Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.11.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
граждански състав, в публично заседание
на 19.10.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д. № 2446 по описа на съда
за 2016 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 213 от Кодекса за застраховането/отм./, вр. чл. 50 във вр. 45 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, против Агенция Пътна инфраструктура, с
която е предявен иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./, за заплащане
на сумата от 1407.71лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на
25.11.2014г. на Общински път № PVN, стар
3501 посока с. Згалево, срещу лозовите масиви, А.М.П., управлявайки застрахован от ищеца автомобил – „МЕРЦЕДЕС БЕНЦ”, с рег.№ ЕН 5559
ВР, реализирала ПТП, като попаднала в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, стопанисвано от ОБЩИНА ПОРДИМ, при което са причинени
материални щети на автомобила – увредени предна и задна десни гуми и джанти.
Твърди се, че за настъпилото произшествие е съставен съответен протокол за ПТП.
Твърди се, че в застрахователното дружество, по повод депозирано искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, е образувана щета, която възлязла на
сумата от 1 407.71лв., заплатена на 15.05.2015г. Твърди се, че съгласно чл.213,
ал.1 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на
регресен иск. Твърди се, че е поканил ответника с покана, получена на
14.07.2015г., да му заплати изплатената от него щета, но сумата не е заплатена.
Твърди се, че за автомобила има сключен договор за имуществена застраховка
“Каско +” на МПС, със срок на действие - 09.03.2014г. - 08.03.2015г. Претендират се разноски.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, представляван от ОПУ Плевен, е оспорил като неоснователен
предявения иск. Сочи, че твърденията в исковата молба относно
номера на пътя, на който е станало ПТП не съответства със приложените
доказателства, че имената на водача на МПС не съответства в приложените
уведомление за щета и протокол за ПТП, липсват доказателства за
причинно-следствената връзка между ПТП и щетата и дали скоростта на МПС е била
съобразена. Моли
съда да отхвърли иска и претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното: От представеното
копие на застрахователна полица №
440114141000477/07.03.2014г. е видно, че за л.а. марка „МЕРЦЕДЕС БЕНЦ”, с рег.№ ЕН 5559 ВР, собственост на Д.Н.Н. е бил сключен договор за застраховка “Каско+” със срок на действие
от 09.03.2014г. до 08.03.2015г. с ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. С Уведомление за щета от 26.11.2014г.
до застрахователя, собственикът на л.а. е заявил щета – предна дясна гума и
джанта и задна дясна гума и джанта, като е дал описание на събитието, довело до
настъпване на вредите: „На 25.11.2014 г. към 18.45 ч. движейки се на пътя
Плевен-Згалево, на пътя имаше дупка, която не можах да избегна, минах през нея,
в следствие на което увредих предна дясна гума и джанта, задна дясна гума и
задна дясна джанта”. Това уведомление е подадено от Д.Н.Н. в качеството му на
собственик на увреденото МПС. Към него обаче той е приложил свидетелство за
управление на МПС на свидетелката А.М.П., нейния контролен талон и
свидетелството за регистрация на МПС„МЕРЦЕДЕС БЕНЦ”, с рег.№ ЕН 5559 ВР. Приложено е също и копие на личната карта на
собственика на лекия автомобил Д.Н.Н.. В застрахователната преписка е налице
удостоверение за техническа изправност на ППС за преминат периодичен преглед на
14.05.2014 г., изготвени са снимки на лекия автомобил и повредите на
гумите и джантите, както и протокол от
27.11.2014 г. издаден от Автоцентър „Агрина“ за установяване на деформация на
двете десни джанти на лекия автомобил, които са значителни и не подлежат на
възстановяване, което налага подмяната им с нови. Ищецът е изготвил опис на
уврежданията по щета № 44011411406970 от 26.11.2014 г., в която е констатирал
като увредени детайли: предната дясна гума, задната дясна гума и предната и
дясна задна алуминиеви джанти на автомобила. Извършен е и втори опис на
уврежданията от 27.11.2014 г., като огледът е извършен в сервиз „Агрина“ ЕООД. По
делото е представена фактура № ********** от доставчик „Агрина“ ЕООД и с
получател Д.Н.Н. от 05.05.2015г., от която е видно, че двете джанти и двете
гуми заедно със сервиза, са били на стойност 3 719.21лв. Представена е и
фактура между същите страни от 19.12.2014 г., отново за две джанти, две гуми и
сервиз, която е на стойност 3 820.00 лв. На 14.05.2015г. застрахователя е
изготвил калкулация по процесната щета, която е изчислила сума за изплащане в
размер на 1 407.71 лв., като е посочила, че е налице разлика между
фактурата и сумата за изплащане, която е на базата на цената на нови части,
които се признават до стойността от официален представител с коефициент 0,7
съгласно Методика и цена на труд съгласно Методика. Именно за тази сума –
1 407.71 лв. е изготвен ликвидационен акт по щетата от 14.05.2015г. и е
наредено да се изплати посочената сума на собственика Д.Н.Н.. С нареждане за
групово плащане от 15.05.2015 г., включващо на 25 позиция клиента Д.Н.Н.,
сумата определена от ищеца е била преведена на собственика на автомобила. С
писмо от 17.06.2015 г. ищецът е изпратил регресна покана на ответника чрез
„ОПУ“-Плевен, с която е претендирал сумата от 1 422.71 лв., включваща
стойност на щетата – 1 407.71 лв. и 15.00 лв. ликвидационни разходи. Дал е
15-дневен срок за заплащане на сумата, като регресната покана е била получена
на 19.06.2015 г. от ответника. Тъй като към преписката е бил приложен протокол
за ПТП № 1253018 от 25.11.2014 г., в който ПТП е описано, че е настъпило до
лозята по път № PVN 3148 /3501/, на 26.06.2015 г. „ОПУ“-Плевен е изпратило
писмо до ищеца в отговор на отправената регресна покана, с която го е
уведомило, че посочения път PVN № 3171 /III-3501-Пордим-граница-Пелишат/ е общински и се поддържа от съответната
община. Ответникът е заявил, че поради горното, за него не възниква задължение
за възстановяване на изплатеното обезщетение.
Разглеждайки представения
протокол за ПТП, изготвен от полицай Е.М., разпитан впоследствие като свидетел
по делото, съдът констатира, че в него е описана следната обстановка: на
25.11.2014 г. в 18.30 ч., на пътна отсечка Плевен посока с.Згалево, до лозята
по път PVN № 3148 /3501/, участник № 1 - лек автомобил „Мерцедес“, със
собственик А.М.П. и водач А.М.П., при движение попада в дупка на пътя, която е
необезопасена и сигнализирана и причинява ПТП с материални щети по МПС. В
съдебно заседание свидетеля М. посочи, че бил извикан на ПТП, тъй като пътят,
който обслужва, е бил целия в дупки и автомобил е бил попаднал в една от тях,
при което гумите и джантите били деформирани. Посочи, че автомобила е бил
„Мерцедес“ и деформираните гуми били двете десни гуми. Намерил автомобила
паркиран в дясно, на аварийни светлини и с колегата му го преместили на
собствен ход да не пречи на движението. Посочи, че дупките били по целия път,
били огромни „кратери“. Не е било една дупка, а пътя бил осеян с такива дупки,
като дълбочината на някои от тях била около 10-15 см, а може и повече. Посочи,
че като дължина дупките били около 50-60 см и повече. Посочи, че в автомобила
намерили шофьор-една жена и едно дете, и жената му дала талоните, при което той
е написал в протокола за ПТП нейните имена. На свидетеля беше предявена
изисканата от ответника преди включването му като ответник по делото, извадка
от картата на Област Плевен /л. 90/, поради констатация, че път № 3501 и път PVN
№ 3148 са два
различни пътя, перпендикулярни един на друг, водещи към село Згалево. Свидетелят
посочи, че пътя на който е констатирал ПТП и установил повредения автомобил е
оцветения в зелено път № 3501. Посочи, че го е написал в скоби в протокола за
ПТП, тъй като е бил сигурен, че това е номера на пътя, но не е бил сигурен за
новия му номер. Посочи, че объркал номерацията, че списъка с новите номера на
пътищата му е даден от работодателя му, но тъй като знаел, че понякога номерата
на пътищата не отговарят, за това пишел и старите обозначения. Свидетелят беше
категоричен, че ПТП не е реализирано на пътя от местността „Орман“ към село
Згалево, а на пътя от с.Гривица към с.Згалево – път № 3501. Заедно с изпратената извадка от карта на
Област Плевен, ответникът е представил в делото писмо, с което е уведомил съда,
че път с № 3501 е третокласен републикански път. За установяване на механизма
на ПТП беше разпитана и свидетелката А.М.П.
