РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Благоевград, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Н.а
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно
наказателно дело № 20251210200192 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. Ш. от гр.Б против НП№25-1899-
000003/20.01.2025г., издадено от ВПД Началник на 01 РУ към ОДМВР-
Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 1000 лв. и кумулативно с това му е определено
административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за
срок от 12 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП и приложение на санкционната норма по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С НП
е постановено също и отнемането на 12бр. контролни точки от талона на
жалбоподателя по Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като
е издаден в нарушение на редица процесуални правила , като наред с това е
обоснован с напълно нечетлив и неясен АУАН. Алтернативно се твърди, че не
е приложена нормата на чл.28 от ЗАНН и преценена маловажността на случая.
В съдебно заседание се поддържа също, че не е доказано извършването на
твърдяното нарушение, тъй като с направената химическа експертиза във
1
ВМА-гр.София, се опровергава резултата за количество алкохол, констатиран
в кръвта на жалбоподателя за датата на твърдяното нарушение. Иска се
отмяна на обжалваният акт или неговото изменение .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В
придружително писмо с административната преписка до съда се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл. 63д,
ал.2 от ЗАНН.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално
допустима. /НП е връчено лично на жалбоподателя на 07.02.2025г. с разписка
и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а
именно на 10.02.2025г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
по категоричен начин, че на 10.01.2025г., около 08.25 часа , жалбоподателят
Ш. е управлявал в Б , на бул.“С “, срещу дом № , с посока на движение от
ул.“В “ към хотел „А “, МПС с марка и модел „Х “ с рег.№ , собственост
на „И “ЕООД, когато е спрян за проверка от полицейските контролни
органи в лицето на свидетелите Р. Б. и Г. Г./ двамата полицейски
инспектори при 01 РУ на ОДМВР-Благоевград/. При тази проверка двамата
свидетели твърдят, че бил направен тест на водача Ш. за употреба на алкохол
с техническо средство“Алкотест Дрегер“7510, фабричен №ARDM-0187, като
2
същото отчело положителен резултат от 0.93 промила алкохол в издишаният
въздух от тестваното лице. На водача бил издаден и талон за медицинско
изследване, връчен му на мястото.
Това твърдяно от свидетелите Б. и Г. поведение на водача Ш. ,било
квалифицирано като административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
св.Б., в присъствието на колегата си св. Г., на 10.01.2025г., съставил на
жалбоподателя АУАН №1296031 , който му е връчен лично на датата на
съставяне. В Акта е посочено, че за направеният тест на жалбоподателя с
техническото средство за употреба на алкохол от негова страна при
управление на МПС, е съхранена проба с №3235, която е от дата
10.01.2025г. в 08.14 часа. /Резултата от този тест и тази проба е приложена на
хартиен носител към процесната преписка и делото. /
При разпита си свидетелите Б. и Г., двамата са категорични, че лично са
възприели жалбоподателя да управлява описаното в АУАН превозно средство,
а след направеният му на място тест с техническо средство „Алкотест Дрегер“
за употреба на алкохол, то отчело наличие на алкохол над 0.8%о /около
0.9%о/, заради което и на Ш. бил съставен въпросният акт от страна на св.Б.,
връчен на дееца на мястото на съставянето и на проверката му. Св.Б. сочи
също, че е обучен да работи с такова технически средство и потвърждава, че
то е било технически изправно към датата на проверката на Ш. .
Въз основа на АУАН, ВПД Началник на 01 РУ към ОДМВР-
Благоевград, е издал срещу жалбоподателя на основание чл. 174, ал.1, т.2 от
ЗДвП, обжалваното НП№25-1899-00003/20.01.2025г., с което му е наложил
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв. и кумулативно с
това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 12 месеца, във връзка с вменено му нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С НП е постановено също и отнемането на 12бр.
контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із-
2539/17.12.2012г. на МВР. НП е връчено лично на жалбоподателя с разписка на
07.02.2025г.
Междувременно, след връчване на АУАН, жалбоподателят е оспорил
резултата от теста му за употреба на алкохол и в лимитирания по талон за това
срок, е предоставил кръвна проба за химическо изследване. Тази негова проба
е била обект и на химически анализ и експертиза, чийто резултат е
3
материализиран в заключение №21/15.01.2025г. Според това експертно
заключение, в изследваната кръвна проба на жалбоподателя Ш. е
констатирано наличието на алкохол в количество от 0.83 %о.В експертното
заключение е отразено също така, че за направата на експертизата е ползван
газов хроматограф , а пробата е съхранявана по предвиденият ред и
температурен диапазон до отварянето й за това изследване.
След като жалбоподателят оспорил и този резултат за констатираният
алкохол и в кръвта му, негова кръвна проба е изпратена за изследване и във
ВМА –гр.София на 18.02.2025г. с нарочен приемно-предавателен протокол.
В последствие поисканото от Ш. повторно химическо изследване за
определяне концентрация на алкохол е извършено и от това медицинско
заведение, а резултата от него е материализиран в Протокол
№И2028/25.02.2025г. Според това повторно химическо изследване,
алкохолната концентрация в кръвната проба на жалбоподателя от датата на
проверката му е 0.76 g/ L с +0.015 на хиляда отклонение.
При направеният медицински преглед на Ш., същият е отрекъл да е
употребил алкохол на датата на проверката, констатирана е запазена негова
координация, ясно съзнание, не е миришел на алкохол, а тестът му за
равновесие е бил отрицателен поради запазено и такова.
Безспорно се установи в процеса също така, че наред с издаването на
АУАН за случая, на жалбоподателя е изготвена от страна на св.Б. и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 , б.“б“ от
ЗДвП, което е направено именно на дата 10.01.2025г. С тази Заповед е
разпоредено принудително отнемане на СУМПС на жалбоподателя Ш. за срок
неповече от 18 месеца /без да е конкретизиран този срок по друг начин/.Тази
заповед е връчена на жалбоподателя на датата на съставянето й. След
изземването на това СУМПС на Ш. с № , същото е изпратено от санкционния
орган до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград
с нарочно писмо от 14.01.2025г.
Между страните няма спор, че ползваното техническо средство за
тестване на водачи за употреба на алкохол на процесната дата и към тази дата
е било в срока си за техническа изправност и след калиброването му на
19.11.2024г., като в тази насока е представен и нарочен Протокол от
21.11.2024г.
4
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР и Заповед
№415/14.02.2022г., на началниците на РУ на ОД на МВР, е делегирано
правомощие за контрол по ЗДвП, чрез издаване на НП при констатирани
нарушения.
Със Заповед №2218/02.07.2024г. на Директора на ОД на МВР-
Благоевград, на служителите на районните управления е делегирано
правомощието да съставят АУАН при констатирани нарушения по ЗДвП. Сред
тях и на длъжност „младши инспектор“ е и св.Р. Б.. А със Заповед №244з-
2518/08.03.2023г., на св.Б е възложено да работи и използва в работата си
технически средства и системи за измерване и контрол, одобрени от Закона за
измерванията и притежаващи удостоверения за одобрен тип средство за
измерване
Със Заповед №735/14.03.2022г. на Директора на ОД на МВР-Благоевград,
е делегирано издаването на ЗПАМ на полицейските инспектори към
полицейските управления .
Според представена към преписката Справка за нарушител/водач, преди
датата на твърдяното нарушение, жалбоподателят е бил санкциониран и за
други нарушения по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и
писмени доказателства, събрани в хода на процеса, които са логични,
последователни и кореспондиращи по между си, поради което и съдът ги
кредитира като годни доказателствени средства за изясняване на обективната
истина в този спор .
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното НП, незаконосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази
насока бе представена по делото и заповед за делегирани правомощия на
издателя на обжалваният акт / Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР/.
5
При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от
ЗАНН. В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН / за
АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН / за НП/, а именно: дата и място на
съставянето им, органа, който ги е изготвил, дата и място на извършена
проверка за твърдяното нарушение, фактическо описание на начина на
извършване на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението,
санкционна норма изрично е отразена в НП, както и доказателства за
установяване на описаното в двата документа нарушение. НП и АУАН са и
надлежно връчени /лично на дееца/. Ето защо, съдът приема, че обжалваното
НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна
насока са неоснователни. /Неоснователно е и възражението за неясен АУАН и
респ. нечетлив такъв , тъй като след изпращане на оригинала на издаденият по
случая АУАН, съдът констатира, че съдържанието му може да се възприеме
относно всички релевантни за казуса и деянието обстоятелства, а именно този
акт е подписан собственоръчно от жалбоподателя след връчването му и
запознаването с неговото съдържание ./
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства съдът счита,
че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил от обективна страна, вмененото му административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява същото с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда .
Легална дефиниция на понятието „управление на МПС„ се съдържа в
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д.№ 8/1982 г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС или машини, независимо дали превозното средство или
машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици, а в случая категорично се доказа,
че жалбоподателят е и управлявал процесното МПС на посочените дата и
място в НП и в АУАН.
Така в казуса от обективна страна се установи, че на процесната дата
/10.01.2025г., около 08.25 часа / и на процесното място /в Б по бул.“С в
посока на движение от ул.“В “ към хотел „А “/, жалбоподателят е
6
управлявал МПС , което не е негова собственост / Х “ с рег.№ , собственост
на „И “ЕООД/, но не се доказа по категоричен и несъмнен начин, че той е
направил това под въздействието на алкохол и с концентрация на
алкохол над 0.5%о, в това число и над 0.8%о до 1.2%о и аргументите на съда
за този правен извод са следните:
На първо място, според издадения за случая АУАН и НП, тестът на
водача Ш. на процесната дата и място е направен с техническо средство
“Алкотест Дрегер“7510, фабричен №ARDM-0187, като същото отчело
положителен резултат от 0.93 промила алкохол в издишаният въздух от
жалбоподателя. Този тест е онагледен в проба №3235, направена на
10.01.2025г. в 08.14 часа, т.е. 11 минути преди жалбоподателят въобще да
бъде спрян за процесната проверка според отразеното в АУАН и в НП и
тестван с това техническо средство. Този факт несъмнено разколебава
твърдението и извода на санкционния орган за доказана употреба на алкохол
за водача Ш. на процесната дата и място при управляването на автомобила му
и то с алкохолна концентрация над 0.5%о , респ. над 08.%о до 1.2%о. Ето
защо, приложеният резултат от тест, направен с проба №3235 на “Алкотест
Дрегер“7510, фабричен №ARDM-0187 за дата 10.01.2025г., съдът приема, че
не касае процесния случай и водач и не е доказателство в подкрепа на
тезата на санкционния орган за извършено нарушение от жалбоподателя
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на 10.01.2025г. в 08.25 часа на процесното
място.
Наред с това, съдът приема, че при липсата на резултат от положителен
тест за употреба на алкохол от страна на водача Ш. на процесната дата и място
и то за концентрация над 0.5%, който резултат да е констатиран именно при
ползването на посоченото в НП техническо средство „Алкотест Дрегер“ по
време, а не преди започване на проверката на водача, води до нарушение и
на императивно регламентираната процедура за установяване на алкохол
при управление на МПС , а именно тази по чл.1, вр. с чл.3 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Такава проверка започва винаги при
тестване на водача за употреба на алкохол първо именно с техническо
средство, утвърдено и технически изправно и едва след негов положителен
резултат за употреба на алкохол над о.5%о, по възражение на водача може да
се развие оспорването и последващите процедури за биологично и химическо
7
изследване на негова кръвна проба. Последното също води до недоказаност
на твърдяното нарушение от обективна страна и отмяната на НП само
на това основание заради нарушение на материалния закон .
На второ място, при оспорване от страна на водача на резултата от тест,
направен му с техническо средство за употреба на алкохол, включително и
когато оспорването касае и направено първо химическо изследване на негова
проба пред компетентен експерт при НТЛ към ОДМВР по чл.19, ал.1, т.2 от
Наредбата, какъвто е настоящият казус, такъв спор се решава окончателно
с повторно химическо изследване във ВМА-гр.София , където по чл.20 от
Наредбата се изпраща кръвна проба за изследване и в тази насока е
регламентирана процедура по повторно химическо изследване в
следващите разпоредби на Наредбата .
В казуса, жалбоподателят е оспорил твърдението на проверяващите
лица за установена негова концентрация на алкохол при управление на
процесното МПС на процесната дата и място и то с концентрация над 0.8%о
до 1.2%о, установена чрез техническо средство“Алкотест Дрегер“ и проба
№3235 от дата 10.012025г. в 08.14 часа , за това същият се е възползвал в срок
от издаденият му талон за медицинско изследване и е предоставил кръвна
проба за химически анализ по Наредбата. Такова изследване на негова кръвна
проба е направен в НТЛ при ОД на МВР-Благоевград, където е констатиран
положителен резултат за употреба на алкохол , но с по-малка концентрация на
такъв в кръвта на Ш., а именно такава от 0.83%о . В последствие обаче при
направеното повторно химическо изследване от страна на ВМА-гр.София,
след поредното оспорване на резултата от първото химическо изследване на
кръвната проба на жалбоподателя, е констатирано, че концентрацията на
алкохол в предоставената кръвна проба на процесната дата от страна на Ш.
/към часа на предоставянето й до 10.10 часа на 10.01.2025г. според талона за
предоставяне на кръвна проба, който му е издаден за това от св.Б./, отново не е
над 0.8%о, а 0.76%о, при това с възможно отклонение от+- 0.015 g/Lна
хиляда, което съмнение също следва да се тълкува в полза на дееца.
Следователно, това повторно химическо изследване също разколебава
извода на санкционния орган за управление на МПС от страна на Ш. на
процесната дата и място, именно с алкохолна концентрация над 0.8%о до
1.2%о, за каквото деяние напрактика е ангажирана в казуса
8
административно-наказателната му отговорност, като и този резултат не
може да се приеме за меродавен по смисъла на чл.1, вр. с чл.3, ал.1 от
Наредба №1, именно защото изначално е нарушена процедурата за
започване и отчитане наличието на алкохол в кръвта на водача Ш. с
неизползването на техническо средство „Алкотест Дрегер“ в часа на
спирането му за проверка на 10.01.2025г. и започване на проверката му, а
в казуса за такова тестване се представя проба от Алкотест „Дрегер“,
чийто час на извършване предшества с цели 11 минути проверката на
жалбоподателя на процесното място от страна на контролните органи.
Поради недоказаност на твърдяното нарушение по изложените
аргументи , НП се явява незаконосъборазно като издадено в нарушение на
материалния закон, поради което и като такова следва да се отмени.
За пълнота , следва да се посочи и следното:
При извършване на процесната проверка, на жалбоподателя е наложена и
ПАМ чрез Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№1473651 от 10.01.2025г., изготвена на жалбоподателя от св.Б. .Тя е издадена
заради наличие на алкохол в издишан въздух от жалбоподателя по време на
твърдения тест с техническо средство „Алкотест Дрегер“ и отчетена с него
концентрация на алкохол от 0.93%о в издишван въздух от Ш. . С тази заповед
е разпредена принудителна административна мярка –„Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач“ до решаване на
въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, което като резултат
от мярката кореспондира и с наложеното кумулативно негово
административно наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“
за срок от 6 месеца с обжалваното НП. Заповедта е връчена на датата на
съставянето й и страните нямат спор, че тя е влязла в законна сила и
изпълнена още на място, като в тази насока е и писмо от 14.01.2025г. за
предаване на отнетото от жалбоподателя СУМПС, на Началник Сектор
„Пътна полиция“, от страна на санкционният орган. При това положение, в
казуса следва да намери приложение практиката на СЕС, а именно Решение
от 04.05.2023г., постановено по дело ECLI:EU:C:2023:317. С това решение
СЕС е приел, че по принцип ПАМ като процесната в рамките на
производство по констатиране на административно нарушение с оглед вида и
естеството си, тежестта и преследваните с нея цели /възпиране извършване на
9
нарушение и превенция /, има репресивен характер и е санкция, която
дублира кумулативната санкция в казуса „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, наложено на жалбоподателя с обжалваното НП
по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. При едновременното прилагане обаче на
идентична като последици и резултат ПАМ и административно наказание, за
едно и също нарушение и на едно и също лице, СЕС е счел за нарушение на
принципа „non bis in idem“, както и нарушение на правото по чл. 50 от
Хартата за правата на човека, което не допуска национална правна
уредба, съгласно която за едно и също нарушение и след провеждане на
отделни и самостоятелни производства / по издаване на ПАМ и НП в
казуса/, на един и същи субект да може да се наложи едновременно една и
съща принудителна мярка и санкция / в казуса, свързана с лишаване на
дееца от управление на МПС за определен срок 12 месеца/, когато тези
мярка и санкция подлежат и на обжалване пред различни съдилища
/БлЛРС и БлАС/. Нарушението на визираният принцип се обосновава с
кумулиране на санкции, като тежестта им не кореспондира и не
съответства с на тежестта на разглежданото нарушение. В този смисъл
СЕС приема, че така кумулирани като тежест тези санкции /принудителна
мярка и административно наказание/, когато не кореспондират с тежестта на
нарушението, то те се явяват и непропорционални, респ. нарушават
принципа за пропорционалност на санкцията. С оглед на последното,
съдът счита, че кумулативната санкция „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, която е наложена на жалбоподателя с
обжалваното НП, също е незаконосъобразна още повече, че по делото
няма никакви доказателства обосноваващи и приложението на
чл.174,ал.1, т.2 от ЗДвП и налагането на санкция „Лишаване от право да
се управлява МПС“ за срок от 12 месеца , защото няма доказана
алкохолна концентрация в кръвта на водача Ш. на процесната дата и
при процесната проверка, над 0.8%о до 1.2%о. Ето защо и в тази
санкционна част, НП подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.
Санкционната норма по чл.174, ал.1, т.2, приложена в казуса и
обосновала отнемането на контролни точки от талона на жалбоподателя към
неговото СУМПС по Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР, също
неправилно е приложена и в този смисъл и в тази част НП е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
10
Недоказаността на извършването за твърдяното нарушение по чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП от обективна страна, изключва и възможността съдът да се
произнесе по направеното възражение на жалбоподателя за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 , вр. с ал.1 от
ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № НП№25-1899-00003/20.01.2025г., издадено от ВПД
Началник на 01 РУ към ОДМВР-Благоевград, с което на И. К. Ш. с ЕГН
********** и с адрес: гр.Б , ул.“Р № е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1000 лв. и кумулативно с това му е определено
административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за
срок от 12 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, както и разпореденото с него отнемането на 12бр. контролни точки от
талона му към СУМПС, мотивирано с Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на
МВР.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок , считано от съобщаването за изготвянето му за
всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11