърленост от околните, страх от бъдещето – все изключително мъчителни усещания, които биха могли само донякъде да се повлияят от медикаменти; обстоятелството, че предвид мозъчната увреда ищцата има и ще има трудности в изпълнение на интелектуална дейност и дейност, изискваща концентрация, каквато е и сегашната й работа, които трудности са необратими и ще я съпътстват през целия й живот, който, поради младата й възраст тепърва предстои; ищцата няма свое семейство и очевидно създаването му занапред ще бъде затруднено от психичната бариера в общуването с други хора, появила се при ищцата; като се съобразят и лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към **** г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че претендираното в настоящия процес обезщетение в размер на 120 000 лева не надхвърля адекватната обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП. Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Настоящият състав намира, че по делото беше изцяло доказана и претенцията за покриване на имуществените вреди на ищцата от разноски по лечението й. Представените писмени документи – документи от медицински прегледи, рецепти, фактури и касови бонове за прегледи, лекарства и медицински манипулации и консумативи установяват разходи на ищцата в претендирания размер в периода след ПТП, които са необходими за проведеното лечение и относими към него, което се потвърди и от двете вещи лица по СМЕ. Предвид това, претенцията в размер на 6756.13 лева също следва да бъде уважена изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Безспорно е, че на основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането – 19.08.**** г. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 126/2.10.2009 г. по т. д. № 290/2009 г. на II т. о., решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК.

По разноските: При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищцатае направените от нея разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.  Ищцата е били освободена от внасяне на държавна такса и разноски при условията на чл. 83, ал. 1,  4 ГПК и не са представили доказателства за направени разноски за адвокат. Видно от представеното пълномощно за адв. Д.Д., в което съдът приема, че е инкорпориран и договор между страните, доколкото същото е подписано и от адвоката, в него е посочено, че се осъществява безплатна правна помощ на близка. Адв. Д. обаче не е правил искане съдът да му определи възнаграждение за сметка на ответника по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, поради което съдът не следва служебно да определя такова.

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС 5470.25 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК (5070.25 лева държавна такса и 400 лева – разноски).

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗК „Е.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х.К.” № **, да заплати на, К.К.К., ЕГН **********,***: 1. Сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от претърпяна увреда, получена при ПТП, настъпило на 19.08.**** г. (частично предявени от пълна претенция в размер на 150 000 лева), на основание чл. 226, ал. 1  КЗ; 2. Сумата от 6 756.13 лева (шест хиляди седемстотин петдесет и шест лева и тринадесет стотинки) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – разноски по лечение на претърпяната увреда, получена при същото ПТП, на основание чл. 226, ал. 1  КЗ и 3. Законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от 19.08.**** г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗК „Е.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х.К.” № **, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 5470.25 лева (пет хиляди четиристотин и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки), - държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                СЪДИЯ :