Р Е Ш Е Н И Е
№ 753/22.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Албена Кузманова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 366 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от Г.Н.Б. с ЕГН **********
***, подадена чрез адв. С. *** против Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление
по НАХД № 1951/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната
лихва от датата на плащането 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че вследствие на отменен като незаконосъобразен
по надлежния ред, административен акт – НП № 18-1006-002612/27.08.2018 г. на
Началник група при ОД на МВР гр. Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи сторени разноски по НАХД № 1951/2018 г. на РС
- Пазарджик, във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно
постановление. Посочено е, че тази сума представляваща имуществена
вреда не би била заплатена, ако не е било издадено отмененото наказателно
постановление, поради което счита, че е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между наказателното постановление и претърпените
имуществени вреди. Моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 11.03.2019 г. Моли се да бъде заплатена сумата и да
бъдат заплатени направените разноски в настоящето производство.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява.
По делото е постъпила писмена защита от
адв. С. с вх. № 8023/27.09.2021 г.
Ответникът – Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита от гл.
юрк. П. вх. № 8086/28.09.2021 г., с която същата е взела становище по същество
на спора. Представила е и пълномощно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че трябва да се уважи исковата молба на ищеца, от
представените по делото доказателства, е видно че срещу ищеца е имало водено
административно-наказателно производство, което е приключило с отмяна на НП,
налице е отменен административен акт. Платени адвокатски хонорари. Тези
адвокатски хонорари се явяват причинена имуществена вреда на ищеца.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се твърди, че
са настъпили имуществени вреди за ищеца е НП № 18-1006-002612/27.08.2018 г. на Началник
група при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Г.Н.Б. ***, ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във
вр. С чл. 150 от същия закон. Ищецът е обжалвал наказателното постановление, за което било образувано НАХД № 1951/2020 г. по
описа на Районен съд Пазарджик, като за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат С. *** и е заплатил сума от 300 (триста) лева, пpeдcтaвлявaща
адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита.
С Решение № 184/26.03.2019 г. PC - Пазарджик е отменил като незаконосъобразно НП
№ 18-1006-002612/27.08.2018 г. на Началник група при ОД на МВР гр. Пазарджик.
Въз основа на тези
факти, съдът счита предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял
имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред
като незаконосъобразно наказателно постановление. Искът за обезщетение е
предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е
органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-
Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на
ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа
наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки. Налице е издадено незаконосъобразно
наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда, с влязло в сила
решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно
постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди от ищеца, представляващи
заплатени от него разноски по обжалване на наказателно постановление в размер
на 300 лева за процесуално представителство. Издаването на
отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че
ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар
и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство,
то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие
заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на
наказателното постановление, с което е наложена глоба, която той е считал за
незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата
за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси.
Ето защо съдът намира, предявеният иск за имуществени веди за основателен и
доказан, поради което ще следва да бъде уважен изцяло. Основателно е и искането
и за присъждане на законна лихва върху сумата от 300 лева – обезщетение за
имуществени вреди, считано от 12.03.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане. Настоящият съдебен състав счита, че същата следва
да се присъди от датата на подаване на исковата молба в Административен съд – Пазарджик
– 12.03.2020г. За периода от 11.03.2019г. до 12.03.2020г. искът за присъждане на
законна лихва ще следва да се отхвърли като неоснователен. Това е така тъй като
вредата не е причинена от непозволено увреждане. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. Не са налице данни по делото такава покана да е отправена
преди датата на подаване на исковата молба.
В тази връзка е и преобладаващата практика на ВАС /Решение № 6511 от
17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6833/2017 г., III о., Решение № 10011
от20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 18860/2017 г., III о., Решение №
7771/11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2017 г., III о., Решение № 5229 от 23.04.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 6146/2017 г., III о./.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 310 лева, от които 300 лева за адвокатски
хонорар и 10 лева държавна такса.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
гр. Пазарджик, представлявана от директора ст. Комисар И. Т., с адрес за
призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение № 3 да заплати на Г.Н.Б. с
ЕГН ********** ***,
сумата
от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 12.03.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за
присъждане на законна лихва върху сумата от 300 лв. за периода от датата на плащането
– 11.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.03.2020г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Пазарджик, представлявана от директора ст. комисар И. Т., с адрес за
призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение № 3 да заплати на Г.Н.Б. с
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер
на 310 (триста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
(П)