№ 297
гр. Пазарджик, 08.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20235200500276 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД не изпраща
представител. Страната е редовно призована.
Ответникът по въззивната жалба Д. Л. Л. се явява лично и с адв. К.,
редовно упълномощен по делото. Страната е редовно призована.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
По делото е постъпила молба от жалбоподателя, в която е посочено, че
в хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетели по
делото, които са дали противоречиви показания, поради което
Застрахователното дружество е сигнализирало Районна прокуратура –
Пазарджик със Сигнал вх. № 2073/2023 г., поради което на основание чл. 229
от ГПК моли делото да бъде спряно до приключване на разследването по
депозирания сигнал. Към молбата не е приложен цитираният сигнал.
По делото е постъпило и Становище от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД,
чрез пълномощника, в което е посочено, че няма възможност да се яви в
1
днешното съдебно заседание поради служебна ангажираност, поддържа
изцяло депозираната въззивна жалба и няма да сочи нови доказателства пред
въззивната инстанция. Взема становище по предмета на спора.
Адв. К.: Ще Ви моля да оставите молбата без уважение, тъй като така
депозирана самата молба, без да е приложен самият сигнал, от който да става
ясно на съда, както и на нас като страна за какво точно става въпрос и какви
престъпни обстоятелства се твърдят в този сигнал, ние няма как да знаем,
така че считам, че молбата е неоснователна и ще Ви моля да я оставите без
уважение. Още повече, че съгласно т. 5, ал. 1 на чл. 229 от ГПК, когато става
въпрос и се разкрият престъпни обстоятелства при разглеждане на
гражданското дело, от установяването на които зависи изхода на гражданския
спор – при внимателния прочит на първостепенното решение съдът
абсолютно категорично, обосновано и мотивирано е дал своето становище
при постановяването му във връзка с именно свидетелските показания на
разпитаните в хода на производството свидетели и тези показания, поотделно
и в тяхната съвкупност, като ги е съпоставил е достигнал до едни правилни и
обосновани изводи. Още повече, че същите противоречат най-вече на самия т.
нар. „ пострадал“ Т.К., така че след като и нямаме сигнала, смятам, че няма
основание делото да бъде спряно.
Съдът, след съвещание, намира, че няма основание да бъде спирано
производството по делото при условията на чл. 229 от ГПК като счита, че не
са налице хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 от ГПК за спиране на
производството по делото. Към молбата нито се сочи, нито се представят
доказателства за това, че в същия или в друг съд е образувано дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на настоящия
спор. Също така в молбата не е мотивирано разкриването на престъпни
обстоятелства от обясненията на свидетелите, които имат значение за изхода
на настоящия граждански спор, тоест не е налице нито една от двете
предпоставки на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК за спиране на производството
по делото.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ за
спиране на производството по делото при условията на чл. 229 от ГПК.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 158/21.03.2023 г., постановено по гр. д. №
20225240100745, по описа на Районен съд – Пещера, съдът е отхвърлил
предявения от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:
*** – адв. Г. Х. от САК, срещу Д. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: с. ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за осъждане на
ответника Д. Л. Л. да заплати на ищеца „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД сумата в
размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), предявена като частичен иск от
100 000 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД
застрахователно обезщетение за претърпени от страна на Т. С.
К., ЕГН **********, неимуществени вреди по повод смъртта на
баща му С. Т.ов К., ЕГН **********, вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.02.2021 г., на път III-375,
км 2+500, обл. П., по вина на ответника Д. Л. Л., като водач на товарен
автомобил, марка и модел ***, застрахован по Договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество,
обективиран в застрахователна полица BG/23/120000851109, със срок на
валидност от 24.03.2020 г. до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъдил е „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –Застраховане“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** – адв. Г. Х. от САК, да
заплати на Д. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата в размер на 830,00 лв. (осемстотин и тридесет лева) – разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД
(„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), чрез адв. Г. Б. Х.. Страната счита, че
3
обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалните
правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че Т.К. не е търпял никакви
неимуществени вреди вследствие на смъртта на баща си и като последица е
отхвърлил предявените искове без да вземе предвид всички обстоятелства,
както и събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че
обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като
съставът на Районен съд – Пещера бил формирал крайните си изводи по
съществото на спора, като е приел за доказани определени факти, но не е
разгледал други, установени по делото обстоятелства, имащи важно значение,
относно изградените взаимоотношения между Т.К. и починалия. Горното
игнориране на някои обстоятелства във връзка с взаимоотношенията им било
довело до създаване на погрешно убеждение в решаващия орган, като
последният е отхвърлил в цялост предявените искове срещу делинквента,
приемайки, че между С. К. и сина му не е била изградена никаква
емоционална връзка.
На следващо място се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства в съвкупност. В мотивите към обжалваното решение
било изложено, че съдът не кредитира дадените свидетелски показания на
И.А. и частично тези на Т.К., без да съобрази общите факти между
разказаното от двамата свидетели, а дава вяра на показанията, дадени от Вида
К., без да вземе предвид, че и в последните се съдържат вътрешни
противоречия.
Подробно се коментират свидетелските показания. Смята, че
първоинстанционният съд не е анализирал в цялост отношенията между С. и
Т.К.. Съдът изобщо не бил отчел факта, че двамата са съжителствали заедно
през една голяма част от живота на Т.К., а именно най-важните години от
детството и от юношеството му. От друга страна съдът неправилно не бил
взел предвид и че в случай, че е имало отчуждение между тях, то това до
голяма степен се дължало на финансовите условия, в които са живели, както
и на факта, че майката на Т.К. е напуснала семейството, когато последният е
бил дете, което неминуемо било и причина за стеклите се обстоятелства.
Съставът на Районен съд – Пещера бил изтълкувал избирателно
събраните по делото доказателства, което довело до погрешно формиране на
4
правните му убеждения. Т. е. след като решаващият състав бил формирал
преценката си само върху част от събрания доказателствен материал, е
постановил решението си в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2
ГПК. Съдът следвало да посочи и отчете в достатъчна степен задължителните
критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, в това число, но
не само и отношенията в семейството и данните за продължителността на
живот в едно домакинство. Съдът бил изследвал, че към момента на смъртта
на С. К., между него и сина му не е имала изключително близка връзка, но
изобщо не бил взел предвид установеният по-голям неин интензитет към
едни минал период от време и емоционалната връзка между баща и син,
изградена от детска и поддържана до юношеска възраст.
На последно място счита, че съдебният състав неправилно е преценил
тежестта на преживените от Т.К. болки и страдания, в резултат на което е
отхвърлил в цялост предявения иск.
Искането е да се отмени решението като неправилно и необосновано и
да се постанови друго, с което да се осъди Д. Л. Л. да заплати на „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД претендирания размер на исковата претенция, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноски, пред двете съдебни инстанции, съобразно
уважената част от предявените искове.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.
Т. К. – пълномощник на Д. Л. Л.. Твърди, че оплакванията във въззивната
жалба на жалбоподателя са неоснователни.
Първоинстанционният съд бил допуснал и приобщил всички относими
към спора писмени и гласни доказателства. Направил бил обстоен анализ на
депозираните свидетелски показания поотделно и в тяхната съвкупност и
съпоставяйки ги, бил достигнал до правилни и обосновани изводи. От този
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд бил достигнал до правилни и обосновани изводи за
неоснователност на исковата претенция и недоказаност на същата.
Искането е да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди
решението като правилно, обосновано и законосъобразно, ведно с
присъждане на разноските и за втората инстанция.
5
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не се сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
С Разпореждане № 479/17.05.2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик,
постановено по в. гр. д. № 276/2023 г., въззивната инстанция е взела
становище по подадената въззивна жалба – по нейната редовност и
допустимост, както и по представения писмен отговор. С разпореждането е
насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Адв. К.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията, изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля да оставите въззивната
жалба без уважение и да потвърдите Решение № 158/21.03.2023 г. на Районен
съд – Пещера като правилно, законосъобразно и обосновано, като моля да ни
присъдите разноските, направени във въззивната инстанция, които са
обективирани в адвокатското пълномощно, представено пред Вас днес,
съобразени с Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.
Оплакванията във въззивната жалба на жалбоподателя са неоснователни като
първоинстанционният съд е направил абсолютно обстоен анализ на
депозираните свидетелски показания, съответно представените писмени
доказателства и е допуснал и приобщил всички относими към спора такива.
По този начин е достигнал до едни правилни изводи във връзка със
съдопроизводството пред него и е постановил едно правилно, обосновано и
законосъобразно решение, което ще Ви моля с Вашия съдебен акт да
потвърдите.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7