Решение по дело №705/2015 на Районен съд - Силистра

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 84

 

гр. Силистра, 17 март 2016 година

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

гр. дело № 705 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Ж.И.Г. с ЕГН – ********** *** претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община С., че е собственик на поземлен имот № 000223, с площ от 6. 042 дка в землището на с. С., общ. С., местност „Гизлиджа”, при граници и съседи: имот № 000222, имот № 029056.

Във връзка с обосноваванe на основателността на претенцията ищецът изтъква, че е придобил по наследство от дядо си Н. Г. Д. процесния имот. Твърди, че съгласно плана на селото от 1957 г. имотът е бил извън регулация и е бил записан като собственост на дядо му. Акцентира, че имотът никога не е бил включван в ТКЗС, не е бил отнеман и винаги е бил във владение на семейството, поради което не е подавано заявление за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Мотивира интереса си от производството с факта, че по повод намерение да се снабди с нотариален акт за имота  е установил, че съгласно решение по чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът се води собственост на Община С..

Община С. е призована редовно. Не се е възползвала от предоставената възможност за предоставяне на писмен отговор, не изпрати представител в насроченото съдебно заседание и не депозира становище по делото.

Като прецени становищата на страните и представените писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕН е установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.  Като основания за придобиване на собствеността върху имота в патримониума си ищецът е посочил наследяване и придобивна давност.

За доказване на изложените твърдения ищецът е представил препис от разписен лист към плана от 1957 г. и удостоверения за наследници, от които се установява, че е внук на Н. Г. Д.; по негово искане е назначена експертиза и са изслушани показанията на трима свидетели.

За да се реши спорът за собственост между страните е необходимо първоначално да се направи преценка дали процесният имот е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, респ. дали е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или правото на собственост се е запазило в патримониума на първоначалните му собственици. От заключението на приетата по делото експертиза става ясно, че процесният имот № 000223 по КВС на с. С., който се води общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ,  е идентичен с имот с кад. № 223 по първия кадастрален и регулационен план на населеното място, одобрен със заповед № 2302 / 23. 05. 1957 г.. Макар по този план имотът да е попадал извън регулацията на селото и в плана да са отразени само северната и части от източната и западната граници, според вещото лице са налице достатъчно данни, за да се счете, че имотите са идентични. Вещото лице е констатирало, че в първия план са отразени и построените в имота жилищна и стопанска сграда, а също и това, че имотът е записан в разписния лист към плана на името на Н. Г. Д., дядо на ищеца. Според вещото лице имотът, който е бил извън регулация, не е отразен в следващия регулационен план от 1987 г., но от статута му на имот със стари възстановими граници по КВС може да се заключи, че е налице идентичност с имота, притежаван от Н. Г. Д. към 1957 г.

 Установеното от вещото лице съответствие на процесния имот с имота, притежаван от дядото на ищеца, кореспондира с информацията, съдържаща се в показанията на разпитаните по делото свидетели. Всички те са категорични, че имотът никога не е била включван в ТКЗС и се е обработвал от неговите собственици-първоначално от дядото на ищеца, а последните 30-40 години и от самия ищец.

Според съда от така изяснената фактическа обстановка може да се направи категоричен извод, че процесният имот, макар да е бил извън регулация, не е имал земеделски характер. Имотът е бил с кад. № 223 по първия план, бил е в непосредствена близост с населеното място и в него са били построени жилищна сграда и стопански постройки, използвани от Н. Г. Д. и семейството му. В този случай последният е могъл да запази в реални граници собствеността върху целия имот в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, респ. не биха могли да се превърнат в общински имоти съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (в този смисъл постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 249 / 04. 07. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 621 / 2010 г., І г. о., решение № 427 / 21. 07. 2009 г. на ВКС по гр. д.  № 3255 / 2008 г. ІІ г. о., решение № 197 / 10. 05. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 430 / 2010 г., І г.о. , решение № 100 / 23. 07. 2010 г. на ВКС по гр. д. № 3426 / 2008 г., ІV г.о., както и много други). Ето защо не може да се счете, че по силата на чл. 19, ал. 1, изр. 2  от ЗСПЗЗ ответникът е придобил права,  които успешно би могъл да противопостави на действителните собственици, предвид констатацията, че този имот не е подлежал на възстановяване.

Съдът счита, че от представените по делото доказателства се установява правото на собственост на Н. Г. Д. върху процесния имот към момента на приемането на регулационния план на с. С. през 1957 г. В правната литература е застъпено становището, че данните по разписния списък и кадастралния план в селата са единствен своеобразен сурогат на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, като аргументация в тази насока се черпи от разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ЗТСУ /отм./ и чл. 19, ал. 2 от ППЗТСУ /отм/ - в този смисъл Кръстю Цончев “Съдебната делба”, изд. “Наука и изкуство” С. 1981 г., стр. 103. Изхождайки от тази теза, от липсата на насрещни доказателства, които да я опровергават, както и от продължителността на периода, през който Н. Г. Д. е упражнявал фактическа власт върху имота, съдът приема, че действително процесният имот е бил негова собственост, а след смъртта му неговият внук – ищецът по делото -  в резултат на давностно владение е придобил собствеността в патримониума си. 

Предвид гореизложеното съдът счита, че ищецът доказа по несъмнен начин правото си на собственост по наследство и давност върху процесния недвижим имот, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

Ето защо СРС

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община С., че Ж.И.Г. с ЕГН – ********** *** е собственик на поземлен имот № 000223, с площ от 6. 042 дка в землището на с. С., общ. С., местност „Гизлиджа”, при граници и съседи: имот № 000222, имот № 029056

 

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: