Решение по дело №231/2025 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ към Решение № 94/06.06.2025г. по АНД № 231/2025 г. по
описа на Районен съд – Ихтиман

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Настоящото производство е образувано по внесено от РП – Самоков,
ТО– Ихтиман постановление от 19.05.2025г. с предложение за освобождаване
на обвиняемия Т. Д. Р. от наказателна отговорност за извършено от него
престъпление по чл.343 ал.1 буква „б” вр. чл.342 ал.1 от НК, изразяващо се в
това, че на 04.08.2024 г. около 17.00 ч., на км.33 от ТП 822, при управление на
МПС - лек автомобил с посока на движението от село Живково към град
Ихтиман, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20
ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват със
състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението”, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. И. Б., изразяваща
се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, което е довело до трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период по - голям от 30
дни. Предлага се на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание по чл. 78а НК.
В съдебно заседание не се явява представител на РП – Самоков, ТО –
Ихтиман.
Обвиняемият Р., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и
дава обяснения. Сочи, че преди съдебното заседание се е консултирал с
адвокат. Заявява, че разбира обвинението, не оспорва фактическата
обстановка, не желае да се разпитват свидетели и вещи лица. Не иска да се
събират доказателства и се признава за виновен. Иска от съда да му бъде
наложено минимално наказание.
Съдът след преценка на събраните в хода на досъдебно производство №
122/2024 г. по описа на РУ - Ихтиман поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
На 04.08.2024г., обвиняемият Т.Д. Р. управлявал собствения си лек
автомобил. Времето било топло, пътната настилка –асфалтова и суха,
видимостта била добра, а движението не било интензивно. В автомобила
пътували и св. А. И. Б. /на предната дясна седалка/ и св. М. И. И. /на задната
дясна седалка/.
Около 17:00 часа на 04.08.2024г., обв. Т. Д. Р. в района на км.33 от ТП
822 се движен със скорост от 112.0 км/ч с посока на движението от село
Живково към гр. Ихтиман. В този район, представляващ прав пътен участък,
се намирал стеснен участък от пътя с бетонен мост над река „Мътивир“. От
двете страни на движението вдясно пред моста били поставени пътен знак А-7
/Платно за движение, стеснено от двете страни/ и пътен знак Б-5 /Пропусни
1

насрещно движещите се пътни превозни средства/. Наближавайки стеснения
участък от пътя с мост, обв. Т. Д. Р. се разсеял, гледайки към телефона си и не
възприемал насрещно движещ се лек автомобил, който навлизал в този
момент в района на моста. Св. Б. му изкрещяла и той погледнал пред себе си.
Едва тогава възприел насрещно движещ се автомобил.
Обв. Р. не успял да преустанови движението на лекия автомобил, макар
да натиснал спирачката. Автомобилът на обв. Т. Д. Р. се блъснал фронтално в
бетонна конструкция, намираща се в началото на моста над река „Мътивир“ и
вдясно от посоката на движение на автомобила. От удара пострадали
спътничките на Р. – св. А. Б. и св. М. И.
Св. В. Л. и св. В. З. възприели ПТП, движейки се непосредствено зад
автомобила на обв. Р., като оказали първа помощ на пострадалите и позвънили
на тел. 112.
На място пристигнали полицейски служители от РУ МВР Ихтиман – св.
П. Н. Н., св. С. А. С., св.Г. К. Г., както и медицински лица от ФСМП Ихтиман.
Обвиняемият Р. бил изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер“
за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. Пострадалите св. А.
Б. и св. М. И. били откарани в МБАЛ „Св. Анна - София“ за обстойни
медицински прегледи.
Фактическите си констатации съдът направи след анализ на
доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, а
именно показанията на свидетелите, както и посетилите местопроизшествието
служители на РУ на МВР-Ихтиман и служители на ФСМП Ихтиман. Тези
гласни доказателства, заедно с писмените доказателства по делото вкл.
заключенията на изготвените експертизи – СМЕ и автотехническа експертиза,
установяват фактическата обстановка така както е изложена в
постановлението на Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман и от тях
единственият правилен и възможен извод, който може да бъде направен е, че
обвиняемият Т. Д. Р. е извършил престъплението, за което е внесено
предложението за освобождаването му от наказателна отговорност.
Така съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза увреждането
на св. А. И. Б. - причинено счупване на лъчевата кост на лявата ръка, което е
довело до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период
по - голям от 30 дни представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 вр. ал. 1 от НК.
Изцяло в подкрепа на обвинението е и заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, съгласно която
непосредствената причина за настъпване на произшествието е била от
субективен характер, а именно - действията на водача на лек автомобил при
управлението на същия, които се намирали в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилите вредоносни последици. Същият не е възприел
своевременно насрещно движещ се автомобил при наличието на пътни знаци
А-7 /Платно за движение, стеснено от двете страни/ и пътен знак Б-5
/Пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства/.
Обвиняемият Т. Д. Р.
2

