ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Л., 30.10.2020 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЕМИЛ ДАВИДОВ
2. ВАСИЛ
АНАСТАСОВ
сложи за разглеждане ВЧН
дело № 409 по описа за 2020 година докладвано от съдия АНАСТАСОВ и за да се
произнесе съобрази :
Производство
по реда на чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.
С протоколно определение от 20.10.2020 г., постановено
по НОХД № 784/2019 г., Ловешкият районен съд, втори наказателен състав в
производство по реда на чл.248 от НПК /разпоредително заседание/ е оставил без
уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора поради допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Срещу така постановения съдебен акт, в предвидения от
закона срок е постъпила частна жалба от подсъдимия Н.Р.Ц. чрез упълномощения си
защитник - адв. М.И. от ЛАК, който счита, че определението на РС – Л. е
неправилно. Твърди, че в хода на разпоредителното заседание по делото, в
становището им по точка 3, ал.1 на член 248 НПК са посочили, че в хода на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемия. Излага, че възраженията им в тази насока най-вече са относно
съдържанието на обвинителния акт внесен от прокурора, а именно
несъответствията, които са констатирали между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинението.
Твърди, че в обстоятелствената част на OA не става ясно с кое действие по
разследването прокурорът счита, че е образувано настоящето ДП, тъй като се
твърди, че първо е направен оглед на мястото на спиране на двамата подсъдими,
но като основание за огледа е записано, че е образувано ДП- 223/2019 година. Твърди,
че после се посочва, че е направен личен обиск на едно от лицата - другия
подсъдим А., като в протокола за
личен обиск е записано като основание - задържането
на лицето, като е посочена дата на задържане 20.04.19 г., а действията се развиват
на 19.04.2020 година. Излага, че в обст. част на OA е записано, че след задържане на лицата за 24 часа е
започнало делото, което не отговаря на действителната обстановка. Счита, че
тази последователност е важна, тъй като всяко едно от тези действия се извършва
в определен часови период от време, като по този начин може да се установи
точния час и място на извършване на деянието, а в OA един път е посочено, че подсъдимите са спрени за
проверка в 22.00 часа, после в диспозитива е записан час - 22.20 часа, а в протоколите,
изготвени по чл.212, ал.2 НПК, посоченият времеви период е след 23.00 часа. Твърди,
че това противоречие води до ограничаване правото на защита на доверителя му -
да научи времето на извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинението и да се защити адекватно.
Изтъква, че другото им възражение е досежно липсата на
точно описание как и къде е държал подсъдимия тези НВ - такова липсва, както в
обстоятелствената част, така и в диспозитива на OA. Намира, че правото на защита на подсъдимия изисква да
има изложени конкретни факти и обстоятелства по държането - къде, как и колко.
Предвид изложеното счита, че в случая е допуснато
нарушение при съставянето на обвинителния акт и същият не отговаря на
изискванията по чл.246 от НПК относно задължителното му съдържание. Твърди, че
налице е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, което нарушава процесуалните права на подсъдимия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество.
От друга страна, счита, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по всички направени от защитата възражения по точка 3, ал.1 на
чл.248 НПК, а липсата на произнасяне по всички наведени оплаквания сочи липса
на мотиви, а те касаят съществени въпроси, по които се преклудира правото да се
правят възражения от страните съгласно разпоредбата на член 248 ал.З от НПК.
В заключение и предвид изложените по-горе мотиви, предлага
на съда да отмени обжалваното определение по реда на чл.248, ал.5 от НПК, като неправилно и незаконосъобразно.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в частната
жалба, определението на първоинстанционния съд и материалите по делото приема
за установено следното :
В Районен съд – Л. е било образувано НОХД № 784/2019 г.
по описа на съда, по внесен обвинителен акт срещу Н.Р.Ц. ***, ЕГН **********, с
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2-ро, т.1 от НК, за това, че на 19.04.2019 г. , около 22.20 ч. в град Л.
на ул. „***“, в района на *** Л., без надлежно разрешително, издадено от
органите на чл.16 Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ и в нарушение на чл. 30 от същия закон държал в себе си високорискови
наркотични вещества- метамфетамин с нето тегло 0,25 грама на стойност 6,28
лева, /съгласно Приложение № 1 към чл. 3 т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични/ приета с ПМС №
293/27.10. 2011г. на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП/- списък I „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна
медицина“.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай не е било
ограничено правото на защита на подсъдимия - да разбере за какво престъпление е
обвинен, което от своя страна представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, в какъвто смисъл са възраженията на защитата.
В тази
връзка за изясняване същността на понятието съществено процесуално нарушение от
решаващо значение е и становището на юриспруденцията застъпено в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В т.4.2
от цитираното ТР се посочва, че : „Чрез обвинителния акт прокурорът развива в
пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Непосочването в
обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото
лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в
предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния
състав.”
Подсъдимитят Н.Ц. е предаден
на съд по обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2-ро, т.1 от НК по
което изпълнителното деяние се изразява в държане на високорискови наркотични
вещества, т.е. престъплението е формално, на просто извършване. В тази връзка,
след обстойно запознаване с обстоятелствената част на обвинителния акт, с който
ЛРС е бил сезиран се установява, че е налице описание на начина, по който държавното
обвинение счита, че подсъдимият е извършил престъплението, включително и къде подсъдимият е държал процесното наркотично
вещество. Посочени са времето и мястото
на извършване. Действително, в обстоятелствената част на ОА се сочи, че Ц.
и другият подсъдим А. са били спрени от полицейските органи за проверка в 22.00
часа, а в диспозитива е записано, че деянието е извършено около 22.20 часа, но
това разминаване не касае съставомерните признаци на деянието. От
доказателствата по делото се установява, че патрулиращите полицаи са поискали
съдействие от дежурния при ОДЧ на РУ МВР - Л. за изпращане на дежурната следствено-оперативна
група /ДСОГ/, която при пристигане на място с помощта на полеви тест „Drug Detection Kit“ е тествала бялото кристалообразно вещество съдържащо
се в пликчето, което било изпаднало от портфейла на подсъдимия
Ц.. Последното реагирало на метамфетамин. Логично е от установяване на
подсъдимия до пристигането на служителите от ДСОГ на местопроизшествието да
измине известен период от време.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че между обстоятелствената част на ОА и диспозитива
му не са налице разминавания и несъответствия, обстоятелствата, при които
прокурорът счита, че е извършено престъплението са изложени последователно и
систематично, така че не е имало пречки на ДП обвиняемият да разбере за какво престъпление
е привлечен в това му качество.
На следващо място, въззивият
състав не приема наведените от защитата доводи за допуснато съществено процесуално
нарушение изразяващо се в това, че от обстоятелствената част на ОА не ставало
ясно, с кое действие прокурорът счита, че е образувано настоящото ДП, което
било нарушение на чл.214 от НПК. В разпоредбите на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК
законодателят изчерпателно е изброил задължителните реквизити, които следва да
съдържат обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, като в тях никъде не е залегнало изискването да
бъде посочен момента и начина на образуване на ДП, респективно прокурорът няма
задължение да отразява тези обстоятелства в съдържанието на ОА.
Настоящата инстанция не
приема възраженията на защитата касаещи годността на някой от събраните
доказателства и използваните доказателствени средства, тъй като в т.1 на горецитираното ТР е застъпено становището, че
процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата,
не съставляват основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора. Това разрешение намира своето основание в принципа, че
съдебното производство е главна /централна/ фаза на наказателния процес и не
съществува никаква пречка необходимите процесуални действия по събирането и
проверката на доказателствените материали, да бъдат извършени в хода на
съдебното дирене, като бъдат събрани нови доказателства или ако са допуснати
нарушения при събирането на някои от наличните, тези доказателства да бъдат
надлежно събрани, както по искане на страните, така и по почин на съда.
Аргумент в тази връзка се съдържа и в разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК, където
лимитивно са изброени нарушенията на процесуалните правила които законът е квелифицирал
като „съществени” и „отстраними”.
При горните съображения настоящата инстанция приема,
че частната жалба срещу определение от 20.10.2020 г., постановено по НОХД № 784/2019
г., от Ловешкия районен съд, втори наказателен състав е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.341, ал.2,
във вр. с чл.345 и чл.249, ал. 3 от НПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.10.2020 г., постановено по НОХД № 784/2019
г., от Ловешкия районен съд, втори наказателен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.