Р Е Ш Е Н И Е
град София, 20.04.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№12318 по
описа за 2020 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №188389 от 01.09.2020г.,
постановено по гр.дело №23086/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е отхвърлен
предявения от С.Б.Б.,
с ЕГН **********, срещу М.В.Г., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 700 лв., представляваща обезщетение
за причинени на ищеца имуществени вреди – щети на лек автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, от деликт - ПТП, настъпило на 28.03.2019г. в град София. С решението е осъден С.Б.Б., с ЕГН **********,
да заплати на М.В.Г.,
с ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 400 лв., съдебни разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - С.Б.Б., с която се обжалва изцяло първоинстанционното
съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.45 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от деликт - ПТП, настъпило на 28.03.2019г. в град София, на кръстовището на
ул.“Григор Начевич“ и ул.“Софийски герой“ в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответницата. Инвокирани са доводи за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт като постановен
при превратно тълкуване на закона и при неправилен анализ на събраните по
делото доказателства. Твърди се, че неправилен и необоснован е крайният извод
на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на
предпоставките на фактическия състав на деликта за ангажиране отговорността на
ответницата за щетите, причинени на лек
автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, от ПТП,
настъпило на 28.03.2019г., тъй като не е налице нейно противоправно поведение доколкото не се установява тя да е нарушила
нормативно установените правила за движение по пътищата. Излага се, че противно на така обоснования извод на първоинстанционния съд при съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че процесното ПТП е станало в зоната на кръстовището на ул.“Григор
Начевич“ и ул.“Софийски герой“, позволяваща ляв завой при прекъсната осова
линия, като управляваният от ищеца лек автомобил „Тойота Версо“, с рег. №********, пръв е бил в лявата лента в зоната за завой наляво и се е
намирал на около метър пред предната броня на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег.№********, управляван от ответницата – М.В.Г., когато последната от спряло
положение в колона от автомобили, спрели на ул.“Григор Начевич“, е започнала
маневра завой наляво, без да се огледа за положението на другите участници и
без да види разположението на автомобила на ищец, при което е настъпило
съприкосновение между двата автомобила. Поддържа се още, че ответницата като е
нарушила разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП с поведението си е станала
причина за настъпването на процесното ПТП, т.е. по делото е доказано, че поведението на ответницата е противоправно и виновно /доколкото вината по арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага/, от което като пряка и
непосредствена последица на ищеца са причинени имуществени щети на собствения му
лек автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, по предна и задна дясна врата и задна броня, за възстановяването на които е заплатена сумата
от 700 лв., за която е представена фактура,
неоспорена от ответницата в хода на съдебното производство. Допълнителни аргументи в горния
смисъл са изложени в писмено становище. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 700 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на
предявяване на исковата молба – 22.04.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ответник - М.В.Г., в депозирания писмен
отговор взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа
се, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от деликт - ПТП, настъпило на 28.03.2019г. в град София, на кръстовището на
ул.“Григор Начевич“ и ул.“Софийски герой“, е законосъобразно, постановено при
правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с приетите по делото
доказателства. Излагат се подробни доводи, че правилно първоинстанционният съд
е приел, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ответницата за репариране на щетите,
причинени на лекия автомобил на ищеца от настъпилото ПТП на 28.03.2019г., тъй като не е доказано нейно противоправно поведение. Твърди се, че от приетия като
доказателство протокол за ПТП №1729709/28.03.2019г., съставен от органите на
ОПП-СДВР, и скица към него се установява, че причина за настъпването на
процесното ПТП е ищецът, който като водач на
лек автомобил „Тойота Версо“,
рег. №********, се е
движил по ул.“Григор Начевич“ от
ул.“Кюстендил“ към бул.“Акад.Иван Гешов“, като на кръстовището с ул.“Софийски
герой“ поради неправилно движение в лента за насрещно движение при наличие на
маркировка М1, е реализирал ПТП с попътно движещ се отдясно и извършващ ляв
завой лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№********. Излага се още, че във
връзка с извършеното от ищеца нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е бил съставен
АУАН №150413, както и му е било издадено НП №19-4332-006702. По тези аргументи
и допълнително изложени такива в писмена защита се поддържа, че по делото е
доказано, че в резултат на противоправното поведение на ищеца, изразяващо се в допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, е настъпилото процесното ПТП, поради което не са
налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата за заплащане на обезщетение за
причинените щети по лекия автомобил на ищеца и
предявеният срещу нея иск с правно основание чл.45 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв
правилно е бил отхвърлен с обжалваното решение. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната
инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице – помагач – З.Д.„Е.“
АД в депозирано писмено становище от 28.01.2022г. и писмена защита взема
становище за основателност на подадената въззивна жалба. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че обоснованият краен извод на първоинстанционния съд, че в хода на делото се доказва, че
поведението на ответницата като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег.№********, е правомерно, същата не е нарушила нормативно установените правила за движение
по пътищата, е
опроверган от констатациите на вещото лице инж.Й.Й., изготвил приетата по
делото пред СРС съдебно-автотехническа експертиза, който е повторно изслушан
пред въззивната инстанция. Сочи се, че експертът установява по категоричен
начин механизма на процесното ПТП, настъпило на 28.03.2019г. в град София, на кръстовището ул.“Григор Начевич“ и
ул.“Софийски герой“, където липсва
светофарна уредба, движението е двупосочно, а пътната маркировка е прекъсната с
разрешен завой наляво, като се уточнява, че като се вземе като обективен
критерий вида на уврежданията по двете МПС се обосновава извода, че първи в
лентата за насрещно движение е навлязъл водача на лекия
автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, а след него водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег.№********. При така установеният механизъм на
процесното ПТП вещото лице е категоричен, че водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег.№********, преди да предприеме маневра за завой наляво
е имал техническа възможност да възприеме в ляво огледало за обратно виждане
влизащия в лентата лек
автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, като спре и предотврати настъпилото ПТП. При
тези уточнения на вещото лице, направени пред въззивната инстанция, се налага
извода, че причината за реализирането на
процесното ПТП е виновното и противоправно поведение на ответницата, която е
имала възможност да предотврати настъпването на сблъсъка между двата леки
автомобила, но не се е съобразила с пътната обстановка, с положението на участниците
в движението и е предприема извършване на необезопасена маневра за завиване
наляво, при което е предизвикала съприкосновение с лекия автомобил на ищеца. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното първоинстанционно решение и постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск.
Предявен е от С.Б.Б. срещу М.В.Г. осъдителен иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 700.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – щети на лек автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, от деликт - ПТП, настъпило на 28.03.2019г. в град София, на кръстовището
ул.“Григор Начевич“ и ул.“Софийски герой“.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Пред настоящата инстанция са
ангажирани нови доказателства
по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, които са довели до промяна на приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка.
От показанията на свидетелката Н.К., майка
на ответницата, се установява, че е била очевидец на процесното ПТП, станало
през м.март 2019г. в град София. Уточнява, че е пътувала като пътник в лекия автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег.№********,
управляван от дъщеря й – ответницата по делото. Сочи, че не може да си спомни
името на улицата, по която са се движили, но всички коли са били спрели в
колона, включително и дъщеря й, която е имала намерение да завие наляво по ул.“Софийски герой“, била е първа кола в колоната преди
завиването, била е дала мигач, погледнала е в огледалото, за да види дали има други автомобили и след това е предприела маневрата завой
наляво, при което водачът на лек
автомобил „Тойота Версо“ я е ударил.
В съдебно заседание на 30.09.2021г. по реда
на чл.176, ал.1 от ГПК въззиваемата страна - М.В.Г. дава обяснения относно релевантните за спора факти и обстоятелства
досежно механизма на настъпилото ПТП. Същата заявява пред съда, че е
управлявала лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№********, по ул.“Григор Начевич“, която
е двупосочна, движила се е в дясното платно, в което е имало колона от
автомобили, като маркировката на платното е била непрекъсната до кръстовището с
ул.“Софийски герой“, като е достигнала до позволеното място на
маркировката с прекъсната линия, е започнала маневра завой наляво, като преди
това е дала мигач и се е огледала за движещи се автомобили в насрещното
движение и след като е установила, че няма автомобили е започнала маневрата,
при което е била ударена от водача на лек автомобил „Тойота Версо“, като според нея ударът е бил доста силен.
В съдебно заседание на 03.02.2022г. е
повторно изслушано вещото
лице инж.Й.Й., изготвил приетата по делото пред СРС съдебно-автотехническа
експертиза, който дава подробни разяснения относно механизма на настъпилото
ПТП. Уточнява, че при процесното ПТП първоначалният сблъсък на лекия
автомобил „Тойота Версо“ е настъпил в задната част на предния десен калник зад предната дясна гума.
Експертът сочи, че с оглед вида на причинените увреждания по двата леки
автомобила, по начина по който са разположени зоните на първоначално
съприкосновение – предна лява част на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ и
странична дясна част на лекия автомобил „Тойота Версо“ в областта на преден десен
калник като увреждането започва от задната част на калника зад дясната гума,
може да се направи категоричен извод, че лекият автомобил „Тойота Версо“ е навлязъл първоначално в лентата за насрещно движение, а чак след това
към мястото на удара се е насочил лекия автомобил „Фолксваген Голф“. Вещото лице
сочи, че имайки предвид разположението на двете МПС в момента, в който лекият
автомобил „Тойота Версо“ е навлизал в лентата за насрещно движение, то водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да възприеме в
лявото огледало за обратно виждане намиращият се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Тойота Версо“, да спре и да предотврати удара, като по този начин траекторията на
движение на двете МПС е нямало да се пресече, съответно удар между тях е нямало
да настъпи. Експертът уточнява, че изложеното от него становище в смисъл, че
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП е само и единствено в хипотеза,
когато към момента на потеглянето му от дясното платно лекият автомобил „Тойота Версо“ се е намирал в лентата за
насрещно движение. От друга страна вещото лице заявява пред съда, че с оглед
вида на увреждането на задния калник на лекия автомобил „Тойота Версо“ може да се направи категоричен извод, че първи в лентата за насрещно
движение е навлязъл лекия автомобил „Тойота Версо“ и чак след това е предприета
маневра завой наляво от водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“. Сочи се,
че не е възможно с оглед уврежданията по двете МПС първо водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ да е предприел извършването на маневра завой наляво
и след това водачът на лекия автомобил „Тойота Версо“ да е навлязъл в лентата за
насрещно движение, тъй като в тази хипотеза уврежданията по двете МПС са щели
да бъдат други. При тези посочените обективни данни вещото лице сочи, че
категоричното му становище е в смисъл, че водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ преди да започне маневра завой наляво е имал възможността да
погледне в лявото огледало за задно виждане и да възприеме цялата пътна
обстановка като види лекия автомобил „Тойота Версо“, при която да спре и да не
започне маневрата завой наляво и по този начин да предотврати удара между двете
МПС. Експертът сочи още, че по преписката и в протокола за ПТП няма обективни
данни за скоростта, с която се е движил водача на лекия
автомобил „Тойота Версо“, но като се има предвид разстоянието, което е изминал лекият
автомобил „Тойота Версо“ от момента на удара до крайното си установяване, което е
около 4 метра, както и вида на причинените увреждания може да се приеме, че
същият не се е движил с висока скорост. Експертът уточнява, че причинените
увреждания по лекия автомобил „Тойота Версо“, които са описани в протокола за
ПТП, а именно увреждания по страничната дясна част – преден десен калник,
предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник, задна броня, напълно
съвпадат с уврежданията, които е констатирал лично при извършения от него
оглед, макар че същият е бил направен 6 месеца по-късно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно. За да постанови обжалваното
съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
първостепенният съд е приел, че по делото не е доказано извършено от ответницата
противоправно действие, в резултат на
което са претърпени от ищеца твърдяните от него имуществени вреди, по които съображения е обоснован краен
извод за неоснователност на предявения иск. Така изложените
правни аргументи на СРС са незаконосъобразни, постановени при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства, съответно при неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон - ЗЗД. Доводите в жалбата са изцяло
основателни.
Отговорност
за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физически лица, които са причинили
вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да
не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва
да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава
изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се
изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму.
При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме,
че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди
от конкретен извършител, в случая посочения ответник – М.В.Г. в качеството й на
физическо лице. Следователно за да са налице основания за ангажиране на нейната деликтна
отговорност следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но всички
останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на
доказване на общо основание.
В разглеждания случай спорен между страните е въпросът досежно
механизма на настъпилото процесно ПТП на 28.03.2019г. в град София, на кръстовището на ул.“Григор Начевич“ и
ул.“Софийски герой“, при което са причинени имуществени щети на лек автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, собственост на ищеца. Въззивният съд счита,
че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че ответницата като водач на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ е имала възможност да възприеме навлезлия в лентата
за насрещно движение лек
автомобил „Тойота Версо“ преди да извърши маневрата завой наляво и по този начин
да предотврати настъпилото ПТП. В тази насока е категоричният извод на вещото
лице инж.Й.Й., който е направен пред въззивния съд при повторния му разпит в
съдебно заседание. Експертът изрично уточнява пред съда, че при така
ситуираните увреждания по двете МПС може да се направи обоснован извод, че в
лявата лента първи е навлязъл лекия автомобил „Тойота Версо“, а след него лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, в която хипотеза водачът на лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ преди да започне маневра завой наляво е имал възможността да погледне в
лявото огледало за задно виждане и да възприеме цялата пътна обстановка като
види лекия автомобил „Тойота Версо“, при която да спре и да не
започне маневрата завой наляво и по този начин да предотврати удара между двете
МПС. В случая съдът счита за недоказано твърдението на ответницата, че като
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№********, се е движила по ул.“Григор Начевич“, която е двупосочна, в дясното платно, в което е
имало колона от автомобили, като маркировката на платното е била непрекъсната
до кръстовището с ул.“Софийски
герой“, и като е достигнала до позволеното място на маркировката
с прекъсната линия, първа е започнала маневра
завой наляво, като преди това е дала мигач и се е огледала за движещи се
автомобили в насрещното движение и след като е установила, че няма автомобили е
започнала маневрата, при което е била ударена от водача на лек автомобил
„Тойота Версо“, като според нея ударът е бил доста
силен. В тази насока
са както показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.К., майка на ответницата, така и дадените обяснения от
ответницата по реда на чл.176, ал.1 от ГПК. Въззивният съд счита, че показанията
на разпитаната по делото свидетелка Н.К., следва
да се преценят при условията на чл.172 от ГПК и доколкото същите са изолирани и
неподкрепени от други доказателства и като такива се явяват пристрастни не следва
да се кредитират. Показанията на свидетелката и обяснението на ответницата по
реда на чл.176, ал.1 от ГПК както в частта относно факта кой от двамата водачи
е започнал първи маневрата завой наляво, така и относно твърдението, че водачът
на лекия автомобил „Тойота Версо“ е управлявал с висока скорост,
при която е реализирал процесното ПТП като се е „врязал“ в автомобила й, при
което „едвам са оцелели с майка й“, изцяло се опровергават от констатациите на
вещото лице, който е категоричен в извода си, че не е възможно с оглед уврежданията по двете МПС първо водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ да е предприел извършването на маневра завой наляво и след
това водачът на лекия
автомобил „Тойота Версо“ да е навлязъл в лентата за насрещно движение, тъй като в тази хипотеза
уврежданията по двете МПС са щели да бъдат други. На следващо място експертът
изрично уточнява, че макар по преписката и в протокола за ПТП да не се съдържат
обективни данни за скоростта, с която се е движил водача на лекия автомобил „Тойота Версо“, като се има предвид разстоянието, което е изминал лекият
автомобил „Тойота Версо“ от момента на удара до крайното си установяване, което е
около 4 метра, както и вида на причинените увреждания може да се приеме, че
същият не се е движил с висока скорост. Други доказателства в подкрепа на
твърдението на ответницата, че водачът на лекия автомобил „Тойота Версо“се е движил с висока скорост и е
реализирал процесното ПТП не са събрани. На следващо място въззивният съд не
споделя доводът на въззиваемата страна, че водачът на лекия автомобил „Тойота Версо“ е извършил нарушение като е
навлязъл в насрещното платно като е пресекъл непрекъсната маркировка М1, поради
което е станал причина за реализирането на процесното ПТП. Действително в съставения
протокол за ПТП №1729709/28.03.2019г., представляващ официален свидетелстващ
документ, в описанието на механизма на реализираното процесно ПТП е посочено
извършеното от ищеца нарушение, но според въззивният съд в тази част отразените
констатации на компетентния орган - длъжностно лице- служител на МВР, не следва
да бъдат кредитирани, тъй като не обхващат негови лични възприети факти
доколкото местопроизшествието е посетено около два часа след настъпването на
ПТП, а същите са въз основа на показанията на участниците в ПТП. Протоколът за
ПТП съобразно чл.179, ал. 1 ГПК се
ползва с материална доказателствена сила само относно възприетите лично от
служителя факти на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията.
