Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015 17.08.2020г.г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на четвърти август
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.Г.
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия М.Б.Г.
административно наказателно дело № 467 по описа за 2020г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Ф.Х.”
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н.П., подадена чрез процесуалния му представител – адв.Д.А.от
АК-Пловдив, със съдебен адрес:*** против Наказателно постановление № 7375
от 01.04.2020г. на Заместник-министъра на културата, с което на основание
чл.97, ал.1, ал.1, т.6, предл.трето от Закона за авторското право и сродните му
права /ЗАПСП/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди / лева за административно
нарушение на същата разпоредба. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно- производствените правила.
В съдебно заседание, за
дружеството-жалбоподател се явява процесуалния им представител, който поддържа
жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски.
За
Министерството на културата в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства. Изпращат писмени бележки,
в които изразяват становище по същество.
Съдът намира, че депозираната
жалба е процесуално допустима – подадена е пред надлежния орган, в
законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Като
взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящият съдебен състав намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 08.08.2019г., инспектори в
дирекция „Авторско право и сродните му права” на Министерството на културата
извършили проверка на телевизионните програми, препредавани по електронната
съобщителна мрежа на територията на хотел „Ф.“, находящ се в КК Слънчев бряг,
стопанисван от „Ф.Х.“ ЕООД. Проверката била извършена в произволно избрана
хотелска стая № 201, ет.2, хотел „Ф.“, КК Слънчев бряг, в присъствието на Ц.Д.А.–
салонен управител на хотела. Чрез дистанционното управление и екрана на
телевизора били проверени препредаваните телевизионни програми, които били
подробно описани в съставен на място Констативен протокол № 7375 от
08.08.2019г. С протокола били дадени предписания на управителя на дружеството,
стопанисващо процесния хотел да представи договори и документи за уредени права
за препредаване на програмите, констатирани по време на проверката. В изпълнение
указанията на контролните органи, в Министерството на културата постъпило писмо
с вх.№ 26-00-535 от 29.08.2019г., с което били представени Договор № 104 от
01.08.2019г. с „3 Ес 2 Ел“ ЕООД и анекс към него, Договор от 01.08.2019г. с
„Булсатком“ и приложенията към тях. След проверка на представените договори и
анекси към тях, инспекторите установили, че част от препредаваните в хотела
програми – BTV, BTV Action, Нова ТВ, Диема, Диема Фемили, Discovery Channel, Evrosport и Фен Фолк, се препредават без
необходимото по закон съгласие /разрешение/ на правоносителите на права върху
тях, тъй като не са сред изброените в анексите телевизионни програми. Изпратени
били запитвания до телевизионните организации – правоносители и/или техните
упълномощени представители дали към 08.08.2019г. „Ф.Х.“ ЕООД има отстъпени
права за препредаване по кабел по електронна съобщителна мрежа на територията
на хотел „Ф.“, КК Слънчев бряг на телевизионните програми, констатирани по
време на проверката, като отговорите били, че към датата на извършване на
проверката „Ф.Х.“ ЕООД не е имало съгласието на правоносителите за препредаване
по кабел по електронната съобщителна мрежа на територията на хотел „Ф.“, КК
Слънчев бряг на горепосочените телевизионни програми. За така установеното
нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 7375 от
25.11.2019г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция.
Съдът,
в контекста на правомощията си по съдебен контрол, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, за да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Законът изисква изложените в акта
и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. От показанията на актосъставителя Д.
безспорно се установява, че за част от констатираните препредавани телевизионни
програми по време на проверката, дружеството, стопанисващо хотела, не е имало
сключен договор за приемането им по цифров път и не е получило съгласие от
правоносителите за препредаване по кабел на територията на хотела. Показанията
на акт.Д. се подкрепят от представените и приети по делото писмени
доказателства – Договор за индивидуален пакет от телевизионни програми с
уредени права за излъчване в хотели № 0104 от 01.08.2019г., ведно с Анекс от
същата дата към него с подробно изброени наименования на ТВ програми с уредени
права за излъчване в стаите на хотела /л.48-52 вкл./, Договор за предоставяне
на DTH-услуги на корпоративни клиенти от
01.08.2019г., ведно с три броя Приложения /в частност Приложение 2/, в което са
изброени включените в пакета телевизионни програми, до които е предоставен достъп
на клиента /л.53-63 вкл./, както и писма /л.23 – 25 вкл. и л.27/.
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административно-наказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, че жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла
на чл.97, ал.1, т.6, предл.3 от ЗАПСП. Безспорно дружеството-жалбоподател е
препредавало по кабел по електронната съобщителна мрежа на територията на
хотела телевизионните програми - BTV, BTV Action, Нова ТВ, Диема, Диема Фемили, Discovery Channel, Evrosport и Фен Фолк, без необходимото по
закон съгласие /разрешение/ на правоносителите на права върху тях.
Независимо от горното, съдът
намира за основателни направените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност
на наказателното постановление, водещи до неговата отмяна. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Закона за административни нарушения и наказания /ЗАНН/, не се образува административно-наказателно производство, ако не
е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В процесния случай не се спори, че нарушението е станало известно на
наказващия орган още на 08.08.2019г., т.е. датата на откриването на нарушителя съвпада с
тази на извършване на деянието. Следователно са били налице предпоставки за
съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения
3-месечен срок, което е изключило приложението на едногодишния срок. Това
налага извод, че АУАН срещу дружеството-жалбоподател е следвало да бъде съставен
най-късно до 08.11.2019г. Процесният акт обаче е бил съставен на 25.11.2019г., установено от датата на
съставянето му, към който момент срокът за законосъобразното извършване на това
действие е бил вече изтекъл съгласно правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Този срок
е императивен и при неспазването му като последица законодателят е предвидил
забрана за образуване на административнонаказателно производство. Неспазването на указаните
срокове за иницииране на производството по налагане на административно
наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което не може да се санира във фазата на обжалване на НП пред съд и се явява
абсолютна пречка за по-нататъшното развитие на административнонаказателното производство. Гореизложеното
е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Независимо от горното, съдът констатира, че както актосъставителят,
така и наказващият орган не са съобразили императивната разпоредба на чл.18 ЗАНН. Съобразно същата, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че към датата на извършване на проверка
девет броя телевизионни програми, подробно изброени. Както бе посочено и по- горе, ЗАНН
изрично предвижда, че за всяко нарушение следва да бъде налагана самостоятелна
административна санкция- изискване, която не е спазено в случая. Предвид това,
след като се твърди, че за всяка една от посочените по- горе телевизионни
програми,
жалбоподателят е нямал съгласие на правоносителите за препредаването им по
кабел на територията на хотела, то е следвало за всяка от програмите, за които се счита, че
е извършено нарушение, да бъде съставен АУАН и впоследствие да бъде издадено
наказателно постановление. В случая, съдът не разполага с процесуален способ,
посредством който да санира нарушението на чл.18 от ЗАНН. Несъобразяването с
чл.18 ЗАНН винаги ще доведе до отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Налагането на обща по
размер имуществена санкция не позволява на съда да прецени нейната
законосъобразност и справедливост досежно определения от
административнонаказващия орган размер, като същевременно поставя и
санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое нарушение, какво
наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото му на защита.
Предвид гореизложеното, съдът
намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отменена, а
атакуваното наказателно постановление – потвърдено, като законосъобразно.
Предвид изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че в тежест на наказващият орган
следва да се възложат заплатените от жалбоподателя по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7375
от 01.04.2020г. на Заместник-министъра на културата, с което на основание
чл.97, ал.1, ал.1, т.6, предл.трето от Закона за авторското право и сродните му
права /ЗАПСП/, на „Ф.Х.” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Н.П., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.А.от
АК-Пловдив/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди / лева за административно нарушение на същата
разпоредба.
ОСЪЖДА Министерството на
културата да заплати на „Ф.Х.” ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.П., със
съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.А.от АК-Пловдив/, сумата в
размер на 500 /петстотин/ лева,
представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :