Решение по дело №17231/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15243
Дата: 30 декември 2022 г. (в сила от 30 декември 2022 г.)
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20221110117231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15243
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110117231 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.12.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и втори декември 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ

при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
172231/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Ищецът . твърди, че на 06.08.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „опел” с
1
рег. № СН ., управлявано от съответния водач и МПС марка „дачия” с рег. № СА .,
управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на ПТП е водачът на МПС марка
„опел” с рег. № СН .. Твърди, че МПС марка „дачия” с рег. № СА . е бил застрахован
имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди,
че при ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани
вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 1 553,90 лв. Твърди, че за причинителя на ПТП е
имало договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника „., валиден към
момента на ПТП. Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411от КЗ, да плати
изплатената от ищеца сума в размер на 1 553,90 лв. , но плащане не последвало. Ето защо,
моли присъждането на сумата от 1 553,90 лв. , ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли присъждане и на деловодни
разноски.
Ответникът, оспорва изцяло предявения иск по съображения изложени в отговор на
исковата молба. Моли иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 06.08.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „опел” с рег. № СН .,
управлявано от съответния водач и МПС марка „дачия” с рег. № СА ., управлявано от
съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС марка „опел” с рег. № СН ., който
предприема маневра изпреварване по двулентов път, навлиза в насрещната лента и се удря в
започналия вече да извършва маневра завой наляво водач на МПС марка „дачия” с рег. №
СА .. МПС марка „дачия” с рег. № СА . е бил застрахован имуществено при ищеца със
застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. При ищеца е образувана, във връзка
с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата
от 1 553,90 лв. За причинителя на ПТП е имало договор срещу гражданска отговорност със
застраховател ответника. Ищецът е поканил ответника, и на основание чл. 411от КЗ, да
плати изплатената от ищеца сума в размер на 1 553,90 лв. , но плащане не е последвало.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетите по делото САЕ /л.л. №№ 49-52/, САЕ /л.л. №№ 93-96/, САЕ /л.л. №№ 134-140/,
ССЕ /л.л. №№ 105-107/, показанията на свидетеля М., разпитан по делегация от РС Ямбол
/л.л. №№ 102-104/, показанията на свидетеля А., разпитан по делегация от РС Сливен /л.л.
№№ 124-125/, съдът обсъди и доказателствата, приложени под л.л. №№ 5-24 от делото.
Системата САЕ, отнесени към свидетеските показания налагат извод, че виновен за ПТП е
водачът на МПС марка „опел” с рег. № СН ., който предприема маневра изпреварване по
двулентов път, навлиза в насрещната лента и се удря в започналия вече да извършва
маневра завой наляво водач на МПС марка „дачия” с рег. № СА ., като без значение е дали
водачът на последния автомобил не е извършвал нарушение към момента на ПТП,
включително дали е подал светлинен сигнал или е говорил по мобилен телефон. Това е така,
доколкото според чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
2
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 49-52/, която съдът кредитира, като неоспорена
от насрещни доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП
по средни пазарни цени възлиза на 1 855,39 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „дачия” с рег. № СА . е
бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято гражданска
отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както и че ищеца
е изплатил на увреденото лице сумата от 1 553,90 лв. и че ответника не е изплатил нищо по
суброгационната претенция на ищеца. Следователно, искът за присъждане на сумата от 1
553,90 лв. следва да се уважи изцяло , тъй като тази сума е по малка от сумата от 1 855,39 лв.
– приетия по делото размер на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП по средни
пазарни цени. Или, ищецът може да се суброгира изцяло, доколкото е заплатил по-голямо
обезщетение. В заключение и за яснота следва да се посочи това, че съгласно разпоредбата
на чл. 411 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ, платилият обезщетението застраховател се суброгира
срещу делинквента/застрахователя по договор ГО до размера на платеното обезщетение, но
и в рамките на действителната стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа
на застрахователното право – тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от
причинителя им или от застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение
/застрахователна премия/ поема риска от деликта. Именно възстановяването на
действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС, стои в основата на
тези правоотношения, подчинени на целта да се възстанови имущественото положение
отпреди деликта. Чл. 400 от КЗ дава легално определение на застрахователното понятие
3
„действителна стойност” – тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество. Или, когато предмет на делото е възстановяване на вреди
на МПС, за определяне на действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за
възстановяването му в състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е
стойността на средните пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от
икономически фактори, дава именно действителната стойност на увреждането, която в
крайна сметка следва да се възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на
правоотношенията във връзка със суброгацията по чл. 411 от КЗ.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 883,52 лв. – деловодни разноски.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд


Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца ., на осн. чл. 411 от КЗ, сумата от 1 553,90 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.03.2022 год.
, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца ., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 883,52 лв.
деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4