Следователно в случая съставеният протокол за ПТП №1729709/28.03.2019г. в
частта, описваща извършеното от ищеца нарушение на правилата за движение по
пътищата, няма обвързваща съда доказателствена стойност. Относно доводът на
въззиваемата страна, че за извършеното от ищеца нарушение е съставен АУАН
№150413, съответно издадено НП №19-4332-006702, съдът намира, че по делото са
налице данни за висящ исков процес досежно оспорване от страна на ищеца на
законосъобразността на сочените административни актове, т.е. не е налице влязъл
в сила акт на компетентните за това органи, удостоверяващи по несъмнен начин
извършено от ищеца нарушение на правилата за движение по пътищата.
При така изложеното и след
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага категоричен
извод, че причина за настъпилото процесно ПТП е виновното и противоправно поведение
на ответницата, която е имала възможност да предотврати удара между двете МПС,
но не се е съобразила с пътната обстановка и с положението на участниците в
движението и е предприема извършване на необезопасена маневра завой наляво, при
което е предизвикала настъпване на съприкосновение с лекия автомобил „Тойота Версо“. В хода на съдебното производство е доказано при условията на пълно и
главно доказване, че ответницата като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с рег.№********, е нарушила правилата за движение по пътищата /чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/,
в резултат на което е реализирала настъпилото ПТП, от което са причинени
имуществени щети на лек автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, в който смисъл е обоснованият извод на вещото
лице инж.Й.Й., изготвил приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. По
горните аргументи въззивният съд намира, че са доказани всички елементи от
фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД за ангажирането на деликтната
отговорност на ответницата за репариране на причинените на ищеца имуществени
вреди – нанесени щети по собствения му лек автомобил „Тойота Версо“,
рег. №********,
настъпили в резултат на процесното ПТП. На следващо място противно на
поддържаното от въззиваемата страна по делото е приложена фактура от
05.02.2020г., издадена от „А.Д.“ ООД и получател ищеца – С.Б.Б., съгласно която
стойността на извършения ремонт на лек автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, за отстраняване на
причинените щети, настъпили от процесното ПТП възлиза на сумата от 1010.00 лв..
Действително приетата като доказателство фактура представлява частен документ,
но доколкото стойността на извършените ремонтни работи не е оспорена по
надлежния ред от ответницата в хода на съдебното производство и при липсата на
доказателства, опровергаващи съдържанието й, съдът намира, че представлява
годно доказателство, от което се установява стойността на извършените ремонтни
дейности на причинените на лек автомобил „Тойота Версо“,
рег. №********,
щети, настъпили в резултат на процесното ПТП. При съобразяване с принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд намира, че
предявеният иск е основателен и доказан за размера, за който е предявен –
700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 22.04.2019г., до окончателното й изпащане.
По изложените съображения и
поради несъвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното
решение, в т.ч. и в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие на събраните по делото доказателства следва да бъде
отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззивника- ищец, на които му се
дължат направените такива както за първата, така и за настоящата инстанция.
Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и при съобразяване с доказателствата
за реалното извършване на претендираните от въззивника разноски на основание чл.78,
ал.1 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати общо
сумата от 316.60 лв., реално сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №188389 от
01.09.2020г., постановено по гр.дело №23086/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.В.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на С.Б.Б., с ЕГН **********, с
адрес: ***; на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 700.00 лв. /седемстотни лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени щети на лек автомобил „Тойота Версо“, рег. №********, причинени от деликт – ПТП настъпило на 28.03.2019г. в град София, на кръстовището на
ул.“Григор Начевич“ и ул.“Софийски герой“ в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответницата като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег.№********, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 22.04.2019г., до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 316.60 лв. /триста
и шестнадесет лева и 60 ст./, реално сторени разноски пред двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./