Решение по дело №237/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2019 г.
Съдия: Росенка Кирилова Денова
Дело: 20191300600237
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №98

гр. Видин 17.12. 2019 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.

ЧЛЕНОВЕ: ВЛ.С.

                       Р.Д.

 

при секретаря И.К. и в присъствието на прокурора В.Н., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №237 по описа за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда 342/01.10.2019 година, постановена по н.о.х.д. №1104 по описа за 2019 година на Районен съд - Видин, подсъдимият Л.Б.Г., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество съгласно „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори", а именно: високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло от 6.317 грама, с концентрация на активен компонент в размер на 17% на стойност 189.51 лева, като амфетамина е вещество с висока степен на риск съгласно чл.З, ал.4 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори", включен в Приложение №1, Списък I „растения и вещества с висока степен на риск на общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложени в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда на квалифициране на растенията и веществата като наркотични - престъпление по чл.354а, ал.З, т.1, предложение 1 от НК, за което и на основание чл.354а, ал.З, т.1, предл.1, във вр. с чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.З от НК съдът го е осъдил като му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца и не му е наложил предвиденото по-леко наказание „глоба".                                   

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода", за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Видин, сумата в размер на 97.42лева, разноски за физикохимическата експертиза и сумата от 67.20лева разноски за съдебно счетоводческа експертиза.

По така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Л.Б.Г., ЕГН **********, чрез неговия защитник - адвокат С.С. ***, в която се поддържат оплаквания за постановяване на атакуваната присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон, като същата е необоснована и несправедлива, както и прекомерно завишена.

Иска се да бъде отменена обжалваната присъда, и бъде постановена друга по-лека, при условията на чл.55 НК, като деянието бъде преквалифицирано на чл.354а, ал.5 от НК, и на подсъдимия бъде наложено наказание „глоба"; или алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК като подсъдимият бъде оправдан; или подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и наложена административна такава на основание чл.78а НК; или делото бъде върнато на първостепенния съд за отстраняване на груби процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

По отношение на фактическата обстановка, въззивният състав намира, че същата е обективно установена от първоинстанционния съд, и по нея не се спори от страните, още повече, че производството е протекло при условията на чл.372, т.2 от НПК, тоест подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Освен това, направените от него признания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, каквато правилна преценка е направил първостепенният съд. След анализ на всички гласни и писмени доказателства по делото, събрани по време на съдебното следствие пред Районен съд — Видин, съдът прие, че не е налице установяването на различна от възприетата фактическа обстановка, поради това, съдът намира, че не следва да я повтаря.

Окръжен съд Видин, вземайки в предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:


На първо място, с оглед така посочената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че така извършеното деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна, в каквато насока има пространни мотиви от първостепенния съд. Подсъдимият Л.Б.Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че от обективна страна, деянието е напълно съставомерно, тъй като се установява по безспорен начин как и кога подсъдимият е извършил деянието с което без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество съгласно „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори", а именно: високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло от 6.317 грама, с концентрация на активен компонент в размер на 17% на стойност 189.51 лева, като амфетамина е вещество с висока степен на риск съгласно чл.З, ал.4 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори", включен в Приложение №1, Списък I „растения и вещества с висока степен на риск на общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложени в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда на квалифициране на растенията и веществата като наркотични

От субективна страна деянието също е съставомерно, тъй като начина на извършване на престъплението сочи на пряк умисъл - същият е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е техните последици и е искал настъпването им, което и самият подсъдим е признал и както правилно първоинстанционният съд сочи, този извод се налага и от конкретното поведение на подсъдимия.

По оплакванията в жалбите:

Както бе отбелязано по-горе, в жалбата се поддържат оплаквания за постановяване на атакуваната присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон, като същата е необоснована и несправедлива, както и прекомерно завишена. В съдебно заседание се правят искания за преквалифициране на деянието по чл.З54а, ал.5 от НК, и на подсъдимия бъде наложено наказание „глоба"; или алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК като подсъдимият бъде оправдан; или подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и наложена административна такава на основание чл.78а НК; или делото бъде върнато на първостепенния съд за отстраняване на груби процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

з

Във връзка с така направените оплаквания, които са посочени само като оплаквания, без никаква конкретизация, съдът прие, че същите са неоснователни, тъй като освен, че не са посочени конкретно какви са нарушенията в конкретното наказателно производство, съдът по реда на чл.314 НПК, след като обстойно се запозна с всички факти и доказателства по делото, така и с процесуалните правила, приложени по делото, съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са допуснати нарушения на материалния закон, а присъдата е обоснована и напълно справедлива в съответствие с установеното по безспорен начин престъпно деяние. В тази връзка съдът взе в предвид както завишената обществена опасност на самото деяние, както и обществената опасност на личността на дееца, с оглед на фактите, че подсъдимият е много млад човек, който нарушава правовия ред във връзка с обществени отношения свързани с увреждане на здравето на много други млади хора. Съдът обсъди също и непоследователното поведение на подсъдимия, който видно от протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно оформяне/л. 10 ДП/, категорично и собственоръчно е записал, че „Амфетамина съм го закупил преди месец време от мои приятели от град София на име М.", тоест същият е бил наясно какво вещество е закупил, докато при даването на обяснения при повдигане на обвинението е заявил/л58 ДП/, че „въпросните вещества не знаех, че са наркотично вещество. Същите ми бяха предоставени от непознато за мен лице, като ми казаха, че са добавки за фитнес", каквато теза подсъдимия поддържа и във въззивната инстанция. Разбира се подсъдимият има правото да подържа каквато защитна теза той прецени, но тази теза следва да бъде доказана, а не да е плод на предположение, тъй като съдът не може да го приеме като такова при постановяването на присъдата.

С оглед направените искания съдът също прецени същите и в тази връзка прие, че по първото искане за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от НК, същото с оглед високата обществена опасност на деянието и на дееца, въпреки стойността на намереното високорисково наркотично вещество и количеството му, което всъщност не е малко, съдът прие, че не може да се приеме че се касае за „маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като цитираната разпоредба изисква наличие на такива смекчаващи обстоятелства при който конкретния случай да е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай съдът не намери такива смекчаващи обстоятелства, които да доказват по-ниска степен на обществената опасност на деянието в сравнение с обикновени случаи на


престъпления по чл.354а от НК. Съдът прие, че само стойността на намереното високорисково наркотично вещество не е достатъчно, за де се приеме маловажност на конкретния случай;

По второто искане за алтернативно прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК като подсъдимият бъде оправдан, с оглед съображенията по първото искане, съдът намира, че е необосновано, дори напротив - прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, по съществото си би било поощрение към извършването на престъпление от този вид;

По трето искане за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и наложена административна такава на основание чл.78а НК, съдът констатира, че не са налице условията за прилагането на тази разпоредба, тъй като предвиденото наказание за престъплението по чл. чл.354а, ал.З, т.1, предл.1 НК е от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Изискването на чл.78а, ал.1, б."а" е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по -леко наказание, когато е умишлено.

По последното искане за връщане на делото на първостепенния съд за отстраняване на груби процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, съдът намира и него за неоснователно, тъй като както отбеляза по-горе, не се установи при разглеждането на делото да са допуснати груби процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Вземайки предвид горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба приета като неоснователна.

 

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд

РЕШИ

 

              ПОТВЪРЖДАВА Присъда 342/01.10.2019 година, постановена по н.о.х.д. №1104 по описа за 2019 година на Районен съд - Видин.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                           ЧЛЕНОВЕ