Решение по дело №790/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 769
Дата: 2 декември 2020 г.
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20207170700790
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 769

гр.Плевен, 02.12.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав: 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                               2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- ИВО РАДЕВ, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №790/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от К.И.Т.,***, против Решение №303/29.06.2020г. по НАХД№692/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия К № 2672992, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който, на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв, за извършено от него нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че издадения ЕФ е незаконосъобразен. Твърди си, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото и на защита. Твърди се, че решението е необосновано, като съда не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и възраженията на жалбоподателката, в т.ч. и относно липсата на протокол за поставяне на пътен знак Д-11. Твърди се че има допуснато нарушение на правилата по Наредба № 8121з-532, като не е приложен протокол за използване на АТСС. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да отмени изцяло ЕФ, серия К № 2672992 на ОД МВР – Плевен, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се явява и не се представлява.  

Ответникът по касационната жалба, р. пр., не изпраща представител  и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №303/29.06.2020г. по НАХД№692/2020г., по описа на Районен съд – Плевен,, съдът е потвърдил ЕФ серия К №2672992 от 06.04.2019г. на ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, на жалбоподателя К.И.Т., на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, е наложена глоба, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в размер на 400лв, като законосъобразен. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на посочената дата- 06.04.2019г, в 13,08 часа, в гр. Плевен, жк. „Сторгозия“, с посока на движение Кръгова връзка, до бензиностанция ШЕЛ, жалбоподателката като водач на л.а. „БМВ 118 Д“, с рег.№*******, нейна собственост, се е движела със скорост от 82 км/ч., при разрешена скорост от 50км/ч, и толеранс от 3 км/ч, установено чрез автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2672992. Въззивния съд е приел, че издаденият ЕФ съдържа всички необходими и законоустановени реквизити, съобразно изискванията на ЗДвП. Приел е, че при издаването му, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е за установен, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е констатирано от нарочно определени от Министъра на вътрешните работи, длъжностни лица, преминали съответното практически и теоретично обучение. Приел е за установено, че нарушението е установено с технически изправно автоматизирано техническо средство или система- ARH CAM S1, с фабр. №11743 CD, съответстваща на одобрения тип. Приел е за установено също, че приложеното копие от дневник за обработка и въвеждане на фишове от СПУКС ARH CAM S1, с фабр. №11743 CD, съдържа всички необходими реквизити по Наредба №8121з-532/12.05.2015г. В заключение, въззивният съд е приел, че правилно и законосъобразно, е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката К.Т., за извършено от нея нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приел е също, че административнонаказващия орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като е наложил адм. наказание „глоба“, в размер на 400лв.

Касационният съд приема, в настоящият си състав приема, че обжалваното Решение №303/29.06.2020г. по НАХД№692/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и не страда от пороците, изложените в депозираната касационна жалба. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора Т. факти са установени в пълнота и правилно от въззивния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, по реда на  чл. 221, ал.2 от АПК и не следва да се преровтарят.

Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“, се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие- арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Поради това, в процедурата по издаване на ЕФ, при наличие на предпоставките за това, не важат общите правила за издаване на АУАН.

Съдът намира, че при издаването на процесния ЕФ, няма допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с нарушение на изискването на поставяне на пътен знак Д-11- „Начало на населено място“, както и за съставяне на протокол за използване на мобилно АТСС. Част от приложената адм. преписка е протокол за използване на АТСС рег.№ 316р-13841/08.05.2019г, за използване на АТСС ARH CAM S1, с фабр. №11743 CD, на 06. Април. 2019г, в гр. Плевен, жк. Сторгозия, с посока на движение от с. Ясен, към Кръгова връзка бензиностанция ШЕЛ, при стационарен режим на работа. В протокола е отразено, че  общото ограничение на скоростта е 50км/ч.; и същата не е ограничена с пътен знак. Приложеният протокол е обсъден от въззивният съд в обжалваното решение. Съдът намира, че доколкото безспорно се установява по делото, че нарушението е извършено в чертите на  населеното място -гр. Плевен, жк. „Сторгозия“, то в случая важи общото правило по чл. 21, ал.1 от ЗДвП- разрешена скорост за движение от 50 км/ч. съобразно нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, поставянето на пътен знак е задължително само когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1. В случая не е налице такава хипотеза.

На основание гореизложеното, съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2, във връзка с чл.221, ал.2, предл. Първо от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №303/29.06.2020г. по НАХД№692/2020г. по описа на Районен съд – Плевен.

 

 

Решението не подлежи на обжалване. Преписи от решението да се връчат на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                                     ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

                                                                                        

                                                                                                    

 

   2. /П/