Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 157
Гр.ДОБРИЧ 06.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ТРЕТИ ЮЛИ 2020г.в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
При участието на секретаря Нели
Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 338/2020г.по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ЗАД „
ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ***,гр.София,чрез юрк.Ст.Х.,въззивна жалба срещу
постановеното по гр.д.№ 505/2019г.по описа на ДРС Решение № 1421/23.12.2019г.в
частта му,с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над
8 000 лв.,както и в частта му,с която са обезщетени имуществени вреди в
размер на 51.77 лв.Като твърди,че в обжалваната част решението е
неправилно,необосновано,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила
и на материалния закон,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на
друго,с което да се отхвърлят претенцията на ищеца за неимуществени вреди над
сумата от 8 000 лв.,претенцията за имуществени вреди за сумата от 51.77
лв.,като се намали размера на присъдените от първоинстанционния съд
разноски.Въззивникът претендира разноски за двете съдебни
инстанции,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се навеждат следните оплаквания:
Ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване получените от него травматични увреждания,вследствие
състоялото се на 27.05.2016г.ПТП.Не са доказани болки и страдания,които да
обосновават присъждане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.По
делото не е представено нито едно писмено доказателство,което да установява,че
ищецът е имал конкретни оплаквания във връзка със психо- емоционалното му
състояние,от настъпването на ПТП,до подаване на исковата молба.Неправилно и
необосновано ДРС е приел в решението си,че „неимуществените вреди винаги са
свързани с психични преживявания и морални ценности“.Неправилни са
съжденията,че „психологическата травма“ се свързва с промяната на начина и
качеството на живот,с причинената невъзможност на ищеца да работи за определен
период от време,което е свързано с намаляване на доходите му.Загубата на доход
е друг вид вреда и тя подлежи на доказване.Не става ясно и какви морални
ценности са засегнати в случая,които да подлежат на обезщетяване.Присъденото
обезщетение в размер на 10 000 лв. не е съобразено с икономическата среда към
датата на ПТП,когато минималната работна заплата е била 420.00 лв.,с възрастта
на пострадалия и неговите придружаващи заболявания,с това,че ищецът няма
претърпени операции,възстановителния период е преминал без усложнения,а
лечението е протекло успешно.Така присъденото обезщетение не съответства на
обема,интензитета и продължителността на търпените вреди и на съдебната
практика по аналогични случаи.
Доколкото искът за неимуществени вреди е
предявен като частичен,първоинстанционният съд е следвало да определи общия
справедлив размер на обезщетението,едва след което да се произнесе по
предявения частичен иск.Първостепенният съд не е посочил на каква обща стойност
възлиза обезщетението,което би компенсирано болките и страданията на ищеца.
В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е допуснал
изготвяне на СМЕ,която да даде заключение по поставените от ответника в
отговора на исковата молба задачи,не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,кредитирал е едни
доказателства,без обосновано обяснение защо не кредитира други.
Относно присъдените разходи в размер на 51.77
лв.,същите са направени през март 2018г. и не са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП,което се установява и от заключението на СМЕ.
В
депозиран по делото писмен отговор въззиваемата страна П.Д.В.,***,чрез
пълномощника си-адв.Н.В.,ДАК,оспорва жалбата като неоснователна и моли като
такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.Прави искане за присъждане и на сторените
разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.
По делото е разпитан свидетел,чиито показания
са категорични,като именно въз основа на тях ДРС е направил своите изводи за
основателност на предявения иск за неимуществени вреди.Фактът,че при
претърпяване на ПТП настъпват психо-емоционални промени във всеки човек,не се
нуждае от доказване.Предявената с исковата молба сума за неимуществени вреди е
в рамките на разумното и справедливото както към 2016г.,така и към
2019г.,поради което правилно е уважена.Сума от 8 000 лв.не е в състояние
да обезщети нанесените на ищеца вреди.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата въззивна жалба и прецени
събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежно
оправомощено лице,в законовия срок по
чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.
Предявените по гр.д.№ 505/2019г.по описа на
ДРС осъдителни искове черпят
правното си основание от разпоредбата на чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ/ в сила от 01.01.2016г./,във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.Ищецът претендира ответника
да му заплати обезщетения за имуществени вреди,в размер на 51.77 лв.,и за неимуществени
вреди,в размер на 10 000.00 лв.,като част от обезщетение в общ размер от
70 000.00 лв.,причинени му в резултат на претърпяно на 27.05.2016г. ПТП.
С обжалваното решение исковете са изцяло
уважени,като съобразно този изход на спора на ищеца са присъдени в пълен
размер сторените по делото съдебни
разноски.
В частта му досежно присъденото обезщетение
за неимуществени вреди атакуваното решение като краен резултат е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.Наведените във въззивната жалба
оплаквания касателно тази претенция са неоснователни.
Несъстоятелно е оплакването на въззивника за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения,изразяващи се в недопускане
изготвянето на СМЕ по поставените от ответника в отговора на исковата молба
задачи.Такава е назначена с протоколно определение от 30.05.2019г. и изготвена
по делото.При изслушването й в съдебно заседание на 25.11.2019г. ответникът не
е присъствал,но е депозирал писмено
становище,вх.рег.23992/23.11.2019г.,с поставени уточняващи въпроси към вещото
лице.Въпросите са зададени на експерта и на тях той е отговорил в откритото
съдебно заседание на 25.11.2019г.Заключението не е оспорено от страните и е
прието и приобщено към доказателствата по делото.От това заключение,което съдът
кредитира като обективно и компетентно,изготвено
след анализ на всички събрани по делото медицински документи,се установява
безспорно,че при направена на 31.05.2016г. в
„Сити клиник“,Варна КАТ на гръдния кош на ищеца са установени данни за
неразместена фрактура на гръдната кост.Тази фрактура е получена в резултат на
претърпяното на 27.05.2016г.ПТП с участието на П.В.,като конкретната причина е
прекият удар на тялото на водача на МПС върху волана по време на ПТП,т.н. „
воланна травма“.Започнало е лечение с обезболяващи и покой.Пациентът е ползвал
непрекъснато 90 дни болничен лист до 24.08.2016г.След период около 2 месеца-
през м.ноември същата година,ищецът отново е потърсил лекарска помощ с
оплакване от болки в гръдната кост и гърба,като е ползвал 15 дни болнични,от
21.11.2016г.Експертизата установява данни за прекарано от ищеца в миналото
предходно заболяване –Болест на Шоерман-Мей,лекостепенно гръбначно изкривяване и начална спондилоза и
сподилоартроза.Като закономерност всяко хронично заболяване на
опорно-двигателния апарат се обостря от прекарана травма,като в
случая,комбинирането на тези два фактора – предходно заболяване и прекарана
травма,логично води до по-силни и по-продължителни оплаквания и болки,които се
проявяват както в зоната на счупване,така и в гръбначния стълб.Оплакванията на
ищеца в периода от 27.05.2016г.,до 24.08.2016г.,в който е провеждано лечение и
са издавани болнични листи,са свързани категорично с получената вследствие станалото
ПТП травма.Заявените от ищеца през м.ноември 2016г.оплаквания са сходни по
характер и проявление с оплакванията за
периода на издадените от 27.05.2016г.,до 24.08.2016г. болнични листи,поради
което вещото лице счита,че те са свързани с прекараната травма,поради кратния
междинен период между тези две събития.През м.март. 2018г. П.В. отново е
потърсил лекарска помощ,видно от представените амбулаторни листи,поради болки в
гърдите,гърба и кръста.Заключенията от прегледите сочат,че се касае за
заболяване на междупрешлените дискове с радикулопатия и за това е провеждана
терапия с медикаменти и физикални средства.Според експерта обаче,оплакванията
на ищеца,регистрирани през м.март.2018г.,поради голямата отдалеченост от
периода на процесното ПТП и наличието на предходно заболяване на ищеца
по-вероятно могат да се определят като периодично проявление на старото
заболяване на гръбначния стълб и е малко вероятно да са свързани с прекараната
през 2016г. травма.От отговорите на вещото лице в съдебно заседание се
установява несъмнено и ,че е било необходимо и на ищеца е провеждана
физиотерапия и рехабилитация,както и че към настоящия момент В. е напълно възстановен от получената в резултат
на ТПТ травма,като няма основания занапред да се очакват усложнения.
Неоснователно е и възражението на въззивника
за недоказаност на претенцията за неимуществени вреди,поради това,че по делото
не било представено нито едно писмено доказателство,от което да се установи,че ищецът
е имал конкретни оплаквания във връзка със психо- емоционалното му състояние,от
настъпването на ПТП,до подаване на исковата молба.Липсва законово изискване
това обстоятелство да бъде установявано единствено с писмени
доказателства.Претърпените от В. неимуществени вреди,изразяващи се в понесени в
резултат на фрактурата на гръдната кост болки и страдания,както и промени в психо-емоционалното
му състояние,са безспорно установени с оглед показанията на разпитаната в полза
на ищеца като свидетел ***.Предвид това,тези показания се допълват и
кореспондират с другите данни по делото,вкл.обясненията на вещото лице по
медицинската експертиза,съдът няма основание да не ги кредитира като
достоверни,въпреки обстоятелството,че свидетелката е във фактическо съпружеско
съжителство с ищеца.
Според показанията на св.Костадинова,след
като в резултат на ПТП на 27.05.2016г.П.В. получил фрактура на гръдната кост,той изпитвал постоянни болки,поради което пиел
обезболяващи,мажел се е с гел.Вечер В. не можел да спи от болка,събуждал
се,ставал,задушавало го.Бил разстроен и психически,защото нищо не можел да
прави сам.Доста време,може би месец,ищецът не могъл да се обслужва
сам,свидетелката го къпела,обувала му чорапите,помагала му да се преоблича.И до
днес при физическо натоварване ищецът чувства болка.
Преценката за
размера на дължимото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
извършва от съда за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно
убеждение,като понятието справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от
анализ на всички специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С
оглед определяне справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъдат
съобразени възрастта на ищеца,характера,степента и продължителността на
търпените от него болки и страдания от причинените с ПТП травми,прогнозата за
здравословното му състояние.Като ориентир за определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент
за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.В този смисъл Решение №
27/15.04.2015г.по т.д.№ 457/14г.на ВКС,II т.о.
Ищецът е млад мъж,към датата на ПТП на 46
години,в активна възраст,работещ като шофьор на камион.В резултат на претърпяното
на 27.05.2016г.пътно произшествие е получил травма – фрактура на гръдната кост,съпроводена
с ограничаване движението на тялото за срок по-дълъг от 90 дни и свързана с
продължителни болки и страдания.В случая,периодът на лечение на последиците от
травмата е удължен,а прекараните болки и
ограничения на жизнените дейности са били по-изразени от обичайното,поради
съчетаването на два неблагоприятни фактора-прекарано старо заболяване с
остатъчни поражения на гръбначния стълб и травмата в областта на същия участък от тялото.По-дългия период на възстановяване е съпроводен,освен с
физически болки и страдания и продължителна необходимост от обездвижване на тялото,и
с нуждата от чужда помощ за
осъществяване на нормалните ежедневни дейности по самообслужване.Невъзможността
ищецът сам да осъществява тези дейности,повече от месец съгласно свидетелските
показания,му е причинила допълнително неудобства
от това да се чувства непълноценен и психически страдания,т.е налице е било влошаване
и на психо-емоционалното му състояние.та.Факт е обаче,че към момента ищецът е напълно възстановен,като
съгласно заключението на СМЕ няма основания оттук нататък да се очакват
усложнения на здравословното му състояние във връзка с получената от
претърпяното ПТП травма.
При обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да се имат предвид и
конкретните минимални застрахователни суми към момента на настъпване на
процесното ПТП.Същото е станало на 27.05.2016г.,към която дата действа
КЗ,обн.,ДВ,бр.102/29.12.2015г.,в сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна сума(лимит на
отговорност) по задължителната застраховка „
Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие е
10 000 000 лв.,независимо от броя на пострадалите лица.
По гореизложените съображения,настоящият
състав на съда намира,че общият справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди в случая възлиза на сумата от 15 000 лв.,като за
разликата до 70 000 лв. претенцията
е неоснователна и недоказана.При това положение,макар и да не е определил общ
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,присъденото от първоинстанционния
съд обезщетение от 10 000 лв.,като част от общо дължимо такова в размер на
15 000 лв.,следва да бъде потвърдено.
Относно обезщетението за имуществени
вреди,решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено,а
претенцията – отхвърлена като неоснователна и недоказана.
За да уважи искът за имуществени вреди от 51.77
лв.,ДРС е приел,че размерът му е надлежно установен с двете представени фактури
от 02.03.2016г. и от 07.03.2016г. за закупуване на лекарства-обезболяващи и
консумативи- спринцовки и игли,същите са пряко свързани с лечението на ищеца и
нямаше да бъдат направени,ако ищецът не беше получил фрактура в резултат на
причинените му травми от ПТП.
Изводът на ДРС,че представените от ищеца в
подкрепа на претенцията му за обезщетяване на имуществени вреди фактури са от
2016г. не кореспондира със съдържанието на тези документи,видно от които става
дума за фактура № **********/02.03.2018г. и фактура № **********/07.03.2018г.Неподкрепено
от доказателства по делото е твърдението,че
описаните във фактурите лекарства и обезболяващи са свързани с лечението на
травмата,причинена на ищеца в резултат на процесното ПТП.Това твърдение се
опровергава и от заключението на СМЕ,съгласно което оплакванията на ищеца през
2018г. не са свързани с прекараната през 2016г. травма,съответно
разходите,направени за лечение на тези оплаквания,не са в причинно-следствена
връзка с получената в резултат на процесното ПТП травма.
При този изход на спора обжалваното решение
следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски,като на ищеца
съобразно уважената част от исковете и на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да
се присъдят разноски в размер на 1 591.75 лв.На ответника също следва да
се присъдят разноски на основание чл.78,ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част
от исковете.Ответникът е направил разноски съгласно представения списък в общ размер на 575.00 лв.Претендира и
му се дължи на основание чл.78,ал.8 от ГПК и юрисконсултско
възнаграждение,което съдът определя на основание чл.25,ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ в размер на 200.00 лв.Съобразно отхвърлената част
от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 3.99 лв.
Страните претендират и следва да им се
присъдят разноски и по настоящото дело.Направените такива от въззивника са в
общ размер на 400 лв.:200.00 лв. държавна такса за образуване на делото;200
лв.-дължимо на основание чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в
размер юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от жалбата на
въззивника въззиваемата страна дължи заплащане на разноски в размер на
10.09
лв.
Въззиваемата страна е направила по вз.гр.д.№
338/2020г.разноски в общ размер на 350.00 лв.-платено с ДДС адвокатско
възнаграждение.Съобразно
отхвърлената
част от жалбата на въззиваемата страна се дължи и въззивникът следва да й
заплати разноски за настоящото производство в размера на сумата от 341.16 лв.
Воден от горното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№
505/2019г.по описа на Добрички районен съд Решение № 1421/23.12.2019г.в частта
му,с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 8 000
лв.,до присъдените с решението 10 000 лв.,частичен иск от иск в общ размер
от 70 000 лв.
ОТМЕНЯ изцяло постановеното по гр.д.№
505/2019г.по описа на Добрички районен съд Решение № 1421/23.12.2019г.в частта
му,с която е уважен иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 51.77
лв.,както и в частта му за присъдените разноските,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.В.,ЕГН:**********,***,иск с правно основание чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ/ в сила от
01.01.2016г./,във вр. с чл.45 от ЗЗД,за осъждане на ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:
гр.София,1301,район Възраждане,ул. „***” №7,ет.5, представлявано от
изпълнителните директори ***Д.,да му заплати сумата от 51.77 лв./петдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/,претендирано
обезщетение
за имуществени вреди – заплащане на разходи на пострадалия П.В. по лечението му
в резултат на претърпяно на 27.05.2016г.ПТП,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 03.02.2019г. – датата на
подаване на исковата молба,до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:
гр.София,1301,район Възраждане,ул. „***” №7,ет.5,да заплати на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на П.Д.В.,ЕГН:**********,***,жкБаликбл.20,вх.Д,ап.19,сторените
по делото разноски,в размер на 1 591.75
лв./хиляда петстотин деветдесет и един лева седемдесет и пет стотинки/ по гр.д. № 505/2019г.по
описа на ДРС,и в размер на 341.16 лв./триста четиридесет и един лева и
шестнадесет стотинки/ - по вз.гр.д.№ 338/2020г. по описа на ДОС.
ОСЪЖДА П.Д.В.,ЕГН:**********,***,да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК НА ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:
гр.София,1301,район Възраждане,ул. „***” №7,ет.5, сторените по делото разноски,в
размер на 3.99 лв./три лева
деветдесет и девет стотинки/- по гр.д. № 505/2019г.по описа на ДРС и 10.09 лв./десет лева и девет стотинки/ - по
вз.гр.д.№ 338/2020г. по описа на ДОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на
страните,чрез пълномощниците им по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.