– шофьорът на автомобила по време на ПТП. Тя заяви, че лекия автомобил
„Мерцедес Бенц“ е собственост на Д.Н., с когото живее на семейни начала, но тя
го управлява с пълномощно. Заяви категорично, че тя е участвала в ПТП в района
в посока с.Згалево, че е била с детето си, което тогава е било на 3 години и е
попаднала в дупка. След това светнали всички системи на колелата. Заяви, че
колата има сигнализация щом има нещо нередно, и за това тя спряла и се обадила
на телефон 112. Посочи, че това се е
случило в тъмната част на денонощието, било студено, тя била уплашена, защото
била сама с детето и въпреки, че усетила преминаването през дупката, не е
слязла веднага от колата, а чак когато пристигнали полицаите. Посочи, че тъй
като било тъмно видяла само много широки и дълбоки дупки и не можела да
определи точно през коя от всички такива дупки е минала. Посочи, че за да
избегне преминаване през дупките е трябвало да навлезе в насрещното платно, но
е имало непрекъсната осева линия и затова тя нямало как да ги избегне. Нямало
нито знаци, нито маркировка на пътя. Посочи, че след ПТП мъжът ѝ дошъл да
я вземе с друга кола и той се занимавал с щетите, като нищо друго не помни от
случая. Заяви, че се е движела с не повече от 50 км/ч., в нейната лента, минала
през дупките и спряла.
Изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза е посочила, че от направените от ищеца снимки на
джантите и гумите се констатират деформации, които, за да се получат е
необходимо косо преминаване на тези гуми и джанти спрямо външната дясна стена
на участък с низходяща денивелация спрямо основната пътна повърхност. Този
участък трябва да е с широчина по-голяма от 26 см, с дължина по-голяма от
половината на обиколката на гумата и дълбочина по-голяма от 11 см. При данни за
такова нарушение на пътната настилка, констатираните увреждания могат да са в
причинна връзка с описаното ПТП. Вещото лице е дало заключение в оценъчната
част на експертизата, че стойността на части и труд въз основа на ценова листа
от официален вносител на автомобили „Мерцедес“ и при калкулация при
възстановяване в обикновен сервиз е в размер на 1 004.39 лв. В съдебно
заседание, след изслушване на свидетелските показания на свидетелите М. и П.,
вещото лице посочи, че размерите на дупките по пътя, които са посочили
свидетелите са съответстващи и дори са по-големи от необходимото, за да се
получат деформациите на гумите и джантите. Заяви, че може да се приеме, че
уврежданията по автомобила са в причинна връзка с посоченото от свидетелите.
Заяви също така, че ако не се има предвид овехтяването, общата стойност на
щетата е в размер на 1 680.41 лв. Посочи също така, че скоростта на
автомобила няма такова значение както например има значение масата на
автомобила и ударния пулс, който тя създава, тъй като основното в случая е
косото преминаване на гумите спрямо външна повърхност със съответната низходяща
денивелация. Посочи, че със скоростта, с която свидетелката твърди, че се е
движела – 50 км/ч., е било технически възможно да се получат деформациите на
гумите и джантите.
При така установеното,
съдът прави следните изводи: За да бъде уважен регресния иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, на осн. чл. 213 ал. 1 от КЗ, е
необходимо доказването на няколко предпоставки:
1. застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка /валиден застрахователен договор/ 2. в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и 3.
отговорност на прекия причинител на
вредите, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Представената застрахователна полица
№ 440114141000477/07.03.2014г., сочи, че към датата на ПТП за
лекия автомобил има валидно сключен застрахователен договор. Втората предпоставка – изплащане на
застрахователното обезщетение също е доказана чрез представянето на платежните
документи от ищеца. За наличието на тези две предпоставки липсват и възражения
от страна на ответника. По отношение на третата предпоставка –
отговорността на ответника, като пряк причинител на вредите, съдът намира, че
именно ответника - АПИ, чрез своето бездействие и неизпълнение на законови
задължения, се явява отговорна за настъпилата щета. Не се оспорва, че път №
3501 /Гривица-Плевен/-Згалево-Пордим-Одърне-Каменец-Летница, е третоколасен
републикански път. Въпреки възражението на ответника, че в Протокола за ПТП е
посочен друг път – PVN № 3178, който не е републикански,
съдът намира, че с оглед разпита на св. Е.М. и уточнението, че е имал предвид
точно път № 3501, а е написал друг, нов номер, и т.к. не е бил сигурен в
номерацията, е написал и стария номер, за който е сигурен, че е номера на пътя,
съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че ПТП е настъпило именно на
републиканския път № 3501. Този номер се съдържа в протокола за ПТП, и поради
това по делото не е било необходимо да се оборва доказателствената сила на
Протокола, за да се приеме на кой път е реализирано ПТП. АПИ по закон следва да
се грижи и поддържа в изправност републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на
чл.3 от Закона за движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата,
ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Според изричната норма на чл.167,
ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок. От свидетелските показания по делото се
установява безпротиворечиво, че ПТП е настъпило вечерта, било е тъмно, имало е множество
неравности и нарушения на пътното платно, които са се намирали в лентата на
движение на автомобила, и не са били обозначени. Съдът изцяло кредитира
показанията на двамата свидетели по делото за наличието на дупки на пътя в
платното на движение на процесното МПС, в които се е получило увреждането, те
кореспондират помежду си изцяло в частта, при каква обстановка е настъпило
увреждането. Въпреки, че по делото не беше доказано през коя от всички
неравности /дупки/ е преминал автомобилът, то достатъчно е доказването на
наличие на такива преди установяване на МПС в покой, и възможността, посочена в
заключението по делото, през преминаването през така описани дупки да се
получат констатираните увреждания. Тези твърдения не се оборват от записаното в
Протокола за ПТП обстоятелство, че собственикът на автомобила е А.П., т.к.
видно от представеното свидетелство за регистрация, негов собственик е друго
лице - Д.Н.Н., а и не това обстоятелство е релевантния по делото
факт, който следва да се черпи от протокола за ПТП от 25.11.2014г. Изявленията
на собственика на автомобила пред застрахователя, при заявяване на щетата, също
не представляват доказателство относно механизма на ПТП, и независимо, че те са
написани от първо лице, като на водач на лек автомобил, който е реализирал ПТП,
те не могат да служат за оборване на доказаната по делото фактическа
обстановка, а именно – че водач на автомобила по време на ПТП е била св. А.П..
Това е така, т.к. Уведомлението за щета от 26.11.2014г., представлява само
частно изявление до частно лице, не се характеризира нито като свидетелски
показания /които не могат да бъдат писмени/, нито като официален свидетелстващ
документ, който има обвързваща съда доказателствена сила.
Като краен се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване
и обозначаване с необходимата маркировка на наличните дупки на републиканския
път, и това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са
причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил. Безспорно е
установено, че са настъпили вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП
и ищецът е заплатил на застрахования ремонта на увредения автомобил, като е
възстановил причинените щети. Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ, застрахователя
встъпва изцяло в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение. В случая, съдът намира, че изплатеното обезщетение е в по-нисък размер от
действително претърпените вреди, които са на обща стойност без овехтяване 3
820.00 лв., съгласно представената по делото фактура. Независимо от оценката на
щетите, дадена от в.л., изготвило съдебно автотехническата и оценъчна
експертиза, съдът намира, че в случая следва да има предвид разрешението,
дадено в Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК,
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а именно - че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като при частична увреда не може да надвишава стойността, необходима
за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Ако
застрахованият по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства
за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне,
застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност
по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ. В такъв случай методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение, тъй като действителният размер на
вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение,
подлежи на определяне на база представените от застрахования разходни документи
за извършен ремонт. Поради горното, съдът намира, че приложените от ищеца
доказателства са достатъчни, за да се счита за доказано както изплащането на
застрахователното обезщетение, така и основателността на претенцията за неговия
размер, който в случая е по-нисък от увредата и е в размер на 1 407.71лв.
При този изход на делото, и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 646.31лв.
По така изложените съображения,
Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.213 от КЗ/отм./, Агенция
„Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ: *********, гр. София, бул. Македония № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, ЕИК ********* чрез пълномощника
адв. П.А., ПлАК, съдебен адрес:***, сумата от 1 407.71лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за
настъпило ПТП на 25.11.2014 г. в 18.30 ч., на пътна отсечка Плевен посока с.Згалево,
до лозята по път 3501, при
което л.а. „МЕРЦЕДЕС БЕНЦ”, с рег.№ ЕН 5559 ВР, собственост на Д.Н.Н., управляван от А.П., е попаднал в необезопасени и необозначени дупки на пътното платно, при което са настъпили увреждания
на автомобила – увредени предна и задна десни гуми и джанти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ: *********, гр. София,
бул. Македония № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, сумата от 646.31лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: