Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесет и първи януари, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 8861 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Р.С.К. поддържа твърдение, че претърпяла
значителни неимуществени вреди, в
резултат от телесните увреждания, които
получила в резултат от настъпването на пътно- транспортно произшествие на
01.08.2016г. в гр. Велико Търново. В качеството на пешеходец, пресичащ на
пешеходна пътека тип „зебра“, ищцата била ударена от преминаващ през пешеходната
пътека лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ВТ ******, управляван от водача М.Н..
Противоправният характер на поведението на водача на лек автомобил „Опел Корса“
с рег. № ВТ ****** бил установен в рамките на досъдебно производство по пр.
преписка № 1837/2016г. по описа на РП Велико Търново. Гражданската отговорност
на водача на лекиа автомобил била застрахована от ответника „Д.з.“ АД. Преди да
предяви иска пред настоящия съд, ищцата потърсила обезщетение по доброволен ред
пред застрахователя на водача -причинител вредите като на 24.11.2016г. отправила писмена претенция до ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение. След като разгледал претенцията - на
06.02.2017г. „Д.з.“ АД изплатил сумата от
45 000 лева, но този размер на обезщетението бил обективно
недостатъчен за да компенсира значителния обем на претърпените от нея вреди,
поради което към момента на предявяването на иска, вредите не били напълно
обезщетени. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане
на ответника му да изплати на основание покритието по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, допълнително в
размер на сумата от 50 000 лева, заедно със законната лихва върху
същата сума, считано от уведомяването на застрахователя на 24.11.2016г., до
деня на окончателното плащане. С оглед очаквания от ищцата благоприятен изход
от процеса- тя претендира за осъждане на ответника да й заплати и направените
съдебни разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
Предявените по исков ред претенции са оспорени от
ответника „Д.з.“ АД, по основание и по размер. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите. Ответникът не
оспорва твърдението за настъпване на процесното ПТП респ. за механизма на
настъпване на ПТП и противоправния характер на поведението на водача, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от него, но оспорва останалите
предпоставки за възникване на задължението му да заплати претендираното в
настоящото производство застрахователно обезщетение. Поддържа тезата, че
изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер от 45 000 лева
било справедливо и напълно достатъчно за да компенсира действително
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва обема на вредоносния
резултат за неимуществени вреди и при това навежда доводи за прекомерност на
претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния
размер на вредите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира да му бъдат
присъдени съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетите като
доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 854/01.08.2016г.
на РУ при МВР Велико Търново, Протокол за оглед на местопроизшествие от
01.08.2016г., установяват твърденията на ищцата за настъпването на пътно-
транспортно произшествие на 01.08.2016г. в гр.
Велико Търново. Споменатите документи, чието съдържание не е оспорено
установяват, че в качеството на пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека тип
„зебра“ на ул. „Магистрална“, ищцата е била ударена от преминаващ през
пешеходната пътека лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ВТ ******, управляван от
водача М.Х.Н.. Споменатите документи не се обсъждат подробно като
доказателства, тъй като обективираните в тях данни за факта на настъпване на ПТП, механизма на настъпване на инцидента и
поведението на участниците в него фактически не са предмет на спор /както се
вижда от процесуалните позиции на страните/.
Като доказателство по делото са приети медицински документи – Епикриза ИЗ №
11743/01.08.2016г. и Епикриза ИЗ № 11980/05.08.2016г., Епикриза ИЗ №
18920/09.12.2016г., Решение на ТЕЛК № 3770/23.11.2017г. издадени от МОБАЛ „Д-р *******“ АД - Велико
Търново, както и резултати от отделни клинични изследвания, чието съдържание не
се обсъжда подробно в мотивите на настоящото решение, понеже съдържащите се в
тях данни са обект на аналитично изследване от допуснатата специализирана
комплексна съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на
комплексната съдебно медицинска експертиза в областта на травматологията и
неврохирургията, изготвена от вещите лица д-р П.П. и д-р Б.Б. дава становище по
правнозначимите и относими към предмета на спора факти:
- В следствие на настъпването на пътния инцидент,
ищцата е получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма
със сътресение на мозъка, пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост и
счупване на дясна ключица в нейната латерална трета. По своят вид и тежест, черепно-мозъчната
травма със сътресение на мозъка е протекла с количествена промяна в
съзнанието /зашеметяване,объркване/, но без обективни медицински данни за
настъпило безсъзнателно състояние. Тя реализира медико-биологичния критерий за временно
разстройство на здравето, неопасно за
живота. Пертрохантерното счупване на дясна бедрена кост е причинило на
ищцата трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период
по дълъг от тридесет дни – в конкретния случай- за около една година.
Счупването на дясната ключица в нейната външната трета част - без
разместване на фрагментите е довела на ищцата до трайно затруднение на
движенията в десния горен крайник за период по-дълъг от тридесет дни– в
конкретния случай- за около 2 месеца.
- Получените телесни увреждания са довели до
страдания в следния обем: При мозъчно
сътресение - най-интензивни са оплакванията в първите три-четири дни след
травмата. През този период общо-мозъчната симптоматика е най- силно
проявена, посредством главоболие, повръщане и световъртеж. Постепенно, под
въздействие на обезболяващи препарати и прилагане на постелен режим,
оплакванията намаляват по интензивност. Получените кости увреждания
(фрактура на дясната бедрена кост и фрактура на дясната ключица) са довели
на пострадалата до болки и страдания за срок до 1 година, като най
интензивни болките са били през първите 2 месеца в началото -
непосредствено след злополуката и претърпените операции и около 2 месеца
по време на проведената рехабилитация на увредените крайници. През
останалите периоди ищцата може да е търпяла
само периодично явяващи се болки при обща преумора и рязка промяна на
времето. Фрактурата на дясната бедрена кост е зараснала окончателно за
срок до 4 месеца, а с проведената рехабилитация - общо оздравителния
период приключва за срок до 6-7 месеца
- От процесната злополука вече са изминали повече от
2 години. Понесеното от ищцата сътресение на мозъка е в
най-леката форма – т.нар. дифузна мозъчна увреда, при която правилно проведеното
лечение изисква щадящ режим в рамките на
3-5 седмици. При него няма
патологични промени в мозъчния паренхим. Обичайно
лечението приключва успепшо и усложнения
не се очакват. Фрактурата на
дясната ключица при ищцата е зараснала за срок до 30 дни, а с проведената
рехабилитация - общо оздравителния период на тази увреда приключва за срок
до 2 месеца. Фрактурата на
дясната бедрена кост е зараснала окончателно за срок до 4 месеца, а с проведената
рехабилитация - общо оздравителния период приключва за срок до 6-7 месеца. Наред с претърпените болки в
продължение на първите 2 месеца след злополуката,
ищцата не е можела да си служи с десния горен крайник и
затова е провеждала лечението си повече на постелен режим и е била
предвижвана с инвалидна количка. В
продължение на 5 месеца ищцата не е можела да
натоварва напълно десния си крак. На 23.11.2017г.
- тоест една година и три месеца
след пътния инцидент и настъпване на травмите
– ищцата е била освидетелствана от Експертна комисия
на ТЕЛК с трайно намалена работоспособност от 75% за срок от една година.
Вещите лица обаче изично посочват,
че комплексната оценка в ЕР на ТЕЛК отчита както заболяванията
от общ характер, така и
травматичните увреждания, получени
от ищцата в следствие настъпването на процесното
ПТП.
- Към настоящият момент състоянието на пострадалата
вече е стабилизирано. Счупените кости са зараснали напълно и окончателно. От
извършената костна операция на счупена дясна бедрена кост има малък остатъчен кожен белег/козметичен
дефект/. Движенията
на увредените крайници са възстановени. Не
се установява скъсяване за десния долен крайник. Не се установяват никакви обективни данни за усложнения.
Ищцата се предвижва самостоятелно,
без помощни средства. Ако бъде извършена нова
операция за изваждане на металната DHS-система- тя
евентуално би могла да доведе до
допълнителни болки и страдания на ищцата за
срок до 30 дни и нужда от допълнителен курс по
рехабилитация.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелката М.К.О.заявява, че познава
ищцата Р.К. от около 6-7 години преди настъпването на процесното ПТП и понеже
била в приятелски отношения с нея – посетила ищцата още докато била настанена в
болницата т.е. веднага след като узнала за настъпване на инцидента. Социалните
контакти между двете били сравнително интензивни и по тази причина свидетелката
твърди да е възприела физическото и психологическото състояние на ищцата след
настъпването на пътния инцидент. Според свидетелката, в първите дни след
инцидента, ищцата изпитвала болки и силно се притеснявала, защото считала, че
„са я осакатили“. В този момент тя не могла да се грижи сама за себе си, защото
имала затруднения в движението на крайниците, поради фрактурите. Затрудненото
придвижване след инцидента създавало психологически дискомфорт на ищцата, тъй
като в този момент тя се грижела за детето си, а травмите не й позволявали да
полага пълноценни грижи. В този период – по отношение на грижите за детето, помагала
майката на Р.. При настъпването на инцидента, щцата живеела на съпружески
начала с мъж, чието име свидетелката не назовава, но при това знаела, че след
настъпването на инцидента- отношенията между р. и този мъж се влошили и двамата
фактически се разделили. Според впечатленията на свидетелката, ищцата все още
се движела с накуцваща походка, видимо изкривена. Свидетелката узнала, че
ищцата била освидетелствана от ТЕЛК и според показанията й, този обективен факт
повлиява на нейната собствена преценка за недоброто здравословно състояние на
ищцата.
Съдържанието на приетото като доказателства /стр. 11 от делото/ писмо с вх.
№ 310ВО98766/24.11.2016г., установява отношенията между страните в процеса и
осъществените от тях действия по реда на чл. 380 от КЗ - преди образуване на
настоящото дело. С оглед съдържанието на този документ, съдът приема, че ищцата
е поискала изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 110 000 лева и за имуществени вреди в размер на 1870,
81 лева. По претенцията е образувана ликвидационна преписка и преводно
нареждане от 06.02.2017г. /стр. 83 от делото/ - ответното дружество „Д.з.“ АД е
изплатило на ищцата сумата от 45 000 лева, като застрахователно
обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се
основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ
- ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от
неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за
установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника -
да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на водача на процесния лек
автомобил.
В конкретния случай, процесуалната позиция на страните в настоящия съдебен
процес обосновава мотивиран извод, че единствения спорен въпрос помежду им е
свързан с размера на застрахователното обезщетение, който би могъл справедливо
да компенсира действително понесените от ищцата неимуществени вреди. В рамките
на този спор - ищцата твърди, че вече полученото от нея застрахователно
обезщетение в размер на 45 000 лева било обективно недостатъчно да
компенсира понесените през 2016г. неимуществени вреди, докато ответникът
оспорва тази процесуална теза и поддържа, че размерът на застрахователното
обезщетение, което е било заплатено е справедлив и достатъчен.
По отношение на естеството и размера на вредите
Приетите като доказателства и посочени в мотивите на настоящото решение
медицински документи – епикризи, амбулаторни листове, ЕР на ТЕЛК, както и заключението
на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, способстват за
установяване на действителния характер на претърпените от ищцата телесни
увреждания и на произтичащите от тях неимуществени вреди. При това е необходимо
да се отбележи, че съдът кредитира преимуществено изводите на комплексната съдебно-
медицинска експертиза пред показанията на свидетеля М.О. –тъй като експертизата
се основава на обективни медицински данни и на специални знания, а показанията
на свидетелката са повлияни емоционално и не притежават същата степен на
обективност.
Както
беше посочено в експертното заключение, ищцата е получила черепно-мозъчна
травма, придружена със сравнително най-
лека степен на мозъчно сътресение, без
обективни данни за изпадане в безсъзнателно състояние. Тя е получила също пертрохантерно счупване на дясна бедрена
кост и на дясната ключица, в нейната латерална трета. Всички споменати
травматични увреждания реализират
медико-биологичния критерий за временно
разстройство на здравето,
неопасно за живота. Получените телесни увреждания са довели пострадалата до
болки и страдания в сравнително кратък до среден по продължителност период
от време, като според експертизата, получените болките
са били най- интензивни непосредствено
след злополуката и след претърпените операции. Фрактурата на дясната
бедрена кост е зараснала окончателно за
срок до 4 месеца, а с проведената рехабилитация - общо оздравителния период на всички травми приключва
за срок до 6-7 месеца. При това съдът
съобрази, че дадената от ТЕЛК оценка на здравословното състояние на ищцата е комплексна по характер – тя включва заболяванията от общ /нетравматичен/ характер,
така и тези които
произтичат пряко от настъпването на процесното
ПТП.
За намалената работоспособност, определена от заболявания
от общ /нетравматичен/ характер не се дължи застрахователно обезщетение, понеже
не е налице пряка причинно – следствена връзка между настъпването им и
процесния пътен инцидент. Необходимо е да се отбележи липсата на каквито и да е
обективни медицински данни за негативно повлияване на травматичните увреждания
върху общите заболявания.
Както стана известно, към настоящият момент,
състоянието на пострадалата вече е стабилизирано - ищцата
се придвижва самостоятелно, без помощни средства, а счупените
кости са зараснали напълно и движенията на
увредените крайници вече са напълно възстановени. Не
се установява нито скъсяване за десния долен крайник, нито
обективни данни за усложнения. Вредите не се претендират за
ексцес и такъв изобщо не е установен по обективни данни.
По отношение справедливия размер на застрахователното
обезщетение;
Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на болките
и страданията, които са причинили неимуществените вреди съобразно установения
от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Този принцип не е абстрактно понятие,
защото за да бъде постигнат - следва да бъдат отчетени не само субективните
преживявания на пострадалото лице т.е. неговите собствени усещания за болка и
страдание, но и социално икономическите условия към момента на настъпването на
вредите, защото именно те отразяват социалното измерение на понятието за
справедливост.
В конкретния
случай, за отправен критерий следва да се вземе предвид жизненият стандарт към периода
на 2016г., размерът на минималната и на средната работна заплата за страната към
2016г. и нивата на лимитите на застрахователно покритие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 2016г. - именно
защото в този период вредоносните последици са настъпили и са се проявили най-
интензивно.
Няма съмнение, че ищцата е понесла болки и страдания, но не може да
бъде пренебрегнат и факта, че понесените вреди са по- скоро с умерена степен на
тежест, че последиците от тях са били преодолени за седем- осем месеца и че
според заключението на съдебно- медицинската експертиза, която бе приета без
оспорване от страна на ищцата – не са налице никакви обективни медицински данни
за настъпили усложнения в здравословното й състояние, които да са причинно
свързани с травматичните увреждания от пътния инцидент.
Разгледаните от
съдебно - медицинската експертиза факти, свързани със здравословното състояние
на ищцата, които бяха подробно обсъдени в настоящото решение, определят извода,
че вече изплатеното застрахователно обезщетение в размер на сумата от
45 000 лева е справедливо и адекватно на размера на действително понесените
вреди, с оглед установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта.
Основателен е
релевирания от ответника довод за прекомерност на общата сума на претендираното
от ищцата обезщетение от 110 000 лева, като се отчита действителния обем
на вредите. Вече изплатената сума отразява разумно обема на понесените през
2016г. вреди, според трайната съдебна практика на съдилищата. В този контекст, само за
сравнение, следва да се отбележи, че размерът на минималната работна заплата в
страната през 2016г. е бил 420 лева (ПМС №
375/28.12.2015 г.) и доколкото ищцата сама твърди, че получава
месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата и дори е
представила доказателства за това: налага се извод, че за понесените вреди, болки
и страдания с продължителност седем месеца до една година - тя вече е получила
от ответника обезщетение, което превишава сто
и седем минимални месечни работни заплати.
По изложените
съображения, съдът намира, че претенцията на ищцата за изплащане на допълнително
застрахователно обезщетение, за сумата от 50 000 лева след вече извършеното
плащане на застрахователно обезщетение за сумата от 45 000 лева е напълно
необоснована и следва да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна.
По предявения иск за присъждане на лихва;
Ищцата
претендира за осъждане на ответника, да заплати законна лихва върху сумата на претендираното
застрахователно обезщетение, за периода, считано от отправяне на писмената
претенция по чл. 380 от КЗ пред застрахователя т.е. на 24.11.2016г., а ответникът,
както става ясно от позицията му - оспорва тезата, че е изпадал в забава.
Искът е изцяло
неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
В конкретния
случай, представените в хода на съдебното дирене доказателства мотивират извод,
че ищцата преди всичко не е изпълнила собственото си задължение по чл. 380,
ал.1 от КЗ да посочи пред ответното застрахователно дружество банкова сметка, ***квидационната
преписка, но това е само една от причините, поради които застрахователят не би
могъл да изпадне в забава респ. да дължи заплащане на лихва, считано от
посочената в петитума на исковата молба дата – 24.11.2016г.
По-
съществената причина разбира се е тази, че съдът вече възприе извод за
неоснователност на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение от
още 50 000 лева над вече изплатеното, а доколкото задължението за
заплащане на лихва има акцесорен характер – то отхвърлянето на иска за
главницата определя и извод за недължимост на претенцията за присъждане на
законна лихва.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
С оглед изхода
на спора, ответното дружество има право да получи претендираните съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника за
процесуално представителство възлиза общо на 300 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат-
адв. М.М.,*** срещу „Д.з.“ АД с ЕИК*********, седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ- за
заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, над размера на вече получено на същото
основание застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лева, в следствие
телесни увреждания, при ПТП от 01.08.2016г., както и претенцията с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираната
сума на обезщетението, считяно от 24.11.2016г. до деня на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Р.С.К. да заплати на „Д.з.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 300 лева (триста лева) за
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: