№ 3277
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Ю. Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515248 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20138668 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 28636 от 2020 г. на
СРС, Първо ГО, 50-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. С. П.,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2893,27 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за имот в гр.София, ж.к.“****, за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 21.01.2020 г.
до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 211,31 лева; и
сумата 15,04 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна
лихва от 21.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 2744/2020 г. по описа на СРС, като иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата 2,28 лева за мораторна лихва за периода от 1.7.2017 г. до 10.1.2020 г.,
начислена върху главница от 15,04 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. –
1
ОТХВЪРЛЯ;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. М. И., дължи на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата 2893,27 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за имот в гр.София, ж.к.“**** за периода от 1.5.2017 г. до
30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 21.01.2020 г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва в размер на 211,31 лева; и сумата 15,04 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 21.01.2020 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2744/2020 г. по
описа на СРС, като иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 2,28 лева за
мораторна лихва за периода от 1.7.2017 г. до 10.1.2020 г., начислена върху
главница от 15,04 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. – ОТХВЪРЛЯ.
Подадена е въззивна жалба от Ю. М. И., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която са уважени претенциите на
ищеца по чл.422 ГПК срещу въззивницата.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Сочи, че съдът бил допуснал процесуални
нарушения като не допуснал като свидетел дъщеря й, която щяла да установи,
че въззивницата не може да упражнява по обективни причини правото на
ползване върху процесния топлоснабден имот. Наред с това сочи, че това
обстоятелство не било спорно по делото. Наред с това излага довод, че
разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ противоречала на чл.62 ЗЗП, както и на
европейското законодателство, тъй като се касаело до „непоръчана доставка“.
СРС се бил позовал само на заключенията на съдебните експертизи, които
били изготвени въз основа на документи, представени само от ищеца.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове по
чл.422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна, ответник в производството пред СРС – Ж. С.
П., е постъпил отговор, в който се излага становище за основателност на
въззивната жалба и неправилност на така постановеното първоинстанционно
2
решение. Признава, че негово е задължението за плащане на потребената
топлинна енергия. Иска се съдът да разсрочи задълженията му. Не
претендира разноски.
От въззиваемата страна ищец пред СРС – „Т.С.“ ЕАД е постъпил
отговор в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на първоинстанционното решение в частта в която претенцията
му по чл.422, ал.1 КТ е била уважена. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач - „ПМУ И.” ООД не взема становище по
въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 21.06.2021 г.,
Въззивната жалба е подадена на 28.06.2021 г., следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка по валидността и допустимостта
на първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивната
инстанция констатира следното:
На 10.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 2744 по описа за 2020 г. на СРС, 50-ти
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу Ж. С. П. и Ю. М. И. /при условията на разделност/, видно от която
заявлението е уважено и претендираните суми са присъдени в полза на
заявителя-въззивник пред настоящата инстанция.
За така издадената заповед за изпълнение длъжницата е била уведомена
на 24.02.2020 г., длъжникът – също.
Възражение по чл.414 ГПК на 27.02.2020 г. е подадено от Ю. М. И.,
видно от чието съдържание, вземанията на заявителя са били оспорени.
Възражение по чл.414 ГПК на 27.02.2020 г. е подадено и от длъжника
3
Ж. С. П., но със същото длъжникът е изразил готовност да погаси
задълженията като е поискал разсрочване на същите.
На заявителя е указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Указанията са достигнали до последния на
19.06.2020 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 03.07.2020 г. Претенцията е
насочена срещу двамата ответници.
Въззивната инстанция намира, че в обжалваната си част
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
ответниците са потребители на топлинна енергия по арг. на чл.150, ал.2 ЗЕ.
Ответниците били бивши съпрузи поради което приложимо било правилото
на чл.57 ЗС. Ответниците притежавали правото на ползване при квоти по ½.
Ирелевантно било дали ответниците обитават имота или не. По делото не
било доказано, че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия с трето лице или,че ответниците не били носители на вещно право на
ползване. Вещното право на ползване не било погасено като СРС се е
аргументирал с нормата на чл.59, ал.3 ЗС. Недопустимо било това да се
установява със свидетелски показания. Относно конкретните задължения за
главница, представляваща стойност на потребената ТЕ съдът се е позовал на
заключението на съдебно-техническата експертиза. Присъдена е и лихва за
забавеното й издължаване при приложение правилото на ОУ-2016 г.,
съгласно което потребителите изпадала в забава след изтичането на 45-дневен
срок от изтичането на периода за който задълженията се отнасят. Прието е за
установено и вземането за стойност за дялово разпределение. По отношение
на лихвата за забавено издължаване на последното вземане е прието, че
задължението не е срочно и за изпадане в забава на потребителя е необходимо
отправяне на покана, каквато по делото не била представена. Затова за тази
претенция искът е приет за неоснователен и като такъв отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна:
Спорно по делото е обстоятелството, е ли ответницата /в
4
производството пред СРС/ потребител на ТЕ, съответно нейно ли е
задължението за заплащане стойността й.
Съгласно разясненията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ
17.05.2018 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2017 Г., ОСГК НА ВКС, когато ползващият
бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата
притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище.
Въззивната инстанция приема, че с оглед приетото в ТР 2/17 г. от 17
май 2018 г. на ОСГК на ВКС, за ответницата не възниква задължение за
заплащане на стойността на потребената до процесния недвижим имот,
топлинна енергия, респ. стойността на услугата дялово разпределение.
Това е така, защото от представените с исковата молба доказателства, е
видно, че с молба-декларация /л.25 по делото пред СРС/ ответникът Ж. П. е
изразил воля за встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество
по доставка и потребление на топлинна енергия.
От доказателствата представени от третото лице помагач /л.123 и
следв.пред СРС/ се установява, че титуляр на партидата е именно ответника
Ж. П..
Наред с това ответникът Ж. П. нееднократно пред СРС е заявявал, че
задължението за заплащане на стойността на потребената ТЕ е негово; дори
това е сторено още в заповедното производство.
Следователно, противно на приетото от СРС, че не са ангажирани
доказателства за сключен индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия, такъв по силата на подадената от ответника Ж. П. молба-декларация
е сключен.
Налага се извод, че в обжалваната му част първоинстанционното
решение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено. Вместо това
ще бъде постановено друго с което претенциите на Т.С.“ ЕАД срещу Ю. М. И.
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
5
ЗЗД, която е правилната правна квалификация, ще бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
В заповедното производство:
Ответницата не дължи разноски.
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските, присъдени в тежест на ответницата. Затова в тази му част като
неправилно ще следва да бъде отменено.
В полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство и за исковото такова.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Настоящата инстанция намира, че претендираното адв.възнаграждение
в размер на 350 лв. е прекомерно; касае се до попълване на бланка по образец.
Затова в полза на длъжницата следва да бъде присъдено адв.възнаграждение
в размер на 50 лв.
Възражението е неоснователно по отношение на адв.възнаграждение в
исковото производство и следва да бъде присъдено в пълния му претендиран
размер от 450 лв.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата се следват разноски и
такива ще бъдат присъдени в размер в който са действително извършени, а
именно – 62,39 лв. – държавна такса.
Липсват данни за сторени разноски за адв.възнаграждение.
Въззиваемата страна Ж. П. не претендира разноски и такива не му се
присъждат.
На въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД разноски не се следват.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20138668 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 28636 от
2020 г. на СРС, Първо ГО, 50-ти състав, в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ю. М. И., дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 318, ал.
2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
2893,27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в
гр.София, ж.к.“**** за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със
законна лихва от 21.01.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва
в размер на 211,31 лева; и сумата 15,04 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до
30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 21.01.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2744/2020 г. по описа на СРС,
както и в частта в която се присъждат разноски в тежест на Ю. М. И.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“****, срещу Ю. М. И., ЕГН **********,
гр.София, ул.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****, Търговски дом, ет.3,
кантора 308-адв. И.Ю., иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено,
че Ю. М. И., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2893,27 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за имот в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 194545,
за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
21.01.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на
211,31 лева; и сумата 15,04 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със
законна лихва от 21.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 2744/2020 г. по описа на СРС, като неоснователен.
7
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, да заплати на Ю. М. И., ЕГН **********, гр.София,
ул.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****, Търговски дом, ет.3, кантора
308-адв. И.Ю., сумата в размер на 50 лв.-разноски за процесуално
представителство в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, да заплати на Ю. М. И., ЕГН **********, гр.София,
ул.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****, Търговски дом, ет.3, кантора
308-адв. И.Ю., сумата в размер на 450 лв.-разноски за процесуално
представителство в производството пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, да заплати на Ю. М. И., ЕГН **********, гр.София,
ул.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****, Търговски дом, ет.3, кантора
308-адв. И.Ю., сумата в размер на 62,39 лв. –разноски за въззивно
обжалване.
Решението е постановено при участието на „ПМУ И.” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8