Р Е Ш Е Н И Е № 805
гр. Пловдив, 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, трети граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3844 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.Д.Х.против
УМБАЛ „Пълмед” ООД – гр. Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че вследствие претърпяна
травма на коляното и установени увреждания на лявата колянна става, включително
и на предната кръстна връзка и дезинсерция на медиалния менискус, ищцата
претърпяла на 08.06.2016 г. операция, която била извършена в УМБАЛ „Пълмед” от .........
Твърди се, че преди операцията не получила ясна и точна информация за
диагнозата и за предстоящото лечение и не й било разяснено как ще се чувства
след оперативната намеса, дали има риск да не се възстанови напълно и да не
може да се движи пълноценно. В извадката от оперативния протокол било записано,
че били възстановени описаните в ЯМР увреждания на колянната става. Ищцата
твърди, че след операцията започнала да чувства силен дискомфорт в коляното,
като оплакванията й се увеличили в сравнение с тези преди операцията; 20 дни
след операцията коляното й започнало да се подува и при извършените контролни
прегледи се установило наличието на вода в коляното, което наложило поставянето
на обезболяваща инжекция. Тези обстоятелства наложили посещението през месец
юли и месец септември 2016 г. на лекар в гр. ....., като вследствие извършените
прегледи било установено влошаване на състоянието на ищцата и препоръчано
извършването на нова операция. На 05.10.2016 г. бил извършен нов ЯМР, който
установил влошаване на състоянието на пациента от това преди операцията. Ищцата
поддържа, че било налице несъвпадение между описаната в епикризата извадка от
оперативния протокол и резултата от образното изследване, извършено след
операцията, че първоначалната операция не била успешна и не били извършени
описаните в оперативния протокол дейности, респективно не били извършени
качествено. Посочва, че на 31.10.2016 г. била извършена нова операция в друго
лечебно заведение. Твърди, че за периода от провеждане на първата операция в
ответната болница до извършване на втората операция ищцата търпяла болки и
страдания, изразяващи се в невъзможност за свободно и безболезнено движение,
невъзможност да спортува и да върши ежедневни битови дейности, да стои дълго
права, да изкачва стълби и въобще да се движи пълноценно. Наложило й се неколкократно
да посещава лекари, да провежда изследвания, да се подложи на втора операция,
след която следвало да спазва щадящ режим. И към момента на предявяване на
исковата молба се налагало да поставя вътреставни инжекции предвид увреждането,
което получила след първата операция. Посочва, че за периода от месец юни 2016
г. до месец февруари 2017 г. била ползвала болнични и получавала обезщетение за
временна неработоспособност, което било в размер по-нисък от трудовото й
възнаграждение. Разликата между двете суми се равнявала на 1929,40 лв., които
ищцата претендира като обезщетение за претърпените имуществени вреди. Освен
това претендира и сумата в размер на 3070,60 лв., представляваща направените
разходи за прегледи, лекарства и консумативи за периода от извършване на
първата операция до датата на депозиране на исковата молба в съда. Посочва, че
в ответната болница била извършена проверка от ...................., която
констатирала две нарушения: не била предоставена форма „Информирано съгласие за
медицински процедури и хирургични дейности”, както и че не били спазени
принципите за качество и достатъчност на медицинската помощ, като били издадени
два акта за установяване на административно нарушение и две наказателни
постановления по отношение на .........
Ищцата поддържа, че при лечението й били извършени
следните нарушения, а именно: Нарушен бил чл.79 от Закона за здравето; не били
спазени изискванията на Медицински стандарт по ортопедия и травматология,
утвърден с Наредба № 21/2004 г. (отм.), действала по време на извършване на
операцията. Посочва, че не била осведомена за всички обстоятелства по чл.89 от
Закона за здравето. Намира, че било налице пряка връзка между настъпилите вреди
и извършената операция в ответната болница, както и с неизпълнението на
задълженията на лекуващия лекар по чл.88 и 89 ЗЗ. Акцентира на своята млада
възраст, като ограниченията, които претърпяла, повлияли отрицателно на
ежедневието й. Вместо да се грижи за семейството си, следвало да посещава
лекари, да се подложи по последваща операция, да и бъдат поставяни обезболяващи
инжекции и да се движи дълъг период с патерици. Тези обстоятелства създали
дискомфорт по отношение на външния й вид и начина на обличане, възможността за
шофиране и свободно придвижване, спортуване и пълноценен начин на живот, за
период от почти една година. Предвид изложените съображения претендира от
ответника заплащането на сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в
резултат на неправилно извършена хирургична интервенция и неспазване на правото
й на информирано съгласие, ведно със законната лихва от датата на деликта –
08.06.2016 г., до окончателното изплащане на вземането; за заплащане на сумата
от 1929,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се
в разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за
временна неработоспособност за месец 06/2016 г., м.07/2016 г., м.11/2016 г.,
м.12/2016 г., м.01/2017 г., м.02/2017 г., настъпили в резултат на неправилно
извършена хирургична интервенция и неспазване на правото й на информирано
съгласие, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 08.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 3070,60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направените от ищцата разходи за прегледи, лекарства и консумативи
за периода от датата на извършване на първата операция – 08.06.2016 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2018 г., настъпили в резултат на
неправилно извършена хирургична интервенция и неспазване на правото й на
информирано съгласие, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 08.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
С молба, депозирана в откритото съдебно заседание от
23.11.2018 г. процесуалният представител на ищцата е направил на основание
чл.214, ал.1 ГПК изменение на размера на исковата претенция за имуществени
вреди, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение и
обезщетението за временна неработоспособност, като е намалил същата от 1929,40
лв. на 964,95 лв. С протоколно определение от 23.11.2018 г. така направеното
изменение на иска е прието от съда.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът УМБАЛ „Пълмед” ООД
е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявените
искове. Излага твърдения, че по силата на трудов договор ........ бил в трудово
правоотношение с УМБАЛ „Пълмед” ООД. Посочва в хронологичен ред извършените по
отношение на ищцата действия от датата на първото посещение в болницата до
датата на извършване на операцията. Посочва, че пациентката била подписала
съпровождащата хоспитализацията медицинска документация: предоперативна
епикриза, информирано съгласие за медицински процедури и хирургични дейности,
декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки,
протокол за информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия, информирано
съгласие за провеждането на операция. Оспорва твърденията на ищцата, че не била
получила ясна и точна информация за диагнозата и за предстоящото лечение и че
не и било разяснено как ще се чувства след операцията и дали има риск. Твърди,
че непосредствено след операцията на пациентката била назначена терапия с
антибиотици и антикоагулантна терапия, била проведена следоперативна
физиотерапия, като в резултат на проведеното лечение се наблюдавало подобрение.
След изписването на ищцата, ......... предоставил подробни указания и препоръки
за следоперативното поведение, за рехабилитация и грижи. Поддържа, че описаните
в исковата молба силен дискомфорт, болка, подуване не били необичайни след
подобна травматична интервенция, като ищцата била предварително уведомена за
възможността за тяхната проява. Оспорва извършената проверка от ....................
да е констатирала нарушение при проведеното лечение, нито отклонение от
медицински стандарт по ортопедия и травматология. Поддържа, че констатациите на
медицинския одит не били обвързващи за съда по настоящото дело, а следвало да
се проведе пълно и главно доказване от страна на ищцата досежно наличието на
фактическия състав на деликта. Оспорва твърденията на ищцата, че оперативната
интервенция не била реално осъществена, както и че не била извършена в пълен
обем съгласно правилата на добрата медицинска практика. Посочва, че пациентката
се е отклонявала от установения болничен режим по време на целия престой, като
часове след операцията самоволно напуснала отделението, създавала трудности на
медицинския персонал при осъществяването на задължителните манипулации и
постоперативна рехабилитация. Ищцата не посещавала ......... за извършване на
контролни прегледи, въпреки предписания следболничен режим. Поддържа, че
спазването на постоперативния режим от пациента бил извън контрола на
лекарската практика, като ищцата сама носила отговорност за предприети други
манипулации в други лечебни заведения. Намира за неоснователни заявените
имуществени претенции. Твърди, че предприемането на друго лечение в друго
лечебно заведение било избор на ищцата и не било в пряка причинна връзка с
претърпяната операция при ответника. Нямало причинна връзка и с настъпилата
временна трудоспособност, особено за месеците ноември, декември 2016 г. и
януари 2017 г. Намира, че не бил осъществен фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, тъй като липсвало
противоправно поведение, нямало и пряка причинна връзка с действията на
служителите на ответната болница с твърдените вреди. Поддържа, че в случая
липсвало виновно поведение под формата на умисъл, нито пък била налице
небрежност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Пловдив, трети граждански състав, е
сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на така заявените искови претенции следва да
са налице следните елементи от фактическия състав на гаранционно-обепечителната
отговорност по чл.49 ЗЗД, а именно: 1) деяние (действие или бездействие),
изразяващо се в неправилно
извършена хирургична интервенция и неспазване на правото на ищцата на
информирано съгласие; 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение) –
нарушение на посочените в исковата молба разпоредби от Закона за здравето; 3)
вреди, както имуществените, така и твърдените да са претърпени болки и
страдания, както и техният размер; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; 5)
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа. В доказателствена тежест на ищцата е
да установи по правилата на чл.154 ГПК, пълно и главно, наличието на посочените
материалноправни предпоставки.
Между страните не се спори, а и това се установява от
ангажираните писмени доказателства (оперативен протокол № ... от 08.06.2016 г. –
л. 180 от делото), че на 08.06.2016 г. ищцата е претърпяла операция „триадно възстановяване
на коляното”, която е извършена от ......... в ответното дружество УМБАЛ
„ПЪЛМЕД” ООД – гр. Пловдив. Не се спори също, доколкото ответникът признава
това обстоятелство, че ........ е в трудово правоотношение с ответната болница.
Причината за извършване на оперативната намеса било настъпило падане и усукване
на лявата колянна става, след натоварване по-голямо от обикновеното, вследствие
на което ищцата имала силна пробождаща болка в колянната става, невъзможност за
пасивни и активни движения, оток, усещане за нестабилност, заради които посетила
ответната болница. Тези обстоятелства се установяват от амбулаторен лист № ..../06.06.2016
г., лист за преглед на пациент № ....../07.06.2016 г. На ищцата е извършено на
29.03.2016 г. ЯМР изследване на лява колянна става, преди процесната оперативна
намеса на 08.06.2016 г., от което се установява следното: лезия на заден рог с
вероятна дезинсерция на медиалния мениск, изразяваща се в лентовидна лезия с
висок сигнален интензитет в Т1 и Т2 серии; промени свързани с високостепенната
контузия на предна кръстна връзка, изразяваща се в задебеляване, едем, частично
визуализиране, нарушен ход на влакната; костномозъчен едем на медиалния бедрен
епикондил и медиалното табиално плато; наличие на........ киста; наличие на минимална вътреставна течност. В този смисъл са писмените
доказателства по делото – резултат от образно диагностично изследване, както и
допълнителното заключение на СМЕ на ... П.К. (л.213-214 от делото), което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК.
Индикации за оперативната намеса представляват
състоянието на ищцата – палпаторна и функционална болезненост в областта на
лява колянна става; наличие на блокаж на ставата; клинични данни за мекотъканна
увреда на колянната става, лезия на медиален мениск, колатерални и кръстни
връзки – така епикриза отделение по ортопедия и травматология в УМБАЛ „ПЪЛМЕД”
– гр. Пловдив, както и оперативен протокол № ... от 08.06.2016 г. От
оперативния протокол се установява и какъв е бил ходът на операцията, а именно:
„Пациентката се постави на оперативната маса. Въведе се в анестезия. Щателно
почистване на оперативното поле. Покри се със стерилни чаршафи. С директен
достъп по остър и тъп начин се достигна до лезията на медиалния мениск (заден
рог), лезия на предна кръстна връзка – залавно място за еминенция
интеркондиралис, частична лезия на
медиална и латерална колатерални връзки. Извърши се триадно възстановяване.
Откриха се множество остеохондрални фрактури, свободни ставни фрагменти, които
се отстраниха. Провери се хемостазата. АД. Шев на оперативната рана. Стерилна
превръзка.”. Ищцата е изписана от болничното заведение на 13.06.2016 г., като
видно от епикризата (л.13 от делото) състоянието й е добро, без усложнения,
гладък следопаративен период; изход от заболяването – с подобрение; временна
неработоспособност – в рамките на 1 месец. Дадени са указания за спазване на
указан режим, както и за рехабилитация за срок от 3 месеца. Насрочени са и
контролни прегледи за 20.06.2016 г. и 27.06.2016 г.
След изписването, ищцата е провела трикратно физиотерапия
и ЛФК. Въпреки това, оплакванията й са продължили, като е изпитвала болка и
ограничение в движението и оток в лява колянна става. Данни за тези
обстоятелства се съдържат в заключението на СМЕ на вещо лице ... Д.М., както и в
показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Х.. Предвид продължилите
оплаквания, през месец септември 2016 г. ищцата посетила болнично заведение в гр.
...... На 05.10.2016 г. било извършено ЯМР изследване с данни за скъсване на предна кръста връзка,
разтегнати странични връзки и дегенеративни (посттравматични) промени в
медиалния мениск. Заключението на допълнителната СМЕ на ... К. дава информация
за състоянието на ищцата, отразено при проведеното второ по ред ЯМР
изследване, извършено след оперативната намеса в ответната болница на
08.06.2016 г., а именно: лезия на медиалния мениск с груба структура на
остатъчния дорзален рог; промени, свързани с високостепенна контузия на предна
кръстна връзка, изразяваща се в задебеляване, частично визуализиране, нарушен
ход на влакната и съпътстваща течна колекция; костномозъчен едем на медиалното
тибиално плато и феморален кондил; уплътняване възглавничката на ...., наличие
на........ киста; наличие на вътреставна
течност.
Предвид наличието на посочените обективни данни, при
извършения вторичен преглед на 14.10.2016 г. в клиниката в гр. ....., на ищцата
е препоръчано и същата е планувана за оперативно лечение. Приета е на 31.10.2016 г. в ............... в гр.
....., като е оперирана на същата дата с пластика на предната кръстна връзка;
частично премахване на част от менискусите и корекция на хрущялната увреда.
Ищцата е изписана на 07.11.2016 г. Провежда лечебна физкултура трикратно след
втората операция, поради продължили оплаквания от болка и оток, неколкократно
били поставяни вътреставно хондропротективни апликации. Така описаните
обстоятелства се установяват от заключението на СМЕ на ... М., те не се и
оспорват от ответника.
От така изложената хронология на събитията, съдът прави
извода, че след проведената операция на 08.06.2016 г. в ответната болница,
ищцата не е получила подобрение на здравословното си състояние, напротив същото
се е влошило – ищцата е чувствала силни болки в лявото коляно, оток, затруднение
при движението, като макар приеманите обезболяващи, болките не са
отшумели. Този извод за състоянието на
ищцата съдът прави след преценка на всички ангажирани по делото доказателства и
доказателствени средства – писмени и гласни, като същият е несъмнен. От
значение за правния спор обаче е дали неподобряването в състоянието на ищцата и
наложилата се нова оперативна намеса в рамките на същата календарна година са в
пряка причинна връзка с поведението на ......... при извършването на операцията
на 08.06.2016 г., което поведението следва и да е противоправно, за да породи
целените от ищцата последици и да ангажира имуществената отговорност на
възложителя на работата – ответната болница. От значение са и релевираните от
ответника в писмения отговор възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат, чрез отклонение от установения болничен режим по време на престоя в
болницата, както и неспазване на щадящ режим в следболничния период.
Следва да се подчертае още веднъж, както се посочи
по-горе, че по делото не е спорно, че ......... е извършил процесната
оперативна намеса (твърдяното от ищцата деяние) на 08.06.2016 г. в УМБАЛ
„ПЪЛМЕД” – гр. Пловдив, при която е извършено „триадно възстановяване на
коляното”. След извършената повторна операция в гр. ..... на 31.10.2016 г., и
по повод на сигнал на ищцата в периода от 12.12.2016 г. до 16.12.2016 г. е
извършена проверка в ответната болница от .................... при Министерство
на здравеопазването, предмет на която е била именно процесната операция от
08.06.2016 г. Въз основа на проверката е съставен акт за установяване на
административно нарушение № ........../17.02.2017 г., в който се приема, че
след изписването от УМБАЛ „ПЪЛМЕД” – гр. Пловдив, болките, блокажите и
подуването в областта на лявата колянна става продължават с по-голям
интензитет, което наложило няколко месечно лечение на ищцата с НСПВС и
обезболяващи медикаменти. Влошеното състояние довело до извършване на ново ЯМР
изследване и нова операция. Извършилият проверката държавен инспектор е приел,
че отразеният в ИЗ № ......./07.06.2016 г. диагностично-лечебен процес в УМБАЛ
„ПЪЛМЕД” ООД – гр. Пловдив не кореспондира, както със състоянието на колянната
става след лечението, така и с резултатите от последващото образно изследване.
При извършеното лечение, включващо съответната хирургична интервенция, очакваното развитие на процеса е изчезване на оплакванията и възстановяване
на функциите на засегнатата става, което в случая не само, че не се е
състояло, а напротив – състоянието се е влошило. Прието е, че ........, в
качеството си на лекуващ лекар и на лекар, извършил оперативната интервенция, е
нарушил разпоредбите на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, съгласно който
„правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при спазване на следните
принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”, в
частта „достатъчност” и „качество”. АУАН е връчен на ......... на 02.03.2017
г., като същият го е приел с „особено мнение”; възражения по реда на чл. 44,
ал.1 ЗАНН не са депозирани в законовия срок. Затова, въз основа на АУАН е
издадено Наказателно постановление № НП ........./09.05.2017 г., с което на ........
е наложена глоба за констатираното административно нарушение на чл.81, ал.2,
т.1 от Закона за здравето. Наказателното постановление не е обжалвано и като
такова е влязло в законна сила.
Констатациите в АУАН № ........../17.02.2017 г. за
извършени нарушения на Закона за здравето са направени от длъжностно лице
(държавен инспектор) от .................... към Министерство на
здравеопазването, на основание чл.116б (отм. ДВ бр.102 от 2018 г., в сила от
01.04.2019 г.) от Закона за здравето, в изпълнение на заповед № РД
27-486/08.12.2016 г. на Изпълнителния директор на ................., по
установения ред и форма. Затова и АУАН, издаден от длъжностно лице, в кръга на
възложената му работа, по установения в закона ред и форма, се ползва с
материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, на
основание чл.179 ГПК и установява
констатираните нарушения при проверките спрямо проверяваното лечебно заведение.
Като такива, тези писмени доказателства следва да се ценят съвкупно с всички
останали писмени доказателства и да се има предвид тяхната доказателствена
стойност. По идентичен казус и в тази смисъл, досежно доказателствената
стойност на АУАН се е произнесъл ........ апелативен съд в решение №..../14.12.2016
г., постановено по ч.гр.д. № ... по описа за 2016 г., което не е допуснато до
касационно обжалване с определение № .../14.11.2017 г. по гр.д. № .... по описа
за 2017 г. на ВКС,... гр.о .
Следва за пълнота да се посочи, че издадените наказателни
постановления въз основа на влезлите в сила актове за установяване на
административни нарушения, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.300 ГПК и
не обвързват гражданския съд, който разглежда последиците от деянието,
обсъждано в наказателното производство. Съгласно разясненията на т.15 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „присъда” по смисъла на чл.300 ГПК е само
съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършването на престъпно деяние. С наказателното постановление, съобразно ТР №
51/29.12.1978 г. по н.д. № 50/1978 г. на ОСНК на ВС, няма произнасяне относно
наличието на престъпно деяние, поради което то не попада в обхвата на
приложението на чл.300 ГПК. В този смисъл е налице практика на Върховния
касационен съд – определение № 84/10.02.2017 г. по т.д. № 2020 по описа за 2016
г. на ВКС, I т.о., определение №113/26.05.2017 г. по т.д. №307 по описа за 2017
г. на ВКС, I т.о., определение № 675/18.07.2018 г., постановено по гр.д. № 3889
по описа за 2017 г. на ВКС, IV г.о. и др. Така изложените съображения обаче не
променят изводите на съда за доказателствената стойност на акта за установяване
на нарушението, който има материална доказателствена сила на основание чл.179 ГПК, доколкото представлява официален свидетелстващ документ.
Установеното с АУАН нарушение на разпоредбата на чл.81,
ал.2, т.1 от Закона за здравето не се опровергава от заключението на приетата
по делото СМЕ на ... М.. Вещото лице потвърждава още веднъж, че след операцията на 08.06.2016 г. лицето
е било с болки в лява колянна става, ограничени движения и блокаж на същата, с
болка по вътрешната ставна цепка и затруднена походка. Тези обстоятелства са
категорично и еднопосочно установени от всички ангажирани по делото
доказателства, относими към тях. ...... М. пояснява, че ищцата е имала и
предходна операция през 2006 г., при която е извършена частична (парциална)
менисцектомия (премахване на част от вътрешния мениск). След всяка оперативна
намеса с увреда на менисците започва постепенна, с различна скорост развиваща
се дегенерация, както на остатъчния мениск, така и на хрущялните структури на
колянната става. Предната кръстна връзка според направеното ЯМР изследване
(преди оперативната намеса от 08.06.2016 г.) е била задебелена, оточна по
цялото си протежение (високостепенна контузия), но без никъде да е
отбелязано, че има пълно прекъсване на същата. Поради това, че е имало
частично прекъсване (разнищване) на част от нея, по време на артроскопията е
извършен шев на тази частична увреда, тъй като има ли наличие на пълно
прекъсване на връзката, тя никога не се шие, защото не може да се възстанови по
този начин. При пълно прекъсване на
кръстна връзка, единственото лечение
е пластичното й възстановяване със
съседни мекотъканни структури. Единствената причина за извършване на повторна
операция – артроскопия на 31.10.2016 г. е наличието, доказано с ЯМР на
05.10.2016 г. пълно разкъсване (доразкъсване) на предната кръстна връзка. Между
двете ЯМР изследвания, единствено изменение има в състоянието на предната
кръстна връзка. При първото тя е задебелена, оточна, като никъде не се
споменава за нейната нарушена цялост, а при второто изследване е споменато –
лезия (прекъсване) на мястото на захващане на голямо пищялната кост, като и при
двете изследвания има дегенеративни промени в различна степен, на различни
места на вътрешния мениск и хрущялните структури. При непълното скъсване на
предната кръстна връзка процентът на несрастване след нейното възстановяване –
шев е 20-30 % в зависимост от степента на натоварване на увреденото коляно, а
при пълното й прекъсване несрастването е 100 % и затова тя винаги се възстановява
чрез пластика (заместване). Медиалният мениск има шанс да зарастне само когато
е скъсан в основата, която е добре кръвоснабдена, при скъсване на някои от
роговете (преден или заден) или на неговия ръб се извършва премахване
(парциялна менисцектомия). При разтежение или скъсване на колатерални
(странични) връзки, ранното им възстановяване довежда до пълното им срастване.
Описаните дегенеративни промени в оперативните протоколи, след извършените
артроскопии през 2016 г., както в увредения мениск, така и в ставния хрущял са
в напреднала фаза, поради наличната дълга предистория на получени травми и
извършени оперативни намеси, като не на последно място е от значение и
изискванията на лицето към тази става.
При изслушването
на вещото лице в откритото съдебно заседание се установява, че ЯМР изследването
не дава 100 % информация при диагноза на кръстна връзка, а истински образ се
дава единствено при артроскопия, която е диагностичен и лечебен метод и която
всъщност представлява претърпяната от ищцата операция. Затова и вещото лице не
е категорично за вида на увреждането на мениска на ищцата преди процесната
оперативна намеса от 08.06.2016 г. – дали е частично или пълно прекъсване,
доколкото, за да се даде категоричен отговор на този въпрос, е необходимо
видеофилм от операцията, какъвто не е наличен. Оперативният протокол от
операцията дава единствено данни, че е извършен „шев”, който при добрите
медицински практики се прилага единствено и само при частично прекъсване на
мениска, а не и при пълно такова, при което би бил неефективен лечебен метод.
Шиенето на парциално (частично) скъсване е начин да не се прави пластика още
на част от здрава кръстна връзка, за да и се даде шанс да се захване, да
зарасне. След операцията обаче, от проведеното последващо ЯМР изследване, се
установява категорично, че е налице пълно прекъсване на предна кръстна връзка,
което налага и последващата операция, извършена чрез „пластика”. От това
следва, че процесната оперативна намеса не е била успешна и не е постигнала
целения резултат.
Според становището на вещото лице, по медицинска
документация в 80 % от случаите при домашно пазене за 45 дена трябва да
последва възстановяване и срастване. Несрастването може да е предизвикано
принципно от редица фактори, като в конкретния случай не би могло да се каже
категорично каква е причината за това.
От всички изложено, съдът приема, че по делото се
установи наличието на противоправно поведение от страна на ......... при
извършването на операцията на 08.06.2016 г. Същото се изразява в неспазване на
основаните принципи при предоставянето на медицинска помощ, а именно – за
нейното качество и достатъчност. ......... е следвало да положи дължимата
грижа, съобразена с медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска
помощ и осигуряване на правата на пациента, залегнали като основа на дейността
на лечебните заведения и медицинските специалисти, работещи в тях, съгласно
чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Неговото поведение е довело е
последващата оперативна намеса, доколкото ищцата не само че не е получила
подобрение, но и здравословното й състояние се влошило след това.
Не се установи по делото да са налице други
обстоятелства, които са довели до вредоносния резултат и които биха изключили
(или пък ограничили) гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната
болница. Възраженията на ответната болница, че ищцата не е спазвала болничен
режим по време на престоя в болницата, като е напускала самоволно болнична
стая, останаха недоказани, не се ангажираха никакви доказателства за
установяването им, въпреки разпределена в доклада на съда доказателствена
тежест. Не се установи и възражението на ответника ищцата да не е посещавала
болничното заведение за провеждане на контролни прегледи. Напротив, разпитания
по делото свидетел Н.Х. изяснява, че ищцата е посещавала рехабилитации след
оперативната намеса, както и че в края на месец юли 2016 г. е посетила .........
с оплаквания за болки, като й били предписани болкоуспокояващи медикаменти. Установява
се, че е спазвала щадящ режим след операцията, като не се е движила активно, а
всяко движение е било съпроводено с болка. В този смисъл са показанията и на
двамата разпитани по делото свидетели, които показания се кредитират от състава
на съда като еднопосочни и непротиворечиви. Затова и вредоносният резултат е
изключено да е настъпил от други фактори извън твърдените от ищцата, а именно –
оперативната намеса от 08.06.2016 г.
На следващо място, ищцата поддържа като основание за
ангажиране на отговорността на ответната болница, нарушение на разпоредбите на
Закона за здравето, касаещи информираното съгласие. Последните са в основата на
правата на пациентите, регламентирани в разпоредбата на чл.86 от Закона за
здравето. Правоприлагащите органи са длъжни да защитят и гарантират тези права,
най-съществените от които са правото на пациента да бъде инфорниран за
състоянието си, за възможните усложнения, за
методите на лечение, включителни и иновативни, и алтернативни, правото
на достъп до най-добрите практики и правото да
се избягва ненужно страдание и болка. Във всички посочени в чл.89, ал.1
от Закона за здравето хипотези, изброените в чл.88 от ЗЗ лица следва да бъдат
уведоми за: диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на
лечението, разумните алтернативи,
очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове, включително
страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства,
включително за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на
други методи за лечение или отказ от лечение, както и да дадат информирано съгласие. Изискването за писмена форма е само за
информираното съгласие (изискването за информацията по чл.88 ЗЗ е да е
своевременна и в подходящ обем и форма). Липсата на задължително дадено в
писмена форма информирано съгласие на пациента преди интервенция не освобождава
лекуващия лекар от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно
поведение. В посочения смисъл е решение № 250/21.11.2012 г., постановено по
гр.д. № 1504 по описа за 2011 г. на ВКС,... гр.о .
В случая, на ищцата е предоставена бланка за информирано съгласие
за медицински процедури и хирургични дейности, подписана от нея на 07.06.2016
г. Бланката съдържа бланкетно информация за вида на предвидените диагностични и
хирургични процедури – оперативно лечение; отбелязано е, че са дадени
разяснения за неусложнения следоперационен риск, както и за непосредствени,
ранни и късни усложнения, без същите да са описани. Пациентът е декларирал, че
е наясно, че не могат да бъдат дадени пълни гаранции за резултата от лечението.
Описана е отново бланкетно възможността за рискове и опасности за състоянието
на пациента в момента на неприлагането на лечението, респективно при неговото
осъществяване, като е посочено, че това е възможно и в конкретния случай:
триадно възстановяване на коляното. Съдържанието на даденото от ищцата
информирано съгласие, както и предоставената информация не отговаря на
законовите изисквания. От него не става ясно дали на ищцата е разяснено
конкретно каква интервенция ще бъде извършена, доколкото, както се изясни по
делото артроскопията представлява едновременно диагностичен и лечебен метод,
при който се установява категорично степента на увреждане на мениска. Не е ясно
дали на ищцата е разяснен методът на лечение в случай на частично прекъсване на
кръстаната връзка и в случай на нейното пълно прекъсване, в който случай
единственият ефективен метод съобразно добрите медицински практики е
извършването на пластика. Освен това, не е ясно дали е съобразена историята на
заболяването и установената по делото оперативна намеса през 2006 г., която
както изясни вещото лице ... М. в СМЕ води до постепенна, с различна скорост
развиваща се дегенерация, както на остатъчния мениск, така и на хрущялните
структури на коленната става. Преценката на тези обстоятелства и информиране на
пациента за наличието им би довело до избор за най-подходящ метод за лечение,
в това число алтернативен, с който да се постигнат възможно най-благоприятни
резултати и да се избегнат ненужни болки и страдания. Само тогава, ако ищцата е
уведомена за възможните рискове обстойно, тя би могла да даде истински информирано съгласие за прилаганите
спрямо нея методи за лечение, включително оперативни. Това съгласие е от
значение за обезпечаване на спазването на правата на пациентите, като, както се
посочи по-горе недаването му и неразясняване на информацията по чл.88 ЗЗ не
освобождава лекуващия лекар от отговорност в случай на противоправност на
поведението.
Наличието на бланкетност по отношение на информираното
съгласие е установено с акт за установяване на административно нарушение № ......../17.02.2017
г. на ................. към Министерство на здравеопазването, въз основа на
който е издадено Наказателно постановление № ....../09.05.2017 г., влязло в
законна сила, с което е наложена на ......... глоба в размер от 500 лв. Изложените
по-горе съображения за доказателствената стойност на АУАН като официален
свидетелстващ документ с материална доказателствена сила съгласно чл.179 ГПК
важат и в случая, без да има необходимост да се преповтарят. Възприетите от
длъжностното лице констатации не се обориха от ангажираните по делото
доказателства, а възражението на ответника досежно пълнотата на информираното
съгласие е неоснователно.
Медицинската помощ е правно-реглементирана дейност.
Съгласно чл.80 ЗЗ, тя се основава на утвърдени по съответния ред медицински
стандарти за качество на оказваната помощ и осигуряване на правата на пациента.
При преценката дали е допуснато състояние на риск в противоправна степен, т.е.
извън пределите на неизбежния медицински риск, съдът следва да провери – дали
съобразно установените с ангажираните доказателства факти може да се приеме, че
е направено необходимото за преодоляване на риска, посредством предприемане на
най-добрите, съобразно конкретната ситуация действия. Добрата медицинска
практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му
лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани
му права. Съобразно принципа за адекватните очаквания – при наличие на
здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към лекар,
адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение,
което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава
всички прокламирани в чл.86 от Закона за здравето, права на пациента,
най-съществените от които са: правото да бъде информиран за състоянието си, за
възможните усложнения, за методите на лечение, правото на достъп до най-добрите
практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка. В този смисъл е
решение № ... от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. № ....по описа за 2017 г.
на ВКС, ...г.о.
В заключение на всички изложено, съдът стигна до извода
за наличие на противоправно поведение на ......... при и по повод на
извършването на възложените медицински дейности – оперативна намеса, извършена
на 08.06.2016 г., триадно въстановяване на коляното. То се изразява в
неизпълнение на професионалните задължения на лекаря при извършването на процесната
операция, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени в чл.6, ал.1
от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, с
основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ. За достигането на неблагоприятния за пациент резултат е допринесло и
неизпълнението на задължението на лекуващия лекар да разясни на ищцата всички
възможни начини за лечение с оглед състоянието, което е установено и като се
вземе предвид историята на заболяването. Това е довело до избор на метод за
лечение, който не е бил благоприятен за пациента, имало е степен на риск от
невъзстановяване, който не е бил малък. В действителност, следва да се
отбележи, че не всяка оперативна намеса във всеки един случай е успешна, че е
възможно да има усложнения и съпътстващи ги болки и страдания. Именно поради
това, основни принципи при предоставянето на медицинска помощ е нейната
достатъчност и качество, т.е. да се избере най-благоприятния за пациента метод
на (в случая оперативно) лечение.
Така установеното неизпълнение на професионалните
задължения на лекаря е причинило вреди/ увреждания за пациента, а именно –
претърпени болки и страдания в продължение на повече от четири месеца,
придружени с затруднение на движението, необходимост от приемане на
болкоуспокояващи медикаменти, ежедневно. Наложителна е била и нова оперативна
намеса, доколкото след вече извършената операция състоянието на пациента се е
влошило – при установено първоначално парциално разкъсване на мениска, резултатите
от ЯМР изследването, извършено през месец октомври 2016 г. дават данни за
наличие на напълно скъсан менискус, чието лечение е единствено пластика, чрез
операция. Това състояние е довело до настъпването на вреди за ищцата, както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането и подлежат на репариране.
При така установеното противоправно поведение следва да
се ангажира имуществената отговорност на възложителя на работата, която е
гаранционно-обезпечителна. Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е безвиновна (не се изисква вина за
възложителя) отговорност за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно
увреждане. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и
бързо обезщетяване на пострадалия. Лицето, което е възложило работата, може да
се освободи от тази отговорност, ако докаже, че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му
работа. В този смисъл са разясненията на ППВС № 7/1958 г. и ППВС № 9/1966 г.
Както се изясни, по делото не е спорно, че извършилият
процесната операция ......... е в трудовоправни отношения с ответната болница,
като по възлагане на последната е извършил операцията на 08.06.2016 г. по
отношение на ищцата. Поради това ответното дружество е пасивно материално
легитимирано да отговаря за вредите, причини от поведението на изпълнителя на
възложената работа, в случая – ..........
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Така предвидената
презумпция размества доказателствената тежест, като ответникът следва да я
обори. По отношение на вината в гражданското право следва да се имат предвид
следните разяснения: Трайна е съдебната практика, че вината в гражданското
право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици
(както е в наказателното право), а неполагането на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия
стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Гражданското право не различава формите на небрежността, а само
нейни степени (напр. груба небрежност, която се съизмерява с друг абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия). По
принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото
гражданската отговорност (предимно, но не само за обезщетение) се обуславя от
наличието на вина, а каква е нейната форма има значение за наказанието. Формата
на вината има значение в гражданското право в случаите, в които определена
(по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не при
неполагане на дължимата грижа. В тези случаи умисълът в наказателното и
гражданското право съвпадат напълно, като в гражданското право формите на
умисъла (пряк и евентуален) са без значение. В наказателното право наказуеми са
умишлените деяния, а непредпазливите – само в уредените от закона случаи,
докато в гражданското право отговорност възникна при неполагане на дължимата
грижа, а по-тежка отговорност – когато законът изисква умисъл. Отговорността в
гражданското право е обусловена от наличието на умисъл само в изрично уредените
случаи. В този смисъл – решение № 542/07.02.2012 г., постановено по гр.д. №
1083 по описа за 2010 г. на ВКС, IV
г.о.,
решение №313 от 10.09.2012 г., постановено по гр.д. № 1076 по описа за 2011 г.
на ВКС, IV г.о., решение № 521 по гр.д. № 1628 по описа за
2011 г. на ВКС, IV г.о. и др.
Предвид така изложените принципни постановки, ответното
дружество не обори презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД за наличие на виновно
(небрежно) поведение от страна на .......... При изпълнение на възложената му
работа, последният не е положил дължимата грижа съобразно утвърдените
медицински стандарти и добри практики, вследствие на което е настъпило
непозволеното увреждане със следващите от него вреди.
По отношение на имуществените
вреди, ищцата претендира на първо място, заплатени от нея разходи за
прегледи, лекарства и консумативи, които възлизат на сумата от 3070,60 лв., или
това представляват твърдени претърпени загуби, вследствие на деликта. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че претендираната
сума включва следните разходи, а именно: потребителска такса за седем дни
болничен престой в размер на 40,60 лв. по фактура № 1573 от 17.06.2016 г. (л.29
от делото), имплант и фикс – сет за реконструкция на предна кръстна връзка в
размер на 2400 лв. по фактура № 3555/07.11.2016 г., консултативен преглед при ................
– 80 лв. по фискален бон от 12.09.2016 г.; прегледи на стойност 50 лв.,
фискален бон от 16.09.2016 г., издаден от ................; курс лечение с
поставени инжекции с кръвна плазма от пациента (АСР) на стойност общо 250 лв.
по фактура № 2434 от 28.02.2017 г.; поставена вътреставна инжекция ........ на
стойност 250 лв. по фактура № 3076 от 30.01.2018 г.
На обезщетяване съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД
подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Безспорно, съдът приема, че
сторените от ищцата разходи за прегледи и извършване на операцията на
31.10.2016 г. – болничен престой и имплант са единствено и само заради
неуспешната и некачествено извършена оперативна намеса от 08.06.2016 г. в
ответната болница. Тези суми в размер от общо 2570,60 лв. подлежат на
репариране от страна на ответното дружество. По отношение на претендираните
суми в общ размер от 500 лв., които са за курс лечение с поставени инжекции с
кръвна плазма и поставена вътреставна инжекция ........, съдът намира, че се
губи причинноследствената връзка с деянието. Последната подлежи на доказване,
пълно и главно от страна на ищеца, който следва да установи, че деянието е
решаващо за настъпването на резултата, включително и за претърпяване на тези
вреди. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато
ако мислено бъде изключение противоправното поведение, тази вреда няма да
настъпи. В случая, безспорно е, че ищцата се е подложила на процесната операция
поради оплаквания от болки в коляното. Безспорно е също, че през 2006 г. ищцата
е претърпяла предходна операция на коляното. Съдът приема, че поставянето на
инжекциите, разходите за които се претендират, не е било наложително само и
единствено поради некачествено осъществената процесна оперативна намеса. Не се
установи по делото, че поставянето им се е наложило единствено и само поради
неуспешната операция от 08.06.2016 г. Напротив, предвид предисторията на
заболяването и състоянието на ставата, съдът намира, че дори и при успешна и
качествено извършена операция, инжекциите отново биха се поставили, т.е.
загубена е причинната връзка с деянието, а вредите не са пряка и непосредствена
последица от него. Ето защо искът за претендираните имуществени вреди за разходи
за прегледи, лекарства и консумативи, следва да се уважи до сумата от 2570,60
лв., включваща потребителска такса за седем дни болничен престой в размер на
40,60 лв. по фактура № 1573 от 17.06.2016 г. (л.29 от делото), имплант и фикс –
сет за реконструкция на предна кръстна връзка в размер на 2400 лв. по фактура №
3555/07.11.2016 г., консултативен преглед при ................ – 80 лв. по
фискален бон от 12.09.2016 г.; прегледи на стойност 50 лв., фискален бон от
16.09.2016 г., издаден от ................, като следва да се отхвърли за
разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 3070,60 лв., а
именно – разходите за курс лечение с поставени инжекции с кръвна плазма от
пациента (АСР) на стойност общо 250 лв. по фактура № 2434 от 28.02.2017 г. и за
поставена вътреставна инжекция ........ на стойност 250 лв. по фактура № 3076
от 30.01.2018 г. Като законна последица от уважаването на иска до посочения
размер, следва да се присъди законната лихва от депозирането на исковата молба
в съда – 08.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
На следващо място ищцата претендира и имуществени вреди (пропуснати
ползи), равняващи се на разликата между получаваното трудово възнаграждение и
обезщетението за временната неработоспособност за следните месеци – юни 2016
г., юли 2016 г., ноември 2016 г., декември 2016 г., януари 2017 г. и февруари
2017 г., в размер от общо 964,95 лв. Съгласно разясненията, дадени в т.7 от
ППВС № 4/1975 г. при определяне на размера на имуществените вреди на увреденото
лице, изразяващи се в разликата между действително получаваното трудово
възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност, се изхожда от
размера на трудовото възнаграждение до датата на увреждането. Съдът намира, че
претендираното обезщетение е основателно, но само за месеците от ноември 2016
г. до февруари 2017 г. Това е така, доколкото за месеците юни и юли 2016 г.
ищцата е била временно неработоспособна, но поради необходимост от
възстановителен период след извършената оперативна интервенция на 08.06.2016 г.
Този период не само, че е обичаен за възстановяване, но и е необходим, за да се
закрепи оперираното лице след операцията. Именно поради това, независимо от
факта дали процесната операция от 08.06.2016 г. е била успешна, или неуспешна,
ищцата пак е щяла да бъде временно неработоспособна и да получава обезщетение
за временна неработоспособност, а не трудово възнаграждение. Не така стои
въпросът досежно претендираното обезщетение за периода от месец ноември 2016 г.
до месец февруари 2017 г. Именно неуспешната и некачествена оперативна намеса на
08.06.2016 г. е довела до извършването на повторна операция на 31.10.2016 г.,
респективно и до лишаване от възможността на ищцата да работи и да получава трудово
възнаграждение, като вместо това е получавала обезщетение за временна
неработоспособност. Ето защо, ищцата следва да бъде обезщетена за тези четири
месеца – от месец ноември 2016 г. до месец февруари 2017 г. вкл.
За размера на тази искова претенция е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена съгласно чл.202 ГПК. От заключението на ССчЕ се установява, че
размерът на обезщетението за временна неработоспособност, което е получавала
ищцата е, както следва: за месец 11.2016 г. – 699,05 лв., за месец 12.2016 г. –
734 лв., за месец 01.2017 г. – 734,01 лв., за месец 02.2017 г. – 664,10 лв.,
или сумата от общо 2831,16 лв. Нетното трудово възнаграждение, което ищцата е
следвало да получи, ако беше полагала труд, е както следва: за месец 11.2016 г.
– 768,11 лв., за месец 12.2016 г. – 779,17 лв., за месец 01.2017 г. – 779,17
лв., за месец 02.2017 г. – 779,17 лв., или сумата от общо 3105,62 лв. Разликата
между трудовото възнаграждение и обезщетението за безработица (3105,62 лв. –
2831,16 лв.), възлиза на сумата от 274,46 лв. Тази сума представлява
претърпените от ищцата имуществени вреди – пропуснати ползи, които следва да се
възмездят. Като законна последица от уважаването на иска до посочения размер,
следва да се присъди законната лихва от депозирането на исковата молба в съда –
08.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. За разликата до пълния
претендиран размер от 964,95 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, съдът намира следното: При определянето му на
основание чл.52 ЗЗД следва да се приложи общият критерий за справедливостта.
Последната не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид
от съда при определянето на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968 г.). Такива
обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и
обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на
гражданска колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2307/2014 г., ...г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
1650/2009 г. на ...г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009
г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ...г.
о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ...г. о. и др.
Предвид изложените критерии, съдът
приема за справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, сумата от 7000 лв. За да стигне до този извод, съдът взе предвид младата
възраст на ищцата; фактът, че вследствие на неуспешната операция се е наложила
повторна такава; че ищцата е претърпяла болки и страдания с интензитет и
продължителност по-високи от предвижданите при такъв вид оперативна намеса; че
е получила усложнение в здравословното си състояние – пълно скъсване на
мениска. След процесната операция ищцата е имала постоянно болки в коляното, не
е можела да ходи сама, нито да се грижи пълноценно за себе си и своите близки;
приемала е болкоуспокояващи дълго време след интервенцията; ходела е на един
крак, чувствала е постоянни болки. За тези обстоятелства сведения дават двамата
разпитани по делото свидетели – М.С. и Н.Х., чиито показания за еднопосочни и
безпротиворечиви. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Х., на основание
чл.172 ГПК, предвид установените съпружески отношения с ищцата. Върпеки това,
съдът не може да пренебрегне факта, че макар да са налице тези отношения,
свидетелят Х. е имал непосредствени впечатления от състоянието на ищцата, което
подсилва тяхната достоверност.
Вследствие на неуспешната оперативна
намеса в ответната болница, ищцата е претърпяла последващата операция, като
следоперативният период на възстановява е продължил по-дълго от обикновеното.
Състоянието на ищцата към момента се установява от заключението на СМЕ на ...
М.. Ищцата към момента няма оплаквания, с изключение на непълната флексия
(сгъване) на лява колянна става. Налична е остатъчна хипотрофия на лявата
бедрена мускулатура, но походката е стабилна без накуцване.
Така описаните обстоятелства водят до
извода за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 7000 лв. За разликата до пълния предявен размер от 10000 лв., искът ще
се отхвърли. Като законна последица от уважаване на предявения иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е присъждането на претендиранта законна
лихва. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. делинквентът винаги е в забава.
Поради това, пострадалият от деликта може да претендира законна лихва от дена
на забавата, а това е деня на увреждането – 08.06.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, и същата следва да бъде присъдена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковите претенции. В полза на ищцата следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозити за вещи лица по двете СМЕ съразмерно с уважаването на всички искове,
или да се присъдят следните суми: за ДТ – 393,80 лв., за адвокатско възнаграждение
– 866,37 лв., за депозити за СМЕ – 196,90 лв. По отношение на разноски за ССчЕ,
същите следва да се съобрази, че са сторени само и единствено за единият от
исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – този за разликата
между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна
неработоспособност, както и да се съобрази изменението на този иск чрез
намаляване на размера му поради оттегляне и частичното прекратяване на
производството досежно него, поради което следва са е присъди сумата от 21,34
лв. Или общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на
ищцата е сумата от 1478,41 лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. По делото се доказаха да се сторени разноски в
размер от 150 лв. – възнаграждение за вещо лице по СМЕ, поради което в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 44,78 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА УМБАЛ
„ПЪЛМЕД” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Перущица” № 1а, да заплати на Д.Д. Х.а, ЕГН: **********, с адрес: ***, по
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, следните суми, а именно:
сумата от 7000 лв. (седем хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане – извършена от ........,
при и повод изпълнение на възложената от ответника оперативна намеса на
08.06.2016 г. „триадно възстановяване на коляното”, в нарушение на принципите
за достатъчност и качество на медицинската помощ и при неспазване на правото на
информирано съгласие на пациента, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2016 г., до
окончателното изплащане на задължението; сумата от общо 2570,60 лв. (две хиляди петстотин и седемдесет лева и шестдесет
стотинки) – обезщетение за претърпени имуществени вреди (претърпени загуби), от
които: потребителска такса за седем дни болничен престой в размер на 40,60 лв.
по фактура № 1573 от 17.06.2016 г., имплант и фикс – сет за реконструкция на
предна кръстна връзка в размер на 2400 лв. по фактура № 3555/07.11.2016 г.,
консултативен преглед от ................ – 80 лв. по фискален бон от
12.09.2016 г.; прегледи на стойност 50 лв. по фискален бон от 16.09.2016 г.,
издаден от ................, претърпени вследствие на непозволено увреждане – извършена
от ........, при и повод изпълнение на възложената от ответника оперативна
намеса на 08.06.2016 г. „триадно възстановяване на коляното”, в нарушение на
принципите за достатъчност и качество на медицинската помощ и при неспазване на
правото на информирано съгласие на пациента, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 08.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 274,46 лв. (двеста седемдесет и четири
лева и четиридесет и шест стотинки) - обезщетение за имуществени вреди
(пропуснати ползи), изразяващи се в разликата между получаваното трудово
възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност за месеците
ноември 2016 г., декември 2016 г., януари 2017 г. и февруари 2017 г. вкл.,
претърпени вследствие на непозволено увреждане – извършена от ........, при и
повод изпълнение на възложената от ответника оперативна намеса на 08.06.2016 г.
„триадно възстановяване на коляното”, в нарушение на принципите за достатъчност
и качество на медицинската помощ и при неспазване на правото на информирано
съгласие на пациента, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 1478,41 лв. (хиляда четиристотин
седемдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) – разноски пред районния
съд на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите
претенции, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искови претенции, както следва – за обезщетението за неимуществени вреди за
разликата от присъдената сума от 7000 лв. до пълния претендиран размер от 10000
лв.; за обезщетението за имуществените вреди (претърпени загуби) за разликата
от присъдената сума от 2570,60 лв. до пълния претендиран размер от 3070,60 лв.,
представляваща разходите за курс лечение с поставени инжекции с кръвна плазма
от пациента (АСР) на стойност общо 250 лв. по фактура № 2434 от 28.02.2017 г. и
за поставена вътреставна инжекция ........ на стойност 250 лв. по фактура №
3076 от 30.01.2018 г.; за обезщетението за имуществените вреди (пропуснати
ползи) за разликата от присъдената сума от 274,46 лв. до пълния претендиран
размер от 964,95 лв., представляваща разликата между получаваното трудово
възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност за месеците юни
2016 г. и юли 2016 г.
ОСЪЖДА Д.Д.Х., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на УМБАЛ „ПЪЛМЕД” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Перущица” №
1а сумата от 44,78 лв. (четиридесет
и четири лева и седемдесет и осем стотинки) – разноски пред районния съд
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
Вярно с оригинала!
ММ