От справката му за съдимост се установява, че Р. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери, че
обвиняемият Р. с действията си е осъществил състава на престъплението по
престъпление чл.343 ал.1 буква „б” вр. чл.342 ал.1 от НК.
За да е съставомерно престъплението по чл.343, ал. 1, б. “б”, вр. чл. 342,
ал. 1 НК е необходимо да бъде установено, че привлеченото към наказателна
отговорност лице при управляване на подвижен железопътен състав,
въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд,
бойна или специална машина е нарушило правилата за движение и по
непредпазливост е причинило тежка или средна повреда.
Съдът намери, че авторството на обвиняемия Р. е доказано по несъмнен
начин от показанията на разпитаните свидетели – очевидци и от заключението
на автотехниеската експертиза. Безспорно е, че именно Р. е управлявал лек
автомобил към момента на възникване на произшествието и в резултат
именно на неговите действия при управлението на автомобила настъпило то.
Така в хода на разследването е установено, че причината за вредоносния
резултат е от субективен характер и то от поведението на обв. Р., който се е
движил с превишена скорост в населено място и е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата, предвиждащ, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на
пътя, с характера и интензивността на движението”.
От обективна страна съобразно приетата и неоспорена от страните
съдебно медицинска експертиза бе установено по несъмнен начин
обстоятелството, че на А.И. Б. е била причинена средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, което е довело до
трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по - голям
от 30 дни.
Съдът намери, че от субективна страна обв. Р. е извършил
престъплението, в което е обвинен при небрежност – той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да се
съобрази с правилата за движение по пътищата и в частност с максимално
допустимата скорост за движение в населено място и с правилата за движение
в района и като е нарушил тези правила е допуснал настъпване на
съприкосновение на управлявания от него автомобил с бетонна конструкция,
намираща се в началото на моста над река „Мътивир“ и по този начин е
причинил вредоносния резултат. Р. е бил длъжен и обективно е могъл да
предвиди общественоопасните последици – той е правоспособен водач и е
имал задължението като участник в движението по пътищата да спазва
правилата за движение, като не е имало пречки от обективен характер, които
да му попречат да възприеме движещия се по пътя с лек автомобил.
По изложените съображения съдът намери, че обвиняемият с деянието
си е осъществил всички признаци от обективната и субективната страна на
3

престъплението по чл. 343, ал. 1, б.”б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
За така извършеното от обвиняемия престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
вр. чл.342, ал. 1 НК законът е предвидил наказание „лишаване от свобода” за
срок до три години или „пробация“. Установено бе, че обв. Р. към датата на
извършване на деянието не е бил осъждан за извършено престъпление и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. С
осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая
спрямо обвиняемия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК.
Предвидения размер на административно наказание, налагано по реда
на чл. 78а НК е в рамките от 1000 до 5000 лева. Съдът намира, че в случая с
оглед постигане на целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН,
същото следва да бъде определено в размер на 1 000 лева.
При определяне на размера на санкцията съдът отчете добрите
характеристични данни на обвиняемия, чистото му съдебно минало. Очевидна
е ниската степен на обществена опасност на деянието, а и на извършителя.
Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от
наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на него
санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лева. Това административно наказание би изиграло
необходимата превантивна роля спрямо поведението на Р. като водач на МПС
и участник в движението по пътищата.
Съдът счита, че въпреки възможността за лишаване от права предвидена
в чл. 78а, ал. 4 НК на обв. Радинов не следва да бъдат налагани други
административни наказания освен глоба. Според съдебния състав, само по
себе си образуваното наказателно производство ще спомогне за поправянето
и превъзпитанието на Р., така че занапред да не допуска други нарушения на
установените правила при управление на МПС.
Предвид направените по делото разноски за експертизи, съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати по сметка на ОД
на МВР – гр. София сумата в размер на общо 895,18 лева /осемстотин
деветдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, от които 727,24 лева – за
изготвена автотехническа и оценителна експертиза и 167,94 лева – за
изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

Съдия при Районен съд – Ихтиман:
4

Номер на акта:	94
Дата:	6 юни 2025 г. (в сила от 24 юни 2025 г.)
Съдия:	Ивета Николаева Петрова

Дело:	20251840200231
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 май 2025 г.

Решение по дело №231/2025 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите