Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Велико
Търново, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на десети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря В.Г.и
прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докл***аното от съдия Калчев касационно АХД № 10105/2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 72, ал. 4, от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по касационна жалба на Л.И.Г., с адрес ***, чрез ***. Л.В. от ВТАК, против Решение № 106 от 10.02.2019 г. по АХД № 1954/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлена негова жалба срещу Заповед за задържане на лице № 1739зз-177/22.10.2019 г. издадена от разузнавач при РУ В. Търново. Касаторът сочи, че в заповедта за задържане не са изложени никакви конкретни данни, въз основа на които е направено предположение за неговата съпричастност към престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, вкл. липсва препращане към друг документ по административната преписка, а такива данни не се съдържат и в събраните доказателства. Счита, че задържането на касатора не се оправдавала от никоя от целите по чл. 5, § 1, б. „с“ от КЗПЧОС и по делото нямало доказателства обосноваващи необходимост от тази крайна мярка. Сочи, че в заповедта не бил отразен действителния час на задържането, а същата била издадена часове след фактическото задържане на лицето. Предвид изложеното и по съображенията, развити от процесуалния му представител в съдебно заседание моли обжалваното решение да бъде отменено, ведно с издадената заповед за задържане. Претендира направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – разузнавач при Районно управление на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 106 от 10.02.2019 г. по АХД № 1954/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на Л.И.Г. *** срещу Заповед за задържане на лице № 1739зз-177/22.10.2019 г., издадена от разузнавач при РУ В. Търново. Със заповедта е разпоредено задържането на лицето за срок до 24 часа. Като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание – наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК – за периода от 12.01.2019 г. до 27.02.2019 г. в землището на с. Арбанаси, общ. В. Търново, отдел 338, подотдел „и 1“, с редовно писмено позволително, но извън указаните в него количество и дървета, са отсечени от горския фонд 42 бр. дървета от дървесен вид черен бор, 5 бр. дървета акация и 11 бр. дървета мъждрян. За да постанови този резултат съдът е приел въз основа на събраните писмени и гласни доказателства /докладна записка, писмени обяснения на Г. от 22.10.2019 г. обяснения на ответник жалба/, че при задържането на жалбоподателя са били налице данни, от които може да се направи извод за вероятната му съпричастност към извършването на престъпно деяние. Посочено е, че при разследване на незаконна сеч на дървета от държавен горски фонд в землището на с. Арбанаси, обл. В. Търново, освен констатираната незаконна сеч на немаркирани дървета са установени и нарушения в изготвянето на превозни документи за транспортиращи дървесината МПС, а касаторът като лицензиран лесовъд в „Лес груп 77“ ЕООД /чрез която фирма де факто осъществяват дейност зетят на Г. и неговия кум/ е подписвал издаваните позволителни за сеч, технологични планове и протоколите за освидетелстване на сечта на дружеството. В тази връзка е отхвърлено и възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, § 1, б. „с“ от КЗПЧОС. За неоснователно е прието и оплакването за неотразяване на действителния час на задържането, като съдът е посочил, че жалбоподателят е помолил да бъде отведен до дома му, за да се приведе в подходящ вид, което желание било удовлетворено, а заповедта за задържане е издадена в 9,30 ч., което кореспондирало с влизането му в сградата на РУ-Търново и само по себе си не представлявало съществено процесуално нарушение. Изложил е доводи, че в конкретния случай задържането на лицето се явява адекватна, оправдана и пропорционална мярка, и заповедта се явява издадена с легитимна цел, като не представлява акт на неоснователна принуда, а правата на задържаното лице не са били нарушени.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от ВТРС мотиви. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на районния съд относно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице е възможно да е извършило престъпление. Задържането е било извършено във връзка с данни за съпричастност към извършването на престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, за което е било образувано досъдебно производство № ЗМ-194/2019 г. по описа на РУ – Велико Търново. Според трайната съдебна практика е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания за издаване на акта, да се съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на акта - в т. см. ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК. Независимо, че в заповедта не е изложен подробно фактическия състав на извършеното престъпление, с посочване на законовия текст и предвид факта, че Г. още същия ден е дал подробни обяснения се установява, че на същия е била ясна причината за задържане. Задържането е извършено за срок, посочен в закона, а заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Съдът правилно е посочил, че понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. Тъй като такива са били налице, е било образувано досъдебно производство № ЗМ-194/2019 г. по описа на РУ – Велико Търново за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая тези условия са изпълнени и оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на лицето. Последните, обсъдени в контекста на останалите данни по преписката и разгледани заедно с правното основание разкриват мотивите на административния орган за прилагане на принудителната мярка, поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни.
При установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Целта на задържането като принудителна административна мярка е да се предотврати престъплението и да се осигури разкриването и разследването на същото. Към посочените цели следва да се добави и необходимостта да се предотврати препятстването на разследването и обезпечаване на извършването на необходимите процесуално-следствени действия по установяване на престъплението с признаците му от обективна и субективна страна и неговия извършител. От фактическите обстоятелства по административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които индицират на инкриминирано поведение на касатора. В конкретния случай настоящата инстанция намира, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление - извършени са процесуални действия като от жалбоподателя са снети писмени обяснения, във връзка с досъдебното производство и да се осуети възможността за препятстване на разследването чрез ограничаване на контактите на касатора с други заподозрени или разследвани лица. Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите процесуално-следствени действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая. Поради това съдът правилно е приел, че не е налице непропорционалност на приложената принудителна административна мярка. Не е допуснато нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), защото задържането е "законосъобразно", спазен е редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Възражението, че в заповедта не е бил отразен действителния час на задържането е неоснователно, понеже дори да се приеме, че е налице нарушение същото не е съществено, тъй като не би довело до издаване на административен акт с друго съдържание, съответно не може да доведе до незаконосъобразност на оспорената заповед. В чл. 13 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. е предвидено, че срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване. Правилото гарантира стриктно спазване на определения в закона срок за задържане на лицето - 24 часа, който в случая безспорно е спазен.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 106 от 10.02.2019 г.
по АХД № 1954/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.