Решение по дело №403/2020 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20205150100403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

264

     Година

23.12.2020

    Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд                  

 

състав

 

На

22.12.

                                        Година

2020………..

В публично заседание и следния състав:

                                          Председател

Йордан Геров

 

Секретар

Хюсние Алиш

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

 

 

гражданско

дело номер

403

по описа за

2020

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК

В исковата си молба, ищецът твърди, че на 09.07.2020 год. в гр.Момчилград получил покана за доброволно изпълнение с изх.№16000/07.10.2020 год. издадена от ЧСИ Хриса Пурнарова с район на действие Окръжен съд гр.Кърджали във връзка с образувано пред нея изпълнително производство №20207410402239 с взискател ТД НАП гр.Пловдив. Изпълнителното производство е било образувано въз основа на приложен от Дирекцията изпълнителен лист издаден въз основа на влязло в сила Решение № 1582/07.08.2014 год. издадено по АХД№2641/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив за сумата от 905,48 лева. В поканата за доброволно изпълнение бил поканен да изпълни доброволно за следните суми: 905,48 лева- неолихвявема сума; 211,50 лева- разноски по ИД; 108,66 лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ или общото задължение по изпълнителното производство към 07.10.2020 год. възлизало на обща стойност 1225,64 лева. Счита, че не дължи нито една от посочените в поканата за доброволно изпълнение суми поради следните съображения: Изпълнителния лист издаден от АС Пловдив на 02.02.2016 година, е издаден за частно държавно вземане, а именно сторени разноски от взискателя пред АС-Пловдив във връзка с обжалването на Ревизионен акт. Тъй като се касае за частно държавно вземане делото е образувано по реда на ГПК, и като частно държавно вземане за него важат правилата на ЗЗД, а не тези по ДОПК където са налице две давности обща и абсолютна. Счита вземането обективирано в изпълнителния лист погасено по давност. Общата погасителна давност прокламирана в чл.110 от ЗЗД е пет годишна за всички вземания. Съдебното решение въз основа на което е издаден изпълнителния лист е влязло в сила през 2014 год. Самото решение е постановено на 07.08.2014 год. и в последствие не е обжалвано в предвидения от закона срок, и след като е изтекъл преклузивния срок за обжалването му от страните, а той е 14 дни от връчването , то съдебното решение влиза в сила и поражда своите правни последици. Твърди, че горното е публично достъпно на уеб страницата на АС Пловдив. Изпълнителното производство е било образувано едва през 2020 год., което е 6 години след като съдебното решение с което е осъден да заплати посочената в него сума е влязло в законна сила. Счита , че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и посочването на дата на издаване на листа-02.02.2016 год., не прекъсва по никакъв начин погасителната давност на задължението и нова погасителна давност не е започнала да тече считано от 02.02.2016 год. Дори и молбата за образуване на изпълнително производство не прекъсва давноста. Моли съда да постанови решение, с което да  признае за установено , че не дължи сумата от 905,48 лева обективирана в Решение №1582/07.08.2014 год. издадено по АХ дело №2641/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив въз основа, на което е издаден изпълнителен лист поради изтекла погасителна давност. Претендира за разноски. Редовно призован за с.з. не се представлява. От пълномощника на същия адв.Н.Н. е постъпила молба-становище, с което моли да бъде уважен иска, така както е предявен. Подробни съображения излага в същото.

  Ответника НАП Пловдив в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба не са изпратили писмен отговор, който да отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Редовно призован в с.з. се представлява от ю.к.Димитър Димитров, който счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

    Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    От приложеното към настоящото дело заверено копие от изпълнителен лист от 02.02.2016 год. по Административно дело № 2641/2012 год. по описа на АС гр.Пловдив се установява, че ищецът К.Е.Е. с ЕГН:**********, с ЕТ „****“ К.Е. *** е осъден да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Пловдив, сумата в размер на 905.48 лв., разноски по делото. 

   От копие от решение № 1582/07.08.2014 год. по Административно дело № 2641/2012 год. по описа на АС гр.Пловдив се установява, че същото е влязло в сила на 31.07.2014 год.

   При така описаните доказателства съдът намира, че иска е основателен и следва да бъде уважен.

   В случая от влизане в сила на решението на АС Пловдив, а именно: 31.07.2014 год. започва да тече давност, която е петгодишна. По делото няма представени доказателства да са извършени действия от страна на ответника, такива, които са визирани и като законови основания в чл.116 от ЗЗД. Съгласно буква „в“ на чл.116 от ЗЗД тази давност може да бъде прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение на решението на АС Пловдив, след което да започна да тече нова давност съгласно чл.117 от ЗЗД. В случая обаче, с молба за издаване на изпълнителен лист и дори с молба за образуване на изпълнително дело, не се прекъсва давността. Спорен е въпроса дори изпращането на нотариална покана за доброволно изпълнение дали следва да се счита за прекъсване на давността, но последното е без значение по делото, тъй като такава покана е изпратена от ЧСИ Хр.Пурнарова едва на 07.10.2020 год. Давността, петгодишната между страните по настоящето дело е изтекла на 01.08.2019 год., като в този срок нямаме нито спиране на давността, нито прекъсване. Ето защо в настоящия случай е изтекла абсолютна давност по отношение на вземането на ответника към ищеца по настоящето дело и при това положение искът следва да бъде уважен, като бъде признато по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата в размер на 905.48 лв.

  При това положение следва да бъдат присъдените разноски по делото, а именно: 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на РС Момчилград и сумата в размер на 50 лв. д.т.

 

 

 

 

  

 

 

 

Водим от изложеното съдът 

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Е.Е. с ЕГН:**********, с ЕТ „****“ К.Е. *** НЕ ДЪЛЖИ на ТД НАП гр.Пловдив, ул.****сумата от 905,48 лева обективирана в Решение №1582/07.08.2014 год. издадено по АХ дело №2641/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив въз основа, на което е издаден изпълнителен лист поради изтекла погасителна давност.

  ОСЪЖДА ТД НАП гр.Пловдив, ул.****да заплати на К.Е.Е. с ЕГН:**********, с ЕТ „****“ К.Е. *** сумата в размер на 650.00 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ТД НАП гр.Пловдив, ул.****да заплати по сметка на РС Момчилград сумата в размер на 50 лв. д.т.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 Районен съдия:

                                                                       /Й.Геров/