Протокол по дело №255/2024 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 217
Дата: 4 декември 2024 г. (в сила от 4 декември 2024 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20242000600255
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 25 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 217
гр. Бургас, 02.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело
за възобновяване № 20242000600255 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от Заместник-
апелативен прокурор Й. Г..
Осъденият Н. А. Х., редовно призован, се явява лично, конвоиран от
органите на РД „Охрана“ – Бургас.
Явява се упълномощеният защитник на осъдения Х. адв. М. А. от АК-
С..
Явява се преводачът Д. М..

Съдът след като се запозна с материалите по делото и установи, че
осъденото лице Н. А. Х. е сирийски гражданин, който не владее български
език, намери, че на същия следва да бъде назначен преводач от български на
арабски език и обратно.
Предвид на това и на основание чл. 395а от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1
НАЗНАЧАВА Д. М. за преводач на осъденото лице Н. Х. от български
език на арабски и обратно.
СНЕМА самоличността на преводача Д. М. – 60 г., неосъждан, без
родство с осъденото лице. Предупреден за наказателната отговорност по чл.
290, ал. 2 НК. Обещава да даде верен превод.

По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Н. Х.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.

Съдът като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата
на страните, намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите искането за
възобновяване на ВНОХД № 41/2024 г. на Окръжен съд – Я., с което е
потвърдена присъда на Районен съд – Е. по НОХД № 99/2020 г.
В искането подробно сме изложили нашите конкретни съображения, но
ще се опитам накратко да визирам същите, с някои допълнителни бележки.
Изложили сме в същото, че това лице е задържано лятото на влизане в
страната на Аерогара С. и е приведено директно в Централния софийски
затвор за изпълнение на влязла в сила присъда. Отне ни дълго време, за да
разберем защо е там. След като получихме информация от администрацията
на Централния затвор, така стигнахме до Районен съд – Е., където се запознах
2
с делото и поради което уведомих подзащитния ми защо се намира в
Централния софийски затвор. Същият остана много изумен, защото сам заяви,
че през 2019 г. действително е бил задържан, след като са разгледани според
него две производства, на второто в Окръжен съд – Я. е бил освободен.
Всъщност той не може и не знае какъв е редът и процедурата на
нашето българско производство и след като е бил освободен от мярка за
неотклонение „задържане под стража“, съдът го е уведомил, че същият е
свободен. С това той приема, че делото срещу него окончателно е
приключено. Никой не му е заявил, че то тепърва започва и предстои да бъде
разследван и в съдебна фаза. Именно поради тази причина, същият година по-
късно напуска страната.
Така или иначе делото стартира и в Районен съд – Е. и оттук насетне
започват според мен процесуалните нарушения, които ме карат да направя
това искане за възобновяване. Още на първото разпоредително заседание от
06.10.2020 г. съдът приема, че двамата подсъдими са редовно призовани чрез
техния служебен адвокат. Тук е мястото да отбележа, че на следващото
съдебно заседание сам съдът констатира, че в хода на досъдебното
производство не е направено искане от страна на тогава вече подсъдимия, че
желае да бъде призоваван чрез неговия служебен защитник. А всъщност на
разпоредителното заседание съдът приема, че е призован именно чрез неговия
служебен защитник.
На следващото първо съдебно заседание, което се е състояло на
28.10.2020 г. съдът приема, че Н. е нередовно призован, защото няма
изпратена призовка на неговия съдебен адрес. И сам съдът констатира, че
няма данни в досъдебното производство да е направено искане за призоваване
чрез служебен защитник. Въпреки това служебно назначеният адв. К. заявява,
че е уведомил подзащитния си за датата и часа на съответното заседание и
казал на съда следното: „Подзащитният ми е уведомен за датата и часа на
съдебното заседание, след отлагане на предходното с.з. (06.10.2020) съшият е
напуснал страната. Заявявам, че подзащитните ми не желаят да участват в
днешното с.з. и са своевременно уведомени, преди повече от седем дни, от
мен за датата и часа на съдебното заседание.“ Обаче така изложеното от
служебната защита е абсолютно невярно. Първо, защото предходното
заседание е било на 28.10.2020 г., а Н. е напуснал страната много по-рано – на
3
28.09.2019 г. Т.е. казаното от защитата е невярно.
На следващо място, стана ясно, че и в досъдебното производство
поради това, че лицето не владее български език, имало е назначен преводач,
който е осъществявал връзката между него и съда и органите на досъдебното
производство от една страна и от друга е осъществявал връзка между тогава
обвиняемия и неговия служебен защитник. Т.е. няма данни който и да е от
двамата, служебният защитник или той, да владее езика на другия, за да могат
да се разберат. И съответно не го е уведомил. Няма как да го е уведомил
първо, поради това, че не разбират взаимно езика, второ, поради това, че нямат
разменени контакти. Т.е. Н. не е предоставил телефонния си номер на
служебния защитник по простата причина, че същият е съзнавал, че делото
срещу него е приключено и той е свободен.
Не мога обаче да не обърна внимание и на обстоятелството, че
служебният защитник няма данни да е оправомощен и да притежава правата
за представителство и в съдебна фаза. И това е така, тъй като видно от самото
пълномощно, то е изписано на български език и няма данни преводачът да се е
подписал в това пълномощно, т.е. доказано да му е преведен обемът на
представителната власт. Поради тази причина намирам, че това е поредното
процесуално нарушение, допуснато в хода на досъдебното производство, а
освен това и на съдебната фаза.
По тези причини намирам, че в хода на съдебната фаза Н. е бил
нередовно призован и цялата съдебна фаза е протекла без неговото лично
участие. А да бъде лишен от правото на лично участие означава да му е
нарушено правото и на защита.
Обстоятелството, че същият не се е укривал, се установява от факта, че
след като напуснал през 2019 г. страната същият отново се е върнал и му е
издадено ново удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с
хуманитарен статут от 08.08.2022 г. Намирам, че в хода на съдебната фаза – и
първа, и втора, съдът не е положил дължимата грижа да обяви лицето за
общодържавно издирване, нито пък прокуратурата в досъдебното
производство е наложила принудителна мярка „забрана за напускане на
страната“. Така считам, че е нарушена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК,
т.е. на подсъдимия не му е бил връчен обвинителния акт, нито разпореждането
на съда за стартирането на съдебното производство в неговата първа фаза.
4
В Решение № 169/23.11.2020 г. по н.д. № 703/2020 г. на ВКС, Второ н.о.
се твърди, че нарушения, касаещи редовното уведомяване за съдебно
заседание, а в случай възраженията за липса на редовно призоваване и пред
въззивния съд следва да се разглеждат като съществени процесуални
нарушения, включени в основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Намирам, че това процесуално нарушение, допуснато от първа
инстанция, е мултиплицирано и в неговата втора въззивна инстанция. И там
неправилно съдът приема, че лицето е редовно призовано. И така в крайна
сметка присъдата е потвърдена.
Според Решение № 253/2016 г. по н.д. № 951/2016 г. на ВКС, Второ н.о.
съдът е казал, че за да е налице укриване, е нужно съдилищата да са положили
всички дължими грижи за осигуряване присъствието на подсъдимия, в т.ч. да
са изчерпани възможностите и за призоваване, и за неговото издирване, а
такива данни в случая по делото няма. Това е така, тъй като личното участие
като основен елемент от правото на справедлив процес ни е гарантирано от
ЕКЗПЧОС.
В Решение № 142 по н.д. № 211/2023 г. на ВКС, Първо н.о. съдът е
посочил кое поведение на обвиняемия следва да се приема за укриване.
Според него под укриване трябва да се разбира такова поведение на
обвиняемия, което е в нарушение на поето от него задължение, забележете,
писмено, отразено в постановлението за привличане или друг акт по чл. 59 от
НПК, за да уведоми органите на ДП за промяна на адреса. Ето такова писмено
изявление от страна на обвиняемия няма.
Според Решение № 468/2023 г. по н.д. № 828/2023 г. на ВКС, Първо н.о.
на всички етапи на наказателния процес следва да се проследи дали правото
на участие на лицето не е реализирано поради неговото собствено
недобросъвестно поведение или поради пропуски в работата на решаващите
органи. Както вече обясних, не може поведението на Н. да се определя като
недобросъвестно, поради вече изложените негови съображения, но намирам,
че са налице доста пропуски от страна и на досъдебното производство, и на
органите на съдилищата в двете съдебни фази.
И последно, съгласно Решение № 476/2023 г. по н.д. № 767/2023 г. на
ВКС, Второ н.о. делото винаги следва да се възобнови когато обвиняемият не
е знаел за него и не е могъл по тази причина да упражни гарантираното му
5
право на лична защита.
По всички тези съображения намирам, че са налице предпоставките на
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство и
предоставяне правото на подсъдимия за неговото лично участие, съответно
процесът да бъде развит справедливо, съгласно изискванията на българския
НПК и европейските правни норми.
Моля да уважите искането.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, макар и допустимо,
направеното искане за възобновяване на НОХД № 299/2020г. по описа на
Районен съд – Е. от осъденото лице Н. Х. и неговия упълномощен защитник
адв. А., е неоснователно, поради следните съображения:
По т.1 от депозираното искане – доводът за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – считам, че при формиране на
вътрешното убеждение на съда относно значимите за обвинението фактически
положения, не са нарушени чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК. Изразеният
упрек на защитата от възприетите от съда доказателства по делото, които са
формирали изводите за авторството и вината на осъдения Х. с твърдение за
доказателствена необезпеченост, а оттам и за осъждането му, е
неоснователно.
Този упрек не съответства на присъствено повдигнатото му и
предявено обвинение, като това е сторено в присъствието на служебен
защитник и с преводач – стр. 23 по делото.
В съдебна фаза, пред Районен съд – Е., осъденият Х. е бил редовно
призован чрез упълномощения от него защитник, а не служебен такъв, за
което са налице изявления на адв. К. в съответните съдебни заседания и
конкретно в това на 02.11.2020 г. и са спазени изискванията на чл.180, ал.2,
изр. последно от НПК.
Неоснователно е изявлението на защитника на осъденото лице, че
осъденият не е уведомен за вида на мярката за неотклонение пред Окръжен
съд – Я.. Заседанието е било проведено в присъствието на осъдения, на
преводач, както и на защитника.
По отношение на приложения материален закон, защото има такава
6
част и в жалбата пред уважаемия съдебен състав, моля да възприемете и това
възражение като неоснователно.
На първо място, видно от обяснението на досъдебното производство на
обвиняемия Хешар Ай /л. 29 от ДП/, осъденият Х. е бил част от групата,
преминала незаконно българската граница. В тази насока са и
кореспондиращите показания на свидетеля Я., свидетеля А., свидетеля А. М.,
свидетеля Д. М. и свидетеля А. Х..
За провеждането на разпитите на тези лица пред състав на Районен съд
– С., доброволно упълномощеният, а не служебен защитник на осъдения Х. е
бил предварително уведомен, но не е присъствал – в тази насока е том ІІ, л.
66-74 по делото. От друга страна са и кореспондиращите с тях показания на
служителите на Гранична полиция, които разбира се следва да бъдат ценени в
частта на лично възприетите им обстоятелства. И в тази насока както Районен
съд – Е., така и Окръжен съд – Я. не са допуснали процесуални нарушения.
И не на последно място – в константната си съдебна практика ВКС
нееднократно е възприел и изтъквал, че недопускането на доказателствени
искания не е процесуално нарушение, стига останалите доказателства по
делото обосновано да изясняват поставения въпрос. Впрочем на досъдебното
производство не се установява искане за провеждане на разпознаване на
осъдения Х. от страна на защитата. В тази насока е и жалбата, представена
пред Вас.
Ето защо, законосъобразно съдът е приел, че са осъществени всички
обективни и субективни признаци на престъплението по смисъла на чл. 279,
ал. 2 вр. с ал.1 от НК, осъществено в условията на повторност. Считам, че
материалният закон е приложен правилно.
Няма направено искане на защитата по отношение на явна
несправедливост на наложените му наказания, но независимо от това, моля да
приемете, че съдът правилно се е съгласил с отчетените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като законът правилно е бил
приложен, съобразявайки чл. 2, ал. 2 от НК при предходната по-лека редакция
на наказателната отговорност на този състав, при това към долната граница на
предвидения в закона размер.
Ето защо, считам че няма законово и морално основание за смекчаване
7
на отговорността на осъденото лице Х., като няма основание за възобновяване
на визираните съдебни актове на Районен съд – Е. и Окръжен съд – Я..
Моля за Вашия акт в горната насока.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ правото на лична защита на ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ Н. Х.:

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Н. Х.: Поддържам становището на моя
упълномощен защитник адв. А.. 2019 г. когато ме освободиха ми казаха, че
няма никакъв проблем, освободен съм, където искам мога да отида. Аз, ако
знаех, че има нещо, нямаше да идвам доброволно. Никой не ми каза, че делото
не е приключило. Намирам се в Централния софийски затвор в Казичене.

Съдът приключва съдебните прения.

ДАВА ПРАВО на последна дума на ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Н. Х.:

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Н. Х.: Не знаех за делото. Моля да бъде
разгледано отново.
Моля да ми бъде издаден в превод на арабски език съдебният акт по
това дело.

За извършения устен превод от преводача г-н Д. М., на основание чл.
189, ал. 2 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача Д. М. възнаграждение в размер на 50
/петдесет/ лева, платими от бюджета на съда.

8
Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по
съответния ред.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9