Решение по дело №1804/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 16
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 24 март 2020 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20191630201804
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 16 / 17.1.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.МОНТАНА, 17.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….……...четвърти наказателен състав в публично заседание на 20 декември..........…….……………………………….

през две хиляди и деветнадесета година..............……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                    

при секретаря Пепа Илиева...........................................……..………………и в присъствието на прокурора....…………....................……….....……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова…………....……....…...АН дело 1804  по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното..............:

 

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

 С Наказателно постановление № 19-0996-003527/ 22.10.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР-Монтана на Н.Р.Н. xxx, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.Р.Н., който обжалва същото като по същество не оспорва нарушението, а моли съда да му отмени отнетите контролни точки. В съдебно заседание подържа жалбата си.

         Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

            Жалбата е допустима: подадена е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

            С процесното наказателно постановление на жалбоподателят Н.Р.Н. е наложено визираното по- горе административно наказание затова, че на 13.09.2019 г. около 13.50 часа на път ІІІ-817 км 13+830 управлява товарен автомобил „И.  xxxx  ”  с рег. № М. 5. В. негова собственост, като не е уведомил непълнолетния пьтник за задължението да поставя обезопасителен колан, когато е седнал и когато превозното средство е в движение, с което е нарушил чл.137Д ал.1 от ЗДвП.

          Безспорно се установява от доказателствата по делото фактическата обстановка отразена в АУАН и атакуваното НП. Тя се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели Х.К.П. и К.И.Г., чийто показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Тя не се оспорва и от жалбоподателя.

         Съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН, не е нарушен и материалния закон. Издаденият АУАН съдържа всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението.

        Съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по чл.137Д ал.1 от ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на съдът фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил конкретно предвидено в правната норма наказание.

          В настоящето производство съдът не може и не следва да се произнася по контролните точки. Въззивната проверка е относно законосъобразността на наложеното наказание. Същите имат контролно – отчетнически характер. Тяхното действие настъпва /отнемат се/ едва след влизане в законна сила на наказателното постановление.

         Отнемането на контролните точки не е отделно административно наказание, а последица от наложеното наказание. То не подлежи нито на самостоятелно обжалване, нито на съдебен контрол, наред едновременно с обжалването на наложеното наказание. Законосъобразното отнемане на контролни точки е предмет на съдебна проверка в производството по оспорване на заповеди по чл.171 т.4 във връзка с чл.157 ал.4 от ЗДвП. В този смисъл е и Решение от 23.02.2009г. на АдмС-София по адм.дело № 7269/2008г, 12-ти кас.с-в.

            Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-003527/ 22.10.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР-Монтана, с което на Н.Р.Н. xxx, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                          

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: