Решение по дело №5134/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 303
Дата: 9 март 2025 г.
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20244430105134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Плевен, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430105134 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
Производството по делото е образувано по ИМ от Агенция за социално подпомагане –
София, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез пълномощника
*** – за директор на ДСП-Плевен, против З. Т. Г., ЕГН **********, от *** за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4764,89 лева главница,
111,27 лева лихва за забава за периода 01,03,2021 г. – 23,02,2022 г., 112,39 лева лихва за
забава за периода 01,03,2021 г. – 23,02,2022 г., 34,61 лева лихва за забава за периода
01,07,2021 г. – 23,02,2022 г., 63,38 лева лихва за забава за периода 01,03,2021 г. – 31,12,2021
г., ведно със законната лихва от 29,08,2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди
се, че сумата е отпусната като месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една
година по чл.8 от ЗСПД /за детето Ивайла Здравкова Г./, месечни помощи за отглеждане на
дете до завършване на средно образование по чл.7 от ЗСПД /за шест деца/, месечна помощ за
допълване на доходите по чл.9 от Правилника за прилагане на ЗСП, целева помощ за
отопление за сезон 2021/2022 г. Посочва се, че при направена справка в НБД „Население“ на
21,01,2022 г. е констатирано, че лицето З. Т. Г. на 11,02,2021 г. е сключила граждански брак с
Мохаммад Ел Зейн - гражданин на Ливан, като същата не е информирала ДСП Плевен за
промяната в обстоятелствата, при които са отпуснати месечните помощи. Посочва се, че на
основание чл.23 от ППЗСПД и чл.32, ал.2, т.3 от ППЗСП, изплащането на месечните
помощи се прекратява от началото на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало
основанието за получаването/отпускането им. Твърди се, че след сключване на гр.брак З. Т.
Г. не е отговаряла на основната материалноправна предпоставка за отпускане на месечните
помощи за деца по чл.7, ал.1 от ЗСПД, чл.8, ал.1 от ЗСПД, чл.9 от ППЗСП, за периода от
1
01,03,2021 г. до 31,12,2021 г., както и за целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2021/2022 г. Посочва се, че на основание чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗСПД вр.чл.14а, ал.1 и ал.2 от
ЗСП във връзка с издадени заповеди на Директора на ДСП Плевен, е извършена проверка за
установяване на недобросъвестно получени социални помощи, и са издадени два
констативни протокола от 31,01,2022 г. и един констативен протокол от 01,02,2022 г.,
връчени на З. Г. с писмо с обратна разписка на 10,02,2022 г., като в законоустановения
тридневен срок от връчването им не са постъпили от страна на длъжника писмени
възражения. Посочва се, че възоснова на протоколите, са издадени Заповед № Д_ЕН-ВС-
10/23,02,2022 г., Заповед № Д_ЕН-ВС-11/23,02,2022 г., Заповед № Д_ЕН-ВС-12/23,02,2022 г.
и Заповед Д_ЕН-ВС-13/24,02,2022 г. на Директора на ДСП Плевен, за възстановяване на
недобросъвестно получените от ответницата месечни помощи и целева помощ за отопление.
Твърди се, че заповедите са връчени на З. Г. на 02,03,2022 г., същата ги е обжалвала пред
Административен съд Плевен, като с влезли в сила решения по административно дело
№234/2022 г., №235/2022 г., №236/2022 г. и №237/2022 г., всички на Адм.съд Плевен,
обжалваните заповеди са потвърдени. Посочва се, че с оглед потвърждаване на заповедите,
са изготвени покани за доброволно изпълнение, връчени на 22,06,2022 г. Изложено е, че на
19,01,2023 г. З. Г. е сключила споразумение с ДСП Плевен за доброволно възстановяване на
недобросъвестно получените месечни помощи по чл.7 и чл.8 от ЗСПД в общ размер на
1868,78 лева на разсрочено плащане с погасителен план от 35 равни вноски, като е внесена
само една вноска на 29,03,2023 г., и тъй като недобросъвестно получената сума не е била
възстановена, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл.417 от ГПК. Посочва се, че е издадена ЗИ и ИЛ, образувано е изпълнително дело,
като ПДИ е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и поради дадени указания е образувано
настоящото дело. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да
уважи исковете. Посочва, че ответницата З. Т. Г. недобросъвестно е получила месечни
помощи по чл.7 от ЗСПД и чл.8 от същия закон, както и месечна помощ по чл.9 от
Правилника за закрила на детето за подпомагане и целева помощ за отопление по наредбата
за целева помощ за отопление. Същата е сключила брак с лице, което не е български
гражданин и не е информирала ДСП Плевен, като в заявлението си за отпускане на целева
помощ за отопление е декларирала неверни данни, като са издадени четири заповеди за
възстановяване; същите са минали процедура по обжалване и в последствие всичките са
потвърдени като законосъобразни. Твърди се, че ответницата е сключила споразумение за
възстановяване на месечните помощи, като същата е внесла една вноска в размер на 100,00
лева, с което е покрила част от главницата по двете задължения. От тогавашния момент
същата не е внасяла никакви суми по каса или по банковата сметка на ДСП-Плевен.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез назначен особен
представител – адв.Е.А. от ПАК, в който се сочи, че оспорва иска по основание и размер.
Твърди се, че ответницата е дала обяснения, че не е знаела за сключения гр.брак и е
действала добросъвестно. Посочва, че не е изследвано имуществото състояние на съпруга,
нито дали има промяна в имущественото състояние на З. Г.. В с.з. особения представител на
ответницата сочи, че тя не е декларирала обстоятелството, че е имала сключен гр. брак от
2
11.02.2021 г., тъй като не е знаела за този брак, и според твърденията й не е живяла с това
лице, не го познава и няма никакви отношения с него. Особения представител сочи, че
ответницата е била добросъвестна. Посочва, че според съдебната практика,
недобросъвестност има само при установен доход, който превишава или е равен на
определения диференциран материален доход и поради това изключва право на социално
подпомагане. Твърди, че такива констатации за промяна в материалното състояние на
ответницата не са направени и в случая не са налице доходи, които са увеличени, за да има
превишаване на диференцирания материален доход, и да се налага да бъде искано
връщането на отпуснатите помощи.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№4939/2023 г. по описа на РС Плевен се установва, че е образувано
по заявление на ищеца Агенция за социално подпомагане гр. София против ответника З. Т.
Г., и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата от 4764,89 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 29,09,2023 г., до изплащане на вземането. В Заповедта е
посочено, че се издава на основание Заповед №Д_ЕН-ВС-11/23.02.2022 г. на Директора на
ДСП Плевен на основание чл.14, ал.3 от ЗСПД за възстановяване на недобросъвестно
получени социални месечни помощи по реда на чл. 7, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗСПД, Заповед
№Д_ЕН-ВС-12/23.02.2022 г. на Директора на ДСП – Плевен, издадена на същото основание
- за възстановяване на недобросъвестно получена целева помощ за отопление за отоплителен
сезон 2021/2022 г. по реда на Наредба №РД-08-5/16.05.2008 г. и Заповед №Д_ЕН-ВС-
13/24.02.2022 г. на Директора на ДСП – Плевен на същото основание за възстановяване на
недобросъвестно получена месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП.
Установява се от приложеното ч.гр.дело, че е издаден ИЛ и образувано изпълнително дело.
До ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. С оглед така направеното връчване на заявителя е изпратено
разпореждане, с което е уведомен, че може да предяви установителен иск в едномесечен
срок. Съобщението е получено от ищеца на 12.08.2024 г. и на 04.09.2024 г. - в едномесечния
срок, е заведено исково производство. При така изложеното, съдът счита, че предявеният
иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Установява се от представеното по делото – заявление-декларация, че е подадено от
ответницата на 21.01.2021 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до
завършване на средно образование, по чл.7 от ЗСПД. Със Заповед № ЗПСД/Д-
ЕН/406/26.01.2021 г. са отпуснати помощи за шест деца в размер на 185,50 лева месечно.
Със Заповед №ЗСПД/Д-ЕН/406/08.11.2021 г. е изменен размера на помощта на 154,17 лева,
поради допуснати отсъствия по неуважителни причини през месец октомври 2021 г., от
детето Теодор Георгиев.
На 21.01.2021г. ответницата е подала молба-декларация за отпускане на месечна помощ за
допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП. Със заповед №ЗСПД/Д-ЕН/366/02.02.2021 г. на
Директора на ДСП е отпусната помощта в размер на 249,00 лева, считано от месец януари.
3
Ответницата на 22.07.2021 г. е подала молба-декларация за отпускане на целева помощ за
отопление за отоплителния сезон 2021/2022 г., по което същата е отпусната със Заповед №
ЗПС/Д-ЕН/2972/13.08.2021 г. в размер на 523,55 лева.
Със Заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени
социални помощи №1506-РД01-0050/25.01.2022 г.; Заповед №1506-РД01-0051/25.01.22 г. и
Заповед №1506-РД01-0052/25.01.2022 г. е наредено да се извърши проверка дали
ответницата е уведомила писмено ДСП-Плевен за промяна в обстоятелствата, при които е
отпусната помощта.
От представения Констативен протокол от 31.01.2022 г. се установява, че въз основа на
Заповед №1506-РД01-0050/25.01.2022 г., е направена проверка в среда в междурегистров
обмен на система Regix и е установено, че ответницата е сключила граждански брак в Ливан
на 11.02.2021г. и не е спазила 30-дневен срок за уведомяване за настъпилата промяна на
условията, при които са отпуснати съответните месечни помощи, постановени в чл.9, ал.1 от
ППЗСП, за което е уведомена в т.XV от депозираното заявление. Същата не е депозирала
коректно семейния си статус и доходите на съпруга си – Мохаммад Ел Зейн, а е
декларирала, че съжителства на семейни начала с г-н Страхил Христов.
Констатирано е, че получената от ответницата сума за м. март 2021 г. до м. декември 2021 г.,
вкл. недобросъвестно получените месечни помощи за допълване на доходите са в размер на
983,83 лева и подлежат на връщане.
От представения Констативен протокол от 31.01.2022 г., се установява, че въз основа на
Заповед №1506-РД01-0052/25.01.2022 г е извършена проверка и е установено, че
ответницата е сключила граждански брак в Ливан на 11.02.2021 г., за което не е уведомила
ДСП – Плевен в 30-дневения срок по т.XV от подаденото от нея заявление.
Констатирано е, че отпуснатата целева помощ за отопление през месец септември в размер
на 523,55 лева, е недобросъвестно получена и подлежи на връщане.
Констатирано е, че ответницата е подпомагана с месечна помощ по реда на чл.8, ал.1 от
ЗСПД от м. март 2021 г. до м. октомври 2021 г., вкл. недобросъвестно получени месечни
помощи за детето Ивайла Здравкова Г., в размер на 1600,00 лева, които се явяват
недобросъвестно получени и подлежат на връщане.
И трите Констативни протокола са изпратен на ответницата и са получена от нейния внук
Ради Христов Хараланов на 10.02.2022 г.
На основание протоколите са издадени Заповед №Д_ЕН-ВС-10/23.02.2022 г., Заповед
№Д_ЕН-ВС-11/23.02.2022 г., Заповед №Д_ЕН-ВС-12/23.02.2022 г. и Заповед №Д_ЕН-ВС-
13/24.02.2022 г. на Директора на ДСП – Плевен за възстановяване на недобросъвестно
получените от ответницата месечни помощи по чл.7, чл.8, ал.1 от ЗСПД, чл.9 ППЗСП, както
и целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2021/2022г., ведно със законните лихви.
Същите са потвърдени от АдмС Плевен и ВАС, след обжалване от ответницата.
На 19.01.2023 г. З. Т. Г. е сключила споразумение с ДСП – Плевен за доброволно
възстановяване на недобросъвестно получени месечни помощи по чл.7 и чл.8 ЗСПД в общ
4
размер на 3581,17 лева на разсрочено плащане с погасителен план от 35 равни вноски по
100,00 лева и една вноска от 81,17 лева. По сключеното споразумение ответницата е внесла
на 29.03.2023 г. само една вноска в размер на 100,00 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът твърди, че до настоящият момент ответника не му е възстановил неправомерно
получените суми по чл.7, ал.1, чл.8, ал. 1 от ЗСПД и по чл.9 от ППЗСП. По правната си
същност това е твърдение е за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на
доказването му. Ответницата, чрез своя процесуален представител, не ангажира
доказателства за плащане на претендираната сума, а от събраните по делото писмени
доказателства се установява нейната дължимост и размер. Следва да се отбележи, че
представените по делото писмени доказателства, в частност трите констативни протокола,
които не са оспорени по надлежния ред от ответницата, установяват наличието на
предпоставката за прекратяване на помощите, а именно – сключеният граждански брак
между ответницата и Мохаммад Ел Зейн и не посочването в законоустановения срок за
промяната в семейното й положение, и не посочването на доходите на съпруга. Ето защо са
налице основанията за прекратяване на помощите и за възстановяване на неправомерно
получените такива за периода от отпадане на основанието за получаване им до прекратяване
на помощите. Следва да бъде изрично отбелязано, че заповедите, възоснова на които се
дължат претендираните в настоящото производство суми, са преминали инстанционен
контрол и са потвърдени от ВАС. От друга страна, сключеното на 19,01,2023 г.
Споразумение за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, и
плащането на първата вноска от 100,00 лева на 29,03,2023 г. по същество представлява и
признание на задължението от страна на ответницата З. Г..
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422,
вр. чл.415 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по
делото в размер на 450,00 лева за депозит за особен представител.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на ПлРС и държавна такса върху уважените искове в размер на 240,60 лева.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18,06,2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът констатира, че в заповедното производство съдът е
пропуснал да осъди длъжника да заплати разноски за ДТ в размер на 240,60 лева /от които
заявителя е освободен от внасяне/, но такива са дължими и следва да бъдат присъдени с
оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че З. Т. Г., ЕГН
**********, от *** че ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ –
СОФИЯ, със седалище и адрес на управление *** сумата от 4764,89 лева главница, 111,27
лева лихва за забава за периода 01,03,2021 г. – 23,02,2022 г., 112,39 лева лихва за забава за
периода 01,03,2021 г. – 23,02,2022 г., 34,61 лева лихва за забава за периода 01,07,2021 г. –
23,02,2022 г., 63,38 лева лихва за забава за периода 01,03,2021 г. – 31,12,2021 г., ведно със
законната лихва от 29,08,2023 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума
представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№4939/2023 г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З. Т. Г., ЕГН **********, от *** ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – СОФИЯ, със седалище и
адрес на управление *** сторените по делото разноски – 450,00 лева за депозит за особен
представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК З. Т. Г., ЕГН **********, от *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, държавна такса върху уважените искове в исковото
производство размер на 240,60 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК З. Т. Г., ЕГН **********, от *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, държавна такса върху предявените суми в заповедното
производство в размер на 240,60 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6