Р Е
Ш
Е
Н И Е
гр. Л., 09.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД-Л., граждански състав,в публично
заседание на единайсети март през две хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при
секретаря Х.Х.,като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№60/2018г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
с правно основание чл. 232,ал.2, чл.233,ал.1, във връзка с чл.79, чл.59,във вр.с чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „ДТЛ”, с адрес ****,
представляван от директора Ц.Г.С., подадена срещу ЕТ”БИГ.” с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в ****,представляван от управителя И.Г.Г., с
посочено правно основание чл.79, чл.232, ал.2 от ЗЗД и цена 31 576.26лв. и
иск с правно основание чл.233,ал.1 от ЗЗД за предаване държането на
обекта,предмет на договора за наем. Между ДТ- Л. и ЕТ „Б.- И.Г." с адрес ***
и БУЛСТАТ: ****, представляван от И.Г.Г., е сключен договор за наем на недвижим
имот на 09.01.2015г. В Договора е определена месечна наемна цена в размер на
883лв., която наемателят е следвало да заплаща по сметката на Театъра или в
брой в срок от 20 до 30 число на месеца. Твърди,че за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2017г. наемателят не е заплащал дължащият се от него наем и
консумативи и задължението му към 31.12.2017г. възлиза на 31 576.26лв. Наемният
договор е изтекъл на 07.01.2018г. Твърди,че към момента наемателят продължава
да ползва имота. Предявява претенция с правно основание чл.233,ал.1 пр.1 от ЗЗД,с искане ответникът да бъде осъден да предаде на „ДТЛ”, БУЛСТАТ: *****, със
седалище и адрес на управление *****, представляван от директора Ц.Г.С.,
държането на наетия по силата на Договор за наем от 09.01.2015г. обект, представляващ
„Кафе - Клуб", с площ от 126 кв.м., ведно с източна тераса с площ от 60
кв.м., намиращ се в *****, в сградата на ДТ– Л., с идентификатор №
43952.514.65.1, с площ от 1933 кв.м.,брой етажи- 1, предназначение - сграда за
култура и изкуство, съгласно КККР на гр.Л., одобрени със заповед № РД-
18-10/17.04.2007г., попадаща в имот с идентификатор № 43952.514.65, при съседи
: №43952.513.9503, №43952.513.9507, №43952.514.104, №43952.514.36, №43952.514.
64 и №43952.514.66, а по регулационен план на град Л. представляващ УПИ- IV-
1145 в кв.192, при граници на имота : градска градина,****". Моли на
основание чл.79 от ЗЗД, във вр.с чл.232,ал.2 от ЗЗД да бъде осъден да заплати
сумата 31576.26лв., представляваща неиздължени месечни вноски за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2017г. по Договор за наем на недвижим имот на
09.01.2015г., ведно със мораторната лихва върху тази сума,считано от
31.01.2016г. до датата на завеждане на настоящия иск в размер на 200 лв.,както
и законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, в размер на 31576.26лв. Претендира и направените разноски.
С уточнение по реда на чл.129 от ГПК с Молба с
вх.№3797/22.05.2018г. конкретизира претенцията си по видове,а именно- обща сума
от 31 576.26лв.,от която 21 192лв.-представляваща неиздължени месечни
вноски за периода от 01.01.2016г.до 31.12.2017г. по Договор за наем на недвижим
имот от 09.01.2015г.,ведно с мораторната лихва върху тази сума,с начало от
31.01.2016г. до датата на завеждане на иска-в размер на 2 109.43лв.,както
и законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на тази сума, сумата 9 665.65лв., представляваща неиздължени
месечни вноски за консумирана електрическа енергия за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2017г. по Договор за наем на недвижим имот от 09.01.2015г.,ведно с
мораторната лихва върху тази сума,с начало от 31.01.2016г. до завеждане на
иска-в размер на 1 079.31лв.,както и законна лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане на тази сума, сумата 718.61лв.-представляваща
неиздължени месечни вноски за консумирана вода за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2017г. по Договор за наем на недвижим имот от 09.01.2015г., ведно с
мораторната лихва върху тази сума,с начало от 31.01.2106г. до датата на
завеждане на иска-в размер на 78.15лв. и законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане на тази сума. По този начин ищецът увеличава размера
на претенцията си за мораторна лихва ( Молба с вх.№4112/04.06.2018г.)
Подаден е отговор от ЕТ”БИГ.” с ЕИК ****, чрез пълномощника му адв.Д.Д.-АК-Плевен. Счита
претенцията по чл.233,ал.1,пр.1-во от ЗЗД за допустима, но неоснователна. Иска
с правно основание чл.79,вр.с чл.232,ал.2 от ЗЗД счита за допустим, но
неоснователен. Възразява,че ищецът не е изложил никакви факти и не е представил
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Възразява по претенцията с правно основание чл.233,ал.1
от ЗЗД, като излага,че е отстранен от наетия обект по силата на издаденото от
ОС-Л. по ч.гр.д.№6/2018г. Определение №10 от 05.01.2018г. С него съдът е
допуснал обезпечение на бъдещи искове на ищеца срещу наемателя, чрез
„Запечатване на обекта”, предмет на договора за наем от 09.01.2015г. Издадена е
и Обезпечителна заповед №6/05.01.2018г. На 06.01.2018г. ЧСИ Ивилина Лаловска с
per. № 903 на КЧСИ, в 14:45ч. е привела в изпълнение на Обезпечителната заповед
и с Протокол е извършила запечатване на обекта. На 09.01.2018г. ЧСИ е извършила
и опис на движимо имущество, собственост на наемателя, върху което е наложен
запор,като обезпечителна мярка. В протокола за опис от 09.01.2018г. ЧСИ изрично
е посочила, че: "***** с ЕГН ********** - служител на взискателя „ДТ"
- Л., на длъжност домакин, е назначен за пазач и са предоставени ключовете
(сменените) за входа към фоайето и вратата към покритата тераса. Твърди,че е
бил принудително отстранен от наемния обект и вече не го ползва. Заключава, че
при тези данни искът с правно основание чл.233,ал.1,пр.1 от ЗЗД е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с
чл. 232, ал.2 от ЗЗД приема,че е
допустим, но изцяло неоснователен. Възразява по начина на формулиране на
претенциите от ищеца,като твърди,че умишлено не разделя вземанията си за наем и
консумативи, въпреки, че по същество са две отделни вземания, а търси общо
неизплатени месечни вноски, каквито в договора никъде не са уговорени. Позовава
се на договора и клаузата на чл.4,ал.2, където е предвидено,че всички
консумативи /изразходваната електроенергия, вода, отопление и др./ са за сметка
на наемателя и се заплащат от него на наемодателя, съгласно издадени от
последния фактури. Твърди,че през целия срок на действие на договора ищецът в
качеството си на наемодател не е издал и предал на ЕТ "Б. - И.Г."
нито една фактура, в която да е отразил дължимата от него електроенергия и
вода. Именно неизпълнението на това задължение води до отказа на наемателя да
заплаща търсените от него суми за консумативи през срока на действие на
договора, които формално до сега не са и документирани по надлежния ред.
Възразява,че няма доказателства наемателят да е ползвал електроенергия и вода
по време на действие на договора в претендираните размери. Признава,че не е
заплащал дължимия съгласно чл.4,ал.1 от Раздел III от Договора наем за периода
01.01.2016г. до 31.12.2017г., с обяснение,че още при сключване на този договор
е търсил от ищеца възможност за прихващане на направените от него подобрения в
имота, който той владее по силата на договори за наем още от 01.07.2001г.
Твърди,че направените от него подобрения през периода 2004г.-2008г. са
извършени със знанието и съгласието на представляващите ищеца през този период.
Извършените подобрения са на стойност 31 016.00 лв. Остойностени са в Експертна
оценка, изготвена от инж. Силвия Стефанова, която е приложил към Писмо за
намерения вх.№130/14.12.2017г. на „ДТ"-Л.. Последната е приложена и от
ищеца по ч.гр.д.№6/2018г.на ОС-Л., за да поиска налагане на запор върху
движимите вещи - представляващи именно подобренията направени от наемателя в
наетия имот. Сочи,че ищецът отказва, както да приспадне сумата от дължимия се
наем за направените от наемателя подобрения, така и към момента да ги признае
за извършени подобрения, което от своя страна води до обогатяване от негова
страна за сметка на ЕТ "Б. - И.Г." със сумата от 31 016.00лв.
След представеното от ищеца уточнение на вида и
размера на претенциите му, ответникът с Молба с вх.05069/12.07.2018г. завява,
че оспорва увеличението на претенцията за мораторна лихва по основание и
размер.
По реда на чл.211 ГПК от ЕТ „Б.- И.Г." е предявен
насрещен иск, който след уточнения
по реда на чл.129 от ГПК е в окончателен вид на претенция по чл.59 от ЗЗД и
цена 31 016лв., представляваща обезщетение за неоснователното
обогатяване, изразяващо се в стойността на направените подобрения в обекта,
предмет на Договора за наем, последният от които е от 09.01.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира и направените през периода 2004г.-2008г. подобрения,
които са извършени със знанието и непротивопоставянето на наемодателя.
Подобренията са на стойност 31 016лв. съгласно Експертна оценка, изготвена
от инж.Силвия Стефанова. Оценката е представена на ищеца заедно с Писмо за
намерения с вх.№130/14.12.2017г., изпратени до „ДТЛ”. Ищецът отказва както да
приспадне сумата от дължимия наем, така и да признае извършването на
подобренията. Счита,че по този начин ищецът се обогатява неоснователно със
сумата. След указания по чл.129 от ГПК пояснява,че разходите,които са направени
за осъществяване на претендираните по насрещния иск подобрения, са на стойност
67 367.30лв. При предявявана на насрещния иск не е включена стойността на
„необходимите разноски” за неотложни ремонти, поддръжка, смяна на кранове,
осветителни тела. Уточнява кои от всички вещи не са трайно прикрепени- 8 бр.пердета
и 4 бр.табуретки. Правният си интерес да предяви претенцията на
извъндоговорното основание на чл.59,ал.2 от ЗЗД обосновава с цитат от съдебна
практика,като сочи,че „..когато страните са обвързани от договор за наем и
наемателят е направил подобрения със съгласието на наемодателя,но без да е
постигнато съгласие кой да поеме разходите, според принципа на неоснователното
обогатяване, те се поемат от наемодателя,който се ползва от подобренията. При
правоотношения, породени от договор (като договор за наем), отговорността на
наемодателя за следващото се на наемателя обезщетение за направени разходи и не
за всички разходи, а само за онези, с които наемодателят се е обогатил за
сметка на наемателя, то тогава отношенията се уреждат по реда на чл.59 от ЗЗД”.
Твърди,че претенцията му е основана на чл.59,ал.2 от ЗЗД. С Молба с
вх.№5070/12.07.2018г. уточнява, че описаните дейности имат характер на
подобрения и са извършени при действието на втория договор от 2004г. до 2006г.,
като представя подробно писания по групи. Подобрения е извършил и при
действието на третия договор от 2007г.до 2009г. и отново ги уточнява с Молба с
вх.№3073/25.04.2018г. и Молба-уточнение №5070/12.07.2018г. Определя разходите
за изпълнение на претендираните подобрения в размер на 66 767.30лв.
С Разпореждане с №575/13.07.2018г. съдът приема за
съвместно разглеждане предявения насрещен иск.
Представен е отговор от ответника по този иск - „ДТЛ”. Счита го за допустим, но изцяло неоснователен и
недоказан и моли да бъде отхвърлен, заедно с всички законни последици.
Представя сключените с начало от 2001г. наемни договори между страните-от
2001г., 2004г., 2007г., Анекс от 2010г. и от 2011г. Излага,че въз основа на
Договора за наем от 20.06.2001г. наемателят е поел задължение да извърши
основен ремонт на предоставеното му помещение под наем за своя сметка, като го
пригоди за търговска дейност и осигури вход от „Кафе – Клуба” към терасата.
Преди това помещението е било изложбена зала на театъра. Наемателят, по силата
на сключения договор за наем от 20.06.2001г., се е съгласил да извърши основен
ремонт за своя сметка, като това е предложил в оферта,с която е участвал в
конкурс, въз основа и на който е бил избран да бъде наемател на посоченото
помещение. В изпълнение на клаузите по договора наемателят е извършил основния
ремонт и на 18.01.2002г. е разрешено ползването на помещението като „Кафе-
Клуб”, което е предмет и на договора за наем от 09.01.2015г.
Счита,че насрещният иск е изцяло неоснователен, тъй
като в Договора от 20.06.2001г, изрично
е посочено,че наемателят се задължава да направи основен ремонт на помещението
за своя сметка,като го пригоди за търговска дейност и осигури вход от „К.К.а”
към терасата.Твърди,че и в следващите договори също има клауза,
регламентираща,че подобренията са за сметка на наемателя. Заявява възражение за
изтекла давност за претендиране на тези разходи от наемателя,при
съобразяване,че от извършването им са изтекли повече от 5 години. Признава извършването
на описаните строително монтажни работи по
време на действието на втория договор от 2004г. до 2006г. Оспорва изцяло
размера на насрещния иск. Твърди,че описаните подобрения не съществуват във
вида, в който се търсят. Голяма част от тях подлежат на демонтаж и нямат
характер на подобрения, а на движими вещи. Позовава се на представената от
ищеца Експертна оценка от инж.Силвия Стефанова,която определя подобренията на
стойност 31 016лв. Обяснява,че в писмото на наемателя са описани
алуминиеви врати, корнизи, подпрозоречни дъски, преградна стена в кухнята и
обличане с МПДЧ, ламперия, остъкляване на тераса и други недвижимости, за които
наемателят сочи,че при непостигане на споразумение ще предприеме действия по
вдигането/изнасянето/ им от обекта. Това е причината да поиска обезпечение на
бъдещ иск, за да се предотврати унищожаването и повреждането на имуществото на
театъра. Въз основа на издадената по ч.гр.д.№6/2018г. на ЛОС обезпечителна
заповед е образувано изп.д.№23/2018г., по което също е назначена
съдебно-техническа експертиза и са описани и оценени годните движими вещи в
обекта, на стойност 11 633лв. Тъй като голяма част от оценените вещи съвпадат с
тези,които ищецът по насрещния иск сочи за подобрения, прилага тази оценителна
експертиза и моли да се изиска и приложи и изп.д.№23/2018г.по описа на ЧСИ с
рег.№903 в КЧСИ и район на действие ОС-Л..
В съдебните заседания страните се
представляват от законните си представители и пълномощници. Процесуалните им
представители депозират подробни писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателства- Договор за наем на недвижим имот от 09.01.2015 г.;
справка извлечение от сметка 4110 изх. № 03/04.01.2018 г.; справка за сграда с
идентификатор 43952.514.65.1; справка за
сграда с идентификатор 43952.514.65;
разпореждане № 274/16.07.1969 г. на Министерски съвет; споразумение №
РД-12-501/18.07.2014 г.; справка от Търговски регистър; определение №
10/05.01.2018 г. по Ч гр.д. № 6/2018. на ЛОС; обезпечителна заповед №
6/05.01.2018 г.; съобщение за налагане на обезпечителна мярка от 10.01.2018 г.;
протокол за удостоверяване привеждането в изпълнение на обезпечителна мярка от
05.01.2018 г.; протокол за опис на недвижимо имущество; писмо за немерения от
13.12.2017 г.; експертна оценка за стойността на подобренията от 30.11.2017 г.;
сертификат за оценителна правоспособност; разрешение за ползване № 6/18.01.2002
г.; инвентарна книга на дълготрайни активи; фактура № **********/31.12.2005 г.;
фактура № **********/31.01.2005 г.; фактура № **********/31.01.2005 г.; данъчна
фактура № **********/18.10.2005 г.; фактура № **********/27.06.2005 г.; фактура
№ **********/11.06.2005 г.; данъчна фактура от 19.09.2005 г.; данъчна фактура
от 19.04.2005 г.; данъчна фактура № **********/18.05.2005 г.; фактура №
*********/01.11.2005 г.; фактура от
Не се спори,че страните са били обвързани с
дългогодишни наемни договори. Първият е сключен на 20.06.2001г.,а с прекъсвания
за кратки периоди са били сключвани и Договор за наем от 18.08.2004г., Договор
за наем от 18.09.2007г. и Анекс към него, Договор за наем от 18.07.2011г. Последен
е процесният Договор за наем,сключен на 09.01.2015г. Всички договори са със
страни „ДТЛ”-наемодател и ЕТ”БИГ.”-наемател. Срокът на всички договори е
3-годишен,с изключение на Договора от 2007г., чието действие е било продължено
с Анекс от 17-09.2010г. до провеждане на нов търг за отдаване под наем. Предмет
на наемното правоотношение е „К.К.” (Изложбена зала),с площ от 126 кв.м. Наемният
обект попада в ПИ с 43952.514.65,съгласно КККР на гр.Л.,одобрени със Заповед
№РД-18-10/17.04.2007г. и представлява „К.К.", с площ от 126 кв.м., ведно с
източна тераса с площ от 60 кв.м., намиращ се в *****, в сградата на ДТ– Л., с
идентификатор № 43952.514.65.1, с площ от 1933 кв.м., брой етажи- 1,
предназначение - сграда за култура и изкуство, а по регулационен план на град Л.
представлява УПИ- IV- 1145 в кв.192, при граници на имота: градска градина, ****".
Процесният договор за наем от 2015г. е сключен за
срок от 08.01.2015г. до 07.01.2018г. (чл.2) и е предвидено,че с изтичане на
срока се прекратява (чл.3). Уговорена е наемна цена от 883лв., платима по
сметка или в брой на касата на наемодателя,в срок от 20-то до 30-то число на
месеца. За консумативите (изразходвана електроенергия, вода, отопление и др.) е
предвидено,че са за сметка на наемателя,като ги заплаща на наемодателя, съгласно
издадени от последния фактури, в срока за издължаване на наема и се отнася за
разходите от предходния месец (чл.4). Страните подробно са регламентирали
правата и задълженията им по договора, като относими към спора са уговорките в чл.10, където е договорено, че „всички
разходи,свързани с поддръжката на имота и дължащи се на обикновеното му
ползване,са за сметка на наемателя,също и разходите за дребни поправки,отнасящи
се до повреди,които се дължат на употреблението на имота. Да участва в
поддържането на общите части на имота (стълбища,фасада,коридори,покрив и др.)”.
Посочено е че реконструкция и преустройство може да се извършва само с писмено
разрешение на наемодателя,при спазване на строителните правила и норми,като
наемодателят не дължи връщане на вложените за това средства след прекратяване
на договора..”. В чл.18,т.3 е предвидено,че договорът се прекратява при виновно
неизпълнение на задълженията по него от някоя от страните. Когато това
задължение се отнася до системно неплащане на наема или консумативите в
срок-това става с едноседмично писмено предизвестие от наемодателя. Съгласно
чл.19 след изтичане на срока на договора или предсрочното му прекратяване, обектът
следва да се предаде с приемо-предавателен протокол.
По делото е представено писмо-уведомление с изх.№124
от 11.10.2017г., с което „ДТЛ” уведомява ЕТ”БИГ.”,че не е заплащал наем за
обекта „К.К.” за месеците януари 2016г. до м.септември 2017г.,с
предупреждение,че при неизпълнение ще се приложат действията по чл.18,т.3 от
договора. Изпратено е писмо с идентичен текст и следващия месец-с изх.№138/16.11.2017г.
Двете писма са върнати като непотърсени от адресата.
От наемателя е изпратено „Писмо за намерения” с
вх.№130 от 14.12.2017г., с което уведомява наемодателя,че с оглед изтичане
срока на наемния договор желае да уредят отношенията им по повод извършени от
него подобрения в обекта, като определя седмодневен срок за отговор. Към
писмото е приложена „Експертна оценка за стойността на подобренията, извършени
в „Кафе-аператив” на „ДТЛ”, изготвена от инж.Силвия Иванова Стефанова. Посочено,че
се оценяват ”..извършени през 2000г. подобрения”, като оценката на „цялото
обзавеждане и оборудване,както и всички СМР,свързани с направата на зимна
градина” са на стойност 31 016лв.
Установява се,че по ч.гр.д.№6/2018г.по описа на ОС-Л.,
с Определение №10/05.01.2018г.,в полза на „ДТЛ” е допуснато обезпечение по реда
на чл.390 от ГПК на бъдещ иск срещу наемателя с правно основание чл.232,ал.2 и
чл.233 от ЗЗД. Издадена е Обезпечителна заповед №6/05.01.2018г.,с която е
запечатан наемният обект, наложен е запор върху описани движими вещи в основна
зала, кухня, тераса и баня. Видно от приложеното изп.д.№20189030400023 по описа
на ЧСИ с №903 в КЧСИ и район на действие ОС-Л. , обезпечителната мярка е
приведена в изпълнение с Протокол от 06.01.2018г. На 09.01.2018г. е извършен
опис- Протокол за опис на ЧСИ и за пазач е назначен представител на
наемодателя-П.П.Ч., на когото са предоставени и сменените ключове. Съдебният акт,с който е допуснато обезпечението- Определение
№10/05.01.2018г., не е обжалван и е влязъл в законна сила на 13.01.2018г.
Не се спори между страните,че процесният наемен
договор е прекратен поради изтичане на срока. Наемателят не е във владение на
обекта от 06.01.2018г.,след изпълнение на описаната обезпечителната мярка.
От „ДТЛ” се твърди,че ЕТ”БИГ.” не е заплащал
уговорения месечен наем за периода от м.януари 2016г.до м.декември 2017г.,който
е в общ размер на 21 192лв. Ответникът признава този факт.
ДТ- Л. твърди,че през същия период наемателят не е
заплащал и консумативите за ползване на обекта.
Претендира,че не са изплатени месечни задължения за
консумирана вода в размер на 718.61лв., ведно с мораторната лихва върху тази
сума, считано от 31.01.2016г. до подаване на исковата молба- 05.02.2018г., в
размер на 78.15лв.,както и законната лихва върху главницата (718.61лв.),считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Има неизплатени месечни задължения и за
консумирана електрическа енергия за същия период в общ размер на 9 665.65лв., ведно с мораторната лихва върху
тази сума, считано от 31.01.2016г. до подаване на исковата молба- 05.02.2018г.
в размер на 1079.31лв., както и законната лихва върху главницата (9665.56лв.), считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
За обосноваване на претенцията за наем и консумативи
ищецът представя издадени от него към наемателя фактури-за наем и консумативи
за всеки от месеците в този период. Ответникът оспорва фактурите.
Във връзка с претенцията на ищеца по делото е допусната
съдебно-икономическа експертиза с в.л.Х.Д., която след проверка при
наемодателя потвърждава отразяването на задължение за неизплатен наем за
периода от м.януари 2016г. до м.декември 2017г.,в общ размер от 21 192лв. Лихвата
за забава до подаване на исковата молба е в размер на 2 270.38лв.
Експертът установява,че от „ДТЛ” са били издадени 23 бр.
фактури,с които са осчетоводени задължения на наемателя за наем и консумативи за
процесния период (без м.декември 2017г.). Фактурите се представят по делото.
При допълнителната проверка вещото лице установява, че тези фактури не са били
отразени самостоятелно в хронология в Аналитичната ведомост и задбалансова
сметка 9915 „Просрочени вземания от концесии и наеми”. За 2016г. не е отразено
налично вземане към ЕТ”БИГ.”. Осчетоводени са в общ размер за двете години в
годишния отчет към 31.12.2017г. (МО №0/23 от 31 декември 2017г.). Експертът също
пояснява,че има специфики в текущото осчетоводяване при „ДТЛ”, като бюджетно
предприятие, които са в съответствие с изискванията на Националния сметкоплан. Отразените
в счетоводните книги на театъра задължения на ответника по сметка 9915- „Просрочени
вземания от концесии и наеми” не са в противоречие с тези изисквания. Обяснява,че
събраният от Театъра наем се отчита като приход и се централизира в
Министерството на културата, където се води на отчет по §61-09 „Централизирани
средства”. Заплатените от Театъра консумативи не се централизират в
Министерството на културата,а се осчетоводяват директно в задължение по
сметките от Група 60 („Разходи по икономически елементи”, сметка 6010- „Разходи
за материали”). Платените от ЕТ”БИГ.” суми за консумативни разходи се
осчетоводяват в приход на сметка 501 „Каса” и с тях е заверявана сметката 6010
„Разходи за материали”, съобразно предназначението им-разход за консумирана
вода, за ел.енергия. След получаване на фактурите от „ЧЕЗ Електро България”АД и
„В и К”АД-Л. с бюджетно платежно нареждане се извършва плащане съобразно
предназначението им от банковата сметка. Експертът пояснява, че „ДТЛ” не води
на отчет сметки за разчети Група 40.
Експертът дава заключение,че неплатените консумативи
за наетия обект в процесния период, са 9 665.65лв. за консумирана
електроенергия и законна лихва от 1 154.11лв. и 718.61лв.-за вода и законна лихва от
83.96лв. до подаване на исковата молба.
При проверката си вещото лице установява, че за
отчитане на консумираната от наемателя електроенергия и вода,наемодателят е
монтирал контролен електромер и два контролни водомера,чиито показания са
записвани ежемесечно от представител на Театъра и предавани в счетоводството за
отразяване. По делото се представят страници от тефтера,в който са се вписвали
посочените по-горе показатели,като експертът потвърждава,че се е запознала с
него преди изготвяне на заключението.
Съдът приема заключението като обективно и компетентно
и гради изводите си на него.
За обосноваване на предявения насрещен иск ЕТ”БИГ.”
ангажира комплексна съдебно-техническа експертиза.
С оглед компетенциите на вещите лица се разработват
заключения за извършените строително-монтажни работи (СМР) и за движимите вещи
в обекта.
След оглед на обекта и извършване на необходимите
измервания вещото лице инж.Г. дава заключение,че описаните в насрещния иск (при
съобразяване на уточненията му) СМР са извършени, относими са към представените
от наемателя фактури и представляват оборудване на обекта с активи, изработени
единствено за целите на дейността като „К.К.”. Определя периода на извършване
2004-2008г. Сочи,че съществуват и в момента. При съобразяване на представените
фактури за закупени материали, определя разходите за извършване на тези СМР, към
момента на извършването им, в размер на 22 700лв.-без и 27 240лв. с
ДДС. Експертът приема, че е налице увеличение на стойността на обекта с
извършените от наемателя СМР и вложени движими вещи. Пояснява, че е съпоставяла
стойността на имота преди извършване на твърдяните подобрения,когато се е ползвал
като офис,а след СМР се е ползвал като търговски обект. Увеличената стойност на
обекта с вложеното обзавеждане определя на 20 600лв.,а без
обзавеждането-14 900лв.В съдебно заседание, при представяне на
заключението, експертът подробно описва методите на изчисление и аналозите, които
е ползвала.
След оглед на обекта и извършване на необходимите
измервания, вещото лице инж.Г. дава заключение,че описаните в насрещния иск
движими вещи са налични, като е отграничил кои от тях могат да се отделят без обектът или вещите съществено да
се повредят,така че да не може да се ползват по предназначението им. При
съобразяване на приложените фактури определя разходите конкретно и в общ размер.
Така разходите за закупуване, доставка и монтаж на всички движими вещи са 20 503.34лв.,а
само на тези, които вече са трайно прикрепени или при демонтажа им ще се наруши
целостта им и тази на обекта-12 960.88лв. Увеличението на стойността на
обекта с включване на всички движими вещи е 18 910.10лв. Увеличението със
стойността на вещите,които не са трайно прикрепени е 14 364.43лв. В
съдебно заседание, при представяне на заключението, експертът подробно описва
методите на изчисление и аналозите, които е ползвал.
Съставът приема заключенията като обективни и
компетентно изготвени, при отчитане на затрудненията
за оценка на активите.
От страните се ангажират и свидетелски показания.
Доведените от ищеца свидетели потвърждават факта на
ползване на обекта от ответника. Св.Л.Г.-директор на Т.през 2002-2006г.,
не си спомня да е търсено от него разрешение за извършване на реконструкциите с
терасата. Св.П.Ч.потвърждава,че преди кафене обектът се е ползвал за
офис на банка. Сочи,че обособяването и на терасата като част от кафенето е
станало през 2004-2006г. Св.Р.Т. обяснява,че той е отчитал разхода за електроенергия
и вода на наемателя. Пояснява, че той е записвал данните на чернова и ги е
предавал в счетоводството,където са нанасяни в тетрадката, страници от която се
приложиха по делото. За отчитането са били поставени контролен електромер и два
водомера. Категоричен е,че „..Театърът и кафето имат отделни водомери..В
паровата централа има отделен водомер,който отчета разхода за вода от
тоалетната,отделен от този на театъра..Не знам дали през този водомер на
тоалетните сее отчитала ползваната от кафето вода..”.
От ищеца по насрещния иск се ангажират показания на
лица, извършили част от ремонтните работи. Така св.К.П.в твърди,че е
доставил алуминиевата дограма за обособяване на терасата в тип ”зимна градина”.
Обяснява,че „..дограмата беше алуминиева..не беше малка…Цялата лицева част с
плъзгащи се врати.На гърба са стационарни.На лицето,на входа, направихме
панти.Покривът си беше направен. Това го направихме като зимна градина.Преди
беше една тераса…Никой освен И. не е идвали с когото сме контактували..”. Свидетелят
К.Н. е извършил голяма част от ремонтните работи. Потвърждава,че ремонт е
извършен както при първоначалното отдаване под наем- „..2001-2002г., а терасата
4-5 години по-късно..”. Описва с подробности реконструкциите,които е извършил, монтираните
вещи и съоръжения. Твърди,че в кафето е имало отделен водомер,а в тоалетните е
бил общ с Т.. Обяснява и кои вещи би могло да се демонтират без да се развалят
и ползват отново- „..хидрофорът и резервоарите …климатиците…”. Свидетелят
С.К. дава обяснения като участник в два търга за отдаване под наем на
обекта. Твърди,че макар да не го е имало в тръжната документация, било
поставено условие да се заплатят извършени подобрения на стойност 45-50
хил.лева.
Съдът,като съобразява,че показанията на свидетелите
са конкретни, ясни и съответстват на останалите доказателства,ги приема за
обективни и кредитира при решаване на делото. Единствено в показанията на св.С.Куманов
не се открива потвърждение-в твърдението му за съществувало и необявено условие
за отдаване на обекта под наем,затова в тази част съдът не ги приема и
съобразява.
Относими към спора са и уговорките между страните в предходните
наемни договори по спорните за делото въпроси-плащане на наем, консумативи, поемане
на необходимите разноски и извършването на подобрения. Уговорките за заплащане
на наема и консумативите през годините са идентични - „в брой в касата на
театъра едновременно с консумативите за предходния месец..като за целта издава
фактури - Договор от 2004г.,2007г. и Договор от 2011г. В процесния договор (от
2015г.) наемът е предвиден да се плаща в брой на касата на наемодателя (чл.4,ал.1),
а консумативите-на наемодателя, след издадена от последния фактура, отнасяща се
за разходите от предходния месец (чл.4,ал.2). Идентични са уговорките и по
отношение на т.н.”необходими разноски”(съгл.чл.231,ал.1 от ЗЗД) и реконструкции
на наемния обект, като т.н. „текущи ремонти” се поемат от наемателя,а
реконструкции и преустройство се извършват от наемателя само при наличие на
писмено разрешение от наемодателя,при спазване на строителните правила и норми.
Във всички договори е предвидено,че вложените средства остават в полза на наемодателя и след прекратяване на договора
наемателят няма право да търси левовата им равностойност. Различие има само в
първия Договор от 20.06.2001г.,където е посочено,че помещението се отдава под
наем,за да се ползва като К.К.. В чл.8 е предвидено задължение на наемателя
„..във връзка с предложенията,съдържащи се в офертата,с която е участвал в
проведения конкурс, наемателят се задължава да извърши основен ремонт
помещението за своя сметка,като го пригоди за търговска дейност и осигури вход
от К.К.а към терасата..Средствата за основния ремонт на тоалетните страните се
споразумяват да бъдат поделени по равно,като с припадащата се част на театъра
се извърши прихващане със стойността на наема…”.
Не се спори,че преди сключването на договора за наем
от 2001г. обектът се е ползвал за офис. По делото е приложено Разрешение за
ползване №6/18.01.2002г.на РДНСК-Л.,с което е разрешено ползването на строеж „К.К.”,с
извършената промяна в предназначението на част от приземен етаж на театралната
сграда-Изложбена зала. Констатирано е,че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти и разрешение за строеж.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното:
По допустимостта.
Както посочи в определението си по чл.140 от ГПК
искът е допустим. Предявен е осъдителен иск и с оглед твърдението на ищеца,че
има неизпълнено и изискуемо парично притезание към ответника,то правният му
интерес е налице. Съдът прие,че и насрещният иск е допустим.
По основателността.
Съобразявайки установеното
по-горе,съдът приема,че е сезиран с кумулативно предявени осъдителни искове,
подадени от „ДТЛ”, с адрес гр.Л., срещу ЕТ”БИГ.” с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в ****, представляван от управителя И.Г.Г.. Претенциите са
- искове с правно основание чл.232,ал.2,пр.1 и пр.2-ро и във връзка с
чл.79 от ЗЗД- за изплащане на /неиздължени
наемни вноски, на консумативи и иск с правно основание чл.233,ал.1 от ЗЗД- за
предаване на държането върху наемния обект.
За съвместно разглеждане е приет и
насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неоснователното обогатяване, изразяващо се в
стойността на направените от наемателя подобрения в обекта, предмет на
договорите за наем,при действието на втория и третия договор за наем (2004г.и
от 2007г.) или като период 2004-2009г.
По иска с правно основание
чл.232,ал.2,пр.1-во от ЗЗД за неизплатени наемни вноски.
Съдът приема,че претенцията е доказана
по категоричен начин. Ангажираната от наемодателя съдебно-икономическа
експертиза потвърди,че в счетоводството е отразено съществуващо и непогасено
задължение, съотв.вземане на ищеца за неизплатен наем за периода 01.01.2016г.
до 31.12.2017г. От своя страна наемателят призна,че не е заплащал дължимия наем
през процесния период. Съгласно уговорката на чл.4,ал.1 от договора е следвало
да го заплаща по сметката или в брой на касата на Театъра,в срок от 20-то до
30-то число на месеца. При съобразяване на тези договорености и липсата на
доказателства за плащане,вкл.и признанието на ответника, то следва да се
приеме,че този иск е основателен и доказан. За определяне размера на дължимия
наем съдът се позовава на съдебната експертиза, където за периода
31.01.2016г.до 01.01.2018г. дължимата от наемателя сума за наем е в размер общо
на 20 309 лв. Не следва да се
уважава претенцията за месечен наем до пълния претендиран размер на
21 192лв.,тъй като от експертизата е видно,че тази сума представлява
изчислен наем не до претендирания от ищеца момент- 31.12.2017г.,а до подаване
на исковата молба (05.02.2018г.). Съгласно уговорката на чл.2 от договора, наемното
правоотношение се прекратява на 07.01.2018г. От тогава до подаване на исковата
молба наемно правоотношение не е съществувало, поради което и претенцията,включваща
и тази допълнителна вноска- до пълния претендиран размер на 21 192лв.,
следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
При
установената забава на изпълнение на паричното задължение, основателна е
и претенцията за заплащане на мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД.
Съгласно уважения размер на претенцията за наем,при използване на електронната
система на „Calculator” съдът определя
дължимия размер на 2 099.46лв., за периода от 31.01.2016г. до 05.02.2018г.-подаване
на исковата молба(съдът прилага изчисленията към решението). Искът за мораторна
лихва до пълния претендиран размер на 2 109.43в. следва да се
отхвърли,като неоснователен и недоказан.
При изложените аргументи съдът намира,че искът с правно
основание чл.232,ал.2,пр.1-во и във връзка с чл.79 от ЗЗД- за изплащане на неизплатени наемни
вноски за периода 01.01.2016г. до 31.12.2017г. следва да се уважи до размера на
20 309лв,ведно с мораторната лихва за периода 01.01.2016г. до
05.02.2018г.,в размер на 2 099.46лв.,а до пълния претендиран размер на
неплатен наем- 21 192лв.,както и до претендирания размер от
2 109.43лв.-мораторна лихва,следва да се отхвърлят, като неоснователни и
недоказани. Върху главницата, представляваща дължим наем, следва да се присъди
и законната лихва с начало подаване на исковата молба-05.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание
чл.232,ал.2,пр.2-ро и във връзка с чл.79
от ЗЗД- за неизплатени консумативи-електроенергия и вода.
Съдът намира,че претенцията е
неоснователна. При съобразяване уговорения в договора начин на заплащане на
този ангажимент по наемния договор,съдът приема,че за изпълнението му
наемателят се е нуждаел от съдействието на наемодателя. Съгласно чл.4,ал.2 от
договора всички консумативи се заплащат от наемателя съгласно издадени от
наемодателя фактури, като плащането е в срока на задължението за наем (т.е.от
20-то до 30-то число) и се отнася за разходите от предходния месец. Или-изпълнението
на това задължение е обусловено от издаването на фактура от наемодателя. Това е
обяснимо и с оглед установения начин на
отчитане на консумираните електроенергия и вода. Както свидетелите,така и
експертът потвърдиха,че е ставало въз основа на монтирани контролни електромер
и два водомера,като консумацията се е записвала от представител на Театъра,след
това нанасяла в тетрадка-страници от която се представиха. Въз основа на тези
данни от наемателя са заплащани определените суми за консумативи. Също се установи
се, че тоалетните са използвани съвместно от Театъра и от наемателя, при което
не е могло да се отчита отделно потреблението на наемателя. При така
създадената организация на отчитане и изчисление е ясно, че наемателят е в
обективна невъзможност сам да определи дължимата месечна сума за консумативи и
затова е било нужно да се издаде фактура от наемодателя.
За изпълнение на това си задължение наемодателят
представи едва в съдебно заседание фактури,издадени за дължимите помесечно
консумативи. Ответникът ги оспори и във връзка с това се поставиха допълнителни
задачи на СИЕ. Последната установява,че независимо наличието на неизпълнено
задължение, съотв.вземане за наемодателя за консумативи с начало от
31.01.2016г., за 2016г. в Аналитичната
ведомост и задбалансова сметка 9915 „Просрочени вземания от концесии и наеми”,
липсва отразяване на такова към ЕТ”БИГ.”. Издадените за 2016г. и за 2017г.
фактури не са били отразени самостоятелно,а са осчетоводени в общ размер за
двете години в годишния отчет към 31.12.2017г. (МО №0/23 от 31 декември
2017г.). Дори и разяснените от експерта специфики в текущото осчетоводяване на
Театъра не обясняват защо, ако е съществувало такова вземане,то не е отразено
своевременно. Затова съдът приема,че наемодателят не е обосновал,че е указал
уговореното съдействие на наемателя за изпълнение на задължението му за
заплащане на консумативите за наемния обект,поради което и тази претенция
следва да се отхвърли изцяло,като неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание чл.233,ал.1 от ЗЗД- за
предаване на държането върху наемния обект.
Като последица от прекратяването на договора
за наем възниква задължение наемателя да върне наетата вещ на наемодателя.
Факта на връщане подлежи на пълно и главно доказване в процеса и е вменено в тежест
на наемателя. Под "връщане" на имота законът разбира предаването му
от страна наемателя на наемодателя. Възможно е и страните да са уговорили
допълнителни условия за извършването му. Следва да се съобрази,че предаването
на имота не се изчерпва с преустановяване ползването му от страна на наемателя.
Приема се,че имотът е предаден, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп
до него и го е предал в състоянието, в което е бил към момента на сключване на
наемния договор. Имотът трябва напълно да се опразни от вещи и друго имущество
на наемателя, трябва да се предаде ключа от имота на наемателя и др.(Реш.№107/2009г.на
ВКС, Реш. №131/13.11.2009г. по т.д.№661/2008г., II Т.О.на ВКС и др.). При
неизпълнение на това задължение, в полза на наемодателя е предвидена възможност
да търси обезщетение за вредите, които е претърпял, съгласно чл.236,ал.2 от ЗЗД.
В случая се установява,че дни преди прекратяване
на договора, в полза на наемодателя, е допусната обезпечителна мярка-запечатване
на обекта и налагане на запор върху намиращите се в него движими вещи.
Обезпечителната мярка е изпълнена на 06.01.2018г.,което ден преди изтичане
срока на договора,съответно прекратяването му- видно от съставения Протокол на
ЧСИ с №903 в КЧСИ и район на действие ОС-Л.. На 09.01.2018г.е извършен опис на
движимите вещи в обекта,като е отбелязано,че за пазач е назначен П.П.Ч.-служител
в Театъра,на когото са предадени сменените ключове за входната врата към
фоайето и покритата тераса.
Позовавайки се на този факт ответникът
възразява,че е изпълнил задължението си
за предаване на обекта. Съдът не се съгласява с тезата на ответника.
Предвид изложеното по-горе съдът приема,че
наемателят не е изпълнил реално задължението си да предаде обекта в
състоянието,в което го е наел. Държането в случая му е отнето от съдебния
изпълнител,а не е предадено по начина,уговорен в договора. Там, в чл.19, е регламентирано,че
предаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Такъв по делото все
още не е представен. Сам по себе си фактът,че наемателят не ползва обекта,не е
достатъчен и не обосновава предаване на държането върху него. Както сключването
на договора, така и предаването на наетата вещ представлява двустранен акт на
страните по наемното правоотношение и следва да е обективирано по идентичен начин.
Едва след изпълнение на този си
ангажимент наемателят може да твърди,че е върнал надлежно държането върху
обекта.
По изложените съображения съдът намира,че наемателят
не е доказал да е изпълнил задължението си да предаде държането върху наемния
обект, по начина, уговорен в договора,поради което и претенцията спрямо него за
връщане следва да се уважи,като се осъди ЕТ”Б.- И.Г.” да предаде на „ДТЛ” държането
върху обекта, нает по Договор за наем от 09.01.2015г., представляващ „К.К.",
с площ от 126кв.м., ведно с източна тераса с площ от 60 кв.м., намиращ се в гр.Л.,
Община Л., Ловешка област, на ул.„Търговска"№49, в сградата на „ДТ– Л.”, с
идентификатор № 43952.514.65.1, с площ от 1933кв.м., брой етажи-1,
предназначение-сграда за култура и изкуство, съгласно КККР на гр.Л., одобрени
със Заповед № РД- 18-10/17.04.2007г., попадаща в имот с идентификатор №
43952.514.65,при съседи: №43952.513.9503, №43952.513.9507, №43952.514.104,
№43952.514.36, №43952. 514.64 и №43952.514.66, а по регулационен план на град Л.
представляващ УПИ- IV-1145 в кв.192 при граници на имота : градска градина, ****".
С оглед частичното уважаване на
претенцията за неизплатен наем, следва да се разгледа и предявения насрещен иск.
Ответникът е предявил осъдителен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД и цена 31 016лв., като претендира присъждане на
обезщетение за неоснователното обогатяване на наемодателя, изразяващо се в стойността на направените
подобрения в обекта, при действието на втория и третия договори за наем- през
периода 2004г.-2008г, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на
исковата молба- 05.02.2018г. до окончателното й изплащане. След уточненията по
реда на чл.129 от ГПК ищецът въведе твърдение,че с извършването им се е
увеличила стойността на обекта,като сочи увеличена стойност в размер на
31 016лв. Общите разходи по извършването им определя на 67 367.30лв
Правата си претендира по реда на чл.59 от ЗЗД. След указания представи в
конкретика извършените СМР, обособи и движимите вещи според възможността да
бъдат демонтирани и да не се намали стойността им и на обекта, така,че да могат
да се ползват отново по предназначението им. Ангажира и съдебно-техническа
комплексна експертиза за оценка на твърдяните подобрения.
Съдът прие,че насрещният като допустим,но намира,че е
неоснователен по следните съображения.
Правото да се предяви искът за неоснователно
обогатяване възниква тогава,когато ищецът няма друг иск,с който да защити
накърненото си право. Отнесено към настоящата хипотеза, възможността да търси
обезщетение по този субсидярен ред, би възникнала, ако в договора страните не
са регламентирали последиците при извършване на подобрения,реконструкции, ремонти
и т.н. Фактът,че към момента на предявяване на претенцията наемният договор е
прекратен поради изтичане на срока, не отменя договорните клаузите между
страните за възможността и начина на възмездяване на извършените при действието
му подобрения. Единствено по отношение
на действия,за които липсват договорни уговорки, обеднилият се може да
претендира и търси обезщетение по реда на неоснователното обогатяване. С оглед
формулираните в този смисъл твърдения от ищеца, съдът прие,че искът е допустим
и пристъпи към разглеждането му.
В случая,обаче се установи,че както в
процесния–последен наемен договор, така и във всички предходни, съществуват
изрични уговорки по отношение поемането на разноските за ползване на веща и за извършването
на реконструкции и преустройства в обекта. Категорично във всички договори е
предвидено,че наемателят може да извършва „реконструкции и преустройства само с
писмено разрешение на наемодателя при спазване на строителните правила и норми,
като наемодателят не дължи връщане на вложените средства след прекратяване на
договора…”. (Различие има единствено в
първия наемен договор по отношение извършване на първоначалния ремонт за пригодяването
на обекта като „К.К.”, които дейности са били описани в офертата,с която
наемателят е участвал в конкурса.Както се установи-претенцията на наемателя тук
е за последващ ремонт, извършен при действието на втория и третия наемен договор,а
не за първоначалния ремонт).
Наличието на договорна връзка и уредба на отношенията
в нея изключват възможността подобренията да се претендират на друго основание,
освен договорното, във вр.с чл.79 от ЗЗД. След като страните са регламентирали
отношенията си във връзка с извършването на ремонтни работи, преустройства и
т.н., с подписания между тях договор, то отношенията им следва да се разрешат и
подчинят на тези договорните клаузи. Общите правила на неоснователното
обогатяване и чл.59 от ЗЗД са неприложими. В случая,въпреки твърдението на
ищеца по този иск,че липсват уговорки помежду им, касаещи извършените СМР и
вложени движими вещи, категорично
се установи,че във всичките години
на продължаване на наемните договори, е съществувала уредба на тези отношения- конкретна
и точна, при ясно регламентиране на последиците,а именно че разходите за
извършване на реконструкции и преустройства са само и единствено за сметка на
наемателя и наемодателят не му дължи връщане на вложените за това средства.
Затова съдът намира,че претенцията на ЕТ”БИГ.” за
заплащане на обезщетение за извършените в наемния обект подобрения, предявена
по реда на чл.59 от ЗЗД, следва да се отхвърли,като неоснователна, тъй като в
сключения помежду им договор съществуват изрични уговорки на тези отношения и
те не предвиждат право на обезщетение за наемателя. Напротив-постигната е и
категорично е възпроизвеждана във всеки следващ договор, уговорката, че
реконструкции и преустройства- каквото на практика са претендираните СМР и
вложени движими вещи, остават за сметка на наемателя и той няма право на
обезщетение за извършването им.(в т.см.е константната съдебна практика- Реш.1162/24.10.2007г.,пост.по
гр.д. №1072/2006г. на ІІІ ГО, Реш.№95/04.07.2011г.,пост.по т.д.№856/2010г.на І
ТО на ВКС, Реш.№316/07.11.2011г.,пост.по гр.д.№1646/2010г.на ІІІ ГО на ВКС,
Реш.№411/07.02.2014г.,пост.по гр.д.№115/2013г.на ІV ГО на ВКС, Реш.№195/10.07.2015г.,пост.по
гр.д.№6969/2014г.на ІV ГО на ВКС, Реш.№ 107/08.10.2015г.,пост.по гр.д.№2226/2014г.на
ІІ ТО на ВКС, Реш.№274/06.01.2016г.,пост.по гр.д.№1720/2015г.на ІІІ ГО на ВКС,
Реш.207/19.01.2017г., пост.по гр.д.№2584/2015г.на І ТО,на ВКС и т.н.)
По изложените съображения следва да се отхвърли,като
неоснователен и недоказан насрещният иск на ЕТ”БИГ.” с правно основание чл.59
от ЗЗД. При този изход по насрещния иск не следва да разглежда и възражението
на ответника по този иск за погасяване на претенцията по давност.
По разноските.
С оглед изхода на спора и по правилото на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с
уважената/отхвърлена част от претенцията им.
По основния иск пълномощникът на ищеца „ДТ- Л.” представи Списък по
чл.80 от ГПК,в който се претендират разноски в общ размер на 3517лв.,от която
сума адвокатски хонорар-1777лв., държавна такса 1271.05лв., депозити за съдебни
експертизи-200лв. и държавна такса за обезпечително дело-25лв.(общата сума не съответства на описаните разходи). По делото са
представени доказателства за общо внесена държавна такса в размер на 1434,68лв.(1271лв.+41лв.+122.68лв),
1777.28лв.-адвокатски хонорар, 200лв.-за съдебна експертиза и 24лв.за копие на
изпълнително дело, или общо 3435.96лв. При съобразяване частичното уважаване на
предявените претенции полагащите се за възстановяване на ищеца разноски са в
размер на 2 199лв. Разноски по насрещния иск не са правени от „ДТЛ”, не се
представи и отделно предвиден хонорар за защитата по него, поради което не се
присъждат разноски във връзка с отхвърлянето му.
Списък представи и ЕТ”БИГ.”,с претендирани общо разноски от 3 910.02лв.,от
която адвокатски хонорар-1777.74лв.-по основния иск и 1477.28лв.-по насрещния и
655лв.-депозити за съдебни експертизи. По делото са представени доказателства
за общо внесена държавна такса по насрещния иск 1240.64лв., адвокатски
хонорари- по основния иск-1777.28лв. и по насрещния иск-1477лв.,разноски за
съдебно-икономическата експертиза-150лв.и за комплексната съдебно-техническа-
605лв.,или общо 5249.92лв. При
съобразяване частичното отхвърляне на основния иск и направените във връзка с
него разноски,има право на възстановяване на сумата 675лв. При пълното
отхвърляне на насрещния иск няма право на възстановяване на направените във
връзка с него разноски.
По изложените съображения ЕТ”БИГ.” следва да се осъди да заплати на „ДТЛ”
разноски по съразмерност в размер на 2199лв. „ДТЛ” следва да се осъди да
заплати на ЕТ”БИГ.” разноски по съразмерност в размер на 675лв.
По изложените съображения ОС-Л.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ”БИГ.” с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****,представляван от
управителя И.Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ „ДТЛ”,
с адрес ****, представляван от Директора Б. П. П., на основание чл.232,ал.2,пр.1-во, във връзка с чл.79 от ЗЗД, сумата 20 309 (двайсет
хиляди триста и девет) лева, представляваща неизплатени наемни вноски по
Договор за наем от 09.01.2015г., за периода 01.01.2016г. до 31.12.2017г.,ведно
със законната лихва с начало подаване на
исковата молба-05.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва
за периода 01.01.2016г. до 05.02.2018г.,в размер на 2 099.46 (две
хиляди деветдесет и девет лева и 46),
а исковете до пълния претендиран размер на неплатен наем- 21 192лв.,както
и до претендирания размер на мораторна лихва- 2 109.43лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ДТЛ”, с адрес ****,
представляван от Директора Биляна Петрова Петрова, против ЕТ”БИГ.” с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****,представляван
от управителя И.Г.Г., с правно основание
чл.232,ал.2,пр.2-ро, във връзка с чл.79
от ЗЗД, за заплащане на сумата 9 665.65лв., представляваща
неиздължени месечни вноски за консумирана електрическа енергия за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2017г. по Договор за наем на недвижим имот от
09.01.2015г.,ведно с мораторната лихва върху тази сума,с начало от 31.01.2016г.
до завеждане на иска-в размер на 1 079.31лв.,както и законна лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на тази сума, сумата
718.61лв.-представляваща неиздължени месечни вноски за консумирана вода за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. по Договор за наем на недвижим имот от
09.01.2015г., ведно с мораторната лихва върху тази сума,с начало от
31.01.2106г. до датата на завеждане на иска-в размер на 78.15лв. и законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕТ”БИГ.” с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****,представляван от
управителя И.Г.Г., на основание
чл.233,ал.1 от ЗЗД, ДА ПРЕДАДЕ на „ДТЛ”,
с адрес ****, представляван от Директора Б. П. П., ДЪРЖАНЕТО върху обекта, нает
по Договор за наем от 09.01.2015г., представляващ „К.К.", с площ от
126кв.м., ведно с източна тераса с площ от 60 кв.м., намиращ се в гр.Л., Община
Л., Ловешка област, на ул******, в сградата на „ДТ– Л.”, с идентификатор №
43952.514.65.1,с площ от 1933кв.м., брой етажи-1, предназначение-сграда за
култура и изкуство, съгласно КККР на гр.Л., одобрени със Заповед № РД-
18-10/17.04.2007г., попадаща в имот с идентификатор № 43952.514.65,при съседи:
№43952.513.9503, №43952.513.9507, №43952.514.104, №43952.514.36, №43952. 514.64
и №43952.514.66, а по регулационен план на град Л. представляващ УПИ- IV-1145 в
кв.192 при граници на имота : градска градина, ****".
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск на ЕТ”БИГ.” с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр.Л., ул******3,представляван от
управителя И.Г.Г., против „ДТЛ”,с адрес ****, представляван от
Директора Б. П. П., с правно основание
чл.59,ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата 31 016 (трийсет и една
хиляди и шестнайсет)лева, представляваща обезщетение за неоснователното
обогатяване на наемодателя, изразяващо
се в стойността на направените подобрения в обекта, при действието на втория и
третия договори за наем- през периода 2004г.-2008г, ведно със законната лихва
върху сумата от завеждане на исковата молба- 05.02.2018г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕТ”БИГ.” с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****,представляван от
управителя И.Г.Г., да заплати на „ДТЛ”,
с адрес ****, представляван от Директора Б. П.П., сумата 2199 (две хиляди
сто деветдесет и девет)лева,представляваща разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „ДТЛ”, с
адрес ****, представляван от Директора Б. П. П., да заплати
на ЕТ”БИГ.” с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****,представляван
от управителя И.Г.Г., сумата 675(шестстотин седемдесет и пет) лева,
представляваща разноски по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Велико Търново,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :