Определение по дело №253/2022 на Административен съд - Ямбол

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 431/11.11.2022г.                        гр. Ямбол

 

        Ямболският административен съд, втори административен състав в закрито съдебно заседание на  единадесети  ноември  2022г. в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ДРАГАНОВ    

          

Секретар: Ст. Гюмлиева

Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

адм.д.  №  253 по описа за 2022  година

За да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството  е образувано по искова молба от И.Н.Р.,  с адрес: *** за вреди от правораздавателна дейност против Република България, представлявана от Министъра на финансите, Върховен административен съд  на Република България и Административен съд гр.Бургас, с искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца   неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно с лихва за забава от незаконосъобразно Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ, с което е потвърдено Определение № 1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 г. на Бургаски административен съд.

        По процесната искова молба в Административен съд гр.Бургас е било образувано адм. дело № 1038/2022г. по описа на последния, което с Определение № 1511/15.09.2022г. е било прекратено и на осн. чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ е изпратено по подсъдност в ЯАС. Следва да се посочи, че Върховен административен съд на Република България и Административен съд гр.Бургас са посочени като ответници, след многократно оставяне без движение от АС-Бургас на първоначалната искова молба на ищеца против Република България.

      ЯАС, като се запозна с  исковата молба и допълнително изисканите адм. дело № 1021/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас и адм. дело № 8840/2021 г. по описа на ВАС намира, че предявените с нея искове са процесуално недопустими по следните съображения:

     

      С Определение № 1037/20.05.2021 г., постановено по адм.д. 1021/2021 г.  състав на АС-Бургас,  е оставил без разглеждане жалбата на И.Н.Р. срещу мълчалив отказ на началника на Затвора- Сливен да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация от 22.01.2021 г. и е прекратил производството по делото. Производството е прекратено, защото АС-Бургас е приел, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като началникът на Затвора-Сливен не е задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за поисканата от него информация, препратил е заявлението на лицето, което разполага с исканата информация и е уведомил за това заявителя.

     Недоволен от така постановеното определение Р. е обжалвал същото с частна жалба пред ВАС, по която е образувано адм. дело № 8840/2021 г. по описа на ВАС. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, не е обосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г., което не подлежи на обжалване,  ВАС е оставил в сила Определение № 1037/20.05.2021 г., постановено по адм.д. 1021/2021 г.  по описа  на АС-Бургас.

     В исковата молба ищеца твърди, че процесните определения на АС-Бургас и ВАС противоречат на материалния закон  и преграждат изцяло упражняването на  основни негови права, включително и правото на справедлив процес. Като правно основание на предявените искове бланкетно са посочени разпоредбите на „чл. 2в от ЗОДОВ във връзка с чл. 4, пар. 3 от ДЕС, във връзка с нарушение на чл. 6, чл. 10 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, Директива 2011/83/ЕС на ЕП от 25.10.2011 г., във връзка с чл. 12 от ДЕС, Регламент /ЕС/ № 1169/2011 на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г., чл. 38, чл. 41, т. 1 и чл. 42, и чл. 47 от ХОПЕС“.

     Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

    Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) определя в кои случаи могат да се предявяват искове за вреди от правораздавателна дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, като посочва, че за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд вредите следва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В този случай исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

      Цитираната разпоредба е във връзка с чл. 203, ал. 3 от АПК, който също определя, че исковете за обезщетения за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС се разглеждат по реда на АПК единствено в хипотезата, когато вредите се причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

     Както бе посочено в настоящата искова молба са изложени твърдения, че Бургаския административен съд и Върховния административен съд  не са приложили правилно материалния закон, поради което за ищеца са настъпили неимуществени вреди и  същия претендира обезщетение. Тези твърдения са свързани с нарушаване на материални норми от вътрешното право на Република България, но те не съдържат никакви конкретни доводи за нарушаване на правото на ЕС, още по малко за съществено такова нарушаване.

     Исковете за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдяни допуснати от Административен съд- Бургас и от Върховен административен съд нарушения на националното законодателство при разглеждане на горепосочените дела, са недопустими за разглеждане по реда на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, във вр. с чл. 203, ал. 3 от АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Пороците на съдебните актове могат да бъдат отстранени само по реда на инстанционния контрол. След като влязат в сила, постановените от административните съдилища и Върховен административен съд актове не могат да се проверяват инцидентно в производство по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК,  щом не се свързани с твърдения за нарушаване на правото на ЕС. Защитата срещу порочните  действия на съда се постига чрез обжалване на опорочения акт, а когато той е влязъл в сила, чрез извънредните средства за отмяна, регламентирани в чл. 237- чл. 249 от АПК- глава четиринадесета от АПК.  

 

               Предвид изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК,  ЯАС, втори административен състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И :    

             ВРЪЩА искова молба на И.Н.Р.,  с адрес: *** за вреди от правораздавателна дейност против Република България, представлявана от Министъра на финансите, Върховен административен съд  на Република България и Административен съд гр.Бургас, с искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца   неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно с лихва за забава от незаконосъобразно Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ, с което е потвърдено Определение № 1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 г. на Бургаски административен съд.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по  адм. дело № 253/2022г. по описа на ЯАС. 

 

             Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете