Решение по дело №313/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник РУ Карнобат при ОДМВР Бургас, против Решение №75/29.12.2023г., постановено по АНД №248/2023г. по описа на Районен съд –Карнобат. Счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. В жалбата са изложени доводи, че фактическата обстановка е установена правилно от въззивната инстанция, нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е факт, но неправилно съдът е упражнил правомощието си по чл.63, ал.4 от ЗАНН, като е отменил оспореното наказателно постановление и е предупредил Д., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, ще и бъде наложено административно наказание. В касационната жалба са изложени аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.189 з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което оспореното решение е неправилно. С подадената касационна жалба от съда се иска да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и да потвърди наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация –Д. Д., редовно уведомена, се явява лично и с адв.В., която оспорва жалбата. Сочи, че решението на РС-Карнобат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, А. съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на настоящото производство е Решение №75/29.12.2023г., постановено по АНД №248/2023г. по описа на Районен съд –Карнобат, с което е отменено наказателно №23-0282-000115/16.06.2023г., издадено от началник РУ Карнобат при ОДМВР Бургас, с което на Д. Ж. Д., на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. С решението съдът е осъдил ОДМВР Бургас да заплати на Д. направените по делото разноски в размер на 500 лв. –заплатено възнаграждение за едни адвокат.

Районният съд е приел за установено, че на 24.05.2023г., Д. Д. е управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№[рег. номер], собственост на Ж. Д.. По същото време и на посоченото място полицейските служители Н. Ч., М. Н. и Н. И. изпълнявали служебните си задължения. Полицаите забелязали, че при потеглянето на автомобила водачът Д. не била с поставен обезопасителен колан. Полицейските служители последвали автомобила и го спрели близо до училище „ Св.Св. К. и М.“. До автомобила на Д. отишъл св.Ч. и установил, че водачът вече е с поставен колан. На Д. бил съставен АУАН, който тя отказала да подпише. В законоустановения тридневен срок Д. подала възражение и сведение. Въз основа на А. А. е издал оспореното наказателно постановление. Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, както и на базата на показанията на свидетелите.

При така установените факти, съдът е направил извод за основателност на въззивната жалба. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.45.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. На следващо място съдът е намерил, че АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но е налице хипотезата на чл.63, ал.4 от ЗДвП, тъй като нарушението е отстранено незабавно.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно.

Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

В разпоредбата на чл.137, ал.2 от ЗДвП изчерпателно са изброени случаите, в които законодателят допуска възможност да не се използват обезопасителни колани, а именно: бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите – при управление на автомобила с учебна цел.

Съгласно чл.63, ал.4 от ЗДвП, съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказания.

Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но същият не е приложен, това е основание за отмяна, поради издаването на акта в противоречие със закона.

Разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН обаче предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1 до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. От своя страна нормата на чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение, в каквато насока са поддържаните от касатора възражения, защото законът априори изключва възможността нарушенията по ЗДвП да са маловажни.

Фактическата обстановка е установена правилно от въззивната инстанция, нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е факт, но неправилно съдът е упражнил правомощието си по чл.63, ал.4 от ЗАНН, като не е съобразил разпоредбата на чл.189 з от ЗДвП.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че решението на районния съд следва да се отмени, а по съществото на спора – да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, А. съд Бургас, ХV състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №75/29.12.2023г., постановено по АНД №248/2023г. по описа на Районен съд –Карнобат и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0282-000115/ 16.06.2023г., издадено от началник РУ Карнобат при ОДМВР Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.