Решение по дело №461/2021 на Административен съд - Пазарджик

      

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 493/16.6.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	Антоанета Метанова	и с участието
на прокурора	Албена Кузманова	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по к.н.а.х. дело № 461 по описа на съда за 2021 г.

                              

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на К.С.С. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М., БАК, против Решение № 260021/24.02.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 427/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 7035/10.11.2020 г., издадено от В. Б. А. – Началник на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „АРОК“, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, като размерът на наложената глоба е намален от 2000 (две хиляди) на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за  пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни  и/или тежки ППС.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материално-правните разпоредби. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд – Велинград № 260021/24.02.2021 г.

В съдебно заседание касаторът К.С., редовно призован, не се явява, явява се адв. М., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призовани, не изпращат представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4615/18.05.2021 г., с което процесуалният представител на ответника юрист Б. – Началник Отдел „Административно обслужване“, моли да бъде потвърдено Решение № 260021/24.02.2021 г., постановено по НАХД № 427/2020 г. на Районен съд – Велинград.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел, за установена следната фактическа обстановка:

На 12.10.2020 г. в 13:37 часа, на път Ⅱ-84, км. 27+200 в посока гр. Септември – гр. Велинград, на К. *** с ЕГН  **********, бил съставен АУАН № 0007636, от инспектор Д. Г. З., в присъствие на свидетел – инспектор С. С. И., за това че при проверка лицето К.С.С. с ЕГН ********** управлява и осъществява  движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка *** модел *** с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ***, направено е измерване и е констатирано, че са надвишени нормите на  Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

Измереното натоварване на задвижваща (втора) единична ос на IHIC е 12 т. при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, при измерено разстояние между осите 1.31 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.800 т. при максимално допустимо натоварване  24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ на Наредбата, както и че измерването е извършено с ел. мобилна везна и ролетка и че ППС превозва сол. За нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2015 г. на МРРБ, бил съставен АУАН. Въз основа на акта на 10.11.2020 г. било издадено Наказателно постановление  № 7035.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение, като е счел, че правната квалификация на нарушението правилно е определена от наказващия орган. Наказващият орган е установил, че ППС, управлявано от К.С.С., е извънгабаритно – тежко, а той, като физическо лице – водач на автомобила, е нарушил забраната за движение без специално разрешение – разрешително или квитанция, при надвишаване на максимално допустимата маса на ППС. Самата разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС  гласи: „Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори, и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа, съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса.

Следователно, изпълнителното деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП – без разрешение включва всички режими по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, от което следва да се заключи, че правната квалификация на нарушението, описано в НП е коректна, като водачът е нарушил именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата и е наказан в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Фактическият състав на нарушението, което визира разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП,  изпълнителното деяние е „без разрешение“. Според цитираната норма „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. Именно деянието на водача на ППС, който се е движел по пътищата, отворени за ползване, управлявайки ППС с натоварване на задвижващата втора ос от 12  т., при допустимо такова, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 – 500 т. Натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето било установено, че е 29.800 т., при допустимо – 24.000 т., представлява нарушение на императивната разпоредба на тази норма. При такова натоварване е било необходимо движението да се извършва след издадено разрешително. Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, според която „За дейности от специалното ползване на пътищата е забранено движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение“, поради което изводът на касатора за погрешно посочване на нарушените разпоредби, се явява неправилен.

Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено представените писмени доказателства, както и е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение.

          С оглед на горните мотиви съдът намира за неоснователни направените възражения в касационната жалба за незаконосъобразност на поставеното решение.         При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение. 

При този изход на делото, на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260021/24.02.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 427/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.

ОСЪДЖА К.С.С. с ЕГН **********,***, да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София, направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)          

             

                   ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

                                      

                                        2. (П)