№ 1081
гр. Варна, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501437 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна
Администрация – Варна, против Решение № 1600 от 11.05.2023 година,
постановено по гр.дело №11 441/2022 година, по описа на ВРС, с което е било
прието за установено в отношенията между страните, че И. Д. Р. има вземане
по Заповед № 3726 от 17.06.2022 година, издадена по ЧГД № 7595/2022
година на ВРС за сумата от 1 800 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по Договор № 1 от 05.01.2021 година за предоставяне на
услуги по защита на лични данни за периода от 01.07.2021 година до
18.11.2021 година.
В жалбата на въззивника се сочи, че съдът е постановил неправилно
решение и моли същото да бъде отменено.Твърди се, че договора се явява
симулативен и че е налице неизпълнение от страна на въззиваемия.
По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззиваемия
Р., чрез адв.Д., които отправя искане решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован,
представлява се от ю.к.Р., която поддържа жалбата си.
Въззиваемия Р. е редовно призован, не се явява, но чрез адв.Д. моли
съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
1
Не се спори от страните и е видно от материалите по делото, че по силата
на Договор за предоставяне на услуги за защита на личните данни
въззиваемия Р. и Областна управа уговорили правата и задълженията си,
срока на договора и заплащането по него.
Също не е спорно между страните, че Областна администрация не е
изпълнила задължението си по заплащане на сумата от 1 800 лева, което е
дало повод на въззиваемия да потърси защита по силата на чл.410 от
ГПК.Наличието на постъпило възражение пък му е дало основание да се
позове на нормата на чл.422 от ГПК и да настоява да се приеме, че ответната
страна му дължи заплащането.
Съгласно чл. 280 ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените от доверителя действия. Предмет на договора за
мандат не може да бъде вещ, а само услуга. Действията, чрез които се
извършва услугата няма как да не са резултат на физически и интелектуални
усилия, но те винаги придобиват правен характер, тъй като се извършват за
сметка на доверителя. Разликата между двата договора не е в полагането на
труд – а такъв се полага и в двата случая, а в естеството на престациите
(дължимия правен резултат) - при изработката изпълнителят предава
изработената вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя, който
я приема, докато при мандата след извършването на услугата (от свое или
чуждо име, но винаги за сметка на доверителя, т. е. с правен характер)
довереникът уведомява доверителя за изпълнението и му дължи отчет (сметка
и предаване на полученото в изпълнение на поръчката). От тази разлика в
престациите следват и различията между двата договора: първият е
възмезден, ако не е уговорено друго, а вторият - безвъзмезден, ако не е
уговорено друго; и при отказ от възлагането се дължи възнаграждение само
за изпълнената част, а при оттегляне на мандата се дължи цялото уговорено
възнаграждение.
За правното естество на договора е без значение, как страните са го
озаглавили и какви термини за използвали, за да изразят волята си. Какъв е по
правната си същност договорът, зависи от естеството на уговорените
престации. Страните обаче разполагат с договорна свобода и сключеният
между тях договор може да съдържа, както елементи на договор за изработка,
така и елементи на договор за мандат, а също и елементи да друг уреден в
закона или ненаименован договор.Договорът за поръчка по правило е
неформален, а тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната,
която го твърди.
По правило договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е
уговорено възнаграждение, какъвто е този случай.Плащането на
възнаграждение, когато е уговорено, подлежи на доказване от довереника и
2
той може да го установи с всички доказателствени средства.С договора за
правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни
задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид
задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При
изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна
услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова
възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на
възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат.
Когато страната иска да се оттегли от договора за правно обслужване
(ненаименован, рамков по естеството си договор), като престане занапред да
възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е
уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение,
разваляне или по друг начин прекратяване на договора.Когато се установи, че
работата е извършена, се приема, че спорът за заплащане на възнаграждение
за нея следва да се разгледа като такъв за парично вземане, произхождащо от
облигационно отношение с източник двустранен договор. Възнаграждението
е дължимо от Възложителя.
В конкретния случай и на базата на приобщените доказателства, става
ясно, че страните съвсем конкретно са разпредели правата и задълженията си,
и няма данни въззиваемия Р. да се отклонил от изпълнението тези, които
Договора му вменява.Нещо повече – въпреки, че липсва изрично задължение
за това, същия е предоставял освен консултации, и отчети – обстоятелство,
което недвусмислено се доказва от данните по делото.Неясни са и доводите
на Областна администрация за симулативност на сключения Договор при
положение, че същия е изготвен със знанието, съгласието и съдействието на
самия Правен отдел на Областна администрация.Касае се за абонаментна
услуга, която уговаря правата и задълженията на страните, и няма
доказателства, че въззиваемия се е отклонил от тях.Не са налице и
доказателства, че е налице абсолютна и / или относителна симулация, т.к.
няма доказателства, че страните не са желали този договор или с него
прикриват друг вид съглашение.
При тези данни и с тези мотиви, настоящата инстанция приема, че
решението на първата се явява правилно, и като такова е редно да бъде
потвърдено.
3
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия Р. съдът присъжда и
сумата от 500 / петстотин / лева – съдебно – деловодни разноски пред ВОС –
адвокатски хонорар.
Предвид изложеното, по – горе, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1600 от 11.05.2023 година, постановено
по гр.дело № 11 441/2022 година, по описа на ВРС, четиринадесети състав.
ОСЪЖДА Областна администрация, ЕИК *** да заплати в полза на И.
Д. Р., ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи
съдебно – деловодни разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4