Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Гр. София, 12.04.2019 г.
Съдът, като разгледа т.д. № 2139/2018 г. на СГС, ТО, 20 състав, намери следното:
К.т.б. АД (н.) в качеството си на кредитор на масата на несъстоятелността на К. ООД (н.) е предявил евентуално съединени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. ал. 3 ТЗ и чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договор за цесия от 31.07.2015 г. и договор за цесия от 13.01.2016 г.
Исковете са предявени на 12.10.2018 г.
Видно от вписванията в Търговския регистър, решението за откриване на производството по несъстоятелност, постановено при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, е обявено на 22.12.2016 г. Решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ е обжалвано само в частта относно датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост, като с решение от 13.07.2018 г. на ВКС в тази част е отменено решението на САС и е определена друга дата, а именно 31.12.2012 г.
С решение, обявено в Търговския регистър на 08.02.2017 г., производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ, а с решение, обявено на 22.11.2017 г., е постановено възобновяване.
Съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишният срок за предявяване на исковете по чл. 647 и чл. 135 ЗЗД тече от откриване на производството по несъстоятелност, а ако производството е било спряно – от възобновяването. Спирането може да бъде постановено както първоначално (с решението за откриване на производството), така и в хода на производството по несъстоятелност. Според настоящия състав преклузивният срок тече от възобновяване на производството, само ако то е било спряно още при откриването му, т.е. с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Когато спирането е настъпило в хода на вече откритото производство по несъстоятелност, както е в настоящия случай, това не е довело и до спиране течението на вече започналите да текат преклузивни срокове (вж. Определение № 299/15.06.2016 г. по ч. т. д. № 234/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на определение на въззивната инстанция, мотивирала същия правен извод). Да се приеме обратното, би означавало да се даде възможност за многократно спиране течението на този срок, а това на практика би довело до неприемливо дълъг от гледна точка сигурността на търговския оборот период, в който би могъл да бъде предявен отменителен иск.
Следователно срокът за предявяване на процесните искове е изтекъл на 22.12.2017 г. Дори обаче да се приеме, че преклузивният срок спира да тече по време на спряното производство по несъстоятелност, то същият би бил изтекъл на 04.10.2018 г. (съгласно сочената от ищеца разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК, отм., спирането на сроковете не се прилага в производствата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ, сред които са и сроковете, течащи в производството по несъстоятелност). Отношение към течението на срока няма и обжалването на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, тъй като е обжалвана само датата на неплатежоспособността, но не и откриването на производството по несъстоятелнонст, което се счита открито с постановяване на първоинстанционното решение, имащо незабавно действие съгласно чл. 634 ТЗ (освен това процесните искове по чл. 647 ТЗ биха могли да бъдат предявени и спрямо първоначално определената дата предвид момента на извършване на атакуваните сделки, а за иска по чл. 135 ЗЗД датата не би имала значение).
Ето защо исковете са недопустими и исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 131691/12.10.2018 г.
Разпореждането може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
СЪДИЯ:
Татяна Костадинова